MADE IN BULGARIA
Спинозни доброволци къркат алкохол, но илачът чудо ги поддържа живи

Буквално тези дни ^ШОУ^ пръв са добра до новина, която може да се впише в историята на човечеството до други епохални научни открития - българските доброволци, на които през 1997 г. за пръв път бе приложено българското лекарство против СПИН ^Липохивир^, са живи. Новината се предхожда от 15-годишна абсурдна научна драма, разказана пред представител на изданието от откривателя доц. Евгени Гъбев, който през 1991 г. заедно с баща си проф. Евгени Гъбев патентоват откритието. Сега на етикетчетата на най-добрите лекарства в света против СПИН задължително се мъдри надпис: ^Това лекарство не може да доведе до излекуването ви, но подобрява качеството на живот^. ^Липохивир^ няма нужда от подобно предупреждение, защото е доказано, че води до пълно излекуване от ^чумата на 20 век^.

Трудно е да се повярва, че всичко започва от кабинетчето на доц. Гъбев, което е по-тясно от килия в Централния софийски затвор и се намира в Института по експериментална паразитология и патология към БАН. Пред невярващите очи и уши на човека на ^ШОУ^ ученият лее удивително примирен разказ за страданията на проекта ^Липохивир^.
Ако прескочим в разказа му годините, в които се ражда идеята, минава се перзи изпитанията върху тъканни култури, стотиците опитни мишки, безбройните повторения и анализи на резултатите, унизителните митарства пред залостените министерски и други високи държавни порти, се стига до май 1997 г.

Умиращи от СПИН в ^Инфекциозна болница^ нашенци пиянстват по дискотеки.
В университетската инфекциозна болница в София започват клиничните изпитания върху десет доброволци, борни от СПИН. Подбрани са не просто серопозитивни, а десет тежко болни пацииенти, при които броят на CD-4, т.е. оцелелите имунни клетки в 1 кубически микролитър варира от 19 до 300. Нормата при здравите е от 600 до 1500, а болни с показатели под 50 се нуждаят вече от поп и последно причастие, а не от лечение.
Изпитанията започват в България и завършват по български. Кои са закодираните доброволци, чиито истински имена са известни само на двама-трима специалисти. Това са хора предимно от провинцията. По правило българските носители на СПИН са предимно наркомани или моряци, пипнали вируса по екзотични острови и пристанища. Такива са и повечето доброволц. Но дори от авантюрист доброволец лесно не става. Преди да подпише декларацията, болния има подробно да се запознае с изследванията и резултатите за новото лекарство, да се консултира с лекари и учени, с адвокати за правната страна на въпроса, има право на солидна застраховка. На 15 май 1997 г. започва операцията по спасението 10-членната банда доброволци е събрана в Инфекциозна болница и клиничните изпитания могат да стартират.
Преди да гръмнат фанфарите, обаче трябва за прозвучи и реквием в памет на неколцина гръцки бизнесмени. Само геният работохолизмът на ^огромният научен екип^ Гъбев-старши и Гъбев-младши не стига. Проектът е реализиран до този етап с волните пожертвования на гръцки бизнесмени - 300 000 долара. Българската държава се включва с 1000 лв.
Така или иначе през май в Инфекциозна болница доброволците започват да пристигат. Масрафа за кличните изпитания до последната стотинка се поема от гърците - от заплащането на консултациите на експерти и адвокати, поемането на застраховките до закупуването на скъпата апаратура, за производството на лекарството до цялостната издръжка по хоспитализирането и обслужването на доброволците. Купуват и 300 кг дезинфекционни препарати за болницата.
Осемте месеца лечение се превръщат в истински клиничен екшън. Доброволците са подписали декларации, че след като са имали достатъчно време да се консултират за научната и правна страна на нещата, се задължени да спасват всички изисквания, но приключенията започват от самото начало.

Спинозен наркоман бяга с телевизор на гръб.
След 2-3 седмици пръв изчезва един от най-тежките случаи. След него 23-годишен наркоман от Бургас не само бяга, но отмъква със себе си огромния нов телевизор НЕК, закупен също от гърците.
^Такива са ни болните от СПИН в България, такива са ни и доброволците - наркомани и моряци. Те са вулгарни и арогантни неуправляеми чешити, правят каквото си поискат. Знаете ли какво правеха, когато ги събрахме на едно място? В стаите си показваха само порнографски снимки, говореха си само за жени и секс. В ония гладни години гърците бяха натъпкали хладилниците им със скъки сирена, колбаси, кашкавали, банани и всякакви деликатеси. По едно време обаче доброволците поискаха вместо храна, парите на ръка. Така се стигна до парадокса да получават всеки ден по 100 долара на ръка, а всъщото време моята заплата беше 10 долара месечно. Като се видяха в пари, вместо да се лекуват болните всяка вечер обикаляха кръчми и дискотеки е се напиваха като за последно. За една нощ алкохолът почти унищожаваше в организма им спасените с новото лекарство имунни клетки.^, спомня си с тъга доц. Гъбев.
След известно време в болницата идва майката на наркомана от Бургас, отмъкнал НЕК-а и плаче: ^Синът ми продаде не само телевизора, но и цялата покъщнина. Направете нещо!^
Доц. Гъбев и лекарите предупреждават доброволците за самоубийствените последици от своеволията им. Някои се стряскат. Третия беглец е чак след четири месеца. Но житейската му драма е разбираема. Болният е рибар от Бургас, от чието жестоко житиие-битие даже доц. Гъбев потръпва. Нечовешката му професия го изкарва и в най-големия студ в 5 сутринта в морето. Основният му проблем обаче е, че е съдружник с още няколко души в частна фирма, наела обща рибарска лодка. Съдружниците му не знаят, че е болен от СПИН. Дългото му отсъствие обаче ги кара да се съмняват и доброволецът е на косъм от изхвърлянето от фирмата. Четири месеца след началото на лечението - през септември, болният си занимава. Връща се в навечерието на Нова година - умиращ, с двойна бронхопневмония, без да е лекуван с ^Липохивир^ цели 4 месец. Лекарите от Инфекциозна болница правят чудеса и умиращият оживява по чудо. Общо взето само двама дисциплинирано издържат осемте месеца лечение сновия препарат.

Резултатът на един от доброволците е удивителен - вирусното натоварване се оказва под прага на чувствителност. Това означава, че организмът му е изчистен от HIV-вируса. Удивителни са показателите и на останалите, започнали лечението по различно време. Още малко и доброволците могат да минат в категорията напълно излекувани...Но идва 1998 г. и парите свършват. На 1 май 1998 г. експериментът е прекратен поради липса на средства.
Какво по-важно се случва от тогава до днес? След като са пръснали 300 000 долара, парите на гръцките бизнесмени свършват. Единият от тях дори фалира тотално. След фалита на изпитанията върху болни доброволци с ^Липохивир^ доц. Гъбев продължава научната разработка с колеги-доброволци, лекарството е подобрено значително и вече е много по-ефикасно.

Препаратът е уникален и до днес няма аналог в световната наука.

Светила от цял свят отиват на конгреси, посветени на борбата със СПИН, пристигат само, за да чуят доклада на доц. Гъбев и си веднага след него си тръгват.
През 2002 г. описанието на новия препарат и методика на лечение намират място в публикацията на българина, поместена в European Journal Sciences. През 2003 г. Drug Dellivery Sistems & Sciences публикува безпощаден математически анализ на всички параметри в хода на изпитанията с доброволците, който еднозначно сочи - предложеното лекарство ^Липохивир^ води до пълно излекуване между 2 и 4 години. Тези английски списания са едни от най-престижните научни издания в света. Ако в тях се предложи нещо от българин, първата реакция е: щом се предлага от българин, значи е някаква шмекерия. Реценцентите им са едни най-известните имена в съответната научна област. Самият факт, че публикации на български учен намират място на страниците им, са вече огромно признание. Защото след това рецензенти и издатели трябва да обясняват на спонсорите си, защо са предпочели неизвестен българин през трудовете на светила от Кембридж, Оксфорд или Харвард.

Защо доцент Гъбев е лош бизнесмен?

Ако държавата се напъне да подобри качеството на живот на реално болните си от ^СПИН^ ще трябва да се бръкне с 200 млн. евро годишно и да фалира
Ако пък се бръкне поетапно за проекта ^Липохивир^ вместо за магистрала ^Тракия^, например, може би ще се превърне в балканския Кувейт.

В момента регистрираните болни от СПИН в България да около 500. Не е тайна, че тази математика е далеч от истината. Вероятно те са между 3000 и 5000, а най-вероятно реалната цифра е над 10 000. България е бедна, но е задължена да лекува безплатно своите болни. А лечението на един болен навсякъде по света струва еднакво - 15-20 хиляди евро на година. При това само за лекарствата против СПИН. Без другите разходи по подготовката, хоспитализирането, контролните изследвания и пр. и пр.
От констатирането на болестта до неизбежния край един болен живее средно 7-8 години, ако не е с увреден генетичен код за добро, като баскетболната легенда Меджик Джонсън, например. У нас подобен случай още не установен. От доброволците, лекувани с ^Липохивир^, неотдавна е починал първият беглец, престоял само 2 месеца, на когото са успели да направят само 3-4 апликации с лекарството. Наскоро е починал е и пациент, лекуван едва 3 месеца, през които успял да вземе куп заеми от медицинските сестри, преди да избяга. Всъщност от водената на отчет група от 8 доброволци, съвсем наскоро е умрял най-тежко болният, пристигнал с изключително лоши показатели. Удивителното е, че, символично лекуваните с ^Липохивир^ нашенци, са живяли по около 7-8 години, а недоизлекуваните още са живи. Толкова е и средната продължителност на болен от СПИН, който е лекуван по най-добрия начин. Вярно, е в страната ни болните на се лекуват редовно, а периодично по ред причини. Но това не отменя задължението на България да си лекува болните от СПИН, както в белите страни, когато влезем в ЕС. Срокът на патента на ^Липохивир^ изтича през 2011 г.
Доцент Гъбев има проект минимум и проект максимум за производството на ^Липохивир^. Първият струва 50-60 млн. евро. Оптималният проект е на стойност 500 млн. евро поетапно за шестгодишен срок на реализация. ^ Държавата е бедна, а в България няма толкова богати хора. Ако си мислите, че света бъка от мощни благотворителни организации, които са готови да ес изръсят, за да спасят света от СПИН, лъжете се.

Кандидатствал съм за средства от фонда на Майкъл Джексън - пълно лицемерие.

Пари се дават само на американски изследователски организации. Ние сме нищо за тях. При фондациите на Бил Гейтс шансът е същият. Всъщност за правителствата по света болните от СПИН са отрепки, изметта на обществото и никой няма намерение да отделя големи пари за спасението им. Освен това сега световният пазар се владее от 5-6 монополиста на лекарства, които не лекуват, но носят баснословни печалби^, изяснява парадокса доц. Гъбев.
Впрочем за разлика от правителства и политици, бизнесмените по цял свят мислят по друг начин. Те искат да печелят. Миналата есен доц. Гъбев си купи билет за Англия, за да финализира преговорите с английските си пратньори, които бяха готови да се бръкнат за огромните инвестиции. Алчен английски посредник обаче провали преговорите в последния момент и нашият учен се принуди да си върне самолетния билет. Сега контактува с още по-богати и бизнесмени и групировки от Англия, Белгия. Междувременно парите може да дойдат и от Австралия.
Човекът на ^ШОУ^ обаче си направи друга сметка. Ако си лекуваме редовно реално съществуващите 10 000 болни от СПИН, а скоро и това ще се наложи, държавата ще трябва да се бърка всяка година с по 200 000 000 евро само за лекарства, които не лекуват, а само подобряват качеството на живот. Ако пък след време се наложи да внасяме отвън нашенския ^Липохивир^, чиято стойност естествено ще бъде несравнимо по-висока от сегашните лекарства, държавата ни ще трябва да се замогне страшно, за да не фалира през изискването да лъска имиджа си на бяла европейска страна. Това не е парадокс, а бомба със закъснител.

Славей КОСТАДИНОВ