Д-р ИВАН Вълканов: ПРИ ЧЕСТО УРИНИРАНЕ ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ИДЕТЕ НА ЛЕКАР
В последно време зачестиха писмата до редакцията на вестник “Доктор”, в които се задават въпроси за свръхактивния пикочен мехур. Помолихме нашия консултант доктор Вълканов, специалист-уролог, да отговори на множеството читателски въпроси за това заболяване.
- Наименованието на заболяването, за което ще говорим, е малко познато на читателите, но симптомите му са познати на доста пациенти, защото нарушават качеството им на живот. То е определено като отделно заболяване в класификацията на урологичните заболявания през 2006 г. на световния конгрес по урология в Кейптаун и засяга около 20 милиона жители на Европа.
- Защо смятате, че трябва да се отдели по-специално внимание на това заболяване?
- Разглеждам го в детайли, защото много често в практиката се приема, че става дума за цистит и естествено лечението няма ефект, като в същото време се отлага срокът за навременното му лечение.
- Кои са най-характерните му симптоми?
- Заболяването представлява комплекс от четири симптома, съчетани помежду им:
1. внезапен и неудържим позив за уриниране;
2. неволно изпускане на урина, съпроводено или предшествано от неудържим позив;
3. често уриниране, което обикновено е съпроводено от неудържим позив за уриниране, със или без изпускане;
4. често нощно уриниране, което е съпроводено от неудържим позив, със или без изпускане по малка нужда.
- Какво разбирате под нормален брой уринирания?
- Нормалната физиология на пикочния мехур е постоянен процес на изпълването и изпразването му, което се контролира от центровете на уриниране в главния, гръбначния мозък и нервните образувания около и в пикочния мехур. Нормалният обем на мехура достига до 500-600 мл и човек получава позив за уриниране при обем около 250-300 мл, т.е. нормалният брой уринирания за 24 часа е осем.
- Как се отразява това заболяване върху нормалния ритъм на живот на пациентите?
- Нарушенията на нормалната физиология водят до отражение върху нормалния ритъм на живот на пациентите. Те имат непрекъсната нужда от тоалетна, което постепенно ограничава излизанията, а заедно с това и социалните им контакти.
Редуцират приема на течности и отбягват половите контакти. Появява се необходимост от памперси, което ги прави зависими и потиснати. Повишава се с около 34 процента опасността от травми, особено при инвалиди и възрастни хора. И не на последно място по значимост - повишават се финансовите разходи - изчислено е, че за един такъв пациент са необходими годишно около 500-800 евро.
- Какво се взема предвид при поставянето на диагнозата?
- Поставянето на дигнозата изисква старателно снемане на анамнезата на пациента, като се изясняват оплакванията и откога датират те. Прави се обстоен преглед, а също и лабораторни и апаратни изследвания.
- Д-р Вълканов, по какъв начин човек може да съхрани нормалното си уриниране?
- Нормалното уриниране зависи от състоянието на пикочния мехур и органите около него, както и от състоянието на нервната система като контролираща процеса. Затова при търсенето на причините трябва да се имат предвид следните моменти:
1. болестите на пикочния мехур - тумори на пикочния мехур, камъни в пикочния мехур, хронични интерстициални цистити, дивертикули и др.;
2. гинекологични заболявания и заболявания на дебелото черво;
3. захарен диабет;
4. неврологични заболявания на централната нервна система и гръбначния мозък;
5. психични отклонения.
- Кое е специфичното на това заболяване, което го различава от други с подобни симптоми?
- При определяне на диагнозата заболяването следва да се разграничи от други видове изпускане по малка нужда като стрес, инконтиненция - повишаване на коремното налягане при кихане, кашляне, вдигане на тежести, или при смесената инконтиненция.
- Кои специалисти освен уролозите са ангажирани с диагностиката и лечението на заболяването?
- Изброяването на причините на свръхактивния пикочен мехур определя и екипа от специалисти, който трябва да се включи в диагностиката и лечението. Това са: уролог, АГ специалисти, невролог, ендокринолог, психиатър, микробиолог и клинична лаборатория, специалист по образни изследвания - рентгенолог и ехография.
- Остана да споменем и за лечението на това заболяване. Всъщност - най-важното!
- Лечението е предимно медикаментозно с антимускаринови препарати, след като се премахнат патологичните процеси, при положение че съществуват такива. Механизмът на действие на лекарствата се основава на потискане на волевите контракции на пикочния мехур и повишаване на обема му, като се отложи началният позив за уриниране. Лечението е дълготрайно - от 6 месеца до 2 години, а при някои пациенти се налага и постоянно лечение.
Дълготрайното лечение крие рискове от странични ефекти като сухота в устата, запек, замъглено зрение, гадене и повръщане. При последното поколение медикаменти те са значително редуцирани - до 10% и достигат до 70% при неселективните антимускаринови препарати. Препаратът, който в момента е най-разпространен за лечение, е селективен антимускаринов, с търговското наименование Везикер (солифенацин).
- Какво ще препоръчате на нашите читатели, които имат подобни оплаквания?
- Искам да препоръчам на пациенти с подобна симптоматика да се консултират на първо място с уролог или АГ специалист, които да преценят по-нататъшния ход на изследванията и да назначат съответното лечение.
Едно интервю на Милена ВАСИЛЕВА
11 Коментара: