Малцина българи дори сред най-запалените киномани знаят, че първата наша киноактриса е Мара Петрова Нонинска-Миятева. До ден днешен нейният живот е забулен в тайна.
През 1915 г. тя се снима под псевдонима Липина в първия български игрален филм „Българан е галант” на режисьора Васил Гендов. Тази дързост й навлича злословия и подигравки, от които не може да се отърве до края на живота си. Към онази далечна епоха ни връща киноведът Пламен Анева, който подготвя книга за Мара Миятева.

- Около точната дата на появата на „Българан е галант” дълги години се водеше гореща полемика. Кога всъщност филмът излиза на екран?
- Режисьорът на лентата Васил Гендов, който е и неин сценарист и изпълнител на главната роля, както и част от филмовите историци твърдят, че премиерата на филма е била на 22 юни 1910-а. Ако се съгласим с тази дата, излиза, че Гендов е създал филма си едва 17-годишен. Проф. Александър Грозев и друга група филмови историци застъпваха мнението, че събитието е станало на 15 януари 1915-а в „Модерен театър”. Тъй като копието на лентата е безвъзвратно унищожено, трябваше да бъдат издирени съобщенията в печата, рекламите, както и спомени на стари софиянци, за да се установи в крайна сметка, че са прави защитниците на второто становище.
- Кога всъщност се е състояла първата публична кинопрожекция у нас?
- През февруари 1897 година в дома на русенеца Марин Чолаков – само 18 месеца след първата кинопрожекция в света. Много по-късно, едва през 1905-а, е построено първото кино у нас. То се казва „Модерен театър” и е било най-голямото на Балканите.
- Какво представлява филмът?
- Той, естествено, е черно-бял, ням и трае само 15 минути. Много по-късно, чак в 1933-а, Гендов снима първия български звуков филм – „Бунтът на робите”. „Българан е галант” е комедия в стила на много популярния в ония години френски комик Макс Линдер. Гендов тогава е стажант-актьор в Народния театър, завършил висша театрална школа във Виена и специализирал в Берлин. В мемоарите, които издава в края на живота си, той споделя, че е създал филма, за да спечели любовта на дъщерята на директора на театъра.
Съдържанието с две думи е следното:
Българан среща на улицата млада дама и започва да я ухажва. Тя обаче решава да му даде добър урок и му предлага да я придружи из пазара. Прави покупки, а накрая моли ухажора си да й даде пари назаем.
После го води в луксозно заведение и за негова сметка поръчва напитки и закуски. Натоварва кавалера с пакетите и го повежда към дома си. Не щеш ли, по пътя среща своя съпруг и му предлага да извикат файтон, за да освободят "носача". Двамата потеглят пред смаяния Българан, който получава дребна монета за услугата.
- Гендов къде открива изпълнителката на главната роля?
- О, това е било невероятно трудна работа! Никоя от неговите познати в Народния театър не се съгласява да участва във филма, за да не си подбие реномето си на драматична актриса. Коя дама в храма на Мелпомена би се „орезилила” в такова чудо? В очите на културния елит киното все още се смята за нещо долнопробно. В един момент обаче Гендов се сеща, че преди време голямата актриса Адриана Будевска го запознава с една нейна ученичка и се изказва много ласкаво за нея. Ученичката се казва Мара Миятева. „Изискан външен вид, одухотворено лице, самоуверен поглед, красива усмивка, невероятно приятна събеседница” – пише режисьорът след години в мемоарите си.
- Тя професионална актриса ли е?
- По това време Мара Миятева играе в Пловдивския драматичен театър и репетира ролята на Маргарита Готие от „Дамата с камелиите”.
В този театър постъпва по препоръка на легендата на българския театър Роза Попова, с която се запознава преди години.
Мара Петрова Нонинска, както се е казвала преди да се омъжи за директора на Пловдивския театър Георги Миятев, е родена на 13 декември 1883 година във врачанското село Борован. Завършва с отличие гимназията във Велико Търново и мечтае да стане актриса, но по настояване на родителите си се връща в родното си село и започва работа като учителка.
Актрисата в нея обаче продължава да копнее за театър. И през зимата на 1906/1907 година тя се залавя да подготви заедно с колегите си първото театрално представление в Борован - „Нора” на Ибсен. „Театрото” жъне невероятен успех и ентусиастите тръгват да обикалят цялата околия, включително и околийския център Бяла Слатина. Навсякъде ги приемат възторжено. Следва още една постановка – „Многострадална Геновева”.
Междувременно младата учителка се увлича по изключително модните по онова време социалистически идеи и поради тази причина е уволнена. Тогава решава да замине за София и да потърси отколешната си познайница Роза Попова, която току-що се е преместила от Пловдивския в Народния театър. Попова пише препоръчително писмо на доскорошния си директор Георги Миятев и така младата провинциалистка се озовава в Града на тепетата.
Още същата година се омъжва за своя шеф и играе главните роли във всички постановки на трупата.
- И в един момент се появява Гендов… Колко време продължават снимките на „Българан е галант”?
- Около 20 дни. Снимат в къщата на известния столичен търговец Съселов на улица „Славянска” 9. Гендов излъгва слугинята му, че господарят й е разрешил да се правят снимки в къщата му, докато той спи. Силно гримираните лица на актьорите предизвикват недоверието на минувачите. Вече към края на снимките Съселов се събужда, вижда „маскарлъците” в дома и двора си и изгонва кинаджиите. Снимките продължават на улица „Леге”, където насъбралата се тълпа ги гледа като стадо мечки.
Наоколо гаменчетата дори ги замерват с камъни. Но Мара Миятева се държи геройски. Гримира се в кьошетата, преоблича се, където свърне, реагира бързо на изискванията на режисьора и оператора. Целият екип е възхитен от нея. На всичкото отгоре тя трябва да понася и хулите и ругатните по време на снимките. Обидите се сипят една връз друга: „карагьозчийка”, „бостанско плашило”, „мъжка Гана”, „безсрамница”, крещят истерично жени и мъже.
Връх на срама е, когато един мъж разблъсква тълпата, изпречва се пред актрисата и грубо сваля шапката й от главата.
„Една шапка можеше да осуети всичко”, пише в спомените си Гендов. Мара Миятева си харесва великолепна шапка на главата на непозната, срещната на улицата. Проследяват я и с кандърми и молби успяват да я склонят да им я отстъпи. Но ето че освирепелият съпруг се нахвърля върху нея на снимачната площадка. Отде да знае човекът, че тази скъпоценна шапка ще се използва за такива мискинлъци!
Премиерата на филма се забавя много. Миятева не успява да дойде от Пловдив. Поради липса на пари, а и защото има големи неприятности с колегите си от театъра, които я обвиняват, че излагала съсловието на драматичния театър. Макар във филма да е подписана като Липина, всички знаят, че това е Мара Миятева.
Васил Гендов обаче прави невероятен жест, когато най-сетне тя успява да дойде в София. Организира специална прожекция само за нея. Красивата, талантлива и интелигентна актриса се радва като дете, на което са поднесли нова играчка. Пляска с ръце, задавя се от смях и непрекъснато повтаря: „Колко е хубаво! Не вярвам, че гледам себе си! Това е чудо!”
Мара Миятева надскача с десетилетия колегите си, разбирайки, че киното е изкуство с бъдеще.
- Каква е по-нататъшната й съдба?
- Участието й в първия български филм й създава толкова много неприятности, че е принудена да напусне Пловдив. Идва в Народния театър и продължава успешната си кариера.
- Никога ли след това не се снима в друг филм?
- Не, снима се, но само веднъж – през 1917 година във филма „Баронът” на режисьора Кеворк Куюмджиян, където играе ролята на Милионерката. Умира само на 43 години.
За съжаление бедността и балканските нрави не й позволяват повече да се изявява в нямото кино, докато в Европа и света актриси от нейния ранг вече са звезди.