КАТАРАКТАТА МОЖЕ ДА СЕ ЛЕКУВА И С БИЛКИ

Мно­го от тях ши­ро­ко се рек­ла­ми­рат ед­ва ли не ка­то най-доб­ро­то и еди­нстве­но средс­тво про­тив та­зи бо­лест. А чо­век е та­ка ус­троен, че му се ис­ка да вярва в съ­щес­тву­ва­не­то на чу­до­дей­ния еликси­р. Но не трябва да заб­равя и за ал­тер­на­тив­ни­те ме­то­ди - ле­че­ние с по­мощ­та на бил­ки.

Очи­те на чо­ве­ка са слож­на оп­тич­на струк­ту­ра, в ко­я­то важ­на ро­ля иг­рае оч­на­та ле­ща. А как­во пред­с­тав­ля­ва тя? То­ва е проз­рач­но тя­ло, пре­чуп­ва­що пос­тъп­ва­ща­та в очи­те свет­ли­на и има фор­ма да двой­но­из­пък­на­ла ле­ща. В нея ня­ма кръ­во­нос­ни съ­до­ве, хра­ни­тел­ни­те ве­щес­т­ва пос­тъп­ват от от­ми­ва­щи­те я теч­нос­ти. При на­ру­ше­ни об­мен­ни про­це­си в ор­га­низ­ма се про­ме­ня със­та­вът на оч­на­та ле­ща, тя ста­ва мът­на, по­ра­ди ко­е­то се бло­ки­ра или из­к­ри­вя­ва пос­тъп­ва­не­то на свет­ли­на­та. То­ва за­бо­ля­ва­не се на­ри­ча ка­та­рак­та.
Има раз­лич­ни ви­до­ве ка­та­рак­та, но всич­ки те вли­я­ят ед­нак­во вър­ху ка­чес­т­во­то на зре­ни­е­то. С пе­ри­фер­на ка­та­рак­та мо­же да се жи­вее - при нея по­мът­ня­ва­не има са­мо по кра­и­ща­та, а цен­тъ­рът ос­та­ва проз­ра­чен и чо­век не из­пит­ва неп­ри­ят­ни усе­ща­ния.
Но при яд­ре­на ка­та­рак­та по­мът­ня­ва и се уп­лът­ня­ва цен­т­рал­на­та част на оч­на­та ле­ща, ко­е­то за­бе­ле­жи­мо се от­ра­зя­ва на ка­чес­т­во­то на зре­ни­е­то.
Съ­щес­т­ву­ва и зад­но­кап­су­лар­на ка­та­рак­та, при ко­я­то оч­на­та ле­ща по­мът­ня­ва в зад­на­та част. И не­за­ви­си­мо че ос­та­на­ла­та част ос­та­ва проз­рач­на, ос­т­ро­та­та на зре­ни­е­то се по­ни­жа­ва.
За спи­ра­не на раз­ви­ти­е­то на ка­та­рак­та­та са не­об­хо­ди­ми ком­п­лек­с­ни мер­ки.
При­чи­ни­те за въз­ник­ва­не­то на ка­та­рак­та­та са мно­го: трав­ми, въз­дей­с­т­вие на ул­т­ра­ви­о­ле­то­ви­те лъ­чи, раз­лич­ни оч­ни бо­лес­ти, на­ру­ше­ния в об­мя­на­та на ве­щес­т­ва­та.
Как да се пре­дот­в­ра­ти раз­ви­ти­е­то на ка­та­рак­та­та? За та­зи цел са нуж­ни ком­п­лек­с­ни мер­ки. Пър­во, след­ва да се при­е­мат ви­та­ми­ни и бил­ко­ви пре­па­ра­ти, ко­и­то да пов­ли­я­ят на об­мя­на­та на ве­щес­т­ва­та в це­лия ор­га­ни­зъм и по то­зи на­чин да се по­доб­рят енер­гий­ни­те про­це­си.
Вто­ро, не заб­ра­вяй­те за то­ва, че ра­ци­о­нал­но­то хра­не­не по­ма­га да се за­па­зи зре­ни­е­то. Тук е умес­т­на след­на­та пре­по­ръ­ка: упот­ре­бя­вай­те по­ве­че пло­до­ве и зе­лен­чу­ци и по-мал­ко жи­во­тин­с­ки маз­ни­ни. И тре­то, тряб­ва ре­дов­но да под­х­ран­ва­те всич­ки оч­ни струк­ту­ри вън­ш­но. Са­мо та­ка мо­же­те да пре­ус­та­но­ви­те прог­ре­си­ра­не­то на ве­че въз­ник­на­ло­то за­бо­ля­ва­не.

ПРИ­Е­МАЙ­ТЕ ВЪТ­РЕШ­НО ЛИС­ТА ОТ ЖИ­ВОВ­ЛяК, ПЛО­ДО­ВЕ ОТ КА­СИС И ШИП­КА

Сред рас­те­ни­я­та, ко­и­то нор­ма­ли­зи­рат об­мя­на­та на ве­щес­т­ва­та в оч­ни­те тъ­ка­ни и пре­ус­та­но­вя­ват де­ге­не­ра­тив­ни­те про­це­си, пре­по­ръч­ва­ме за вът­ре­шен при­ем лис­та от жи­вов­ляк, пло­до­ве от ка­сис, шип­ко­ви пло­до­ве. Ня­ма да е труд­но през лет­ния пе­ри­од да си при­гот­ви­те със соб­с­т­ве­ни ръ­це по­лез­на за очи­те и це­лия ор­га­ни­зъм вод­на нас­той­ка от ас­т­ра­гал.
Сме­се­те 2 су­пе­ни лъ­жи­ци смля­на су­ха бил­ка в ча­ша и по­ло­ви­на из­с­ту­де­на пре­ва­ре­на во­да, ос­та­ве­те да прес­тои 4 ча­са и пий­те по чет­върт ча­ша 3-4 пъ­ти на ден.
Ас­т­ра­га­лът сто­ти­ци го­ди­ни се из­пол­з­ва в Ки­тай за ле­че­ние на ди­а­бет, на оч­ни и сър­деч­носъ­до­ви за­бо­ля­ва­ния. Рас­те­ни­е­то при­те­жа­ва иму­но­мо­ду­ли­ра­щи свой­с­т­ва. То пред­паз­ва от раз­п­рос­т­ра­не­ни­е­то на зло­ка­чес­т­ве­ни клет­ки вър­ху здра­ва­та тъ­кан. За­то­ва чес­то се пре­по­ръч­ва на хо­ра, пре­ка­ра­ли курс на лъ­че- и хи­ми­о­те­ра­пия.

ЧЕР­НА­ТА БО­РО­ВИН­КА ЗА­СИЛ­ВА ОС­Т­РО­ТА­ТА НА ЗРЕ­НИ­Е­ТО

Едно от най-цен­ни­те за очи­те рас­те­ние е чер­на­та бо­ро­вин­ка. Тя за­сил­ва ос­т­ро­та­та на зре­ни­е­то и по­ни­жа­ва умо­рата на очи­те.
Ак­тив­ни­те ком­по­нен­ти на чер­на­та бо­ро­вин­ка са ан­то­ци­а­но­зи­ди­те. То­ва са слож­ни при­род­ни ве­щес­т­ва, ко­и­то ук­реп­ват сте­ни­те на мал­ки­те кръ­во­нос­ни съд­че­та око­ло очи­те и по­доб­ря­ват гъв­ка­вост­та на кле­тъч­ни­те мем­б­ра­ни. В ре­зул­тат на то­ва се уве­ли­ча­ва при­то­кът на кръв към оч­на­та ябъл­ка и пос­тъп­ват по­ве­че под­х­ран­ва­щи ве­щес­т­ва.
Чер­на­та бо­ро­вин­ка не са­мо по­тис­ка раз­ви­ти­е­то на ка­та­рак­та­та, но по­ма­га съ­що и за ре­ге­не­ра­ция на пур­пур­ния пиг­мент на ре­ти­на­та. Той е не­об­хо­дим за ако­мо­да­ци­я­та на очи­те при сла­бо ос­ве­тя­ва­не, нап­ри­мер при сум­рак.
Сме­се­те прес­ни чер­ни бо­ро­вин­ки и мед в рав­ни про­пор­ции - нап­ри­мер по по­ло­вин ча­ша. Дръж­те вкус­но­то ле­кар­с­т­во в хла­дил­ни­ка и изяж­дай­те по 2 су­пе­ни лъ­жи­ци на ден.
През ля­то­то е по­лез­но да при­е­ма­те по по­ло­вин ча­ша пло­до­ве 3-5 пъ­ти на ден, а през зи­ма­та пий­те чай, сва­рен със су­ше­ни пло­до­ве и лис­та на то­зи чу­де­сен гор­с­ки плод.

МОК­РИ­ЦА­ТА ПО­МА­ГА ДА СЕ ЗА­ДЪР­ЖИ РАЗ­ВИ­ТИ­Е­ТО НА БО­ЛЕСТ­ТА

В све­та на при­ро­да­та има ед­но неп­ре­тен­ци­оз­но рас­те­ние, ко­е­то се на­ри­ча мок­ри­ца или още враб­чо­ви чрев­ца. А в край­на смет­ка, ако чо­век се вгле­да по-вни­ма­тел­но в цвет­че­та­та на мок­ри­ца­та, те при­ли­чат на мал­ки изящ­ни звез­дич­ки. А след дъжд или ро­са ця­ло­то рас­те­ние се прев­ръ­ща в ед­на “крис­тал­на кра­са­ви­ца”. Мал­ки­те тън­ки стъ­бъл­ца за­дър­жат кап­чи­ци­те во­да, ко­и­то блес­тят под слън­це­то и цве­тът на кап­чи­ци­те пре­ли­ва ка­то при скъ­по­цен­ни­те ка­мъ­ни.
То­ва рас­те­ние не са­мо по­доб­ря­ва сър­деч­на­та дей­ност, нор­ма­ли­зи­ра нер­в­на­та сис­те­ма, заз­д­ра­вя­ва гной­ни­те ра­ни, но и по­ма­га да се за­дър­жи раз­ви­ти­е­то на ка­та­рак­та­та. Са­мо тряб­ва да бъ­де­те мно­го вни­ма­тел­ни, за­що­то има две раз­но­вид­нос­ти на мок­ри­ца­та, ед­но­то от ко­и­то е от­ров­но. Тряб­ва да се съ­вет­ва­те с фи­то­те­ра­пев­ти, ко­и­то раз­би­рат от бил­ки. Ето и ре­цеп­та­та.
Кап­вай­те в очи­те всекид­нев­но по 2-3 кап­ки сок от бил­ка­та. То­ва е по­лез­но при на­ча­лен ста­дий на ди­а­бе­тна ка­та­рак­та.
От­ва­ра от мок­ри­ца - 2-3 су­пе­ни лъ­жи­ци врят 5 ми­ну­ти в ча­ша во­да. По­лез­но е с та­зи от­ва­ра да се про­ми­ват очи­те. Та­зи про­це­ду­ра оказ­ва ук­реп­ва­що и ле­чеб­но дей­с­т­вие вър­ху оч­на­та ли­га­ви­ца­та. Та­ка се премахват неп­ри­ят­ни­те усе­ща­ния ка­то па­ре­не.

КО­ПЪ­РЪТ НОР­МА­ЛИ­ЗИ­РА ПРО­ПУС­К­ЛИ­ВОСТ­ТА НА ОЧ­НИ­ТЕ КА­ПИ­ЛЯ­РИ

И не на пос­лед­но мяс­то, има ед­но уди­ви­тел­но гра­дин­с­ко рас­те­ние - ко­пъ­рът. Все­ки от нас го из­пол­з­ва ка­то под­п­рав­ка към су­пи, с не­го под­п­ра­вя­ме про­чу­тия бъл­гар­с­ки та­ра­тор. А нав­ре­ме­то, още в дъл­бо­ка древ­ност, гър­ци­те и рим­ля­ни­те по­да­ря­ва­ли бу­ке­ти от ко­пър на лю­би­ми­те де­вой­ки, а ан­тич­ни­те по­е­ти въз­пя­ва­ли ко­пъ­ра в сво­и­те оди. Егип­тя­ни­те съ­що би­ли доб­ре за­поз­на­ти със свой­с­т­ва­та на ко­пъ­ра - те са го из­пол­з­ва­ли про­тив гла­во­бо­лие и при оч­ни бо­лес­ти. Ето ре­цеп­та­та: Из­це­де­те сок от ко­пър, на­то­пе­те бинт с то­зи сок и ле­ко го из­це­де­те. След то­ва на­ло­же­те за 15-20 ми­ну­ти вър­ху очи­те си. Про­це­ду­ра­та се из­пъл­ня­ва ня­кол­ко пъ­ти на ден. Кур­сът на ле­че­ние не е ог­ра­ни­чен.
Ко­пъ­рът съ­дър­жа спе­ци­фич­ни ве­щес­т­ва, ко­и­то нор­ма­ли­зи­рат про­пус­к­ли­вост­та на оч­ни­те ка­пи­ля­ри, а ви­та­мин В въз­дей­с­т­ва вър­ху об­мен­ни­те про­це­си в ро­го­ви­ца­та, оч­на­та ле­ща и ре­ти­на­та.

НАЙ-ПО­ЛЕЗ­НА ОТ ВСИЧ­КИ БИЛ­КИ Е ОЧАН­КА­ТА

В пре­вод от гръц­ки очан­ка оз­на­ча­ва ра­дост. И как ина­че - та на­ли тя по­ма­га да се въз­с­та­но­ви зре­ни­е­то. Смя­та се, че един от ос­нов­ни­те ме­ха­низ­ми за ле­чеб­но­то дей­с­т­вие на очан­ка­та е по­доб­ря­ва­не на кръ­во­об­ра­ще­ни­е­то в съ­до­ве­те на мо­зъ­ка и очи­те. По то­зи на­чин ук­реп­ват ка­пи­ля­ри­те и се по­ни­жа­ва гъс­то­та­та на кръв­та.
За вън­ш­но при­е­ма­не мо­же да си при­гот­ви­те кап­ки. За­лей­те с по­ло­вин ли­тър во­да 2 су­пе­ни лъ­жи­ци от бил­ка­та. Пос­та­ве­те смес­та в тер­мос за ед­на нощ. На сут­рин­та пре­це­де­те. Всекид­нев­но ­кап­вай­те в очи­те си по ед­на кап­ка от нас­той­ка­та 2 пъ­ти на ден. Мо­же да си пра­ви­те ком­п­ре­си от нас­той­ка­та, ка­то ги дър­жи­те 10 ми­ну­ти. Ле­тен бу­кет. Взе­ме­те по ед­на ча­е­на лъ­жич­ка смле­ни цвет­че­та от не­вен, мет­ли­чи­на, шип­ков цвят, смле­ни лис­та от ре­пей и за­лей­те с ли­тър сту­де­на пре­ва­ре­на во­да. След то­ва сло­же­те да зав­ри и зат­во­ре­те съ­да с ка­пак. Из­пол­з­ват се кап­ки­те, ко­и­то се от­де­лят по ка­па­ка. Кап­вай­те по 2 кап­ки във вся­ко око 2 пъ­ти в сед­ми­ца­та.

Вни­ма­ние!
Мно­го хо­ра оби­чат да гле­дат те­ле­ви­зия на тъм­но, в стая със спус­на­ти що­ри и из­га­се­но ос­вет­ле­ние. Имай­те пред­вид, че то­ва се от­ра­зя­ва зле на зре­ни­е­то. Кол­ко­то по-го­ля­ма е раз­ли­ка­та меж­ду яр­кост­та на изоб­ра­же­ни­е­то от ек­ра­на и ос­ве­те­ност­та на ста­я­та, тол­ко­ва по-бър­зо се умо­ря­ват очи­те ви. То­ва се от­ра­зя­ва и на об­ща­та умо­ра на чо­ве­ка.

Из­с­ле­до­ва­те­ли до­ка­за­ли, че след гле­да­не на филм или те­ле­ви­зи­он­но пре­да­ва­не в тъм­но по­ме­ще­ние, при зри­те­ли­те се по­ни­жа­ва ско­рост­та на мо­зъч­ни­те ре­ак­ции. Пос­то­ян­но­то зри­тел­но нап­ре­же­ние, умо­ра­та и сън­ли­вост­та се от­ра­зя­ват не­га­тив­но на спо­соб­ност­та да се виж­дат от­чет­ли­во пред­ме­ти­те.

ПРОВЕРЕТЕ ОЧИТЕ СИ

Виж­да­те ли за­мъг­ле­ни или раз­ма­за­ни об­ра­зи?
Из­г­леж­дат ли ви цве­то­ве­те не­дос­та­тъч­но яр­ки и кон­т­рас­т­ни?
Очи­ла­та не по­ма­гат ли ве­че?
Стру­ва ли ви се, че слън­че­ва­та свет­ли­на е пре­ка­ле­но яр­ка и до­ри зас­ле­пя­ва­ща?
Усе­ща­те ли зат­руд­не­ния с виж­да­не­то през нощ­та?
Виж­да­те ли кръ­го­ве око­ло свет­ли­ни­те нощ­но вре­ме?
Но­ви­те тех­но­ло­гии ще ви вър­нат зре­ни­е­то та­ко­ва, как­во­то ни­ко­га не сте има­ли.
Ако при вас се про­я­вят по­ве­че от един от те­зи сим­п­то­ми, въз­мож­но е да стра­да­те от ка­та­рак­та - по­тъм­ня­ва­не (за­мъг­ля­ва­не) на ес­тес­т­ве­на­та вът­ре­оч­на ле­ща.
То­ва със­то­я­ние за­ся­га мно­го хо­ра в нап­ред­на­ла въз­раст.
Ка­та­рак­та­та е ос­нов­на при­чи­на за за­гу­ба на зре­ние при хо­ра над 55-го­диш­на въз­раст. За щас­тие, в днеш­но вре­ме пре­мах­ва­не­то на ка­та­рак­та­та е срав­ни­тел­но лес­но, а ре­зул­та­ти­те мо­гат да бъ­дат не­ве­ро­ят­ни. Бла­го­да­ре­ние на съв­ре­мен­ни­те тех­но­ло­гич­ни пос­ти­же­ния, ня­кои па­ци­ен­ти се рад­ват на най-доб­ро­то зре­ние, ко­е­то ня­ко­га са има­ли - по-доб­ро от то­ва на мла­ди­ни.