“Моят съпруг Кирил Господинов си умря разочарован”
Доц. д-р Мирослава Кортенска е водещо име в българското театрознание. Била е драматург на Сатиричния театър, редактор в БНТ, член на комисията по култура в парламента. В момента е преподавател в Югозападния университет „Неофит Рилски" в Благоевград. Дългогодишната й дейност включва изследвания в областта на културата и театъра. Има 6 издадени книги, последната от които е посветена на кръга “Мисъл”. В момента подготвя документална книга, посветена на нейния баща Стефан Кортенски, актьор и дългогодишен директор на Врачанския театър. Доц. Кортенска бе сред кандидатите за директор на театър „София", но не пожела да се яви на последния кръг с мотивите, че конкурсът е манипулиран, а длъжността - вече “продадена”. Комисията одобри за нов директор на театър “София” актьора Ириней Константинов.
Известната театроведка е контактувала професионално и личностно с най-големите имена на родната сцена и седмото изкуство. Тя е от малцината в съсловието, дръзнали да хвърлят камък срещу театралната мафия преди и след 10 ноември.

- Госпожо Кортенска, вие не от днес и даже не от вчера изобличавате феномена /да го наречем така/ “театрална мафия”. Кои са нейните най-видни представители и техните “приятелски кръгове”?
- Наистина, много пъти съм писала и съм казвала, че има театрална мафия. Това, че я има, не е толкова страшно. Въпросът е, че тя владее българския театър, че го управлява и контролира. Защото процесите, които текат в българското общество, не са изолирани, те текат и в българската култура, респективно в българския театър. Когато трябваше да говоря за проблемите пред европейски журналисти, употребих думата “шуробаджанащина”. Те казаха: “Един момент, трябва да намерим еквивалент на тази дума, явно е много типична за Балканите”. Казвам: “Да, вие казвате “конфликт на интереси”.
Но да говорим с конкретни примери. Една от важните фигури в театралната мафия е полковник Митко Тодоров, директор на военния театър, шеф на организацията БАТ, освен това е и шеф на някаква организация на работодателите в българския театър и е в ръководството на фондация “Аскеер”, която определя творческите постижения на българския театър и борави с пари. Този човек няма театрално образование, както се разбра. Може би е останал от времето, когато военният театър беше към МО и там се слагаха малко по-образовани и будни военни или т.нар ЗПЧТ-та, за да отговарят за този вид дейност. Но той доста се разви, стана много галантен,

има поведение на един доста зализан лакей.

Има няколко легенди около него – че е много добър мениджър. Аз се радвам, че на фона на българския културен и театрален пейзаж, който абсолютно се реставрира и който е в по-лошо състояние отпреди 20 години и всички възможности за частни инициативи и театри умряха, един талантлив човек като Ивайло Христов с други талантливи актьори искат да направят нещо, както те си го представят. Когато една такава голяма група от талантливи хора решава да направи нещо ново, виждам, че тази илюзия за Митко Тодоров се спука като балон – и то отвътре. Още в първата си книга пиша, че военният театър боледува, че не е този, за който става дума, че склерозира, че неговата продукция просто е чутовна... Искам да задам един съвсем резонен въпрос: кой нормален актьор напуска един театър на ул.”Раковски”, ако е творчески удовлетворен, ако там е станал звезда и е имал възможност да се развива? Никой. Значи, за какъв мениджър говорим, когато най-талантливите ти актьори напускат?! Това е лъжа, тиражирана многократно, за да може да се наложи едно определено лице, което да върши работа. Митко Тодоров е един много слаб ръководител на един много лош театър, може би един от най-лошите български театри, с много слаб репертоар, сега вече изкормен отвътре, без трупа, която умишлено напусна. Освен това с двама режисьори, които бих казала, че много отдавна са в пенсия по отношение на изкуството – Красимир Спасов и Крикор Азарян, който, не мога да разбера защо,

непрекъснато си създава легенда, че е много болен и вече умира,

а не спира да прави много тежки пиеси. Може би за да накара журналистите и критиците да го съжаляват, но аз настина вече го съжалявам. Човек трябва да сложи точка на своята кариера тогава, когато е силен. Искам да ви кажа, че този много болен, възрастен български професор, нещастен, че е изгонен от НАТФИЗ, много весело се разхождаше в театъра в Кърджали и там хората го гледаха с почуда. Той пред моите очи сключи договор да прави постановка в турския театър в Кърджали. Тази грозна и опасна двуличност не може да продължава безкрайно.
Ще ви разкажа една случка. На фестивал съм в Шумен и там председател на журито е, лека й пръст, Севелина Гьорова. Красимир Спасов участва със спектакъла “Солунските съзаклятници”, който е много слаб, една стара дъвка, която той иска да реанимира, и Гьорова се чуди как по някакъв начин да го отличи. Спира ме и казва:
“Мирослава, много ме натискат, ама това пък за нищо не става!” – “Най-после, казвам, от 20 години го твърдя, сега и вие го признахте”. Тези неща вече са очевадни. Сега Митко Тодоров се самопредлага за още един мандат, което мен ме ужаси. А пък последното, което е измислил, направо ме потресе.

- Писа се, че Митко Тодоров е бил в комисията за избор на директор на театър “София”, а вие не се явихте на конкурса, защото по смисъла на писмото ви, което беше огласено в медиите, той е бил “предрешен”...
- Да, той беше в тази комисия като “експерт”/?!/

- Сигурно по мениджмънт...
- Да, по бягане на звездите от театрите, това също е вид мениджмънт . И след като вече бе определен, както те казаха “много справедливо”, Ириней Константинов, да е жив и здрав, за директор, не мина и една седмица и за негов заместник бе назначена другарката в живота на Митко Тодоров.

- Имате предвид майката на актрисата от Театъра на армията Татяна Захова?
- Не, той живее с една жена – Катя Кънчева, която беше пиар на Младежкия театър. Всички тези неща, които описвам, не са толкова невинни. Това е един кръг от хора, които разпределят парите, казват кой е талантлив и кой не, кой да работи и кой не.

Вижда се, че те правят това за лична изгода,

за да са непрекъснато в играта и от тях да зависи всичко. Извинявайте, но това са 2 млн. от парите на българските данъкоплатци! Лошото е, че започваме театралния сезон пак от същата точка, пак от същите байганьовски трикове и номера. Наричам ги фатмашки номера, защото Митко Тодоров е полковник. Не можеш да казваш, че Ириней Константинов е най-добрият директор, а до момента нито колегите му, нито театралната общественост, нито медиите да знаят каква е неговата програма?! Това е същото, което се правеше при тоталитаризма. Нищо ново няма. Това са все същите грозни лъжи, които си прехвърляме един на друг. Смятам да обърна внимание на европейската преса върху този “конфликт на интереси”.

- От години изследвате явлението “Любен Гройс”. Твърди се, че този голям режисьор не е бил любимец на предишната власт, че не се е вписвал в “театралната мафия” и т.н. и всички тези обстоятелства стават причина за ранната му смърт. Така ли беше в действителност?
- Направих филм за Любен Гройс, който, мисля, е по-силен от книгата, и там обсъждаме въпроса защо този толкова талантлив човек, който има още много да каже, умира. Причината е, че
тогава комунистическата мафия е била срещу него.
Той е бил извън каноните. Баща му е бил убит от народния съд. Естествено, синът е трябвало да бъде заврян в Смолянския театър. Веднага да бъде изключен от ВИТИЗ. Да обикаля всички български театри. И вече когато е много тежко болен от рак, го взимат в “Сълза и смях”. Въпросът е в това: трябва ли да умъртвиш един талант, за да разбереш колко е стойностен? Сега не трябва да допускаме подобни неща. Трябва да вървим към по-цивилизовани отношения.

- Да минем към езика на цифрите. Споменахте, че “театралната мафия” си поделя около 2 млн. лв. – само бюджетни пари. А какви са сумите, които се разиграват “под масата”?
- Бях на една режисьорска конференция в рамките на фестивала “Сцена на кръстопът”. Изведнъж пред мен излезе една група много млади режисьори. Аз се изплаших - те говореха страшни неща. От рода на това, че никой директор на нито един театър не иска да им обърне внимание. Че ги посрещат като навлеци.
Че им искат комисиони от проектите, които са спечелили,
за да могат да дебютират или да се дипломират. Те го говорят съвсем открито, с имена. Нека някой ми каже Ириней Константинов, който впрочем ми е личен приятел, дали е изиграл някоя сериозна роля през последните 10 години? Просто имаше едно спане в театър “София”, което продължава. Проблемът е, че актьорите искат да са на заплата и да са в този театър. Ако ги мръднеш, става страшно. Но те не искат и да играят, защото
имат дублажи за по 3000 лв.
Това е проблемът на театър “София” – да се спазва статуквото. Ириней е част от него. Той не иска да играе в театъра, иска да има представления в други театри, турнета, да изкара нещо частно, властта да е в неговите ръце, да слушка и да папка. Каквото му кажат, той ще изпълнява. Имахме много тъжен разговор с мой колега – че на почти всички столични театри изтичат директорските договори. И ще се получи като в театър “София” – предварително се знае поименно кои ще са техните директори. Стигнахме до патовата ситуция, че за актьорите е безразлично кой ще е директор. Те преминават по сцената по един път, след което бягат на дублажи. Как ще напуснат?!

Това е златен мързел.

Това са дребни душици, хора без кръгозор. По-посредствените, по-бездуховните и необразовани хора, може би защото са удобни както винаги на властта, изплуват. Така беше при комунизма.
Може ли да бъде например лице на Съюза на българските артисти Христо Мутафчиев?! Той прилича на някакъв касапин или кебачия. Тогава какво искате от нормалните, обикновените артисти? Това момче открито казва как взима проценти от спонсорите за “Икарите”. То е част от тази мафия, която разпределя не само пари, но и бъдеще. Тя дава мнения. Митко Тодоров дава мнения?! Единственото нещо, заради което говоря, е да кажа, че е пигмей и лакей. Той е никой.

- Веднага след конкурса в театър “София” Мутафчиев ви нарече публично “пресъхнал кладенец”, от който не излизали никакви свежи идеи. Явно с него не сте от една “кръвна група”.
- Първо искам да кажа на другаря Мутафчиев, че ако беше жив Пенчо Славейков, тогава щеше да види дебелия. Според Славейков той е един пълен фасулковец. И просто да си отиде там, откъдето е дошъл. Моят баща Стефан Кортенски 53 години е бил актьор, директор е бил на 4 театъра. Това го казвам за Христо Мутафчиев и за полковник Митко Тодоров, които са хора, дошли отникъде. Това са хора без биография, които дерибействат в българския театър.
Не може “Аскеер”-а да отиде при Бойка Велкова, която 5 минути играе на сцената кючек. Мисля си, че

Мутафчиев доста нагълта джама с другите мафиоти,

защото много хора от политическия елит и бизнесмени, когато написах откритото писмо до Бойко Борисов, ми се обадиха да ми благодарят и да ми кажат колко е непочтен и как се е заиграл. Мисля, че той ще падне в този кладенец, но той не е пресъхнал и е много дълбок.

- Широката публика не знае, че вие сте била съпруга /респективно вдовица/ на един от най-известните наши актьори, звезда от първа величина от плеядата на bg-комиците – Кирил Господинов, който се превърна във всенароден любимец след култовата комедия “Баш майстора”. Последните години от живота си обаче той се откъсна от театъра и киното, изолира се в провинцията и сподели в пресата доста горчиви истини за съсловието. Осветлете малко повече неговата драма.
- Да, така е. Преди мен е имал още 2 брака. Това, което имам от него, е една прекрасна дъщеря – Веселина, талантлива, колкото беше той, жизнерадостна и, смятам, жилава, за да може да издържи тази тежка професия – актьорската. Работи в Търговищкия театър и реши оттам да започне своята кариера, а не от София. Преди около 10-ина дни дъщеря ми ми каза по телефона, че Стефан Данаилов, който е голям приятел на Кирил Господинов, е открил читалище на негово име в родното му село Гроздьово, а сега във Варна тече седмица на неговите филми в рамките на фестивала “Златната ракла”. Не знам да има кръстено читалище или институция у нас на актьор от последните 50 години. Просто местните хора много са го обичали. Той си изигра ролите, има дъщеря, която го наследява, така че има някаква справедливост в края на краищата. Макар че последните години от живота си той бе много разочарован. Сам напусна театър “София”. Много талантливите хора никога нямат самочувствие. Познавала съм него, Методи Андонов, Любен Гройс... Те не са сигурни. Сигурен е само простият човек. Кирил Господинов смяташе, че в новите условия няма да може да получи реализация. Не знам, това е неадекватност към таланта. Казвам го в смисъл, че той беше дълбоко разочарован именно от такива неща – от някаква млади, които идват, с нищо не се съобразяват и поставят въобще критериите в театъра на някаква друга основа. И макар че той сложи точка, когато трябваше, се оказа, че това е много мъчително за него – можеше да играе още 10 години. Аз, като майка, съжалявам, че той не можа да помогне на дъщеря си, да поиграе с нея, да я въведе в професията....

- И Методи Андонов ли е от “погубените таланти”?
- След като завърших ВИТИЗ, 20 години съм работила като драматург в Сатиричния театър. Според мен той беше изхвърлен оттам от самите актьори - да не казвам имена. Сега той би бил по някакъв начин подценен. Той отиде в киното и пак беше най-добрият. Стана нещо много страшно за тези, които го изгониха – той липсваше на театъра. Искаха да го върнат, но той остана в киното. Впрочем Методи също почина на 47 години – като Любен Гройс. Явно това е някаква съдбовна възраст за талантливите режисьори. И Стоян Камбарев си отиде на 47. Причината е същата – обединената, организирана посредственост. Тези трима много талантливи хора са незаменими за мен. Както и Апостол Карамитев. Затова много пиша за тях. Те липсват много не само на мен, но и на целия театрален пейзаж. Затова лъсват тези бездария. Но те ги убиха. Например

Митко Тодоров има пряка вина за смъртта на Стоян Камбарев.

Последната година от живота си Стоян искаше да постави трилогия, да постави Достоевски. Ходи и се моли при Васил Стефанов в Народния, ходи във военния театър... Накрая отиде във Варна и направи “Майка” на Горки. Но третата част вече нямаше къде да я направи. Бяхме уредили да я постави в Скопие.
Моето поколение – “отместеното поколение” – много талантливите Мая Новоселска, Теди Москов, Бойко Богданов, Стоян Камбарев, Възкресия Вихърова, Иван Станев..., дадоха много лош пример на тези след нас. Например на тези като Лили Абаджиева. Ами, тя вече е смелена. Вижте нейните съмишленици – Димитър Рачков, братя Мангасариян...

- Определено съм изненадана. Новото амплоа на тези хора никак не се връзва с “елитарния” театър на Абаджиева!
- Да, само преди 5 години те бяха “нейните актьори”. Димитър Рачков е съмишленик на Лили Абаджиева още от първия й спектакъл. Игра после “Вертер”. Братя Мангасариян играха жени в нейна постановка. Видях Митко Рачков в един ресторант, където правеше смешки на подпийнали хора. Да, това е “младият Вертер” на Лили Абаджиева! Това е една метаморфоза, това са убити хора.

- А не е ли христоматиен пример за актьор от “изгубеното поколение” един Чочо Попйорданов? Много от неговите връстници излязоха от професията или потънаха в забвение още в началото на 90-те.
- Чочо сам си е виновен. Водила съм публичен диспут за театралната критика, той крещеше, че няма такава. Викам му: “По същата логика няма и актьорско майсторство. Виж се, ти не можеш да говориш”. Чочо се самозабрави. Това е, когато се самозабравиш в локвата. Но все пак го преживя, което значи, че има душа. И това никак не е малко.

Едно интервю на Добринка Корчева