Можем да разведем половин България с 4 тефтера!
Емил Анчев е създател на една от култовите рок-групи у нас от началото на 90-те. Група "Конкурент" е изнесла стотици концерти у нас и в чужбина, участвала е в много телевизионни и радиопредавания. Един от албумите на групата - "Нещо влажно", става най-продаваният рок-албум в България за 1996 г. "Конкурент" са отличени като най-добра рок-група на “Златният Орфей” през 1995-а. През 97-а групата става номер 1 на България на конкурса "Национални поп и рок награди". През 2000 г. музикантите от "Конкурент" свирят на една сцена с "Deep Purple". Репортер на "Блиц" се свърза с Емил Анчев, за да разкаже нещо повече за славните години на рокаджийската група.

- Емо, всъщност групата потегля в едно доста странно време - малко преди т.нар. преход... Пеете хард-рок, блус от 60-те - как ви възприемаха по онова време?
- Групата се създаде през април 1985-а. Социализмът си беше "жив". Ние репетирахме в едно читалище. Първият ни концерт трябваше да се проведе в младежкия дом "Лилия Карастоянова" в кв."Надежда". Направихме си плакат - снимахме се обаче с едни такива, много екстравагантни дрехи зад оградата на костницата на Александър Батенберг - виждаха се кръстовете за храброст. Заради тия плакати ни забраниха концерта. По-късно се разбра, че са ни помислили за някаква неофашистка организация. Но преди самия концерт се стече много народ - интересът беше голям. И не щеш ли, идва директорката на читалището и ни казва: "Обадиха се от ЦК на Комсомола и забраняват концерта. Искат да отидеш, ми вика, при др. Станка Шопова". Отидох аз и тя ме пита къде е правен плакатът, кой го е правил - беше назначила хора да ходят да го отлепват по улиците. Аз обясних, че не сме никакви фашисти и й дадох да види текстовете на песните. Та ни се размина, като видя, че пеем за любов. Нищо сериозно не ни направиха. Продължихме си и имахме шанса да пробием. Вярвахме, че трябва да направим нещо, и успяхме. Но сме имали много трудни моменти. В Попово веднъж, няма да забравя, останахме без една стотинка. Буквално гладувахме. И аз по пътя взех, че случайно сгазих един заек. Дадохме го на един готвач да ни го сготви и той ни покани в някаква къща да го ядем. Вкусът на тоя заек обаче беше доста странен. Не след дълго се разбра защо. Дойде един съсед да пита готвача кой му е заколил кучето. Все си мисля, че

ние изядохме кучето, а пък заекът си го е изял готвачът /смях - б.а./.

- Навремето групата ви предизвикваше истерии в провинцията. Кажи нещо за фенките.
- Ами, много бяха. Из провинцията често си изкарвахме боя заради тях - като ядосаме ергените някъде, и ни се нахвърляха да ни бият. Едвам се отървахме от едни местни мутри заради една девойка. Първия път им избягахме, ама една седмица по-късно ни разпознаха на един селски мач. Забелязах аз тая работа и дадох сигнал да се измъкваме. Половината от бандата се качиха през прозорците на буса в движение. Газ, а ония тичат след нас!... /смях - б.а./. Имало е случаи, в които така сме напълвали буса с почитателки, че за нас не оставаше място. Най-много "намазваха" техниците. Те, обикновено, докато ние свирим, вместо да ни охраняват, първи се запознаваха с фенките - като са им обещавали, разбира се, да ги запознаят с нас. Има голям интерес към

четирите прословути тефтера на "Конкурент". В тях са описани почти всички, минали "през кревата на групата"

момичета - с техните физически данни и сексуални умения. Напр.:"Моника. Оная с големите цици на концерта в Девин, която беше с барабаниста в колата. Оценка - Добър 4."
Ако публикуваме тия тефтери, ще разведем половин България. Преди време прекратихме турне и платихме неустойки заради един музикант от групата, който си счупи ръката по време на... секс. Ситуацията е комична. След концерт

качва две фенки в стаята си да правят групов секс.

Мадамите така се развихрят, че нашият пада от кревата и си чупи китката / смях - б.а./. Но едно време беше страшно. Като се появяхме в провинцията, ставаше истерия. Звезди, от София, с атрактивни дрехи! Аз наскоро се сетих, понеже аз си пазя моите, да направим нещо като музей на облеклата ни през годините. Един от музикантите например имаше уникален панталон, който жена му беше обшила с камъни - страхотен беше. И ни харесваха много момичетата, а пък местните момци изпитваха завист и направо си ни мразеха.
- Аз съм чувала, че ти си бил маниакално преследван и от една певица...
- Имаше такова нещо, ама не искам да й казвам името. Тя си знае и много хора знаят коя е. Фънки и Явор Недев например. Става дума за

известна българска певица, която при това беше семейна. Увлечението й по мен беше толкова маниакално,

че за да се отърва от преследването й, наемах в хотелите по две стаи - в едната спях, а в другата оставях багажа си. Случвало се е, докато ме причаква във фоайето, аз да бягам през балкона. И пак ни намираше - по цяла нощ обикаляше заведенията, докато разбере къде сме. Безпардонно караше човека до мен да стане, за да седне тя.

Без всякакъв свян почваше да ме опипва - много агресивна жена.

Псуваше мъжа си и го правеше на две стотинки пред хората. Една вечер горкият човек щеше да посегне на живота си, та целият балет тръгна да го утешава. Вместо да се трогне, "благоверната" му взе да ми се заканва, че заради мене стигнала до това положение и че ще ми направи магия, ако трябва, но пак ще съм "неин"! Когато се ожених, се случи така, че тая същата видя жена ми на един "Златен Орфей". Вместо да се притесни, ми се нахвърли: "Коя е, вика, тая кифла с теб!"

Три пъти сменяхме домашния си телефонен номер заради досадницата.

Подобен случай съм имал с една наша актриса, която пътуваше като водеща на турнетата ни. Тя пък си падаше по богати чичковци, а се оплакваше, че "не можели да свършат работата". Аз пък я отрязах, че където работя, не си вадя "оная работа".
- Как се отнася към подобни ухажорки съпругата ти?
- Аз съм много коректен в брака си - жена ми знае всичките ми истории. Като кажат рок-музикант, си мислят кой знае какво - "Секс, наркотици и рокендрол". Аз например никога не съм пушил трева. Виж, имало е мадами и бой заради мадами. Или ние се биехме, или ни биеха. Наживял съм се и пристъпих към брак чак когато се почувствах готов за такова нещо. Неслучайно чаках да поостарея - късно се ожених, но с пълното съзнание, че искам да създам семейство, в което да цари хармония. И е така. Съпругата ми е с 15 години по-млада от мен. Отмъкнах я от Бургас. Роднините й, като ме видели такъв - някакъв рошав, с коса до кръста, не са били много навити да им стана зет, но сега не съжаляват. Създадохме хубав брак. Имаме две дъщери - май на женкарите все момичета им се раждат! Едната ми дъщеря е на 7 години - скоро ще бъде ученичка, а другата е на година и шест месеца. Гледаме си и няколко домашни любимеца. Имаме две кучета, котка, двуметрова игуана. Папагалите бяха два, но взеха да се бият. Спасих едно коте, което беше паднало в шахта. Почувствах се удовлетворен, че го извадих. После, чрез сайта ни го подарих на едно момиченце.
- Ти знаеш ли, че казват за хора като теб, които много обичат животните, че това показва разочарование от хората...
- Чувал съм го. Може би има истина в това. Имал съм доста огорчения. Събрахме много омраза например, като отидохме в "Пайнер". Счетоха го за предателство - плюят ни колеги. Как да им обясня, че каквото и да си говорим, това е най-добре изградената структура в нашия бранш - най-голямата, най-мощната компания. Артистите в България нямат избор. Ние не сме сменили стила си, просто си търсехме добра продуцентска къща, която да ни издава албумите. Продуцентската работа хич не е лесна. Аз съм се занимавал с това. Работех за една фирма и бяхме мениджъри на наши изпълнители - Лили Иванова, Камелия Тодорова и др. Снимахме клип на Лили и записахме култовия й албум "Ветрове". После прекратихме отношения - тя не търпи хора дълго време около себе си - винаги е недоволна.
- От какво беше недоволна?
- Имаше претенции за пари. Записва собствен албум, а искаше да й се плаща. Аз не го разбирам това - как така,

хем намираме парите за албума й, хем да й платим хонорар -

това ми е малко странно!... Често говорят за Георги Христов, че бил особняк. Може, но освен че е голям певец, аз харесвам разсъжденията на Жоро. Той често казва големи истини.
- Знам, че си близък с Фънки, Амебата, Денис Ризов...
- Ами, ние тръгнахме заедно. "Ахат" ги харесвам и сме добри приятели.

Денис е единственият човек, когото парите не промениха -

остана си все така готин и готов да помогне на всеки. Близки сме с Амебата, с Фънки - много сме пътували заедно. Имаме много спомени. Амебата си беше направил толкова голяма тонколона, че не можаха да я изкарат през вратата.

Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА