ЗА КАКВО ГОВОРЯТ ОТОЦИТЕ

Почти всеки от нас някога в живота си е получавал отоци. Някои са безобидни и минават “за нула време”. Други обаче са сигнал за проблем.

Ле­ки ото­ци в края на де­ня по­лу­ча­ват мла­ди­те же­ни и хо­ра­та, ко­и­то ра­бо­тят сто­я­ща ра­бо­та - про­да­вач­ки, фриз­ьор­ки и др.
Ко­га­то се на­ла­га дъл­го вре­ме да сто­и­те пра­ви, на­ля­га­не­то вър­ху кра­ка­та е по-го­ля­мо и то­ва обяс­ня­ва ле­ки­те ото­ци в края на де­ня при здра­ви­те хо­ра. Ще ви по­мог­не, ако по­сед­не­те и пов­диг­не­те кра­ка­та си на ни­во­то на тя­ло­то, нап­ри­мер на ня­как­ва та­бу­рет­ка.
Ня­кои же­ни вед­нъж в ме­се­ца по­лу­ча­ват ото­ци, ко­и­то се съп­ро­вож­дат със сън­ли­вост и ле­ко не­раз­по­ло­же­ние.
Ви­но­вен за то­ва е пред­мен­с­т­ру­ал­ни­ят син­д­ром. В мно­го слу­чаи те­зи дни от ме­се­ца се съп­ро­вож­дат с ото­ци: оти­чат гле­зе­ни­те, под­пух­ват кле­па­чи­те, ле­ко се по­ду­ва и ли­це­то. Не е из­к­лю­че­но да под­пух­нат вен­ци­те и ста­ви­те. След ка­то пре­ми­не мен­с­т­ру­а­ци­я­та оба­че, те­зи неп­ри­ят­ни яв­ле­ния са­ми из­чез­ват.
От аси­мет­рич­ни ото­ци на кра­ка­та стра­дат обик­но­ве­но же­ни­те. При то­зи вид ото­ци се за­бе­ляз­ва яс­на гра­ни­ца меж­ду отек­ла­та и нор­мал­на­та част на кра­ка.
Въз­мож­но е да стра­да­те от въз­па­ле­ние или вро­ден де­фект на лим­ф­ни­те съ­до­ве. Та­ка се раз­ви­ва сло­нска болест, ко­е­то оз­на­ча­ва на­ру­ша­ва­не от­ти­ча­не­то на кръв в край­ни­ци­те.
А мо­же би има­те проб­ле­ми с ве­ни­те на кра­ка­та - тром­боф­ле­бит, ва­ри­коз­но раз­ши­ре­ни ве­ни. Не­об­хо­ди­мо е да се под­ло­жи­те на прег­лед при съ­дов хи­рург и спе­ци­а­лист-фле­бо­лог. Те ще ус­та­но­вят със­то­я­ни­е­то на кръ­во­нос­ни­те съ­до­ве на кра­ка­та ви. А съ­що та­ка, же­ла­тел­но е да си нап­ра­ви­те из­с­лед­ва­не на кръв­та за ни­во на съ­сир­ва­е­мост.
Же­ни, на ко­и­то е би­ла из­вър­ше­на опе­ра­ция по по­вод зло­ка­чес­т­вен ту­мор на млеч­на­та жле­за, по­лу­ча­ват ото­ци по ръ­це­те.
То­ва мо­же да стане, ако са би­ли от­с­т­ра­не­ни лим­ф­ни­те въз­ли под миш­ни­ци­те и те­зи на гър­ди­те. Вие тряб­ва да се прег­леж­да­те ре­дов­но при он­ко­лог. Ди­аг­но­за­та се пос­та­вя лес­но.
След ухап­ва­не от на­се­ко­мо мно­го бър­зо, поч­ти вед­на­га се по­я­вя­ват оток, за­чер­вя­ва­не и бол­ка. Съ­що та­къв оток въз­ник­ва и ако сте си поз­во­ли­ли необичайна за вас хра­на или сте по­ми­ри­са­ли цве­те. И не на пос­лед­но мяс­то - та­къв оток мо­же да бъ­де ре­ак­ция при при­ем на ня­кои ме­ди­ка­мен­ти.
То­ва е из­ра­зе­на алер­гич­на ре­ак­ция. То­зи вид оток се на­ри­ча оток на Квин­ке. Съп­ро­вож­да се със сър­беж, за­чер­вя­ва­не, по­ви­ше­на тем­пе­ра­ту­ра. Най-опа­сен е ото­кът на ли­це­то, на ус­т­на­та ли­га­ви­ца и най-ве­че на глът­ка­та. Ако се стиг­не до прис­тъп на за­ду­ша­ва­не, се на­ла­га спеш­но про­ти­во­а­лер­гич­но ле­че­ние.
При уве­ли­че­ние на чер­ния дроб, обик­но­ве­но ве­чер, се по­я­вя­ват ото­ци пър­во на кра­ка­та. Те са дос­та плът­ни и се оформят пос­те­пен­но.
То­ва е сиг­нал и за сър­деч­на не­дос­та­тъч­ност. За­що­то ото­ци­те на дол­ни­те край­ни­ци и в об­ласт­та на кръс­та, как­то и уве­ли­ча­ва­не­то на чер­ния дроб - всич­ко то­ва са приз­на­ци на зас­той в го­ле­мия кръг на кръ­во­об­ра­ще­ни­е­то.
Про­це­сът на оти­ча­не за­поч­ва от ли­це­то и кле­па­чи­те, те бър­зо на­рас­т­ват и оти­ча ця­ло­то тя­ло. Ото­ци­те са ме­ки и вод­нис­ти, под­виж­ни и най-чес­то се по­я­вя­ват сут­рин.
То­ва са ти­пич­ни бъб­реч­ни ото­ци. Та­ка се про­я­вя­ва обос­т­ря­не­то на бъб­реч­ни­те бо­лес­ти; ди­а­бе­тич­но­то ув­реж­да­не на бъб­ре­ци­те, пи­е­ло­неф­ри­тът, сис­тем­ни­те за­бо­ля­ва­ния.
При при­ла­га­не на ди­е­ти и на­ру­ше­но хра­нос­ми­ла­не се раз­ви­ват ото­ци, ко­и­то се съп­ро­вож­дат с про­дъл­жи­тел­ни бол­ки в епи­гас­т­рал­на­та об­ласт.
Вед­на­га се под­ло­же­те на из­с­лед­ва­не на кръв­та. Най-ве­ро­ят­но ще се ока­же, че има­те не­дос­тиг на бел­тъ­чи­ни. Ко­га­то ни­во­то на бел­тъ­чи­ни в ор­га­низ­ма на­ма­ля­ва, за­поч­ват да се по­я­вя­ват ото­ци. А бел­тъ­чи­ни­те на­ма­ля­ват при гла­ду­ва­не и ди­е­та. При бо­лес­ти на хра­нос­ми­ла­не­то те труд­но се ус­во­я­ват.