В Европа се прилагат двойни стандарти - тука дойдоха чужденци и обърнаха държавата с краката нагоре за Могилино, а ние това не можем да го направим в Холандия! Уж спазваме едни и същи международни регламенти!
Документалният филм "Една истинска история за...война в мирно време" на "Интермедиа" ООД разбуни духовете не само у нас, но и в чужбина. Случаят с отнемането от родителите им на две български деца от едно местно социално бюро в Хрьонинген - Холандия, предизвика протестни действия на българи в Австрия, Белгия и Германия. У нас пък, след като много депутати и политици дълго време се правеха на разсеяни, най-сетне потърсиха сметка на Външно за какво става реч и не се ли оформя дипломатически скандал с Холандия. Лично Евгения Живкова, като председател на парламентарната комисия за младежта и спорта, потърсила сметка от зам.- министъръра на външните работи Милен Керемедчиев защо българското посолство в Холандия се примирява с отказите на едно местно социално бюро за достъп до децата. Досега такъв не е разрешен на какъвто и да било български представител - нито на служители от посолството ни, нито на Агенцията за закрила на детето. Въпреки всички ратифицирани от България конвенции на Европейския съюз. В продължение на две години никой не е виждал българските деца, без те да бъдат официално иззети от холандския независим съд. На горното заседание с г-жа Живкова, дамата била буквално разярена. Според очевидци Милен Керемедчиев мигал на парцали и признал, че "не е подготвен" да отговаря. Не щеш ли обаче два дни след това се яви в ефира на радиопредаването "Огледала бг" по радиостанция "Хр. Ботев" и увери оттам, че няма ден, в който да не "движи въпроса" и че дори бил запознал самата комисия и други органи с този въпрос /?/. По същия начин изманкира и натовареният със случая от страна на посолството ни в Холандия - служител Йордан Първанов, който влезе в очебиещо противоречие със себе си. Малко след като обяви, че "ежедневно се занимава със случая", изглежда забрави какво е казал и понеже не можа да отговори конкретно на водещата на предаването Румяна Панайотова, отвърна, че не знае, но че майката на децата - Румяна Иванова сигурно ще бъде така добра да му каже какво става. Тези абсурдни положения от страна на хората, които трябва да бдят за интересите на българските граждани в чужбина, предизвика "ШОУ" да потърси г-н Огнян Стоичков - адвокат в Европарламента. На пресконференция, специално организирана от Съюза на българските журналисти, по повод филма, той доблестно изрази предположението, че "случаят прахолясва в папките на Външно".

- Г-н Стоичков,не е ли парадокс според вас, че според г-н Милен Керемедчиев майката на децата бъркала, че не си "сътрудничи" с холандското бюро, което иска да й отнеме децата?
- Това е абсурдно. Това е все едно заекът и вълкът да си оказват "съдействие". Как може да си сътрудничи с бюро, което иска да й вземе децата?!
-А правилно ли е да искат от нея психиатрична експертиза?
-Тя не е длъжна да се съобрази с препоръките на бюрото. Не е длъжна на това дори ако това й бъде поискано от самия холандски съд. Друг е въпросът, че при отказ на съда вече има предпоставки за субективна преценка. Моето лично впечатление е, че г-жа Иванова има изключително здрава нервна система щом издържа на абсурдите в тази "сага" и мъката по децата си. Освен това наистина се забелязва една тенденциозност при искането на подобна експертиза, която не е мотивирана официално по никакъв начин и видно навежда на предварително замислен ход във вреда на българката.
- Вие попитахте ли г-н Керемедчиев какво прави нашето Външно министерство?
-Той ми отговори, че в дипломатическия тон, каквото следвало да се направи, той го бил направил. А именно, поканил на неофициална среща посланика на Холандия в България и втори път го поканил вече официално, което било много "сериозна забележка" в дипломатическия "речник". И двата пъти отговорът на холандския посланик е бил: "Въпросът е в компетенциите на независимия холандски съд". Дотук нашите дипломати са счели темата за изчерпана и работата си за свършена. Дори в деня, в който едното дете - болното момиченце е преместено в детски затвор, Керемедчиев дава изявление пред "Нова телевизия": каквото е направено, направено - не можем повече".
- Но нали подписахме сума конвенции за приобщаване към ЕС...
- Ще ви отговоря така. Тук те дойдоха и обърнаха държавата ни с краката нагоре да снимат в Могилино - влизаха в тоалетни и къде ли не, а излиза, че това ние не можем да го направим в Холандия!..Едни и същи регламенти ползват някого да си прави каквото си иска в държавата ни тенденциозно и едностранчиво, и пак същите регламенти на нас ни връзват ръцете да се грижим за нашите българи. Нашата държавна агенция за закрила на детето е направила много и мотивирани, добре написани писма. В тях питат защо децата - братче и сестриче - са разделени; защо при живи леля и чичо в Бургас, които на всичкото отгоре са педагози, тези българчета са в приемни холандски семейства с не много добър жизнен статус, и ред други въпроси. Навсякъде в конвенциите пише, че трябва да се следва "пътя на кръвта", националните традиции, произтичащи от съответното гражданство на децата и т.н. На фона на всичко това служителят в посолството ни в Холандия г-н Първанов, се опитва да ни увери, че 50 % от дипломатите ни работели по този случай. Ако това е вярно, то означава, че 50 % от дипломатите ни нищо не правят.
Зам.- министърката на нашето правосъдие - г-жа Райчинова, на срещата в онзи четвъртък при г-жа Живкова, увери, че ще представи на срещата в Брюксел между министрите на правосъдието от ЕС въпроса пред правосъдния министър на Холандия - съдебният процес да бъде по-цялостен и всеобхватен. Аз обаче попитах, при положение че са уведомени за случая от две години, защо г-жа Райчинова представи на заседанието на парламентарната комисия, че тепърва ще предприемат стъпката да се "запознаят с холандските закони" /?/ Аз ги питах какво са правили в тези две години, че не са се запознали с холандските закони - в Министерството имат международен отдел!
- Защо не се назначава адвокат от страна на България по този случай - да не би, защото държавните хора считат, че така от Външно биха признали въпроса за политически...
- Има такъв момент и аз се сблъсквам с него, защото самият аз, в старанието си да помогна, в качеството си на юрист, срещам тази трудност. Семейството е разорено от адвокати, а и те са холандци - разбирате, че нещата наистина изглеждат повече от субективни. На мен холандски колеги са ми признавали чистосърдечно, че съдебният контрол върху тези казуси - свързани с детския съд е занижен и формален. Явно там социалните бюра работят като едни особени юрисдикции. Наши умници питат защо майката сменяла 7-8 адвоката, холандски. Ами, ако не ми вършат работа, и аз като родител, и аз ще ги сменям! Трябва да си луд да пръскаш пари за някой, който пристъпва към делото примиренчески: "В Холандия е така!.." Това е безсмислена защита, при това - скъпоплатена. Един зам.- министър, в лицето на Керемедчиев, вместо да брани интересите на българката, контрира с непотвърдени факти и поставя на въпрос семейни отношения между Румяна Иванова и съпруга й, както и това дали наистина е добра майка. Самият факт, че тя в продължение на 5 години се е грижила на собствени разноски да спаси детето си в Израел, на мен ми говори, че това е добра майка. Отгледала е дъщеря на 12 години. Оттам нататък холандското правосъдие й казва:"Не си добра майка, взимаме ти децата!"
-Трябва ли да се действа чрез международни организации?
-Не е необходимо. Не че е излишно, не че ще навреди, но си имаме българска държава, на която плащаме данъци. Тази българска държава трябва да се погрижи за българските си граждани - дори в Аляска да са те. Не може Холандия да отказва на българския консул, който получава пари да се грижи за българските граждани, и той да се съобразява и да се примирява с това. Той няма друго задължение - това му е работата. Това е "селският кмет", който трябва да се грижи за хората си в кметството - да знае живи ли са, здрави ли са. Този консул обаче наш не може да види децата една година! Този консул не може да разбере къде е малкият Вим - изобщо живо ли е това дете!.. Чест прави на представителката на Върховна касационна прокуратура, която пожела писмен сигнал от Външно министерство, от агенцията...,но аз питам - защо тези хора от Външно сами не се сещат за механизмите да помогнат. След като едно дете една година е в безизвестност, главният прокурор на България следва да бъде сезиран и от своя страна да изиска сведения от Международния съд, от главната прокуратура на Холандия. Този сигнал вече е написан, но аз се питам, толкова време е минало дявол да го вземе - нямат ли тези наши българи, които заемат тези постове, деца?!
-Вие досега говорите за предприемане на стъпки на държавно ниво. Това означава ли, че смятате въпроса за политически, а не както се опитват да го представят - като дело от частно-правен характер...
-Да, въпросът Е политически и колкото и да си заравяме главите в пясъка, заради сравнението с либийския случай, истината е, че тук нещата са още по-страшни, защото става дума за деца.