НЕ ПОЗВОЛЯВАЙТЕ НА ПАМЕТТА СИ ДА “РЪЖДЯСА”!

Кол­ко съ­би­тия и впе­чат­ле­ния, зна­ния и опит па­зи па­мет­та на все­ки от нас! И кол­ко труд­но ста­ва, ко­га­то тя за­поч­не да от­с­лаб­ва и да ни из­не­ве­ря­ва, как­то обик­но­ве­но се из­ра­зя­ва­ме.
От­на­ча­ло то­ва е ед­ва за­бе­ле­жи­мо, след то­ва още по-осе­за­е­мо. На­ру­ше­ни­я­та на па­мет­та са раз­но­об­раз­ни, за­що­то са пре­диз­вик­ва­ни по раз­лич­ни при­чи­ни. При ня­кои хо­ра тя прос­то от­с­лаб­ва - чо­век труд­но си спом­ня не­ща, ко­и­то са му не­об­хо­ди­ми във всекид­нев­ния жи­вот. В дру­ги слу­чаи чо­век гу­би за из­вес­т­но вре­ме спо­соб­ност­та да въз­п­ро­из­ве­де важ­ни за не­го съ­би­тия. А по­ня­ко­га от па­мет­та из­чез­ват це­ли от­ря­зъ­ци от жи­во­та на чо­ве­ка.
Има и дру­ги на­ру­ше­ния и раз­с­т­рой­с­т­ва на па­мет­та, ко­и­то са на гра­ни­ца­та на за­бо­ля­ва­ни­я­та.
Ве­ли­ки­ят учен Иван Пет­ро­вич Пав­лов всес­т­ран­но изу­ча­вал със­то­я­ни­е­то на нер­в­ни­те клет­ки при из­ра­зе­на пре­у­мо­ра и е опи­сал то­ва със­то­я­ние ка­то “дъл­ба­е­не в ед­на клет­ка”. Той до­ка­зал, че на­рас­т­ва­ща­та умо­ра во­ди до по­тис­ка­не и при­тъ­пя­ва­не в съ­от­вет­ната част на глав­ния мо­зък. А то­ва е за­щи­тен про­цес и за­да­ча­та на то­зи за­щи­тен про­цес е да пред­па­зи нер­в­ни­те клет­ки от за­бо­ля­ва­ния, и до­ри от тях­на­та ги­бел.
Наб­лю­де­ни­е­то на Пав­лов поз­во­ля­ва да се нап­ра­ви из­во­да, че в по­ве­че­то слу­чаи при хо­ра­та, оп­лак­ва­щи се от из­вес­т­но от­с­лаб­ва­не на па­мет­та, то­ва на­ру­ше­ние е свър­за­но с пре­у­мо­ра. На­ру­ша­ва­нето на кон­цен­т­ра­ци­я­та в ед­на или дру­га сте­пен вър­ви ръ­ка за ръ­ка с при­тъ­пе­но­то със­то­я­ние на ко­ра­та на глав­ния мо­зък.

В главния мозък на всеки човек за една секунда се извършват 100 000 химични реакции!
Какво още трябва да знаем?

Чо­веш­ки­ят мо­зък ге­не­ри­ра за един ден по­ве­че елек­т­ри­чес­ки им­пул­си, от­кол­ко­то всич­ки те­ле­фо­ни на све­та, взе­ти за­ед­но.
От мо­мен­та на раж­да­не­то, в мо­зъ­ка на все­ки от нас съ­щес­т­ву­ват ве­че 14 ми­ли­ар­да клет­ки, но през це­лия жи­вот тех­ни­ят брой не се уве­ли­чава. Точ­но об­рат­но­то, след 25-го­диш­на въз­раст то­зи брой на­ма­ля­ва със 100 000 все­ки ден. То­ва зна­чи, че за ед­на ми­ну­та, из­раз­ход­ва­на за че­те­не, уми­рат око­ло 70 клет­ки.

Оказ­ва се, че да ос­та­не чо­век без па­мет е мно­го по-страш­но, от­кол­ко­то за­бо­ля­ва­не­то от теж­ки бо­лес­ти. Да за­гу­биш па­мет­та си, зна­чи да за­гу­биш се­бе си. А ако все пак тя за­поч­не да се пом­ра­ча­ва пос­те­пен­но, как­во мо­же да я спа­си. Да­ли ме­ди­ци­на­та е из­мис­ли­ла не­що но­во?Те­зи и дру­ги въп­ро­си за­да­ва­ме на на­шия кон­сул­тант, д-р Бон­чо Бо­нев, нев­ро­лог и пси­хо­те­ра­певт:

- Д-р Бо­нев, ос­та­ва ли все още па­мет­та за­гад­ка за чо­ве­ка?
- За съ­жа­ле­ние, да. Чак в пос­лед­ни­те го­ди­ни за­поч­нах­ме да раз­би­ра­ме и да си да­ва­ме смет­ка в из­вес­т­на сте­пен как­во зна­чи па­мет. В края на 80-те го­ди­ни из­вес­т­ни из­с­ле­до­ва­те­ли ус­пя­ха да от­к­ри­ят ге­ни, учас­т­ва­щи в при­веж­да­не­то на па­мет­та на пос­то­ян­но съх­ра­не­ние, та­ка да се ка­же. Ока­за се, че е дос­та­тъч­но да се на­ру­ши един-един­с­т­вен ген и по то­зи на­чин да се поп­ре­чи пре­ми­на­ва­не­то на па­мет­та от опе­ра­тив­на в дъл­гот­рай­на. Стре­мей­ки се да на­ме­рят ме­то­ди за по­доб­ря­ва­не на па­мет­та, раз­лич­ни ла­бо­ра­то­рии в све­та за­поч­на­ха да тър­сят как­ви точ­но сиг­на­ли “от­к­люч­ват” то­зи про­цес. Пси­хи­ат­ри­те стиг­на­ха до из­во­да, че ако раз­шиф­ро­ват те­зи сиг­на­ли, те ще съ­у­ме­ят да се бо­рят с от­с­лаб­ва­ща­та па­мет. Мо­же би раз­би­ра­те, кол­ко не­ве­ро­ят­но е то­ва от­к­ри­тие. Ако се раз­шиф­ро­ва как и от как­ви ге­ни се кон­т­ро­ли­ра и уп­рав­ля­ва па­мет­та, ние мо­же би ще раз­бе­рем как чрез ла­бо­ра­тор­ни ана­ли­зи да се оп­ре­де­ли вло­ша­ва­не­то на па­мет­та. За­се­га та­ка­ва ди­аг­но­за се пос­та­вя са­мо на ос­но­ва­та на пси­хо­ло­ги­чни тес­то­ве. А но­во­то от­к­ри­тие ще поз­во­ли да се от­к­ри­ят и но­ви пре­па­ра­ти, ко­и­то най-нак­рая да спа­сят хо­ра­та с на­ру­ше­на и от­с­ла­бе­на па­мет.
- А до­ка­то се стиг­не до раз­шиф­ро­ва­не на въп­рос­ни­те сиг­на­ли и се от­к­рие за­вет­но­то хап­че, ние тряб­ва да се при­ми­ря­ва­ме с то­ва, ко­е­то е “на­пи­са­но” от раж­да­не­то ни - да­ли при­те­жа­ва­ме бис­т­ра па­мет, или проб­ле­ми, да го ка­жем?
- То­ва, за ко­е­то спо­ме­нах, е та­ка да се ка­же, па­сив­ни­ят път за при­до­би­ва­не на от­лич­на па­мет. Но съ­щес­т­ву­ва и мно­го­ве­ков­но­то из­кус­т­во да се тре­ни­ра па­мет­та, ко­е­то се е въп­лъ­ти­ло и в мно­го съв­ре­мен­ни ме­то­ди. Мно­го доб­ри ре­зул­та­ти се пос­ти­гат с та­ки­ва уп­раж­не­ния, с как­ви­то мо­гат да се при­до­би­ят вся­как­ви на­ви­ци. Нап­ри­мер да се на­у­чим да че­тем от­зад нап­ред. Но ге­не­тич­но за­ло­же­ни­те спо­соб­нос­ти на па­мет­та на все­ки от нас са раз­лич­ни. Има хо­ра, ко­и­то са с по-сла­ба па­мет. Но по­ня­ко­га се раж­дат сво­е­го ро­да ге­нии, чи­я­то па­мет при­те­жа­ва не­из­чер­па­е­ми въз­мож­нос­ти. Фе­но­ме­нал­на­та па­мет се про­я­вя­ва при де­ца­та още в най-ран­на­та им въз­раст. Та­ки­ва хо­ра, по прин­цип, имат още ед­но уни­кал­но свой­с­т­во: те пом­нят всич­ко за се­бе си бук­вал­но от пе­ле­ни­те. Обик­но­ве­но хо­ра­та заб­ра­вят то­ва, ко­е­то им се е слу­чи­ло до 4-го­диш­на въз­раст. То­зи про­цес се на­ри­ча ин­фан­тил­на ам­не­зия. При то­ва ед­но че­ти­ри­го­диш­но де­те доб­ре пом­ни иг­рач­ки­те, ко­и­то са му по­да­ри­ли на ед­на го­дин­ка. То е за­пом­ни­ло и съ­би­тия, ко­и­то му са се слу­чи­ли на две го­дин­ки. Ко­га­то чо­век оба­че из­рас­не, обик­но­ве­но та­зи дет­с­ка па­мет из­чез­ва. Но не при всич­ки.
- Вяр­ва­те ли в то­ва, че ако чо­век до края на жи­во­та си во­ди ак­тив­на мис­лов­на дей­ност, то при не­го всич­ко ще бъ­де на­ред и с па­мет­та? Зна­ем, че в прек­лон­на въз­раст мно­го из­вес­т­ни хо­ра са се от­ли­ча­ва­ли с изу­ми­тел­на па­мет - Тол­с­той, Ъру­ин Шоу, Ти­ци­ан, Тос­ка­ни­ни и дру­ги. Но има и та­ки­ва, ко­и­то са за­гу­би­ли па­мет­та си след за­бо­ля­ва­не от бо­лест­та на Ал­ц­хай­мер. Ка­то Рейгън нап­ри­мер...
- Ко­га­то пи­тат съв­ре­мен­ни­те уче­ни за най-доб­ра­та ре­цеп­та за пре­дот­в­ра­тя­ва­не на бо­лест­та на Ал­ц­хай­мер, те от­го­ва­рят: ак­ти­вен ин­те­лек­ту­а­лен жи­вот. Та­зи бо­лест се сре­ща мно­го по-чес­то при хо­ра с бед­ни ду­хов­ни ин­те­ре­си и стре­ме­жи. Аз съм при­със­т­вал на дис­ку­сии на спе­ци­а­лис­ти по по­вод бо­лест­та на Ал­ц­хай­мер. Един от из­каз­ва­щи­те се ка­за: ак­тив­на­та ра­бо­та на ума е ве­рен на­чин да се пре­дот­в­ра­ти та­зи бо­лест. А друг от­го­во­ри, че то­ва е прос­то еру­ди­ра­ност и ни­що по­ве­че. Но и два­ма­та бя­ха еди­но­душ­ни, че в край­на смет­ка един на­си­тен и ин­тен­зи­вен ин­те­лек­ту­а­лен жи­вот ня­ма да поп­ре­чи в ни­ка­къв слу­чай, той са­мо ще бъ­де в пол­за на чо­ве­ка. Ин­те­лек­ту­ал­ни­ят тре­нинг ня­ма да при­чи­ни ни­що ло­шо, а по-доб­ро - кой знае?...
- Как­ви дру­ги бо­лес­ти мо­гат да за­сег­нат на­ша­та па­мет, ос­вен ве­че из­вес­т­на­та ни бо­лест на Ал­ц­хай­мер?
- За­гу­ба­та на па­мет­та по­ня­ко­га въз­ник­ва след ос­т­ро ви­рус­но за­бо­ля­ва­не, нап­ри­мер хер­пес. Ня­кои ви­до­ве хер­пес­ни ви­ру­си са мно­го опас­ни с то­ва, че про­ник­ват в цен­т­рал­на­та нер­ва сис­те­ма и ув­реж­дат точ­но та­зи част на мо­зъ­ка, ко­я­то е свър­за­на с па­мет­та. То­ва е та­ка на­ре­че­на­та нев­рот­роп­на ин­фек­ция и тя чес­то се бър­ка с грип или ба­нал­на прос­ту­да. Бол­ни­ят гъл­та про­ти­во­въз­па­ли­тел­ни и дру­ги про­ти­воп­рос­туд­ни пре­па­ра­ти, как­то и хап­че­та за по­ни­жа­ва­не на тем­пе­ра­ту­ра­та. Не­го оба­че все по-сил­но го бо­ли гла­ва, а след то­ва се оказ­ва, че час­тич­но, или до­ри из­ця­ло е за­гу­бил па­мет­та си. И мно­го чес­то то­ва се оказ­ва не­въз­в­ра­ти­мо. На­то­вар­вай­те, ува­жа­е­ми чи­та­те­ли на в. “Док­тор”, сво­я­та па­мет, не й поз­во­ля­вай­те да ръж­дя­са, как­то се каз­ва.
- Ние го­во­рим са­мо за то­ва как по-бър­зо да за­пом­ня­ме и най-ве­че как да не заб­ра­вя­ме то­ва, ко­е­то сме за­па­ме­ти­ли. Но има не­ща, ко­и­то чо­век ис­ка да заб­ра­ви. До­кол­ко е нуж­но то­ва на чо­век - да ус­пее да заб­ра­ви?
- Ко­га­то чо­век се връ­ща в мис­ли­те си към мно­го неп­ри­ят­ни, тре­вож­ни и до­ри дра­ма­тич­ни съ­би­тия, то­ва пре­диз­вик­ва у не­го ре­ди­ца нрав­с­т­ве­ни, чув­с­т­ве­ни пре­жи­вя­ва­ния и в край­на смет­ка во­ди до та­ка на­ре­че­ни­те со­ма­тич­ни за­бо­ля­ва­ния. Те се про­я­вя­ват по раз­ли­чен на­чин в за­ви­си­мост от сла­би­те мес­та в ор­га­низ­ма: с бол­ки в сър­це­то, с яз­ва на сто­ма­ха и два­на­де­се­топ­ръс­т­ни­ка, с по­ви­ше­но кръв­но на­ля­га­не. С та­ка на­ре­че­ния син­д­ром на пост­трав­ма­тич­на­та па­мет се сблъс­к­ва ця­ло по­ко­ле­ние аме­ри­кан­ци, вър­на­ли се от ви­ет­нам­с­ка­та вой­на. И не са­мо в Аме­ри­ка, а на мно­го дру­ги проб­лем­ни мес­та в све­та. Чо­век чес­то сам по­тис­ка те­зи теж­ки спо­ме­ни, но те про­дъл­жа­ват да се про­мък­ват в па­мет­та му, да му въз­дей­с­т­ват и да го из­мъч­ват. Нак­рая го прев­ръ­щат в нев­рас­те­ник.
- И как­во се пред­п­ри­е­ма при та­ки­ва теж­ки пси­хо­ло­ги­чни па­то­ло­гии?
- Пси­хо­те­ра­пи­я­та и пси­хо­а­на­ли­за­та се опит­ват да спасят чо­ве­ка от по­доб­ни трав­ми, ко­и­то всъщ­ност са не­га­тив­ни­те сле­ди от пре­жи­вя­но­то. А те чес­то вли­зат в ряз­ко про­ти­во­ре­чие с всич­ки ос­та­на­ли не­го­ви цен­нос­ти. Мно­го е труд­но и слож­но оба­че да се зас­та­ви чо­век да заб­ра­ви за не­що, и то тол­ко­ва фра­пи­ра­що в не­го­вия жи­вот. Но на­ши­ят мо­зък, на­ше­то съз­на­ние при­те­жа­ват не­ве­ро­ят­ни ре­сур­си. Ес­тес­т­ве­но, раз­би­ра­е­мо е, че го­то­ви ре­цеп­ти за блес­тя­ща па­мет не съ­щес­т­ву­ват. Ос­вен ед­но: тряб­ва ак­тив­но да я на­то­вар­ва­те та­зи своя па­мет, да не й поз­во­ля­ва­те да “ръж­дя­са”.
Ед­но ин­тер­вю на Яна Бо­яд­жи­е­ва

ЗАБРАВЯНЕТО ВСЕ ОЩЕ НЕ ЗНАЧИ СКЛЕРОЗА
Все­ки от нас от вре­ме на вре­ме има някак­ви проб­ле­ми с па­мет­та си. За те­зи от нас, чия­то ра­бо­та изи­сква кон­цен­тра­ция на вни­ма­ние­то, по­доб­ни си­туа­ции мо­гат мно­го да поп­ре­чат, мо­гат да до­ка­рат до ис­тин­ска ка­тас­тро­фа. Да­ли то­ва мо­же да се из­бег­не? А как да при­ве­дем в ред своя­та па­мет?

Ето как­во каз­ват спе­циа­лис­ти­те:
Стра­хът и деп­ре­сия­та съ­що мо­гат да пре­диз­ви­кат за­бав­яне на па­мет­та.
Та­къв проб­лем дей­стви­тел­но съ­щес­тву­ва. То­зи, чия­то гла­ва е зае­та с раз­лич­ни не­ща, мно­го чес­то му се случ­ва труд­но да кон­цен­три­ра вни­ма­ние­то си върху об­ста­нов­ка­та нао­ко­ло, по-точно - на ра­бот­но­то място. Та­къв чо­век не е в със­тоя­ние пра­вил­но да въз­прие­ма съот­вет­на­та ин­фор­ма­ция. Осо­бе­но ако но­си не­га­ти­вен ха­рак­тер. Но не се па­ни­кьос­вай­те. Вре­мен­но въз­ник­ва­щи­те проб­ле­ми с па­мет­та съв­сем не оз­на­ча­ват, че стра­да­те от скле­ро­за. При та­зи бо­лест наис­ти­на се на­ру­ша­ва па­мет­та, но то­ва чес­то се объ­рква с на­ру­ша­ва­не на вни­ма­ние­то. А то мо­же да бъ­де пре­диз­ви­ка­но по раз­лич­ни при­чи­ни.
Пър­во, стра­хът е то­зи, кой­то мо­же да поп­ре­чи на чо­век да кон­цен­три­ра вни­ма­ние­то си. В та­ки­ва слу­чаи той въз­прие­ма око­лни­я свят са­мо от глед­на точ­ка на не­го­ва­та по­тен­циал­на опа­снос­т. Дру­га ин­фор­ма­ция прос­то не го ин­те­ре­су­ва в то­зи мо­мент.
На вто­ро място, деп­ре­сия­та съ­що за­бавя мис­лов­ни­те про­це­си. А съ­що и оби­кно­ве­на­та умо­ра. В по­доб­ни слу­чаи трябва да се объ­рне­те към спе­циа­лист или прос­то да си по­чи­не­те.

ВЪЗСТАНОВЕТЕ БЕЛИТЕ ПЕТНА ЧРЕЗ ДЕТЕКТИВСКИЯ МЕТОД
Про­пус­на­то­то, из­гу­бе­но­то от ва­ша­та па­мет мо­же­те да въз­с­та­но­ви­те и са­ми. Из­пол­з­вай­те прин­ци­па на та­ка на­ре­че­но­то ког­ни­тив­но ин­тер­вю. От то­зи ме­тод се пол­з­ват нап­ри­мер де­тек­ти­ви­те. След­вай­ки прос­тич­ки пра­ви­ла, мо­же­те да при­ло­жи­те те­зи прин­ци­пи за ак­ти­ви­за­ция на соб­с­т­ве­на­та си па­мет.
Ко­га­то ви се слу­чи да же­ла­е­те да си спом­ни­те на вся­ка це­на не­що заб­ра­ве­но, опи­тай­те след­на­та стра­те­гия: раз­ка­же­те или за­пи­ше­те всич­ко, ко­е­то мо­же­те да си спом­ни­те за съ­би­ти­я­та или ин­фор­ма­ци­я­та, ко­я­то на вся­ка це­на тър­си­те. Все­ки сег­мент от спо­ме­ни­те мо­же да ви пос­лу­жи ка­то сиг­нал да си спом­ни­те и всич­ко ос­та­на­ло.
Опи­тай­те да въз­с­та­но­ви­те “из­чез­на­ло­то” от съз­на­ни­е­то ви съ­би­тие или ин­фор­ма­ция в раз­ли­чен ред. И най-доб­ре за­поч­не­те от то­ва, ко­е­то ви въл­ну­ва най-мно­го от всич­ко.
Вър­не­те се мис­ле­но в те­зи об­с­то­я­тел­с­т­ва. Опи­тай­те да пре­съз­да­де­те съ­ща­та об­с­та­нов­ка или да “съ­жи­ви­те” ня­кои де­тай­ли. Нап­ра­ве­те го та­ка, че да чу­е­те до­ри зву­ци­те, аро­ма­ти­те, вре­ме­то, пред­ме­ти­те - всич­ко, ко­е­то през то­зи ден е би­ло бли­зо до съ­би­ти­е­то.
Опи­тай­те да се се­ти­те за хо­ра­та око­ло вас, за ва­ши­те ду­ми, мис­ли и чув­с­т­ва, ко­и­то са въз­ник­на­ли в то­зи мо­мент. И не е из­к­лю­че­но да раз­бе­ре­те за­що ви е тол­ко­ва труд­но се­га да въз­с­та­но­ви­те всич­ко то­ва. Та­зи стра­те­гия ще ви по­мог­не да въз­с­та­но­ви­те кон­тек­с­та, в кой­то се е ус­во­я­ва­ла из­чез­на­ла­та от па­мет­та ви ин­фор­ма­ция.
По­вяр­вай­те, до­ри ще по­лу­чи­те удо­вол­с­т­вие, за­ни­ма­вай­ки се с та­ка­ва де­тек­тив­с­ка ра­бо­та.

КАК ДА ЗАПАЗИМ ЯСЕН УМ ДО ДЪЛБОКА СТАРОСТ
На­ру­ше­ни­я­та на па­мет­та в прек­лон­на въз­раст се пре­диз­вик­ват от об­що по­ни­жа­ва­не на ак­тив­ност­та и фун­к­ци­и­те на глав­ния мо­зък; от от­с­лаб­ва­не въз­бу­ди­мост­та на нер­в­ни­те клет­ки, а съ­що и в по­ни­жа­ва­не ак­тив­ност­та на ос­нов­ни­те нер­в­ни про­це­си - въз­буж­да­не и при­тъ­пя­ва­не. То­ва, на свой ред, за­ба­вя прев­к­люч­ва­не­то на вни­ма­ни­е­то от един обект на друг. Ако въз­буж­да­не­то пре­об­ла­да­ва, в срав­не­ние с при­тъ­пя­ва­не­то, се по­я­вя­ва та­ка на­ре­че­на­та стар­чес­ка раз­се­я­ност.
Оба­че не­ви­на­ги нап­ред­ва­не­то на въз­раст­та се съп­ро­вож­да с на­ру­ша­ва­не на па­мет­та. Наб­лю­де­ния по­каз­ват, че има по-сил­но из­ра­зе­но на­ру­ше­ние на па­меттта, но има и мно­го-по сла­бо. До­ри в ре­ди­ца слу­чаи въ­об­ще не се за­бе­ляз­ва ня­как­во на­ру­ше­ние. Ис­то­ри­я­та на чо­ве­чес­т­во­то убе­ди­тел­но ни до­каз­ва, че мно­го хо­ра почти до края на жи­во­та си за­паз­ват свежи ум и па­мет.
Фи­зи­о­ло­гът Пав­лов, ху­дож­ни­кът Ти­ци­ан, по­е­тът Гьо­те, до дъл­бо­ка ста­рост са при­те­жа­ва­ли яс­на твор­чес­ка ми­съл и пре­въз­ход­на па­мет. За­то­ва в прек­лон­на въз­раст са съз­да­ли ед­ни от най-доб­ри­те си про­из­ве­де­ния.

За глу­па­ка ста­рост­та е бре­ме, за не­ве­жия - зи­ма, а за уче­ния чо­век - злат­на есен...
В сво­и­те съ­чи­не­ния “За ста­рост­та” зна­ме­ни­ти­ят рим­с­ки три­бун, из­к­лю­чи­тел­ни­ят ора­тор, пи­са­тел и по­ли­ти­чес­ки де­ец Марк Ту­лий Ци­це­рон из­каз­ва след­ни­те съ­об­ра­же­ния за па­мет­та на хо­ра­та в прек­лон­на въз­раст:
“Каз­ват, че с нап­ред­ва­не на въз­раст­та па­мет­та за­поч­ва да от­с­лаб­ва. Аз съм го­тов да до­пус­на, че то­ва дей­с­т­ви­тел­но ще бъ­де та­ка, ако тя не се ук­реп­ва с пос­то­ян­ни уп­раж­не­ния... Фе­мис­то­къл (за­бе­ле­жи­те­лен атин­с­ки пъл­ко­во­дец и по­ли­ти­чес­ки де­ец) поз­на­вал по­и­мен­но всич­ки свои съг­раж­да­ни. Що се от­на­ся лич­но до ме­н, то аз поз­на­вам не са­мо те­зи, ко­и­то са жи­ви и здра­ви в мо­мен­та, но пом­ня и тех­ни­те ба­щи и де­ди. Стар­ци­те пом­нят всич­ко, ко­е­то им е по­ве­ре­но след­с­т­вие на тях­но­то уп­рав­ле­ние... Как­во ли не за­паз­ват в сво­я­та па­мет за­ко­но­ве­ди­те, жре­ци­те, ав­то­ри­те и фи­ло­со­фи­те, не­за­ви­си­мо от сво­я­та стар­чес­ка въз­раст. Бод­ри­ят дух и умът се за­паз­ват при стар­ци­те, ако са­мо не ги на­пус­нат при­ле­жа­ни­е­то и усър­ди­е­то”.
Още древ­ни­те са ка­за­ли, че ак­тив­но­то от­но­ше­ние към жи­во­та в прек­лон­на въз­раст по­ма­га да се съх­ра­нят бод­ро­то нас­т­ро­е­ние, яс­ни­ят ум, доб­ра­та па­мет и трез­ви­ят пог­лед върху не­ща­та.
“За глу­па­ка ста­рост­та е бре­ме, за не­ве­жия - зи­ма, а за чо­ве­ка на на­у­ка­та - злат­на­та есен.” То­зи афо­ри­зъм при­над­ле­жи на френ­с­кия пи­са­тел и фи­ло­соф Вол­тер. Но то­ва важи не са­мо за уче­ни­те, а и за всич­ки хо­ра в прек­лон­на въз­раст.

Ре­ду­вай­те за­ни­ма­ни­я­та си, за да не из­пад­не мо­зъ­кът в със­то­я­ние на ла­тен­т­ност
За ук­реп­ва­не на па­мет­та и пре­о­до­ля­ва­не на раз­се­я­ност­та го­ля­ма ро­ля иг­рае ре­жи­мът на ум­с­т­ве­на­та ра­бо­та. Не тряб­ва да ра­бо­ти­те дъл­го вре­ме (по два, три и по­ве­че ча­са) без пре­къс­ва­не. При все­ки вид ум­с­т­вен труд е це­ле­съ­об­раз­но на все­ки 45-50 ми­ну­ти да се пра­вят крат­ки по­чив­ки: ста­не­те, по­хо­де­те из ста­я­та, нап­ра­ве­те ня­кол­ко фи­зи­чес­ки уп­раж­не­ния, зас­та­не­те до от­во­ре­ния про­зо­рец и ня­кол­ко пъ­ти вди­шай­те дъл­бо­ко.
Чарлз Дар­вин е от­да­вал го­ля­мо зна­че­ние на прев­к­люч­ва­не на вни­ма­ни­е­то от ед­на дей­ност на дру­га с цел от­дъх­ва­не, по­чив­ка. Той ре­ду­вал сво­и­те на­уч­ни из­с­лед­ва­ния с че­те­не на ху­до­жес­т­ве­на ли­те­ра­ту­ра, за­ни­ма­вал се е с му­зи­ка съ­що. Смя­тал е, че по то­зи на­чин се пос­ти­га хар­мо­нич­но раз­ви­тие на лич­ност­та и фор­ми­ра­не­то на ин­ди­ви­ду­ал­ни­те ка­чес­т­ва.
И.Се­че­нов и И.Пав­лов на­уч­но обос­но­ва­ли не­об­хо­ди­мост­та от ре­ду­ва­не на раз­лич­ни за­ни­ма­ния. При оп­ре­де­ле­на ра­бо­та на­то­вар­ва­не­то ос­нов­но па­да на ед­на част нер­в­ни клет­ки. Ос­та­на­ли­те ос­та­ват па­сив­ни, тех­ни­ят по­тен­ци­ал не се из­пол­з­ва. Под вли­я­ние на ед­но­об­раз­но­то про­дъл­жи­тел­но раз­д­раз­не­ние на умо­ре­ни­те клет­ки глав­ни­ят мо­зък из­па­да в със­то­я­ние на при­тъ­пе­ност и по­тис­на­тост. А при ре­ду­ва­не на за­ни­ма­ни­я­та, те из­ли­зат от то­ва със­то­я­ние. За­то­ва по­чив­ка­та тряб­ва да бъ­де не са­мо па­сив­на, но и ак­тив­на. Пав­лов нап­ри­мер в своя по­чи­вен ден из­ця­ло е из­к­люч­вал от все­кид­нев­на­та си дел­нич­на ра­бо­та. Как­то той се е из­ра­зя­вал, са­мо та­ка мо­жел да про­ме­ни сед­мич­ния сте­ре­о­тип. Той пре­кар­вал цял ден на чист въз­дух, ак­тив­но се дви­жел, слу­шал му­зи­ка, лю­бу­вал се на жи­во­пис­ни кар­ти­ни. Та­ко­ва прев­к­люч­ва­не на мо­зъ­ка му поз­во­ля­ва­ло да си по­чи­не мак­си­мал­но, по­ви­ша­ва­ло не­го­ва­та ра­бо­тос­по­соб­ност и ефикасността от твор­чес­кия труд.

Няколко съвета от консултантите на “Доктор”

АКО ИСКАТЕ ДА ИМАТЕ БИСТРА ПАМЕТ
За да ос­во­бо­дят па­мет­та си от пре­то­вар­ва­не­то, по­лез­но е въз­рас­т­ни­те хо­ра да си во­дят днев­ник. В не­го мо­гат да за­пис­ват то­ва, ко­е­то смя­тат да вър­шат ут­ре, т.е. да си нап­ра­вят план и да го за­пи­шат. След то­ва мо­гат да про­ве­рят до­кол­ко са го из­пъл­ни­ли. То­ва ще им по­мог­не да под­ре­дят жи­во­та си по-доб­ре и да ук­ре­пят па­мет­та си.
За за­паз­ва­не на па­мет­та мно­го е ва­жен пос­то­ян­ни­ят ри­тъм на труд и по­чив­ка; доб­ра­та ор­га­ни­за­ция на тру­до­вия про­цес и сис­тем­ни­те ум­с­т­ве­ни за­ни­ма­ния. Ве­че ста­на съв­сем яс­но, че че­те­не­то тре­ни­ра па­мет­та. Но е за­бе­ля­за­но, че неб­реж­но­то че­те­не не са­мо че не я ук­реп­ва, а я от­с­лаб­ва. За­то­ва че­те­те то­ва, ко­е­то оби­ча­те и ви ха­рес­ва, а не за да от­би­е­те но­ме­ра.
Още ед­но наб­лю­де­ние: ко­га­то чо­век че­те ле­жей­ки, мо­зъ­кът не се снаб­дя­ва дос­та­тъч­но с кръв, а то­ва се от­ра­зя­ва от­ри­ца­тел­но на ус­во­я­ва­не­то и за­пом­ня­не­то на про­че­те­но­то.
Че­тей­ки, тряб­ва да кон­т­ро­ли­ра­те сво­е­то не­вол­но вни­ма­ние, за­що­то ак­тив­но­то вни­ма­ние е един от фак­то­ри­те за бър­зо и дъл­го за­пом­ня­не.
Ко­га­то че­те­те не­що, се опит­вай­те да съ­пос­та­вя­те то­ку-що про­че­те­но­то с то­ва, ко­е­то ве­че ви е из­вес­т­но. То­га­ва меж­ду ста­ри­те и но­вите зна­ния се ус­та­но­вя­ват смис­ле­ни връз­ки, а то­ва по­ма­га на за­пом­ня­не­то. То­зи на­чин е мно­го под­хо­дящ за тре­ни­ра­не на па­мет­та.
Не за­дъл­ба­вай­те па­мет­та си във вто­рос­те­пен­ни све­де­ния, изис­к­ва­щи ме­ха­нич­но за­пом­ня­не. Дан­ни, циф­ри, спра­воч­ни ма­те­ри­а­ли ви­на­ги мо­же­те да на­ме­ри­те в съ­от­вет­ни­те спра­воч­ни­ци.
Мно­го е по­лез­но да че­те­те с мо­лив в ръ­ка­та и да под­чер­та­ва­те то­ва, ко­е­то е прив­ляк­ло вни­ма­ни­е­то ви. Из­вес­т­ни­ят рим­с­ки фи­ло­соф, по­ли­ти­чес­ки де­ец и пи­са­тел Се­не­ка каз­вал: “То­ва, ко­е­то се при­до­би­ва при че­те­не за­ед­но с пе­ро, се прев­ръ­ща в плът и кръв”.