С кума ми Висоцки работих до кончината му.
Константин Казански е един от най-известните естрадни музиканти у нас през 60-те години. Роден е на 1 юли 1945 г. в Свищов. Пее, пише текстове за песни, композира и аранжира. През 1970 г. “избира свободата” и остава в Белгия. След това се премества в Париж. Там се занимава с това, което му се удава най-добре - музика. Жени се за младата певица Вероник. Имат дъщеря и син. Кум му е не кой да е, а световноизвестният бард Владимир Висоцки. Костя, както го наричат руските му приятели в Париж, работи с Висоцки до кончината му.
Казански, циганската фамилия Дмитриевич /воглаве с вече покойния майстор на “седемструнната китара” и певец Альоша Дмитриевич/ и кабаре “Распутин” стават легенди за Париж през 70-те и 80-те години на миналия век. Българинът събира в началото на 80-те години и хор, който носи неговата фамилия и е поканен да пее в парижката зала “Олимпия”. Чест, която се оказва далеч не на всеки.

Днес Константин Казански е почетен жител на родния Свищов и дядо на две внучета.


- Работил си за зала ”Олимпия”. Каква е вероятността според теб да са поканили там Лили Иванова, за да изнесе концерт?
- Първо, зала “Олимпия” бе продадена от семейство Кокатрикс на “Юнивърсал”. Оттам нататък инициативите на Кокатрикс, които канеха хем неизвестни, хем интересни изпълнители, вече не са техни. Те са на мултифирмата. И при Кокатрикс системите бяха две, както и сега. Едната е те да поемат инициативата и плащанията на изпълнителите. Другата е да си наемеш залата и да си платиш наема. “Юнивърсал” работи по същите схеми.

- Щом се говори за спонсори на концерта на Лили, може би по-скоро тя ще се пробва в тази прочута зала по “вариант 2”?

- Щом Лили не е изпълнителка на “Юнивърсал” и CD-тата й не излизат там, шансът да я поканят е нищожен.
Но няма нищо лошо и във втория вариант. Щом някой поема разходите, не виждам проблем.

- Как се случи така, че остана в Белгия?
- Работех с едни музиканти в бивша Югославия. След това имахме договор за Белгия, но на тях не им продължиха паспортите. Аз имах паспорт още за два месеца. Отидох и ...

- Кога се върна за първи път в България?
 - Беше през 1990 г. на фестивала на франкофолиите. За първи път го направиха в Благоевград. Директорът на този фестивал – Жан-Луи Фуркие, ми е приятел. Той беше директор на Националното радио. С него преди това бяхме правили Висоцки. Дойдох като представител на “Олимпия”. Той ме покани, защото същата година с моя хор бяхме дали концерт в зала “Олимпия”.

- Какво си работил със световноизвестния бард Владимир Висоцки?

- Записахме последните му 4 албума. Бях аранжор, артистичен директор. Издавахме плочи в Париж. Работихме и с Альоша Дмитриевич. Всъщност 95 процента от работата ми е във Франция.

- Откъде дойде връзката ти със зала “Олимпия”?
- Зала ”Олимпия” бе собственост на семейство Кокатрикс. Брюно Кокатрикс беше този, който направи залата известна по цял свят. Когато почина, неговият племенник и наследник – Жан-Мишел Морис, който се зае с артистичната дейност, искаше да направи някакъв фестивал в “Олимпия”. Нещо изчанчено.

- Чувал съм някои български попизпълнители да се хвалят, че са пели или ще пеят там...
- Доколкото ми е известно, Богдана Карадочева беше поканена лично от Кокатрис да пее в “Олимпия”. Той беше дошъл на фестивала “Златният Орфей”. Богдана дори я наградиха, но не й дадоха парите от наградата. Не й разрешиха и да замине и да пее в “Олимпия”. С моя хор ”Казански” съм правил един концерт там по покана от “Олимпия”. Моят хор не беше много известен, но понеже се познавахме от години с фамилията Кокатрикс, те поеха инициативата. Направихме един следобеден концерт, който дори беше отразен от Росица Кирилова по телевизията. Тя беше журналистка тогава.

- Преди промените в твоя дом в Париж са се събирали доста хора от България. Не ги ли беше страх да контактуват с един “невъзвръщенец”?
- Отговорът ми ще бъде много общ и много точен. Това са хора, с които сме се виждали и сме разговаряли. 90 процента от тези хора бяха с паспорти. Точка!

- Не мислиш ли, че между тях е имало специално изпратени да те видят “как си”?
- Кой от тях е бил, кой не е бил, не мога да кажа. Минавали са страшно много хора, които даже не съм ги познавал от България. Повечето, поне 90 процента, са били хора на изкуството - актьори, певци...

- При теб е станала “френската връзка” на Богдана Карадочева с бъдещия й мъж - режисьора Димитър Аврамов, който тогава е учел в Париж. С твоята “благословия” ли се случи това?
- И той, и тя редовно минаваха при мен. Тази атмосфера, която е била винаги в моя дом, оставя приятни спомени у хората.
 
Никога не са ставали оргии или нещо подобно.

Запознаха се у нас и след това са се засичали 10-15 пъти. След 3-4 месеца се е създала някаква връзка.

- Когато се разделиха, с кого остана по-голям приятел?
- И с двамата си останахме приятели. Митко ми стана много близък, докато беше студент в Париж. Мисля, че и аз съм му близък.

- Вярно ли, че в посолството ни в Париж имало една портиерка – “другарката Спасова”, от която треперели всички, дори и посланиците?
- Аз не съм ходил в посолството, понеже бях невъзвръщенец.

- Опитвали ли са да те вербуват “за каузата”?
- Не са ми предлагали. Сигурно защото са разбрали, че не ставам за тая работа. Иска ми се да вярвам, че хора, които са минали през дома ми и са писали, не са излъгали кой знае колко много и не са си измисляли.

- Още не си чел досието си?!
- Не. Искам да си мисля така, както ти казвам. Сигурно някой е трябвало да напише нещо. Налагало се е. Не деля хората на сини и червени. С някои съм се разбирал, с други не. Това си е до човека. Имам приятели от всякакви политически лагери. Всеки да се занимава, с каквото си иска. Да мисли всеки, каквото си иска!

- Говори се, че Богдана, Емил Димитров и импресариото му - Васил Андреев, са спали при теб, когато са идвали да работят в Париж?
- Няма такова нещо. Не са живели при мен. Те си бяха официално. Бяха си по хотели. Дори не знам къде са били. Идвали са и Васко, и Емил, и Мариета, жена му. С Емил се познавах още от 1962 г. 
 
Първият съм, който е направил френски текстове за Емил. 

Още бях ученик в гимназията.

- Не те ли сваляха Емил или Васил? Как се запозна с тях?
- Милка Янакиева беше позната с нашите. На нея дължа много. Целувам й ръцете. Всичко в България, каквото съм правил, го дължа на Милка. Тя ме прати при Емил и Васил. В радиото, за началото на кариерата ми, пак тя помогна да ме прослуша Ангел Заберски. Свърза ме и с Емил Колев и от следващата седмица ме ангажираха да пея.

- Да опровергаеш клюка за себе си?
- Преди десетина години някакъв беше писал, че баща ми и бащата на Стефчо Воронов били пратени в България от руснаците още преди Втората световна война, за да станат съветски агенти?! А баща ми е роден в село Казанка, Старозагорско! Стефчо, бог да го прости, наистина имаше руски произход, но аз нямам. Даже ми приписаха, че аз изпълнявам на български хита на Адамо “Пада сняг”.

Едно интервю на Жоро Захариев

“ВИСОЦКИ НЕ ПИЕШЕ, КОГАТО СЕ ЗАПОЗНАХМЕ”,
довери преди време Константин Казански. “Виновник” за творческата им среща и последвалата дружба бил общият им приятел Борис Бергман, един от водещите френски текстописци.
“На едно парти в Париж ми го бяха представили като Валентин, объркали му името. От песните му си бях създал една по-друга представа за него. Мислех, че е едър, по-възрастен и изхабен. Така че не очаквах да видя човек с ръст като моя. Стори ми се много мъничък”, припомня си първото си впечатление от покойния бард “парижанина от Свищов”.
С Висоцки не били просто приятели, а едно семейство. Той идвал в дома му по всяко време, гледал телевизия, ако не му се включвало в купона, или просто си стоял в кухнята. Апартаментът, в който живеел с Марина Влади, бил собственост на чичото на Казански. Той го дал под наем на прочутата актриса и нейния руски съпруг.
“Това не беше Висоцки, който в Русия се напивал. Не че не е вярно, но първите две години в Париж той беше направо образцов. Имаше спортна фигура, не пиеше и беше великолепен – тихичък, кротък, абсолютно нормален човек”, оборва представата за алкохолизирания бард неговият български приятел и колега.

ДОСИЕ

- През 1975 г. Казански се запознава с руския бард Владимир Висоцки. Съвместната им работа трае цели пет години, до смъртта на Висоцки. Владимир и неговата съпруга Марина Влади търсят продуцента, който да отговаря на техния вкус: да е семпъл и перфектен в изпълненията на своите задължения и да не ги ласкае. Артистичната гилдия им препоръчва българина Константин Казански, който прави невероятен пробив в парижките кабарета със световноизвестните руски цигани Валя и Альоша Дмитриевич. Заедно с тях той популяризира старинни цигански романси. Казански пее с голям успех и кавъри на Адамо, Азнавур и други майстори на френския шансон. Работи за концерти и с обаятелната изпълнителка на Микис Теодоракис - Сула Маркизи.

- Висоцки кумува на сватбата на Константин с екзотичната певица Вероник . Тя има руско-румънско-циганско потекло. Нейният дядо Кодолбан е един от най-големите цимбалисти в света. След революцията в Русия той емигрира заедно с целия си оркестър във Франция. Всичките му близки свирят в него. Висоцки цени таланта на Кодолбан и свързва приятеля си с неговата внучка Вероник.

- Къщата на Константин и Вероник се намира на Монмартър,
под дома на самоубилата се естрадна легенда Далида. Певецът нарича жилището си “Свободна комуна”, защото в него всички пеят. Единствено синът му Надир има друга професия. Той е майстор-готвач в един от най-престижните парижки ресторанти.
“Завистта на музикалната гилдия си каза думата", смята майката на музиканта. Тя разкрива как маестро Заберски се засяга, че младият певец не е изпълнил негова песен на един концерт с "Балкантон" и веднага му затварят вратите на радиото. Така изявите му в България приключват и той заминава за Белгия, Брюксел, а след това и за Франция. Там бавно, с упоритост, Казански успява да стъпи на краката си.

- Музикалните спецове са единодушни, че Константин Казански е уникално явление в българската популярна музика. По-възрастното поколение още припява песните му "Ти помниш ли това момче във здрача", "Върни ми любовта" и други, с които е израснало. Все още обаче в България не се намира кой да издаде ранните му записи.