Най -голямата риба, която е хванал великият карикатурист, е маратонка №43.
На 28 ноември, т.г. се навършва една година от смъртта на бащата на "Тримата глупаци".

Бащата на "Тримата глупаци" Доньо Донев е роден на 27 юни 1929 г. в Берковица. Завършва графика в Художествената академия през 1954 г., а през 1959 г. специализира в Москва. За култовите си герои от този и други анимационни филми Доньо Донев казваше: "Най ми е приятно, когато отида в някое заведение и седна и току пристигне бутилка отнякъде. Отначало сервитьорът вика: "Казаха ми да не казвам от кого е". Но като настоявам, той казва човекът кой е и се оказва, че е възхитен от филма "Тримата глупаци".
Вдовицата му Живка днес е на легло със ставно заболяване. Затова разговаряме с най-близкия приятел на именития карикатурист Димитър Бежански.

- Г-н Бежански, какви са последните ваши спомени от Доньо Денев, с когото сте били в творчески тандем от много години във вестниците "Тримата глупаци" , "Четиримата глупаци" и сп. "Фрас"?
- Може да ви прозвучи нетрадиционно, но Доньо беше невероятен педагог. Той беше и професор в НАТФИЗ и неговите студенти всички станаха добри аниматори и имат постижения навсякъде по света, негов ученик беше номиниран дори за “Оскар”. Кое му беше уникалното на Доньо? Той казваше: "Ако видя някой да рисува точно като мене, той не става, направо го задрасквам от списъка на студентите си". Той обичаше да създава личности, творчески личности и искаше те да се развиват.

- Как реагирахте когато Доньо се разболя?
- Не ми се ще да говоря за това, защото Доньо си отиваше бавно, постепенно. Той не пушеше много, много рядко по една цигара запалваше. Иначе обичаше да пийва, без да прекалява. Голям компаньон беше. Имаше един период, когато имахме в три кръчми по София по един голям акордеон. Той свиреше прекрасно и там където и да отидехме, си имахме акордеон под ръка. Доньо започна да губи тонус и да отпада, но

не искаше да влиза в болница.

Това си беше неговия Доньовски инат. Дори и Стефан Данаилов беше уредил да го вкарат в правителствена болница, да видят от какво се чувства зле, но той каза: "Не, аз в болница няма да вляза!" И накрая влезе тогава, когато нямаше вече спасение.

- Как посрещнахте новината, че Донев е бил агент на ДС?
- Няма да ви отговоря на този въпрос, защото това са лични негови неща, на които за жалост сега и той не може да ни отговори.

- Били сте свидетел на шаржовете, които е правил Доньо?
- О, да, една наша приятелка, художничката Тоня Горанова, имаше рожден ден и ние отиваме на рождения ден и за подарък Доньо й направи шарж, като я нарисува. Дъщеря й пък на Тоня - Яна, която също е художничка, като видя шарж, се заля от смях и каза: "Мамо, най-ужасното е, че си приличаш".

- Бяхте ли семейни приятели със семейството на Доньо Донев?
- Не. Семейни приятели не сме били. Аз познавам жена му, дъщеря му, той познаваше жена ми Антоанета, но семейно не сме се събирали. Просто ние си бяхме второто семейство. Сега ще ви кажа една много интересна ситуация. Аз му бях взел един хонорар отнякъде, но доста беше добър, в смисъл 600 или 800 лева някъде, вече не помня колко, защото ние така си взимахме хонорарите или заплатите един на друг на пълно доверие. Взимам аз хонорара, обаждам му се по телефона и му казвам: "Доньо, къде да се видим да ти го дам и той рече да се видим в полиграфическия комбинат, в ресторант "Вестникар". Давам му аз парите и Доньо вика: "Кво да те черпя сега?" Викам му една водка. След което той поръча още една и изпивам и нея, че и трета изпих и му казах стига бе, Доньо, много ще ми стане вече. На другия ден обаче, като се видяхме, той ми каза: "Абе защо не пи повече водки вчера бе, човек? Знаеш ли, че ми откраднаха парите в тролея!" Джебчиите са си свършили работата, както се вижда.
Широко скроен човек беше. Ето ще ви кажа един такъв случай. Намирам бележка на бюрото си, в която пишеше: " Мите, вземи ми заплатата и пий две водки от мене. Аз после ще ти ги изкарам през носа". Бележката е в къщи и си я пазя за спомен.

- Материалист ли беше Доньо Донев?
- В никакъв случай. Обаче имаше една мечта - да си купи къща на село. Беше събрал някой лев и искаше да си купи къща в с. Бериево, в Троянския балкан, където живее Петър Слабаков, Георги Чаушов карикатуристът има къща там, Светослав Янакиев, който е съсед на Чаушов и даже нямат ограда помежду си. Доньо си харесал една къща, но в момента, в който собственикът разбира кой иска къщата му, двойно вдига цената. Тогава Доньо се отказва да купува къщата, но парите си му стоят. Хубаво, но идва инфлацията и един ден Доньо ни вика:

"Хайде да отидем да изпием къщата".

Трябва да ви кажа, че я изпихме без много зор, защото инфлацията беше изяла парите. Остана му една неосъществена мечта, защото той си беше избрал село с рекичка, беше рибар и искаше да има рекичка и това му остана мечта, която не можа да осъществи. Трябва да ви кажа, че той много обичаше да ходи и за риба, но в последните години вече не ходеше, защото времената се промениха, бандитски бяха и той и затова не ходеше. Иначе има още един смешен случай. Питам го какво най-голямо е хващал, а той: "Най-голямото, което съм хващал, е маратонка 43-ти номер". И друго да ви кажа. Той много обичаше да ходи на Женския пазар. Там всички го познаваха. Там си търсеше типажи и им рисуваше патици, кокошки и ги раздаваше наляво и надясно. Друг случай има, в който той си върви по улицата и някакво детенце го спира и го объркало с Наум Шопов. Въпреки това поискало автограф и Доньо му нарисувал карикатура и се подписал отдолу Наум Шопов.

- Споделял ли е с вас нещо за студентските си години?
- О, да той казваше, че неговия преподавател

Бешков ги е биел с бастунчето по ушите,

ако някой не е нарисувал нещо както не трябва. Той наричал Доньо петле, защото е бил слабичък, дребен... Той казваше, че толкова, колкото бой е изял от Бешков, синът му Сашо не е изял. Бешков му казва: "Отивате в зоологическата градина и ще ми рисувате животни". И Доньо отива, застава пред клетката на лъва, започва да го рисува, но лъвът не стои на едно място, не позира, и при тигъра е същата работа. Тогава гледа едно езерце и застава пред някакви патки. Започва да ги рисува и на другия ден ги носи на Бешков. Обаче гледа Бешков и все патици нарисувани и му вика: "Абе в този зоопарк няма ли други животни”? Да бе, има, ама все мърдат, и то много мърдат, и тогава Бешков вади бастуна и бой по ушите.

- Разбрах, че сте правили колективно гостуване на ваши приятели в провинцията? Какви емоции имаше там?
- Да, отиваме на гости в с. Енина. Доньо, аз и Вики Самуилов. Шофьор ни е Велко Кънев. Отиваме ние към селото и през цялото време Доньо свири на акордеон. Обаче на Велко му се наду главата. Връщаме се на другия ден и Велко отваря багажника на колата и му вика: "Бате Доньо, сложи тук акордеона да не ти пречи, нали". Качваме се и тръгваме, обаче наш Доньо вади от малкия си джоб една устна хармоничка и започва да свири отново чак до София.

Едно интервю на Александрина Роканова