Една трета от живота си прекарваме в дълбок сън. Повече от век медиците се опитват да разгадаят състоянието на мозъка през това време. И най-после успяха...
Знаят ли хората, защо спят, как спят, колко фази има съня, всички ли сънуват, какви са нарушенията на нормалния сън, има ли норми за съня, необходим ли е сънят за човека? Едно е ясно - всички ние спим. А защо го правим? Дълго време битуваха много и различни мнения за същността на съня, като на практика всички те се основаваха на догадки. Дори и при съвременното ниво на медицината, учените не са успели все още да преминат границите на хипотезата. Защо спим - засега никой не може да отговори изчерпателно на този въпрос.
В днешната публикация ще се опитаме да обясним няколко от състоянията, в които се намира човек докато спи, с помощна на невролога и психотерапевта д-р Бончо Бонев, който е изучавал тайните на това човешко състояние при едни от най-големите специалисти в Япония, Китай и Русия.

Тайнственото състояние, в което провеждаме близо една трета от живота си, не може да не привлече интереса и да не предизвика учените да се опитват да разберат неговата съшност и причини. 25 века се документира само историята на изучаването на съня. До наши дни са достигнали сведения, че още през VI век пр.н.е. са съществували обяснения за същността на съня.
Когато не може да се намери изчерпателно обяснение, се ширят много хипотези и интерпретации. Много от тях, отнасящи се до проблема за съня, са възникнали още в древността.
Мнозина са се опитвали да обяснят, защо хората спят и какви са причините за това, както и какъв е механизмът на съня. Наивността на някои предположения и догадки, се сменят с аргументите на други и фантастичните предположения на трети. Вярно е, че никога и никой не се е съмнявал в едно нещо: сънят и бодърстването са противоположни състояния. Това беше доскоро...
Лента, на която са регистрирани сигналите от електроенцифалографа на сигналите на мозъка на спящ човек, е зашеметяващо откритие. Най-новите изследвания опровергават това мнение, безспорността на което изглеждаше непоклатимо. Електроенцефалограмата нагледно доказва, че сънят е не по-малко сложен и многообразен процес, отколкото бодърстването, но има своя характерна структура - по време на сън мозъкът на човека работи, но по съвсем различен начин.
Сънят всъщност не се противопоставя на бодърстването, а е някакво особено допълнение към него. И двете са етапи на един и същи цикъл и могат да се оприличат на гребена на надигащата се и след това падаща вълна. Учените отпразнуваха истинска победа - разбраха, как спи човекът.
Кривите, очертани на електроенцефалограмата, позволяват да се определят пет фази на съня и четири прага на дълбочина.
Неравномерните криви са характерни за първата фаза на съня - прехода от будното състояние. А след няколко минути настъпва истинският сън. На лентата той оставя автограф във формата на крива линия с остри контури, наречена “вретеното на съня”.
Тя отнема около половин час, след което записът се променя отново - регистрират се бавни колебания - делта-вълна. Те са характерни за дълбокия сън. Постепенно делта вълните нарастват и движението им се ускорява. Настъпва четвъртата фаза - безсъзнателното състояние на спящия човек става още по-дълбоко и продължава около един час.
След това на лентата се появяват графични изображения, съответстващи на състоянието при бодърстване. А човекът спи! Той спи, но елекртоенцефалограмата неумолимо отчита увеличена активност на мозъка. Кръвното налягане е повишено, увеличава се притокът на кислород. Невероятна картина - това е последният запис, който отбелязва изключване на “връзките” с външния свят. Ускорена е обмяна на веществата при напълно отпусната мускулатура. Тази фаза не може да наречем по друг начин, освен “парадоксална”.


ПРЕЗ НОЩТА ЧОВЕК СЪНУВА...ТЕМА С ВАРИАЦИИ

Да, наистина, оказва се, че през нощта човек вижда сънищата си като “тема с вариации”. Най-кратка е увертюрата и тя много често се отнася до това, за което е мислил човек преди да заспи и съдържа мотиви от следващите сънища. Вторият и третият - обикновено са обърнати към миналото, но носят емоцоналната окраска на настоящето: събитията от сънищата са оцветени от сегашните ни емоции и преживявания, под чието влияние сме се намирали непосредствено преди да заспим. Четвъртият сън, като правило, е поглед в бъдещето, където се изпълнява някакво желание.

Пета, последна за вечерта фаза:

Това е композиция по фрагменти на предишните сънища, която по някакъв начин сумира всичко видяно досега.
Но, разбира се, това е само груба схема. Вариантите за изменение и техните тематични вариации може да бъдат изключително широки - от разрешаването насън на някакви задачи, над които безуспешно човек си е блъскал главата за да ги разреши през деня, до фантастични образи и видения, от които, събуждайки се, човек дълго време не може да се отърси.
Оказва се също, че хората виждат цветни и черно-бели сънища. Цветните сънища почти винаги са характерни за по-емоционалните хора, а черно-белите - за рационалните хора, т. е. те съответстват на начина на мислене и дори на работа на съответния човек. Така например художници и декоратори, които всеки ден се занимават с цветове, са склонни да сънуват цветни сънища.
Трябва да се отбележи, че цветът на съня не е без значение. Сънища, оцветени в студени цветове - синьо, светло-синьо, зелено - сънуват спокойните и уравновесени хора. Когато в съня се прокрадва червен цвят, той сигнализира за тревожно състояние.
Дори и числата, които сънуваме, според някои учени имат значение.
Колкото повече са положителните белези по време на сън, толкова по-ведро е настроението и самочувствието на човек на следващата сутрин. Както и в реалния живот, така и по време на съня, човек се нуждае от общуване с други хора. Друг важен факт за човешкия живот като цяло, който се отнася до съня, е неговата продължителност, където трябва да се спазва определена мярка.
Продължинелното спане предполага и повече време за сънища. И твърде многото сънища са също толкова неблагоприятни, както и липсата им. Причината за това е очевидна. Защото, за да сънувате, трябва да се извършва трудна психическа дейност и затова, човекът, който спи продължително, се уморява - след като сте се събудили, се чувствате отпаднал и тялото ви тежи.
Дълго време се смяташе, че сънят оказва влияние само на психическото самочувствие. Още преди 20 години, на въпроса, какво става с организма ни, когато го лишим от сън, отговорът е бил: физически почти нищо, сънят не засяга вътрешните органи.
Сега вече не забравят да подчертават, че по време на сън всички жизнени процеси протичат по-различно, през нощта се задълбочават и обострят много от заболяванията, а сънят и сънищата могат да ни предупредят за някое заболяване, още преди да има някакви явни симптоми за това. И нищо тайнствено и свръхестествено няма - обясненията са напълно на реална почва. По време на сън измененията, протичащи в отделните системи на организма ни, си имат определен “стандарт”, а “нестандартните” изменения сигнализират за опасността. Да се уловят тези предвестници на опасност - означава за нас шанс да избегнем болестта, да спечелим време в борбата с нея.


КАКВО СЕ СЛУЧВА В МОЗЪКА, ДОКАТО ЧОВЕКЪТ СПИ?
Еврика! Учените успяха да разгадаят тайните на съня!

За изучаването на “парадоксалния сън” са проведени много експерименти. Оказва се, че на всеки 80-90 минути той зъдължително сменя дълбокия сън. При първото си идване “парадоксалният сън “ не е продължителен - само 9 минути - най-краткият сред всички останали нощни цикли. С наближаването на утрото периодите на “парадоксалния сън” стават по-дълги, а преди събуждане - може да продължи и повече от 30 минути. В рамките на една нощ, общата продължителност на “парадоксалния сън” е от 1.5 до 2 часа.

Какво се случва в мозъка по това време?

В тази фаза човек сънува. Без и най-малко съмнение, е доказано, че само в тази фаза на съня човек сънува. Доказано е още, че всички хора без изключение сънуват, само че едни си спомнят за това, а останалите - не, защото организмът не може без това. Това заключение е направено от многократното повторение на експериментите, в които, хората, участващи в тези експерименти, когато започне фазата на “парадоксалния сън” започват да сънуват, което се доказва и от движението на очите.
Ако хората, участващи в експеримента, по принуда, не могат да преминат през тази фаза на съня, се наблюдава рязка промяна в характера: стават раздразнителни, тревожни, мнителни, трудно се концентрират, или обратно - вглъбяват се в една мисъл. Всичко това са неприятни последствия от липсата на сънища.
Изучавайки сънищата, именно - изучавайки ги, учените са установили интересни, често необясними, а понякога просто интригуващи факти.


ЖЕНИТЕ СТРАДАТ ПО-ЧЕСТО ОТ БЕЗСЪНИЕ

Младите хора обикновено се оплакват от трудно заспиване, а по-възрастните - от събуждане през нощта.
Неотдавнашни изследвания сочат, че рискът от появата на безсъние при жените е по-голям, отколкото при мъжете.

- в 37 на сто от случаите причините се отдават на стрес;
- в 38 на сто - на неоснователно безпокойство;
- в 22 на сто - на депресията.

За съжаление, повечето хора се примиряват с този факт, като действат на принципа - по-добре да не правя нищо и да чакам проблемът да се разреши от само себе си, тъй като това е нелечим проблем.
Количеството на загубения сън е значително по-малко, отколкото съобщават страдащите. Съществуват много причини за безсънието.
Депресията например причинява безсъние, при което човек се буди рано сутрин и не може да заспи отново. Алкохолната зависимост може да причини събуждане рано сутрин, безпокойството да предизвика трудно заспиване, а болката и заболявания, като емфизем, нервно безапетитие и деменция могат да попречат на заспиването. Казано с други думи, безсъние е, когато човек не успява да извлече полза от почивката, защото спи прекалено малко или пък спи лошо.
Безсънието е част от проблема с нарушенията на съня, дължащи се на нарушения в ритъма, количеството и качеството на съня, както и (нарколепсия - прекалено много спане).
Друга група от нарушенията на съня са парасънищата, дължащи се на наличието на аномално и нежелано събитие по време на съня или при прехода от будно състояние към сън.
В тази група влизат:

- сомнамбулизмът;
- сомналоквизмът (говоренето на сън);
- кошмари;
- бруксизъм (скърцане със зъби);
- синдром на краката, които не си почиват.
Продължителността на съня се различава при различните хора и може да претърпи промени с течение на годините при един и същ човек. Това са:
- изолирани епизоди, които траят няколко дни и обикновено съпътстват особено стресиращи събития;
- продължава по-малко от три седмици, изчезва спонтанно или с приемането на лекарства.

Когато едно такова състояние продължи повече от месец, е задължително да се обърнете към терапевт.


Какво ще рече първично безсъние?
Първичното безсъние е, когато човек е здрав и няма причини, с които да се оправдае безсъние.
Вторично безсъние е, когато това състояние се дължи на заболявания и съществуващи навици - трябва да се въздейства именно върху тези причини, за да се разрешат проблемите със съня. Психичните смущения, като депресия и болестта на Паркинсон, например, оказват негативно влияние върху развитието на съня. Използването на лекарствени съставки, дрога и алкохол в големи количества също смущават съня.

Видовете безсъния:

- начално безсъние е, когато човек изпитва трудности при заспиване, които по принцип са породени от безпокойство или изключително голям страх;
- централното безсъние се характеризира с чести и непрекъснати пробуждания през нощта и основният проблем е в поддържането на съня;
- финалното безсъние се характеризира с преждевременно събуждане сутрин и често е съпътствано с депресивни симптоми


ИМА ЛИ ВРЪЗКА НАРУШЕНОТО ПСИХИЧЕСКО ЗДРАВЕ С БЕЗСЪНИЕТО?

В “парадосксалния сън” човек се опитва да навакса пропуснатото, действа след бездействието в будно състояние. Това нощно търсене е насочено към намирането на начин за взаимно помирение между конфликтните мотиви на деня, които се реализират чрез образите в съня. При постигане на договереност между противоречивите мотиви на езика на сънищата изчезват предпоставките за натрупване на раздразнение и умора, а следователно се запазва нормата. Ясно е, че става дума не за реално разрешаване на реално съществуващи конфликти, а само на това значение, което според хипотезата имат сънищата - за запазване на психическото ви здраве.
Така или иначе, но всички знаят много добре, че сънят е нещо сериозно и от него зависи нашето самочувствие. В това се крие и причината за тревогата ни, когато имаме проблеми със съня.

Какво се случва в мозъка, когато не ни се спи?
Ако например тази част от мозъка, която отговаря за съня, не може напълно да изолира външните сигнали, призоваващи към действие, възниква сомнамбулизъм, познат като лунатизъм. Лунатиците спят и извършват едновремнно с това и действия - ходене и работа, което може да продължи от няколко минути до един час. Това е много опасно състояние.


КАКВО СА КОНСТАТИРАЛИ УЧЕНИТЕ ПРИ ИЗУЧАВАНЕТО НА МОЗЪЧНИТЕ ЦЕНТРОВЕ

Изучаването на сънищата е довело до извода, който се вписва в общата концепция за еволюционното развитие, която твърди, че всяка система, всеки орган и всяка част от това, което сме преживели в процеса на еволюцията на организма, съществува с една цел: да способства за по-голямата издръжливост.
Затова способства сънят, който е възникнал първоначално на основата на ритмичността на деня и на нощта. Защото от него могат да се възползват висшите животни, за да изключват мозъка си за външни сигнали и да направят “вътрешна инвентаризация” по време на “затворените врати”.
Сънищата са помагали и помагат да се прави такава “инвентаризация”, когато сънят, по думите на Шекспировия герой Макбет “разплита кълбото на грижите”. По какъв начин става това? Засега няма единно мнение по въпроса. Възможно е да са прави тези, които споделят т.нар. “търсеща теория”. Съгласно тази хипотеза, по време на “парадоксалния сън, който се съпровожда от сънищата, се осъществява своеобразна “търсеща” активност. Тя компенсира биологично вредното състояние на отказ от търсене на решения през деня. Да споменем за пасивната позиция, която възниква при някои на основата на отрицателните емоции. “Разплитайки кълбото на грижите” през нощта, мозъкът, по време на сън търси пътя, който не сме намерили през деня, за да се измъкнем от някое трудно положение - по време на съня той търси реванш за неуспехите си през деня.
Авторът на тази хипотеза, докторът на медицинските науки В. Ротенберг, подчертава дебело, че тя е построена на основата на проверени и общоизвестни днес факти. За един от тях вече споменахме: ако събуждаме здрави хора по време на “парадоксалния сън”, ставаме тревожни и раздразнителни.
Вторият факт е зависимостта на продължителност на тази фаза от психичното състояние и поведението на човека през времето, когато е буден. Ако през деня човек е бил действен, активен, то “парадоксалният сън” намаля по време, а ако сте потиснати, в състояние на депресия, необходимостта от “парадоксалния сън” нараства.
Тази зависимост се потвърждава от резултатите и от наблюденията над хора, които спят малко: за да са работоспособни и да имат добро самочувствие, са им достатъчни 5-6 часа сън, а на тези, които спят по-дълго време, им са нужни 9 и повече часа сън.
Хората, които спят малко са енергични хора, те преодоляват трудностите с хъс, не задържат вниманието си върху неприятните си преживявания.
Тези, които спят дълго време, са пълната им противоположност. За тях, хора с повишена емоционална чувствителност, “удълженият сеанс” на сънищата трябва да попречи на зъдълбочаването на тревожните и депресивни състояния, да не им позволи да пуснат “корени” в мозъка и да се отклонят от психическите норми.


КАКВО Е НАРКОЛЕПСИЯ?

Класически пример за такова нарушение на съня е описанието на сънливия Джоба от книгата “Посмъртните записки на клуба Пикуик” на Дикенс. Такова разстройство се нарича нарколепсия. Проблемът е в това, че физиологическите промени, които са характерни за всеки нормален спящ човек, при нарколептиците настъпват не на време. Най-разпространеното разстройство на съня е, когато човек спи малко или не спи добре. Прието е да се нарича безсъние. Усещанията при безсъние напомнят за усещанията при десинхриноза - несъгласуваност на ритмите, много близко до “третото състояние.”
Зад думата безсъние се крият различни нарушения на съня, които ни карат да се тревожим поради лошото самочувствие и психическо натоварване. Затова, преди всичко, трябва да се установи причината за безсънието.
Понякога безсънието е свързано с някои заболявания и е един от симптомите. Не е нужно да казвам, че в този случай трябва да се определи какво е заболяването и да се започне лечение.
Много често не можем да заспим, заради житейски проблеми. Този вид безсъница се нарича ситуационна. Обикновено тя преминава с разрешаването на причините за безпокойството или конфликта.
Но се случва и така, че кризисната ситуация преминава, но остава вредният навик “прекалено силно” да искаме да заспим. Това може да предизвика обратна реакция - да се развие упорито безсъние, поради страха от безсъние. Друга причина за упорито безсъние може да бъдат сънотворните медикаменти, ако се употребяват прекалено дълго.
В последно време много често се среща и друг вид безсъние - псевдобезсънието, при което човек има усещането, че се мъчи прекалено дълго да заспи, а в действителност се оказва, че за цялата нощ не е спал само 30-40 минути.
Причина за тази самозаблуда може да се крие в страха да не заспи, както и за реалната представа за времето през ноща - то е толкова различно от реалното, че тревожните минути без сън ни се струват часове.
Обикновено човек, който страда от нарушения на съня, търси лекарска помощ с цел - сънотворни хапчета. И - в побечето случаи, лекарят не му ги предписва.
Най-напред трябва да се разбере причината за безсънието, има ли някакви нарушения в начина на живот на пациента и как се отнася той към съня. Това може да се илюстрира най-добре с думите на Съмърсът Моъм, който казва, че “всеки ден се налага да правим две неприятни неща: да си лягаме да спим тогава, когато предпочитаме да продължим със заниманията си и необходимостта да ставаме сутрин, когато ни се иска оше малко да си поспим”.
И второ, опитният лекар знае, че не трябва да се доверява в този случай напълно на пациента, защото впечатленията му са субективни, а лечението на “невидим недъг” не трябва да се допуща.
Трето - внимателният лекар не забравя за привикването към сънотворните медикаменти и ще препоръча на пациента малко търпение и най-безопасните и ефективни мерки против безсъние. Разходките и автотренингът, дори и обикновения ритуал преди сън, може да помогнат в случая.
Четвърто - лекарят, за разлика от пациента, е добре информиран за особеностите на непълноценния сън, предизвикан от употребата на сънотворни. Проблемът е в това, че сънотворните лекарства предизвикват заспиване по съвсем друг начин, в сравнение с настъпването на естественото заспиване. Механизмите на действие на съня чрез таблетки не съответства на нормалната биология на съня и нарушава основните фази.
Голяма е разликата между лекарствения и естестествения сън във фазата на “парадоксалния сън”. Повечето сънотворни я съкращават, лишават човек от сънищата му, което, както вече знаем, е много вредно за организма.
Лекарите се опитват да предпазят пациентите си и от още една грешка по отношение на съня.
Хората много се страхуват от опасността, че може да не се наспиват, че не спят толкова време, колкото се посочва като норма за добър сън, която по неизвестни причини се определя на 8 часа. А това не е съвсем така, по-точно казано - това не е вярно. Вече говорихме за хората, които спят по-малко, и за тези, които спят повече. За едните е достатъчен сънят в продължение на 5 часа, докато за другите - и 9 са малко. Известни са и случаи на хора, които спят съвсем малко време. Например на Едисон са му били напълно достатъчни 2 часа нощен сън и кратко заспиване през деня в лабораторията, за да се чувства добре и да е работоспособен.