Отне ми жилището, за да го "върне" на г-жа Нора от Израел, а аз живея в 110-годишна селска къща при Петър Слабаков, твърди 76-годишната актриса
Цветана Гълъбова е известна като първата жена говорителка по българска телевизия, но по онова време малцина са имали телевизори и са я гледали. Много повече са зрителите, видели я в десетките роли през 30-годишния й стаж на сцената и най-вече в Сатиричния театър. Прякорът й "Полковникът" е измислен от Георги Парцалев, но, както твърдят нейни колеги, не може човек с по-нисък чин да живее с Петър Слабаков. А Цветана Гълъбова е с него през последните 23 години. Миналата година Сатиричният театър отбеляза 75-ия рожден ден на Цветана Гълъбова. Зала „Методи Андонов“, носеща името на първия съпруг на Цветана, събра приятели, роднини, колеги и почитатели на актрисата.

Родената на 1 декември 1932 г. в София Цветана е завършила ВИТИЗ "Кръстю Сарафов" през 1955 г. Била е актриса в Драматичен театър "Адриана Будевска" в Бургас, а след октомври 1961 г. в продължение на 30 г. е неизменно в състава на Държавния сатиричен театър. Цветана създава десетки интересни образи от наши и чужди пиеси. Най-запомнящи се сред тях са Госпожа Големанова от "Големанов" на Ст. Л. Костов, Зафирка в "Кандидати на славата" на Вазов, Госпожа Пернел от "Тартюф" на Молиер, Глумова от “И най-мъдрият си е малко прост" на Островски и др. Пенсионира се през 1991 година. Спътница е на театралния и кинорежисьор Методи Андонов до неговата смърт и майка на Милена и Невена Андонови.

Малко преди своя 76-и рожден ден Цветана Гълъбова имаше премеждия с Петър Слабаков, който постъпи в софийска болница, но веднага след като се пооправи, се върна при благоверната си в село Бериево. Там двамата се грижат не само за себе си, за къщата и градината, ами и хранят 23 котки и 4 кучета. Също преди своя рожден ден Цветана ни изпрати снимка за участие в нашия фотоконкурс, а по-късно ни предложи страници от книгата си “Сатирата/Полковникът гълъб” в съавторство с Румяна Емануилиду, които ви предлагаме със съкращения.


Това не е смях, а сатира...
ТОДОР ЖИВКОВ И ЖИВКОВИЗМЪТ 

Искам да подчертая, че съм имала куража и винаги съм се справяла с "живковизма", защото в досието ми е отбелязано, че съм от семейство на активни борци против фашизма. Баща ми и чичо ми имат биографии на комунисти и след 9 септември 1944 г. аз се озовах от тази страна на бариерата. А през 1964 г. самата аз станах член на БКП. Приключих с членството през 1989 г. Не така стояха нещата с моя баща, който беше държан в милицията на Лъвов мост една седмица и изтезаван, за да свидетелства, че Трайчо Костов е предател. После той с чувство за хумор казваше, че фашистите не са могли да потрошат кокалите му, но комунистите са го направили.

Никога не съм се чувствала ограничавана да говоря каквото мисля за политиката на БКП. Открила съм обаче, че някои от моите изказвания за привилегиите на управниците, повишаването на цените, смяната на имената на турците и други не са оставали вписани в протоколите, които изпращаха до Градския комитет на БКП, а оттам - в ЦК на БКП.

Казах, че не може цяла опашка за маслини да гледа безучастно как докарват с микробус в лъскави тенджери храна за управниците. Казах, че в делегации по филмови фестивали ходят все едни и същи колежки, без да са играли в показваните филми. Казах, че е престъпно нехайството на управляващите, които скриха от българите за аварията в Чернобил. Казах, че е грешка на БКП преименуването на българските турци. Казах, че цялата работа на Ленинския районен комитет на БКП може да се върши от един секретар с трима сътрудници - всички други са излишни.

Само ще прибавя, че "мафията" в Сатиричния театър успя да каже на Тодор Живков: "Др. Живков, толкова те обичам, а пък Методи Андонов казва, че не разбираш от театър!!!" А всъщност това го бях казала аз.

Когато през 1974 г. Методи почина, Държавният съвет отпусна на децата ни по 100 лв. пенсия до завършване на образованието им. А аз плетях на приятели и си докарвах втора заплата по този начин. Така се грижех за двете деца и те не бяха лишени от нищо.

За 36 години трудов стаж днес държавата ми дава 140 лв. пенсия, отне ми жилището, за да го "върне" на г-жа Нора от Израел, а аз живея в 110-годишна селска къща при Петър Слабаков.
Чудя се да се ядосвам или да се смея на напъните, които някои хора започнаха след 10 ноември 1989 г. за набиране на заслуги и геройства. Дори се замислям дали и аз не се изявявам като активен борец срещу тоталитарната система с моите критики? Но така или иначе, в моя дом на ул. "Марин Дринов" 28 беше създадена онази първата, славната Екогласност! Ще ми говорят те на мен!
Смешно, нали?! Смешно, но не чак дотам! Защото виждам и днес какво става с българските деца, как живеят инвалидите, как се чувстват пенсионерите, как изсичат българските гори, как се грижат за здравето на хората, къде са българските войници! Това не е смях, а сатира...