БАЗЕДОВАТА БОЛЕСТ СЕ ПОЯВЯВА СЛЕД СИЛЕН ШОК

Мно­го са при­чи­ни­те, кои­то разс­трой­ват фун­кция­та на щи­то­вид­на­та жле­за, за­то­ва не­ви­на­ги мо­гат да се ус­та­новят точ­но. Но ос­нов­на роля иг­рае нас­ледс­тве­но­то пред­раз­по­ло­же­ние. Проуч­ва­ния­та по­каз­ват, че близ­ки­те на бол­ни с ба­зе­до­ва бо­лест съ­що има­т уси­ле­на фун­кция на щи­то­вид­на­та жле­за. То­ва да­ва ос­но­ва­ние да се пред­по­ла­га, че по нас­ледс­тво се пре­да­ва ди­рек­тно не са­мо­то за­бол­ява­не, а пред­раз­по­ло­же­ние­то към не­го. Ка­то след­ва­ща при­чи­на ще по­со­чим на­ру­ше­на­та фун­кция на по­ло­ви­те жле­зи. За­що­то та­зи бо­лест по-чес­то зас­яга же­ни­те по вре­ме на кли­мак­те­риум и пу­бер­тет.

В 80 на сто от слу­ча­и­те ба­зе­до­ва­та бо­лест въз­ник­ва ка­то след­с­т­вие на ня­как­во теж­ко нер­в­но-пси­хич­но пре­жи­вя­ва­не:

- уп­ла­ха;
- про­фе­си­о­нал­ни и лич­но кон­ф­лик­ти;
- смърт на близ­ки;
- про­дъл­жи­тел­на нер­в­на и ум­с­т­ве­на нап­рег­на­та ра­бо­та.

В днеш­но вре­ме се при­е­ма, че те­зи про­во­ки­ра­щи фак­то­ри мо­гат да до­ве­дат до за­бо­ля­ва­не­то са­мо при хо­ра, ко­и­то имат пред­раз­по­ло­же­ност към за­бо­ля­ва­не­то. Ос­вен по­со­че­ни­те съ­щес­т­ву­ват и дру­ги от­к­люч­ва­щи фак­то­ри, нап­ри­мер хро­нич­ни­те ин­фек­ции и трав­ми по гла­ва­та.

ОС­НОВ­НИ­ТЕ СИМ­П­ТО­МИ

- неп­ре­къс­на­то тре­пе­ре­не;
- сър­це­би­е­не;
- бър­зо умо­ря­ва­не;
- бол­ка в кос­ти­те.

Ба­зе­до­ва­та бо­лест за­поч­ва с не­оп­ре­де­ле­ни нер­в­но-пси­хич­ни оп­лак­ва­ния. Бол­ни­ят ста­ва нес­по­ко­ен, емо­ци­о­нал­но нес­та­би­лен, мно­го чув­с­т­ви­те­лен. Той лес­но из­бух­ва и стра­да от упо­ри­то без­съ­ние. Мно­го чес­то про­я­вя­ва из­лиш­на ак­тив­ност. Из­по­тя­ва се обил­но без ни­как­ви при­чи­ни. Ран­на про­я­ва на ба­зе­до­ва­та бо­лест е и тре­пе­ре­не­то на ръ­це­те, а по­ня­ко­га и на ця­ло­то тя­ло. Бол­ни­ят тре­пе­ри неп­ре­къс­на­то, ка­то тре­пе­ре­не­то се за­сил­ва при въл­не­ние. Сър­деч­на­та дей­ност съ­що е ус­ко­ре­на. Бол­ни­ят чес­то усе­ща неп­ри­ят­но сър­це­би­е­не и прес­ка­ча­не на сър­це­то.
В око­ло 30 на сто от слу­ча­и­те се наб­лю­да­ват нес­пир­ни из­то­щи­тел­ни ди­а­рии. С вре­ме­то бол­ни­ят мно­го от­с­лаб­ва, мус­ку­ли­те му се от­пус­кат, той лес­но и бър­зо се умо­ря­ва и за­поч­ва да из­пит­ва бол­ки в кос­ти­те. Ко­жа­та на бо­лен с ба­зе­до­ва бо­лест е влаж­на, ме­ка и топ­ла при до­пир, а мно­го чес­то тя се обез­ц­ве­тя­ва на мес­та, или пък по­тъм­ня­ва. Нок­ти­те из­тъ­ня­ват и се чу­пят лес­но. Ко­са­та за­поч­ва уси­ле­но да па­да.
Мно­го ха­рак­те­рен е из­г­ле­дът на ли­це­то на бол­ния от ба­зе­до­ва бо­лест. Очи­те са ши­ро­ко от­во­ре­ни, влаж­ни и блес­тя­щи. Чо­ве­кът ми­га мно­го по-ряд­ко от нор­мал­но­то. А при око­ло 70 на сто от бол­ни­те се наб­лю­да­ва т.нар. ек­зоф­талм - из­пък­ва­не на оч­ни­те ябъл­ки. При 50 на сто от бол­ни­те се ус­та­но­вя­ва уве­ли­че­на щи­то­вид­на жле­за, обик­но­ве­но вто­ра-тре­та сте­пен. Жле­за­та е ме­ка, елас­тич­на, глад­ка. Не е бо­лез­не­на при опип­ва­не, но пък чес­то пул­си­ра.

ЛЕ­КИ­ТЕ ФОР­МИ СЕ ИЗ­ЛЕ­КУ­ВАТ ДО ЕД­НА ГО­ДИ­НА

Ба­зе­до­ва­та бо­лест се про­я­вя­ва по раз­ли­чен на­чин в от­дел­ни­те слу­чаи. Съ­щес­т­ву­ват ле­ка, сред­на и теж­ка фор­ма, ко­и­то оба­че мо­гат да пре­ли­ват ед­на в дру­га. Про­ти­ча­не­то на за­бо­ля­ва­не­то, как­то и ле­че­ни­е­то, за­ви­сят от кли­нич­на­та фор­ма, от въз­раст­та на бол­ния и от на­ли­чи­е­то на ус­лож­не­ния. При по-ле­ки­те фор­ми, ко­и­то са нав­ре­ме от­к­ри­ти и пра­вил­но ле­ку­ва­ни, се сти­га до по­доб­ре­ние след 9 до 12 ме­се­ца, мно­го чес­то и до пъл­но из­ле­ку­ва­не. Не са ред­ки слу­ча­и­те оба­че за­бо­ля­ва­не­то да се пов­то­ри. А теж­ки­те ус­лож­не­ния и не­ле­ку­ва­ни слу­чаи на ба­зе­до­ва бо­лест мо­гат да за­вър­шат фа­тал­но. Ба­зе­до­ва­та бо­лест по­ня­ко­га се раз­поз­на­ва мно­го труд­но. То­ва за­ви­си от пра­вил­но­то раз­г­ра­ни­ча­ва­не на от­дел­ни­те кли­нич­ни фор­ми и сте­пе­ни, как­то и от евен­ту­ал­ни­те ус­лож­не­ния.
Нап­ри­мер ле­ки­те слу­чаи на за­бо­ля­ва­не­то чес­то би­ват смя­та­ни за нев­ро­за и съ­от­вет­но ле­ку­ва­ни ка­то нев­ро­за.
А спе­ци­фич­ни­те про­я­ви, как­то ве­че спо­ме­нах­ме, са не­мо­ти­ви­ра­но ус­ко­ре­на сър­деч­на дей­ност, тре­пе­ре­не, по­те­не, нер­в­но-пси­хич­на нес­та­бил­ност. Ако към всич­ки те­зи про­яв­ле­ния е на­ли­це и из­пък­ва­не на очи­те, то­га­ва ди­аг­но­за­та е вяр­на. А на­пъл­но изя­ве­ни­те слу­чаи на ба­зе­до­ва бо­лест са тол­ко­ва ха­рак­тер­ни, че ряд­ко ос­та­ват не­за­бе­ля­за­ни от близ­ки­те на бол­ния.

ВНИ­МА­НИЕ!
Про­я­ви на ба­зе­до­ва бо­лест се наб­лю­да­ват и при т.нар. ток­си­чен аде­ном на щи­то­вид­на­та жле­за (го­рещ въ­зел). Той пред­с­тав­ля­ва ту­мо­ро­вид­но ор­га­нич­но раз­рас­т­ва­не на тъ­кан­та на жле­за­та с офор­мя­не на доб­ре из­ра­зен въ­зел. При­чи­ни­те са не­из­вес­т­ни. Свръх­фун­к­ция на щи­то­вид­на­та жле­за мо­же да се раз­вие и при про­дъл­жи­тел­но ле­че­ние с йод и йод­ни пре­па­ра­ти, как­то и с ти­ре­о­ид­ни хор­мо­ни. По­доб­ни слу­чаи се наб­лю­да­ват срав­ни­тел­но ряд­ко и обик­но­ве­но при бол­ни със спо­ра­дич­на гу­ша. И все пак кли­нич­ни­те про­яв­ле­ния на ток­сич­ния аде­ном и ле­кар­с­т­ве­на­та хи­пер­ти­ре­о­за са по-ле­ки и след пра­вил­но­то ле­ку­ва­не из­чез­ват.

УМ­С­Т­ВЕ­НО И ФИ­ЗИ­ЧЕС­КО НАП­РЕ­ЖЕ­НИЕ СА ПРО­ТИ­ВО­ПО­КАЗ­АНИ

Ле­че­ни­е­то на ба­зе­до­ва­та бо­лест тряб­ва да за­поч­не нав­ре­ме, да бъ­де съ­об­ра­зе­но със със­то­я­ни­е­то на бол­ния и съ­от­вет­но да се на­гаж­да към раз­ви­ти­е­то на бо­лест­та. Мно­го ва­жен е ре­жи­мът на бол­ния. До­ри и бол­ни­те с най-ле­ка фор­ма тряб­ва да бъ­дат от­с­т­ра­не­ни от оби­чай­на­та би­то­ва и про­фе­си­о­нал­на сре­да. За­дъл­жи­тел­но се ог­ра­ни­ча­ват и до­ри пре­мах­ват ум­с­т­ве­но­то и фи­зи­чес­ко нап­ре­же­ние. Не се до­пус­ка пре­у­мо­ра и кон­ф­лик­т­ни си­ту­а­ции, как­то и об­щу­ва­не­то с мно­го хо­ра.
Мно­го ва­жен еле­мент от ле­че­ни­е­то на ба­зе­до­ва­та бо­лест е ус­по­ко­я­ва­не­то, от­пус­ка­не­то на нер­в­на­та сис­те­ма. Чрез цен­т­рал­на­та нер­в­на сис­те­ма щи­то­вид­на­та жле­за ре­гу­ли­ра об­мя­на­та на ве­щес­т­ва­та в ор­га­низ­ма.
Про­дъл­жа­ва­ме с ди­е­та­та.
Хра­на­та на бол­ния тряб­ва да е раз­но­об­раз­на, с пре­об­ла­да­ва­не на бел­тъ­чи­ни - мля­ко и млеч­ни про­дук­ти, яй­ца, ри­ба, пло­до­ве и зе­лен­чу­ци. Мно­го важ­ни за ор­га­низ­ма са ви­та­ми­ни­те А, С и те­зи от гру­па­та В.
Най-ста­ро­то ле­чеб­но сред­с­т­во за ба­зе­до­ва­та бо­лест е йо­дът. Оба­че в пос­лед­но вре­ме се при­ла­га все по-ряд­ко, за­що­то ве­че има го­лям брой ле­чеб­ни сред­с­т­ва. Ста­ва ду­ма за т.нар. ти­ре­ос­та­ти­ци, ко­и­то по­тис­кат фун­к­ци­я­та на щи­то­вид­на­та жле­за. Те­зи ле­кар­с­т­ва се пред­пис­ват са­мо от спе­ци­а­лист, кой­то съ­от­вет­но наб­лю­да­ва бол­ния.

НА­РОД­НА­ТА МЕ­ДИ­ЦИ­НА Е СА­МО ДО­ПЪЛ­НЕ­НИЕ КЪМ ОС­НОВ­НО­ТО ЛЕ­ЧЕ­НИЕ

За­ед­но с ти­ре­ос­та­тич­ни­те ле­кар­с­т­ва, ши­ро­ко се из­пол­з­ват и най-обик­но­ве­ни ус­по­ко­я­ва­щи бил­ки ка­то ва­ле­ри­а­на (ди­лян­ка), дя­вол­с­ка ус­та, ма­то­чи­на, са­ро­там­нус. Ето ня­кол­ко ре­цеп­ти:
Сме­се­те 30 г ди­лян­ка, 30 г дя­вол­с­ка ус­та и 60 г са­ро­там­нус. За­лей­те две су­пе­ни лъ­жи­ци от та­зи смес с 500 мл вря­ла во­да и ос­та­ве­те да ври още 5 ми­ну­ти. При­е­ма се по 4 пъ­ти на ден, по­ло­вин час пре­ди яде­не - по ед­на ви­не­на ча­ша.
Вмес­то во­да, бол­ни­ят мо­же да пие от­ва­ра от оре­хо­ви лис­та и лис­та от чер­ни­ца - от­ва­ра­та се при­гот­вя с по ед­на су­пе­на лъ­жи­ца лис­та от те­зи рас­те­ния.
Пий­те от­ва­ра от шип­ки: 15 броя счу­ка­ни шип­ко­ви плод­че­та се за­пар­ват с 600 мл вря­ла во­да и смес­та прес­то­я­ва 15 ми­ну­ти. След то­ва се пре­цеж­да и се пие ка­то чай.
Мно­го по­лез­ни и с мно­го ши­ро­ко при­ло­же­ние са зе­лен­чу­ко­ви­те со­ко­ве. Нап­ри­мер из­к­лю­чи­тел­но ефек­тив­но се от­ра­зя­ва смес от сок от мор­ко­ви, це­ли­на, маг­да­ноз и спа­нак. Ле­чеб­ни­те со­ко­ве се пи­ят на глад­но, от­дел­но от ре­дов­но­то хра­не­не.

ВНИ­МА­НИЕ!
Имай­те пред­вид, че са­мо­ле­че­ни­е­то на ба­зе­до­ва­та бо­лест мо­же да до­ве­де до теж­ки ус­лож­не­ния, вклю­чи­тел­но и до пъл­на ат­ро­фия на жле­за­та. Теж­ки­те фор­ми на та­зи бо­лест за­дъл­жи­тел­но се ле­ку­ват в бол­нич­на об­с­та­нов­ка.

Пре­по­ръч­ват се уме­ре­ни дви­же­ния на от­к­ри­то. Мо­же­те да прак­ти­ку­ва­те ди­ха­тел­ни уп­раж­не­ния, ав­тот­ре­нинг, раз­ход­ки. Из­бяг­вай­те из­ла­га­не­то на слън­це.

И НАЙ-МАЛКОТО УВЕЛИЧАВАНЕ НА ЩИТОВИДНАТА ЖЛЕЗА Е Т.НАР. ГУША

През пос­лед­ни­те ня­кол­ко го­ди­ни ряз­ко се уве­ли­ча­ва бро­ят на за­бо­ле­ли­те от гу­ша.
Гу­ша­та мо­же да бъ­де сим­п­том на ре­ди­ца за­бо­ля­ва­ния - ба­зе­до­ва бо­лест, доб­ро­ка­чес­т­ве­ни и зло­ка­чес­т­ве­ни ту­мо­ри, въз­па­ли­тел­ни за­бо­ля­ва­ния и дру­ги. Ко­га­то ста­ва ду­ма за доб­ро­ка­чес­т­ве­но ди­фуз­но на­рас­т­ва­не на щи­то­вид­на­та жле­за, то­га­ва на­ру­ше­ни­е­то се дъл­жи на не­дос­тиг на йод в ор­га­низ­ма. В то­зи слу­чай гу­ша­та не е свър­за­на с въз­па­ли­те­лен про­цес, но­во­об­ра­зу­ва­ние или хе­ма­том. Щи­то­вид­на­та жле­за ре­гу­ли­ра об­мя­на­та на ве­щес­т­ва­та в ор­га­низ­ма чрез цен­т­рал­на­та нер­в­на сис­те­ма. Тя се на­ри­ча още “емо­ци­о­нал­на­та” жле­за, за­що­то ней­на­та фун­к­ция се вли­яе из­к­лю­чи­тел­но мно­го от стре­са.
Щи­то­вид­на­та жле­за е склон­на към ин­ток­си­ка­ция, а то­ва на­пос­ле­дък за­чес­тя­ва за­ра­ди за­мър­ся­ва­не на окол­на­та сре­да. Мно­го спе­ци­а­лис­ти обяс­ня­ват за­бо­ля­ва­ни­я­та на щи­то­вид­на­та жле­за с пос­ле­ди­ци­те от ава­ри­я­та в Чер­но­бил. Но и тук оп­ре­де­ле­но зна­че­ние иг­рае нас­лед­с­т­ве­ни­ят фак­тор. Спо­ред раз­п­рос­т­ра­не­ни­е­то се раз­ли­ча­ват ен­де­мич­на, спо­ра­дич­на и юве­нил­на гу­ша.

НАЙ-ВАЖ­НИ СА НАВ­РЕ­МЕН­НО­ТО ЛЕ­ЧЕ­НИЕ И ДИ­Е­ТА­ТА

Осо­бе­но важ­на и при то­ва за­бо­ля­ва­не е про­фи­лак­ти­ка­та. Тя тряб­ва да бъ­де пос­то­ян­на и за дъ­лъг пе­ри­од от вре­ме. Ма­со­ва­та йод­на про­фи­лак­ти­ка се осъ­щес­т­вя­ва ка­то обик­но­ве­на­та гот­вар­с­ка сол се за­ме­ни из­ця­ло с йо­ди­ра­на. При по­доз­ре­ние за уве­ли­че­ние на щи­то­вид­на­та жле­за тряб­ва да се обър­не­те към спе­ци­а­лист. За­що­то ако в ле­ки­те слу­чаи не се на­ла­га спе­ци­ал­но ле­че­ние, ос­вен упот­ре­ба­та на йо­ди­ра­на сол, то гу­ша­та в те­жък, нап­ред­нал ста­дий тряб­ва да бъ­де ле­ку­ва­на сис­тем­но.
По­ня­ко­га се сти­га и до опе­ра­тив­но ле­че­ние. То се на­ла­га при ди­фуз­на гу­ша с го­лям раз­мер - 4-та и 5-та сте­пен. То­ва са ве­че фиб­роз­ни из­ме­не­ния, кал­ци­фи­ка­ти и се по­я­вя­ват съм­не­ния за зло­ка­чес­т­ве­ни об­ра­зу­ва­ния.
Мно­го ва­жен фак­тор в бор­ба­та с гу­ша­та е по­ви­ша­ва­не­то на жиз­не­ния стан­дарт, ра­ци­о­нал­но­то хра­не­не и по­доб­ря­ва­не­то на би­то­ви­те и са­ни­тар­ни­те ус­ло­вия.