...КАК ДА ЗАПАЗИМ АКТИВНОСТТА НА МОЗЪКА СИ?

А още по-труд­но се спра­вя па­мет­та на хо­ра­та, ко­и­то са ве­че в нап­ред­на­ла въз­раст, с все­кид­нев­ни­те дреб­ни проб­ле­ми - нап­ри­мер по­ло­вин ден да си тър­си очи­ла­та, или пък да заб­ра­ви кой му е поз­въ­нил сно­щи. То­ва е ха­рак­тер­но с нап­ред­ва­не­то на въз­раст­та. Оба­че ако чо­век же­лае, мо­же да се про­ти­во­пос­та­ви на те­зи ко­ле­ба­ния в па­мет­та си, или по­не да ги на­ма­ли до ми­ни­мум. Уче­ни ге­рон­то­ло­зи, изу­ча­ва­щи про­це­си­те на ста­ре­е­не­то, из­с­лед­ват за­ко­но­мер­нос­ти­те на въз­рас­то­ви­те из­ме­не­ния в мо­зъ­ка и раз­ра­бот­ват мер­ки за пре­о­до­ля­ва­не­то на те­зи не­га­тив­ни про­я­ви.

...КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ЕНЦЕФАЛОПАТИЯТА?

С нап­ред­ва­не­то на въз­раст­та въз­мож­нос­ти­те на нер­в­на­та сис­те­ма ста­ват все по-мал­ки - от­с­лаб­ва па­мет­та за ско­рош­ни съ­би­тия и се за­ба­вя ак­тив­ност­та на мис­ле­не. Но за то­ва си има обек­тив­ни при­чи­ни: при ос­та­ря­ва­не­то ня­кои клет­ки от от­дел­ни учас­тъ­ци на мо­зъ­ка ат­ро­фи­рат. То­ва зна­чи, че на­ма­ля­ва бро­ят клет­ки и съ­от­вет­но се на­ру­ша­ва ра­бо­та­та на глав­ния мо­зък. При­чи­ни­те се кри­ят в на­ру­ше­но кръ­вос­наб­дя­ва­не на мо­зъ­ка. То­ва мо­же да се слу­чи при ате­рос­к­ле­ро­за и хи­пер­то­ния, а съ­що та­ка и след трав­ми на глав­ния мо­зък или пре­ка­ра­ни ин­фек­ци­оз­ни и алер­гич­ни за­бо­ля­ва­ния. Всич­ки те­зи сим­п­то­ми са част от от­дел­но за­бо­ля­ва­не, на­ре­че­но дис­цир­ку­ла­тор­на ен­це­фа­ло­па­тия. Тя се раз­де­ля на три ста­дия:

Пър­ви ста­дий: той е най-ра­нен и про­ти­ча без яв­ни нев­ро­ло­гич­ни сим­п­то­ми. В то­зи пе­ри­од фи­зи­о­ло­ги­чес­ки­те за­щит­ни ме­ха­низ­ми още са в със­то­я­ние да обез­пе­ча­ват нор­мал­но­то кръ­вос­наб­дя­ва­не на глав­ния мо­зък, не­за­ви­си­мо от раз­ви­ти­е­то на па­то­ло­гич­ни­те про­це­си в съ­до­ва­та сис­те­ма. Ти­пич­ни­те сим­п­то­ми са гла­во­бо­лие, те­жест и шум в гла­ва­та, на­ру­шен сън, по­ви­ше­на умо­ря­е­мост. Въз­мож­ни са ко­ле­ба­ния в кръв­но­то на­ля­га­не и по­ни­жа­ва­не на па­мет­та за те­ку­щи съ­би­тия.

Вто­ри ста­дий: във вто­рия ста­дий към из­б­ро­е­ни­те сим­п­то­ми се до­ба­вят нев­ро­ло­гич­ни и пси­хо­па­то­ло­гич­ни про­яв­ле­ния - не­вол­но сък­ра­ща­ва­не на мус­ку­ли­те (син­д­ром на пар­кин­со­низ­ма), емо­ци­о­нал­ни из­б­ли­ци и плач­ли­вост.

Тре­ти ста­дий: той е ста­дий на дис­цир­ку­ла­тор­на­та ен­це­фа­ло­па­тия и се ха­рак­те­ри­зи­ра с по-ин­тен­зив­но по­ни­жа­ва­не на ум­с­т­ве­ни­те спо­соб­нос­ти, съп­ро­во­де­но с на­ру­ше­на и пог­реш­на са­мо­о­цен­ка. Мо­гат да въз­ник­нат па­ра­ли­зи и раз­с­т­рой­с­т­ва.

...ЩЕ МИ ПОМОГНЕ ЛИ НЯКАКВА ДИЕТА?

За ув­ре­де­ни­те кръ­во­нос­ни съ­до­ве е мно­го важ­но пос­те­пен­но бол­ни­ят да по­ви­ша­ва фи­зи­чес­ка­та си ак­тив­ност, да се за­ни­ма­ват с ле­чеб­на гим­нас­ти­ка, да пра­ви по-про­дъл­жи­тел­ни раз­ход­ки, да се за­е­ме и с по-труд­на до­маш­на ра­бо­та. Не заб­ра­вяй­те, че мал­ко­то дви­же­ния или про­дъл­жи­тел­но­то пре­кар­ва­не на лег­ло в стар­чес­ка въз­раст мо­гат да до­ве­дат до раз­ви­тие на теж­ки ус­лож­не­ния - пнев­мо­ния, тром­боф­ле­бит, или тром­бо­ем­бо­лия на бе­лод­роб­на­та ар­те­рия. Но и сте­пен­та на фи­зи­чес­ки­те на­то­вар­ва­ния се оп­ре­де­ля ин­ди­ви­ду­ал­но, не­за­ви­си­мо как про­ти­ча ме­ди­ка­мен­тоз­на­та те­ра­пия. Пу­ше­не­то и упот­ре­ба­та на ал­ко­хол се от­ра­зя­ват не­га­тив­но на мо­зъч­на­та дей­ност. Във всич­ки слу­чаи тряб­ва да се от­ка­же­те от тях.
Друг съ­щес­т­вен мо­мент е спаз­ва­не­то на ди­е­та. На­ма­ле­те ка­ло­рий­ност­та на хра­на­та си - в сми­съл тряб­ва да се на­ма­лят ко­ли­чес­т­во­то маз­ни­ни и лес­но­ус­во­и­ми въг­ле­хид­ра­ти - за­хар, бял хляб и т.н. Ог­ра­ни­че­те и упот­ре­ба­та на сол. По-доб­ре е вмес­то ме­со и ри­ба, да при­е­ма­те млеч­ни про­дук­ти. От тях мо­же­те да по­лу­ча­ва­те не­об­хо­ди­ми­те за ор­га­низ­ма бел­тъ­чи­ни. На тра­пе­за­та ви ви­на­ги тряб­ва да има пло­до­ве, зе­лен­чу­ци, су­ше­ни пло­до­ве, ове­се­на ка­ша, со­е­ви про­дук­ти. Важ­но е и кол­ко теч­нос­ти при­е­ма­те - нор­мал­но за въз­рас­т­ни­те хо­ра е да из­пи­ват не по-мал­ко от 1-1,5 теч­нос­ти на ден. Бол­ни­те с дис­цир­ку­ла­тор­на ен­це­фа­ло­па­тия тряб­ва да се хра­нят чес­то и с мал­ки пор­ции. И в ни­ка­къв слу­чай да не пре­яж­дат. Ка­то ця­ло въз­рас­т­ни­те хо­ра тряб­ва да се хра­нят 5-6 пъ­ти на ден и да ве­че­рят по­не 3 ча­са пре­ди да си лег­нат.

...ЛЕЧЕНИЕТО ЗАВИСИ ЛИ ОТ ОСОБЕНОСТИТЕ НА БОЛНИЯ!

В про­це­са на ле­че­ние се ата­ку­ва ос­нов­но­то за­бо­ля­ва­не, до­ве­ло до дис­цир­ку­ла­тор­на­та ен­це­фа­ло­па­тия, как­то и за нор­ма­ли­зи­ра­не на сър­деч­на­та дей­ност. Но, как­то ка­зах­ме, въз­рас­т­ни­те хо­ра тряб­ва да бъ­дат вни­ма­тел­ни - да не до­пус­кат дру­ги ус­лож­не­ния ка­то пнев­мо­ния, тром­бо­ем­бо­лия и т.н.
При ме­ди­ка­мен­тоз­на­та те­ра­пия тряб­ва неп­ре­мен­но да се имат пред­вид осо­бе­нос­ти­те на ор­га­низ­ма на въз­рас­т­ния чо­век по от­но­ше­ние на ле­кар­с­т­ва­та. Те дей­с­т­ват по-бав­но и по-бав­но се из­веж­дат от ор­га­низ­ма. За­то­ва ви­на­ги е не­об­хо­ди­мо да се оп­ре­де­лят ин­ди­ви­ду­ал­ни до­зи, ко­и­то пос­те­пен­но да се уве­ли­ча­ват. Кръв­но­то на­ля­га­не при ста­ри­те хо­ра тряб­ва да се нор­ма­ли­зи­ра мно­го вни­ма­тел­но, за да не се до­пус­не ис­хе­мия на мо­зъ­ка - то­ва зна­чи на­ру­ша­ва­не на кръ­вос­наб­дя­ва­не­то.
Ле­че­ни­е­то на дис­ку­ла­тор­на­та ен­це­фа­ло­па­тия за­ви­си от ста­дия на бо­лест­та. При пър­вия, най-лек ста­дий, се наз­на­ча­ват ви­та­ми­ни от гру­па В, ас­кор­би­но­ва ки­се­ли­на, ан­ти­ок­си­дан­ти, ва­ле­ри­а­на и страх­лив­че, как­то и пре­па­ра­ти за по­ни­жа­ва­не на кръв­но­то на­ля­га­не. Бол­ни­те във вто­ри ста­дий по­лу­ча­ват по-слож­ни пре­па­ра­ти, ко­и­то тряб­ва да ак­ти­ви­зи­рат кръ­во­нос­ни­те съ­до­ве и да нор­ма­ли­зи­рат мус­кул­ни­те фун­к­ции.
На тре­ти­я ста­дий ве­че се включ­ва ши­рок ком­п­лекс от сред­с­т­ва, ко­и­то да от­с­т­ра­нят ха­рак­тер­ни­те сим­п­то­ми. То­ва оз­на­ча­ва, че се пред­пис­ват ле­кар­с­т­ва про­тив пар­кин­сон и та­ки­ва, ко­и­то да въз­с­та­но­вя­ват фун­к­ци­и­те на гъл­та­не и го­вор. А за пред­паз­ва­не на мус­ку­ли­те от ат­ро­фия се пре­по­ръч­ва спе­ци­а­лен ма­саж.

...ЗАЩО ЛЕКАРИТЕ НАЙ-НАПРЕД СЕ ЗАЕМАТ С ХИПЕРТОНИЯТА?

Наб­лю­де­ни­я­та на спе­ци­а­лис­ти­те пот­вър­ж­да­ват, че дис­цир­ку­ла­тор­на­та ен­це­фа­ло­па­тия чес­то е пред­шес­т­ва­на от ис­хе­мич­на бо­лест на сър­це­то и от хи­пер­то­нич­на бо­лест. Хи­пер­то­ни­я­та въз­ник­ва дос­та по-ра­но от ис­хе­мич­на­та бо­лест на сър­це­то. То­ва по­каз­ва, че при раз­ви­тие на ви­со­ко­то кръв­но на­ля­га­не във вся­ка въз­раст неп­ре­мен­но тряб­ва да се сле­дят ко­ле­ба­ни­я­та му. И съ­от­вет­но да се взе­мат мер­ки, ко­и­то да пред­па­зят от ис­хе­мич­на бо­лест на сър­це­то, а оттам - да се пре­дот­в­ра­ти ран­но­то раз­ви­тие на дис­цир­ку­ла­тор­на­та ен­це­фа­ло­па­тия.
По прин­цип ле­ка­ри­те със­ре­до­то­ча­ват вни­ма­ни­е­то си на бор­ба­та с ос­нов­но­то за­бо­ля­ва­не, до­ве­ло до раз­ви­ти­е­то на дис­цир­ку­ла­тор­на­та ен­це­фа­ло­па­тия. И то­ва е пра­вил­ни­ят под­ход. Ме­ди­цин­с­ки­ят опит е до­ка­зал, че про­яв­ле­ни­я­та на то­ва за­бо­ля­ва­не, как­то и мно­го дру­ги стар­чес­ки бо­лести, мо­гат да се из­ле­ку­ват, ако уси­ли­я­та на ле­ка­ри­те се на­со­чат към по­ви­ша­ва­не на иму­ни­те­та.
То­ва е пот­вър­де­но от ком­п­лек­с­ни кли­ни­ко-ла­бо­ра­тор­ни, би­о­хи­мич­ни и иму­но­ло­гич­ни из­с­лед­ва­ния на въз­рас­т­ни хо­ра, стра­да­щи от дис­цир­ку­ла­тор­на ен­це­фа­ло­па­тия. Спе­ци­а­лис­ти­те раз­ра­бот­ват ком­п­лек­с­ни схе­ми за ле­че­ние и ре­ха­би­ли­та­ция на бол­ни. И те­зи схе­ми включ­ват не са­мо ме­ди­ка­мен­тоз­но и фи­зи­о­те­ра­пев­тич­но ле­че­ние, но и иму­но­ко­рек­ция и пси­хо­те­ра­пия.

...КАКВО ВКЛЮЧВА ПРОФИЛАКТИКАТА?

В про­фи­лак­ти­ка­та на съ­до­ви­те на­ру­ше­ния на глав­ния мо­зък мно­го го­ля­ма ро­ля иг­рае пъл­но­цен­ни­ят сън. Ако свик­не­те да се раз­хож­да­те 20-30 ми­ну­ти пре­ди лягане, вие ще зас­пи­те мно­го по-бър­зо и ще спи­те по-пъл­но­цен­но. Пре­по­ръч­ва­ме на въз­рас­т­ни­те хо­ра, стра­да­щи от съ­до­ви раз­с­т­рой­с­т­ва, да спят на по-ви­со­ка въз­г­лав­ни­ца.
Пре­у­мо­ра­та, въл­не­ни­я­та, без­по­кой­с­т­во­то съ­що во­дят до без­съ­ние. За­то­ва ве­чер не се зах­ва­щай­те за ра­бо­та, изис­к­ва­ща нап­ре­же­ние, не об­съж­дай­те проб­ле­ми, пре­диз­вик­ва­щи стре­со­ви си­ту­а­ции, не гле­дай­те фил­ми на ужа­си­те.
Вър­ху ра­бо­та­та на глав­ния мо­зък мно­го доб­ре се от­ра­зя­ват спо­кой­ни­те вод­ни про­це­ду­ри - то­пъл душ, не мно­го го­ре­ща ва­на с бил­ко­ви от­ва­ри. Ефек­ти­вен е и ле­ки­ят ма­саж на ши­я­та, кой­то се пра­ви от­го­ре на­до­лу.