СМЯНАТА НА КОЛЯННА СТАВА Е ГОЛЯМО ИЗПИТАНИЕ

През юли 2006 го­ди­на на ба­ща ми пос­та­ви­ха из­кус­т­ве­на ко­лян­на ста­ва. Татко се чув­с­т­ва­ше доб­ре до края на вто­рия ме­сец след опе­ра­ци­я­та. Из­п­ра­ти­ха го на раз­д­виж­ва­не. Всич­ко бе­ше доб­ре до око­ло 3 сед­ми­ци след раз­д­виж­ва­не­то. След то­ва кра­кът му за­поч­на да се въз­па­ля­ва и се по­я­ви­ха бол­ки. От­то­га­ва кра­кът на ба­ща ми про­дъл­жа­ва да се въз­па­ля­ва и да го бо­ли. Мо­ля ви, ка­же­те как­ви са при­чи­ни­те за въз­па­ле­ни­е­то? Как­во мо­же да се нап­ра­ви, за да се по­доб­ри със­то­я­ни­е­то му? Има ли хо­ме­о­па­тич­ни пре­па­ра­ти, с ко­и­то мо­же да се об­лек­чи бол­ка­та му?

Ва­ля Ма­ри­но­ва, Пав­ли­ке­ни, ул. “Ро­си­ца” 14

Съв­ре­мен­ни­те ко­лен­ни из­кус­т­ве­ни ста­ви са мно­го раз­но­об­раз­ни. Съ­щес­т­ву­ват уни­кон­дил­ни (под­ме­ня се хру­щя­лът и част от кост­та - една част на ко­лян­на­та ста­ва) и то­тал­ни ко­лен­ни ен­доп­ро­те­зи (при тях се под­ме­нят хру­щя­лът и част от кост­та на из­но­се­ната вън­шна и вът­ре­шна част на ста­ва­та меж­ду бед­ро­то и го­ле­мия пи­щял, а съ­що и хру­щя­лът и част от зад­на­та по­вър­х­ност на ка­пач­ка­та). По-раз­п­рос­т­ра­не­ни са то­тал­ни­те про­те­зи.
Въп­ре­ки съ­щес­т­ву­ва­що­то го­ля­мо раз­но­об­ра­зие сред те­зи им­п­лан­ти, всич­ки то­тал­ни ко­лен­ни из­кус­т­ве­ни ста­ви се със­то­ят от след­ни­те ком­по­нен­ти:

- бед­ре­н ком­по­нен­т - пред­с­тав­ля­ва част, ими­ти­ра­ща фор­ма­та на дол­ния
край на бед­ре­на­та кост, из­ра­бо­те­на от спе­ци­ал­ни ме­тал­ни спла­ви;
- ти­би­ал­ен ком­по­нен­т - пред­с­тав­ля­ва ме­тал­на плоч­ка, из­ра­бо­те­на от спе­ци­ал­ни спла­ви, ко­я­то се зак­реп­ва в гор­на­та част на об­ра­бо­те­ния го­рен край на го­ля­ма­та пи­щял­на кост на под­бед­ри­ца­та;
- па­те­лар­ен ком­по­нен­т - той има ок­ръг­ле­на фор­ма, из­ра­бо­те­н е от спе­ци­а­лен ме­тал и плас­т­ма­са и с него се под­ме­ня (оп­ци­о­нал­но, по из­бор на хи­рур­га) ув­ре­де­на­та став­на по­вър­х­ност на ко­лян­но­то ка­па­че, с ко­я­то то кон­так­ту­ва с бед­ре­на­та кост;
- плас­т­ма­со­ва “влож­ка” или “ин­лей” (англ. “inlay”) - пред­с­тав­ля­ва плоч­ка, за­ля­га­ща меж­ду бед­ре­ния и ти­би­ал­ния­ ком­по­нен­т, ко­я­то ка­то ре­леф на­по­до­бя­ва по­вър­х­ност­та на гор­ния край на ти­би­я­та (ти­би­ал­но­то пла­то). Ин­ле­ят е из­ра­бо­тен от спе­ци­ал­на плас­т­ма­са-по­ли­е­ти­лен. Вър­ху не­го се прип­лъз­ва бед­ре­ният ком­по­нен­т на про­те­за­та. От­нос­но зак­реп­ва­не­то на по­ли­е­ти­ле­но­вия ин­лей към ти­би­ал­ния ком­по­нен­т на про­те­за­та съ­щес­т­ву­ват из­кус­т­ве­ни ко­лен­ни ста­ви с фик­си­ран или под­ви­жен (мо­би­лен) ин­лей.

То­тал­ни­те ко­лен­ни ен­доп­ро­те­зи мо­гат да се раз­де­лят на два ви­да и по друг приз­нак: със и без за­паз­ва­не на зад­на­та кръс­то­са­на връз­ка. Про­те­зи­те със за­паз­ва­не на зад­на­та кръс­то­са­на връз­ка се при­ла­гат при по-ле­ко ув­ре­де­ни ко­лен­ни ста­ви. В слу­ча­и­те на мно­го теж­ко ув­ре­де­но ко­ля­но обик­но­ве­но се пред­по­чи­тат им­п­лан­ти без за­паз­ва­не на зад­на­та кръс­то­са­на връз­ка. Лип­са­та є се ком­пен­си­ра от по-осо­бе­на фор­ма на по­ли­е­ти­ле­но­ва­та влож­ка и бед­ре­ния ком­по­не­нт на про­те­за­та.
То­ва слож­но ус­т­рой­с­т­во на ко­лян­на­та из­кус­т­ве­на ста­ва има за цел да на­по­до­би мак­си­мал­но слож­на­та би­о­ме­ха­ни­ка на ес­тес­т­ве­на­та ко­лян­на ста­ва.

КАК ПРО­ТИ­ЧА ОПЕ­РА­ЦИ­Я­ТА?

То­тал­но­то ко­лян­но ен­доп­ро­те­зи­ра­не (то­тал­на ко­лян­на ар­т­роп­лас­ти­ка) или под­мя­на­та на ко­лян­на­та ста­ва с из­кус­т­ве­на е слож­на хи­рур­гич­на опе­ра­ция, при ко­я­то из­но­се­на­та став­на по­вър­х­ност на дол­ния край на бед­ре­на­та кост, гор­ният край на го­ля­мо-пи­щял­на­та кост и зад­на­та по­вър­х­ност на ко­лян­но­то ка­па­че се от­с­т­ра­ня­ват от тя­ло­то и на тях­но мяс­то се им­п­лан­ти­рат (“вграж­дат”) ком­по­нен­ти­те на из­кус­т­ве­на­та ко­лян­на ста­ва, ко­и­то се сгло­бя­ват във вът­реш­ност­та на тя­ло­то.
Зак­реп­ва­не­то на бед­ре­ния, ти­би­ал­ния и па­те­лар­ния (на ка­па­че­то) ком­по­нен­т към съ­от­вет­ни­те кос­ти се осъ­щес­т­вя­ва с по­мощ­та на спе­ци­а­лен кос­тен ци­мент. Той е ве­щес­т­во, ко­е­то при оп­ре­де­ле­ни ус­ло­вия пре­ми­на­ва от плас­тич­но (ме­ко, под­хо­дя­що за мо­де­ли­ра­не) със­то­я­ние в твър­до. Кос­т­ни­ят ци­мент нав­ли­за в по­рес­тите прос­т­ран­с­т­ва на об­ра­бо­те­ни­те кос­ти и след втвър­дя­ва­не­то добива го­ля­ма здра­ви­на и якост и оси­гу­ря­ва го­ля­ма кон­так­т­на площ меж­ду им­п­лан­ти­те и кост­та. По­ли­е­ти­ле­но­ва­та “влож­ка” или “ин­лей” се зак­реп­ва меж­ду бед­ре­ния и ти­би­ал­ния ком­по­нен­т на ме­ха­ни­чен прин­цип, ка­то мо­же да бъ­де под­виж­на или не­под­виж­на спря­мо под­бед­ри­ца­та

ОПЕ­РИ­РА­НИ­ЯТ ПРО­МЕ­НЯ КО­РЕН­НО НА­ЧИ­НА СИ НА ЖИ­ВОТ

Им­п­лан­ти­ра­не­то на из­кус­т­ве­на ко­лян­на ста­ва е се­ри­оз­на опе­ра­тив­на на­ме­са, пре­диз­в­ик­ва­ща про­мя­на в на­чи­на на жи­вот на па­ци­ен­та, ко­е­то крие ре­ди­ца рис­ко­ве и въз­мож­нос­ти за ус­лож­не­ния.
Ус­лож­не­ни­я­та и рис­ко­ве­те, свър­за­ни с ко­лян­но­то ен­доп­ро­те­зи­ра­не, мо­гат най-об­що да се раз­де­лят на:

- въз­ник­ва­щи по вре­ме на опе­ра­ци­я­та;
- въз­ник­ва­щи в ран­ния пе­ри­од след опе­ра­ци­я­та;
- и ус­лож­не­ния, въз­ник­ва­щи зна­чи­тел­но вре­ме след опе­ра­ци­я­та.

Ус­лож­не­ния и рис­ко­ве по вре­ме на опе­ра­ци­я­та са те­зи, свър­за­ни с тех­ни­чес­ка­та труд­ност на са­ма­та интервен­ция (го­ля­ма кръ­во­за­гу­ба, счуп­ва­не на кост, ув­реж­да­не на нерв или кръ­во­но­сен съд и т.н). и с упой­ка­та, ко­я­то за­дъл­жи­тел­но тряб­ва да се при­ло­жи, за да мо­же да бъ­де из­вър­ше­на опе­ра­ци­я­та.
Ус­лож­не­ни­я­та и рис­ко­вете в ран­ния пе­ри­од след опе­ра­ци­я­та са тром­бо­ем­бо­лич­ни­те. Са­ма­та опе­ра­ция, вме­ша­тел­с­т­во­то вър­ху кос­ти­те, чес­то теж­ко­то пре­до­пе­ра­тив­но със­то­я­ние на па­ци­ен­ти­те, про­дъл­жи­тел­но­то за­ле­жа­ва­не и обез­д­виж­ва­не на бол­ни­те крият риск от об­ра­зу­ва­не на тром­би (кръв­ни съ­си­ре­ци) в кръ­во­нос­ни­те съ­до­ве на дол­ни­те край­ни­ци и та­за. При оп­ре­де­ле­ни ус­ло­вия те мо­гат да се от­къс­нат и пъ­ту­вай­ки с кръв­ния ток, да за­пу­шат съ­до­ве­те, ко­и­то пъл­нят бе­ли­те дро­бо­ве с кръв. То­ва със­то­я­ние се на­ри­ча бе­лод­роб­на тром­бо­ем­бо­лия и в за­ви­си­мост от те­жест­та є мо­же да пре­диз­ви­ка вре­мен­ни на­ру­ше­ния в сър­деч­на­та и ди­ха­тел­на­та дей­ност ка­то ди­ха­тел­на не­дос­та­тъч­ност, шок и дори смърт. За из­бяг­ва­не­то на то­ва ус­лож­не­ние се взе­мат пред­паз­ни мер­ки.
Дру­ги въз­мож­ни ус­лож­не­ния в то­зи пе­ри­од са тром­боф­ле­бит и фле­бот­ром­бо­за на ве­ни­те на дол­ни­те край­н­ици, пнев­мо­ния (въз­па­ле­ние на бе­ли­те дро­бо­ве), кръ­во­те­че­ние от опе­ра­тив­на­та ра­на, за­ба­ве­ното є за­рас­т­ва­не или ин­фек­ция и др.
Бла­го­да­ре­ние на доб­ро­то сле­до­пе­ра­тив­но обез­бо­ля­ва­не па­ци­ен­ти­те с им­п­лан­ти­ра­на из­кус­т­ве­на ко­ян­на ста­ва мо­гат да за­поч­нат раз­д­виж­ва­не­то си не­за­бав­но след опе­ра­ци­я­та, още до­ка­то трае упой­ка­та. То­ва се пос­ти­га със спе­ци­ал­ни ма­ши­ни, ко­и­то сгъ­ват и раз­гъ­ват кра­ка в ко­ля­но­то. Бол­ни­те се из­п­ра­вят с по­мощ­та на ре­ха­би­ли­та­тор още на вто­рия сле­до­пе­ра­ти­вен ден и в съ­щия ден обик­но­ве­но се прех­вър­лят в ор­то­пе­дич­но от­де­ле­ние.

Как се про­веж­да ре­ха­би­ли­та­ци­я­та?

- опе­ри­ра­ни­те за­поч­ват да хо­дят са­ми с две па­те­ри­ци;
- за­поч­ват обу­че­ние в пра­вил­но хо­де­не, кач­ва­не и сли­за­не по стъл­би;
- ак­тив­но сгъ­ва­не и раз­гъ­ва­не на ко­ля­но­то на ръ­ба на лег­ло­то;
- уп­раж­не­ния за бед­ре­на­та мус­ку­ла­ту­ра и т.н.

Про­веж­да се ан­ти­ко­а­гу­лан­т­на про­фи­лак­ти­ка (про­тив тром­бо­об­ра­зу­ва­не, ко­е­то обик­но­ве­но се осъ­щес­т­вя­ва чрез под­кож­ни ин­жек­ции в об­ласт­та на ко­ре­ма). По ле­кар­с­ка пре­цен­ка се да­ват обез­бо­ля­ва­щи ле­кар­с­т­ва.

НАЙ-ВАЖНО Е ПРАВИЛНОТО ПОСТАВЯНЕ НА СТАВАТА

Има ус­лож­не­ния и рис­ко­ве, въз­ник­ва­щи зна­чи­тел­но вре­ме след опе­ра­ци­я­та. Ос­нов­ни­те ус­лож­не­ния са:

- ин­фек­ция на из­кус­т­ве­на­та ста­ва;
- раз­х­лаб­ва­не­то на из­кус­т­ве­на­та ста­ва без на­ли­чие на ин­фек­ция;
- из­нос­ва­не­то или счуп­ва­не­то на ком­по­нен­ти­те на про­те­за­та;
- из­къл­ч­ва­не­то на ста­ва­та (пос­лед­но­то се случ­ва мно­го ряд­ко при из­кус­т­ве­на­та ко­лян­на ста­ва, за раз­ли­ка от из­кус­т­ве­на­та та­зо­бед­ре­на ста­ва).

Ре­ди­ца фак­то­ри (чуж­до тя­ло, не­дос­та­тъч­но кръ­вос­наб­дя­ва­не на окол­ни­те кос­ти и др.) обус­ла­вят срав­ни­тел­но ви­сок риск за ин­фек­ти­ра­не на ен­доп­ро­те­за­та. Ин­фек­ци­я­та най-чес­то при­чи­ня­ва ув­реж­да­не на кост­та око­ло про­те­за­та, раз­х­лаб­ва­не на за­ла­вя­не­то на про­тез­ни­те ком­по­нен­ти към кост­та и на­ру­ша­ва­не на фун­к­ци­я­та на из­кус­т­ве­на­та ста­ва. Не­ряд­ко на­ли­це е и сек­ре­ция (ня­къ­де око­ло бе­ле­га от ра­на­та се офор­мя фис­ту­лен ход, през кой­то вър­ху ко­жа­та из­ти­ча мът­на, кръ­ве­нис­та или гно­е­вид­на теч­ност). Раз­х­лаб­ва­не­то на ен­доп­ро­те­за­та без на­ли­чие на ин­фек­ция е срав­ни­тел­но чес­то. Про­це­си­те на ос­те­о­ли­за (раз­г­раж­да­не на кост­та) на гра­ни­ца­та кост - из­кус­т­ве­на ста­ва или кост - кос­тен ци­мент во­дят до теж­ко на­ру­ше­ние на фун­к­ци­и­те на из­кус­т­ве­на­та ста­ва. Ком­по­нен­ти­те за­поч­ват да из­вър­ш­ват мик­рос­ко­пич­ни дви­же­ния, ко­и­то на­рас­т­ват с те­че­ние на вре­ме­то и за­ед­но с ос­те­о­лиз­ни­те про­ме­ни пре­диз­вик­ват зна­чи­тел­ни увреждания в кост­та (по­ня­ко­га го­ле­ми час­ти на лип­с­ва­ща кост). Из­нос­ва­не­то на ком­по­нен­ти­те на из­кус­т­ве­на­та ста­ва е свър­за­но с про­дъл­жи­тел­ност­та на “жи­во­та” на из­пол­з­ва­ни­те за из­ра­бот­ването им ма­те­ри­а­ли и ус­ло­ви­я­та, в ко­и­то са пос­та­ве­ни да ра­бо­тят. Пра­вил­но­то пос­та­вя­не на из­кус­т­ве­на­та ста­ва под­по­ма­га по-дъл­га­та є упот­ре­ба.