ПРИЗНАНИЯ
^За Дамян бях и Богородица, и пачавра,^ изповядва Надежда Захариева

Втората книга на поетесата Надежда Захариева се казва ^Живот като живот^. Неслучайно. Тя има съвсем обикновена биография. Родена е на 3 ноември 1944 г. в с. Радово, Трънско - селото на баща си, но е израсла в град Сандански, където през 1928 г. се е преселило семейството на майка й - бежанци от Егейска Македония. Има шест сестри и един брат. Завършила е френска филология в Софийския университет. През 1964 г. се омъжва за най-прочувствения лирик в съвременната ни поезия - Дамян Дамянов, ражда му три деца и в продължение на 35 години е негова опора, съпруга и вдъхновителка за някои от най-хубавите му стихове. Тези дни в Стария Пловдив бе премиерата на най-новата й стихосбирка, а на 5 април тя ще бъде представена в София. Специално за ^Женски Тайни^ Надежда Захариева разказа за живота си с Дамян Дамянов и своите днешни амбиции.

- Когато се срещате с Дамян, сте били на 18 години - млада, интелигентна. Защо се омъжихте за него? Подозират ви, че сте го направили заради славата му, заради парите му, може би заради надеждата, че той ще ви лансира в писателските среди.
- Първо, тогава той нямаше пари. Второ, и през ум не ми е минавало, че той ще ме лансира. Моите състуденти по френска филология в университета изобщо не знаеха, че съм съпруга на Дамян Дамянов. В романа ми “Тя и тримата”, когато питат героинята, която по обясними причини е поетеса, нима не се е оженила по любов, тя отговаря: ”Ожених се по въображение.”
Когато срещнах Дамян, бях безкрайно разочарована от мъжкия пол. Дойдох в София от Сандански и бях от поколението момичета, които търсеха романтиката преди секса. Но тук останах с впечатлението, че първото нещо, което иска всеки мъж, е да те вкара в леглото. Не можех да приема сексуалните контакти за приоритет в отношенията между жената и мъжа. Търсех нещо друго - духовното сливане. Не съм сигурна, че го намерих. Още по-малко съм сигурна, че е възможно. Дамян по това време пък тотално беше разочарован от жените - току-що бе приключил голяма любов с голямо разочарование.
- Кога сложихте брачната халка?
- На 23 юли 1964 г. - шест месеца, след като той точно преди Нова година ме изненада с предложението си: ^Абе, много добро момиче си, що не се омъжиш за мене?^
- Разкажете ни за децата си. И трите се израсли в семейство на поети, а хората на изкуството обикновено не съумяват да направят децата си пригодни за времето, в което живеем?
- И тримата са обикновени деца. Райна работи в “Глобул” като телефонен оператор.
- Но тя издаде много интересна стихосбирка, има вече два солови албума, композира, рисува...
- Навремето мен ме одумваха как може една поетеса и съпруга на Дамян Дамянов да работи нещо, което не е престижно. Аз просто работех и се грижех за болния си съпруг и за трите си тогава все още неоправни деца. Знаете ли, бедата на човеците е, че искат да изглеждат по-умни, по-хубави, по някакви, а не такива, каквито са.
- Какво лошо има в това?
- Не, човек трябва да има смелост да е. Не да изглежда, а да бъде нещо. Когато имаш самочувствие, че си нещо, няма да се притесняваш от вида работа, която извършваш в момента.
- Явор какво прави?
В момента се подготвя за нова работа. Беше наложено име на модния подиум, работеше в “Ексграунд”, но там съкратиха част от персонала и него го освободиха.
- А най-големият ви син Петър?
- Петър беше ски-учител, но сега е безработен. Той е най-чувствителното ми дете. Страшно много прилича на баща си и е с по-лабилна нервна система.
- Вие останахте вярна на себе си и в последните месеци от живота на Дамян. Какво му казахте в сетния му час?
- Тъй като той беше с кислороден апарат и не можеше да говори, ние общувахме чрез една азбука, която аз написах на картон.
Казах му: ^Сега, докато лежиш, можеш да направиш равносметка на живота си.^ А той ми отговори с пръстче, сочещо по картона с азбуката: ^А ти какво мислиш, че правя?^
-Може ли вече да се каже, че сте излезли от сянката на Дамян Дамянов?
- Аз никога не съм била в сянката на Дамян. В една от моите книги в проза пиша, че не той ми е хвърлял сянка, а аз сама избрах да бъда в сянка, защото той беше много деликатен човек. Имах чувството, че всеки комплимент по мой адрес по някакъв начин му причиняваше страх, че ще навиря нос и ще го изоставя.
- Та това си е чиста проба егоизъм!
- Ако творецът не е егоцентрик, той не е никакъв творец.
- В такъв случай не бива да се жени?
- Да, така пише в шумерските поуки: Ако някой иска да се отдаде на някаква муза, не трябва да се жени. Защото словото е най-опасното, най-лесно достъпното, най-разбираемото и когато човек разбере своята отговорност за думите и в същото време се плаши, че е съпруг, баща, майка и т. н., той губи свободата си. За съжаление, когато прочетох тази шумерска поука, бях на 46 години, с 26 години брак зад гърба си и с три деца. Дадох си сметка колко е права тази древна мъдрост, но, както казва Вапцаров, “опомнихме се късно - бяхме вързани жестоко”. Това, което можах да подаря на съпруга си, беше пълната свобода да твори на всякакви теми, на които му се пише. Нещо, което не позволих на себе си.
- Доколкото знам, Дамян много щедро се е възползвал от свободата, която сте му дали. В неговото творчество има стотици стихове, посветени на други жени. Не се ли дразнехте, не ревнувахте ли, че не сте единствената муза?
- Не се дразнех. Често, когато разговарям с някого на тази тема, разбирам, че той не може да възприеме моята философия.
- Трудна е наистина за възприемане.
- Трудна е, но големият поет не принадлежи само на една жена. В нашата история имаме един убит поет от една ревнива жена. Още една ревнива жена щеше да е много в повече за историята на българската литература. Мисля, че се досещате за кого става дума.
- За Лора и Яворов, разбира се.
- При Дамян нещата бяха още по-деликатни. Онзи здрав мъж е можел да си вземе шапката и да тръгне накъдето му видят очите. Дамян не можеше да направи това. При него връзките с други жени са били начин на самоосъществяване и придобиване на самочувствие “И аз съм като другите”. Един здрав мъж вероятно не може да разбере това, което говоря. Сред жените от списъка, който Дамян си е направил, има мои познати, които са ми казвали: “Ама ние бяхме само приятели”. Аз се съгласявам с тях, макар да знам, че не казват истината. Те, естествено, никога няма да разберат, че аз знам. Знам също, че Дамян е имал един приятел, който му е помагал да осъществява тези връзки, водил го е при тези жени. Този човек също не знае, че аз знам. Научих го от самия Дамян много по-късно в момент на признание. Не го упреквам. А на жените даже съм благодарна, че те са му давали човешко самочувствие. Вие не можете да си представите какви комплекси за малоценност развива различният човек!
Аз не исках да бъда ортак на съдбата, която му бе отнела щастието. Още повече че след едни такива връзки са се раждали хубави стихове, които остават за поколенията. Мога ли аз да бъда убийца на една поезия? Не мога. Просто не мога.
- Въпреки всичко той написа автобиографичната си книга “Таванът”, където разказва за вашия брак и ви представя в не особено добра светлина.
- Като я прочетох, се помъчих да изглеждам спокойна. В моята книга “Смет за сливи” споделям своята гледна точка за съвместния ни живот. Това е книгата на моя живот. Но там има една дума, над която стоях може би час, преди да се реша да я напиша в следното изречение: “Отношението на Дамян към мене беше от Богородица до… пачавра.” След като прочетох “Таванът”, казах на Дамян колкото можех спокойно: “Дамяне, главният ти герой не би трябвало да се самоубива, а да се разведе. Защото един голям поет като твоя герой има право да се самоубие, когато се размине тотално с обществото, в което живее, а не със съпругата си.”
- Добре, но той не е имал основание да страда, че не е признат от обществото.
- Вие не знаете какво е да имаш страдание, от което няма изгледи за отърваване. Дори аз, която живях 35 години с него, мога само да предполагам колко му е било тежко.Той казваше: “Няма нищо по-лошо на Земята от това.” На което аз отговарях: “Има.” “Кое?”, питаше той. “Ами - казвам - мен да ме няма. Тогава ще е още по-лошо.” Вече започвам да си мисля, че съм била единствената възможна съпруга на Дамян Дамянов. Вероятно Господ ме е създал специално за него. Тъй като Дамян често псуваше Господ за това, че го е създал такъв, аз казвах: “Дамяне, ти нямаш право да ругаеш. Ако някой трябва да негодува срещу него, това трябва да съм аз. Ако Господ беше добър, щеше да ме остави да си пърхам като ангелче в небето. А като съм отишла там, при него, той казал: “Виж какво, сбърках. Върни се, защото там ще трябваш на едно момченце.”
- Не разбрах за какво ангелче става дума.
- Ами когато съм била на половин годинка, съм умряла пред очите на майка ми и баба ми. Те ме окъпали, повили ме и ме оставили настрани, защото е било събота преди Възкресение и не са могли да ме погребат веднага. Сутринта в неделя от моето вързопче се чул глас. Имам едно стихотворение, озаглавено “Възкръснала съм на Великден”. Сега, от дистанцията на времето, мога да кажа, че съм щастлив човек. Защото обичам предизвикателствата. А Дамян беше едно голямо предизвикателство.
- На едно място казвате: “Труден занаят е добротата”. 35 години сте живели с най-нежния съвременен български лирик, който освен недъгав е бил и с много труден характер. Откъде намерихте толкова сили и твърдост да носите кръста си докрай?
- Когато ме питаха как издържаш, аз отговарях: “Аз не издържам, аз живея. Това е моят живот.^
-Най-новата ви стихосбирка е озаглавена “Любов?!?” Във време, когато все по-малко се говори за любов и все по-често за секс, смятате ли, че ще привлечете вниманието на читателите с тази книга?
- Говори се за секс, но всеки мечтае за любов. Сексът е само една част, може би много съществена, но не най-главната. Защото все пак, ако човек поживее малко повече на света, случва се сексът да умре преди него и трябва да остане любовта, която да свързва двама души. Ако сексът е на първо място в една връзка, тя неизбежно ще бъде много скоросмъртна.
- Много творци наричат времето ни бездуховно. Ако е така, вие откъде черпите творческото си вдъхновение?
- Не бих казала, че времето ни е бездуховно. Обикалям България надлъж и нашир, често гостувам в села с не повече от 500 души, и отдавна съм разбрала, че българският народ не е бездуховен, а просто беден. Друг е въпросът, че в момента не само в България, а навсякъде по света се полагат грижи човечеството да стане бездуховно. Мисля, че и у нас се работи трескаво в тази насока, за да се получи не народ, а население, което да мечтае само за хубаво жилище, хубава кола, хубава храна, хубав мъж или хубава жена. Всичко друго, но не и някакви по-духовни мечти и духовна извисеност, че може да се живее и без много от вещите, които рекламата ни внушава, че трябва да притежаваме. Тук обаче опираме до отговорността на отделното човешко същество - дали ще се поддаде на тази световна манипулация, или ще поиска да стане нещо повече от това, което му се предопределя.
- Какво е за вас поезията - живот, бягство от действителността или бягство от самата себе си?
- Лично за мен поезията не е бягство от самата мене си. Моят живот по нищо не се различава от моите стихове.
Имам една почитателка от Казанлък, Руми, която идва на всички мои срещи с читатели от района. Тя ми каза: “Надя, чудех се къде е тайната на любовта на обикновените хора към теб. Сега разбрах: ти живееш така, както пишеш.” И това е така. През моя вече дълъг живот съм се нагледала на хора, които едно говорят, а друго вършат. Това винаги ме е отвращавало. Стремя се, като кажа нещо, да го направя, или да не казвам нещо, което не бих направила.
- Онези, които познават вашата поезия и творчеството на Дамян, знаят, че вие сте безкрайно различни като автори. Откъде тогава тръгнаха слуховете, че Дамян пишел стиховете ви?
- Наскоро пък чух, че аз съм писала неговите. Винаги ми е било много смешно, когато слушам такива неща. Ние двамата с Дамян действително сме много различни, дори антиподи. Той неведнъж ми е казвал: “Ние с теб нямаме общ език!” На което отговарях: Да, и това е най-хубавото. Когато хората имат общ език, значи единият не мисли.
Аз от дете пиша стихове. Редакторът вкъщи бях аз, а не Дамян Дамянов. Но ако тръгнем от Библията, където се казва, че всяка сполука в работата предизвиква завист у човеците, предполагам, че на много хора не им се иска да блестя със своя собствена светлина. Не знам защо. Може би някои пишещи дами са си мислели, че те на мое място биха се възползвали от помощта на Дамян Дамянов, за да постигнат някакъв успех. В началото на нашия брак този слух беше в състояние да ме откажа да пиша, но шило в торба не седи и, след като свикнах с мисълта, че каквото и да правя, все ще бъда одумвана, реших да не се интересувам повече какво казват хората за мен. Интересува ме само какво аз мисля за себе си. И какво знам за себе си. Напоследък и за моя изненада придобих такава популярност, за каквато никога не съм мечтала.
- Нека се върнем на творчеството ви. Вие сте автор на неколкостотин балади, влезли в репертоарите на някои от най-известните ни поп и фолкизпълнители. Свикнахте ли с обвиненията, че давате хляб на чалгата?
- Дамян има една простичка епиграма: “Съдбата ни стана кахърна - стълбата се обърна.”
Докато преди 10 ноември 1989 г. държавата се грижеше за творците и те бяха свикнали друг да се занимава с проблемите им, след събитията се оказаха доста неоправни, непрактични, а ние с Дамян сме класика в това отношение. Изведнъж се оказа, че като продадеш старата си лада и пианото, парите много бързо свършват.
Единственият способен да работи по онова време бях аз. Станах търговка на книги пред хотел “Плиска”, за което също много ме одумваха. И понеже не умряхме от глад, някой пусна слуха, че БСП всеки месец дава не знам колко си хиляди левана Дамян Дамянов. Това е абсолютна лъжа! После разбрах, че тези слухове ги е пускала една активна боркиня против фашизма и капитализма. Тя, която 45 години е получавала пари, без да се труди за тях. В един такъв труден за семейството ни момент, когато големите певци бяха престанали да ни търсят, към мен се обърнаха фолкизпълнителите и аз се съгласих да пиша за тях.
Не се срамувам от нито един мой текст. Ако се срамувах, нямаше да ги подписвам. Три и половина милиона българи слушат тази музика. Тя е близка по темперамент на българската душевност и кара хората да я затанцуват. Затова смятам, че онези, които се грижат за националната ни идентичност, би трябвало да вложат малко пари, за да се придаде по-българско звучене на този жанр. А не да го обявяват за долно качество и по този начин да обиждат голяма част от хората. Що се отнася до мен, онези, които се опитват да ме уязвят на тази тема, трябва да знаят, че има само едно огледало, в което се оглеждам. Това е моята собствена душа. И онова, на което ме е научила майка ми - срам от хората и страх от Бога.
- Имате много текстове, по които Мария Нейкова написа чудесни балади. Не мислите ли да ги издадете в албум?
- С Мария имаме около сто балади, едни от най-хубавите балади в попфолка. Тя беше великолепен композитор, който не се срамуваше да пише за попфолка.
- Човек може да се влюбва на всяка възраст, да не говорим за една поетеса, която живее в света на възвишеното и иска да обича и да бъде обичана. Дора Габе, Багряна, Мара Белчева и други ваши посестрими са пример в това отношение. Възможно ли е Надежда Захариева да изживее втора голяма любов?
- Дълго време след смъртта на Дамян си мислех, че не съм способна да обикна друг мъж. Оказа се, че не съм се познавала достатъчно. Изненадите от самия себе си са най-приятните на света.
На 58 години се влюбих като гъска. Беше много красиво! Най-обичам, когато съм влюбена, но обектът ми не знае за това.
- От три години членувате в ДПС. Откъде ви хрумна идеята да се занимавате с нещо, заради което вероятно много хора ще ви упрекнат? Не става дума само за ДПС, а за политиката въобще.
- Защото мразя предразсъдъците и предубежденията. И защото виждам, че ние, българите, страдаме от национален инфантилизъм. Като кажат ^турчин^, мнозина веднага си представят Баташко клане. Вярно е, че в националната памет това е болезнена рана, която ще остане завинаги. Но светът вече е друг и ние също трябва да се променим. Към каква обединена Европа сме тръгнали с този национализъм, с тази омраза? Сега, преди изборите, някои партийни лидери спекулират, като приписват какви ли не грехове на Движението за права и свободи. Крайно време е да се разбере, че ДПС работи за България, а не срещу България. 12 000 българи, а може би вече и повече, членуват в ДПС.
- Доган ли е политикът, когото най-много харесвате?
- Да, защото през всичките тези години след 10 ноември доказа, че е политик от много висока класа.

Едно интервю на Венелин МИТЕВ