66% от общата смъртност в България се дължи на атеросклерозата и усложненията й
<strong>Социалната значимост на дислипидемиите и фамилната хиперхолестеролемия бяха акцент в презентацията на <span style="color: rgb(153, 51, 0);">проф. д-р Арман Постаджиян</span>, избран за председател на Дружеството на кардиолозите в България. Той напомни, че редукцията на нивото на LDL-холестерола е най-мощният инструмент за намаляване на риска от развитие на сърдечносъдово събитие.<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201610/20-Проф_ д-р Арман Постаджиян.JPG" width="280" height="264" hspace="8" align="left" alt="" />Проф. Постаджиян подчерта, че &ldquo;фамилната хиперхолестеролемия е едно от честите наследствени заболявания, което понякога остава недиагностицирано. Заради генетични мутации черният дроб на пациентите с ФХ е неспособен да преработи излишното количество &ldquo;лош холестерол&ldquo;. Резултатът е много високи нива, които могат да доведат до преждевременни заболявания. Ето защо и при тази патология са от значение възможно най-ранната диагностика и оптималният контрол на нивото на LDL-холестерола.&rdquo;</strong><br /> <br /> <strong>- Разрешете ми да ви попитам така - кой е д-р Арман Постаджиян?</strong><br /> - Човек, отдал се до голяма степен на професията си, който се моли по някакъв начин това да не е в ущърб на близките хора, който гледа отблизо какво се случва в областта, в която работи - кардиологията. При това погледът е насочен и в нашите, и в световните постижения с една единствена мисъл - това да бъде претворено в полза на българските пациенти, които за съжаление стават все повече и повече.<br /> Да можеш да се поставиш в услуга на здравето на хората е нещо, което в един момент започваш да усещаш като призвание. Да имаш нагласата, че във всеки час от денонощието си този, от когото зависят спасяването или помощта за един човек, е усещане, което не много хора владеят. Всичко това за мен изисква специално разбиране и по-различно усещане към живота и към онова, което правя. Вероятно тези качества са ме направили лекар...<br /> <strong><br /> - Какво сочи статистиката за сърдечносъдовите заболявания, проф. Постаджиян?</strong><br /> - Статистиката показва, че около 4 млн. души в Европа страдат от фамилната хиперхолестеролемия, като 33% от тях са с коронарна болест на сърцето. Изследванията сочат още, че рискът от преждевременна сърдечносъдова болест е около 20 пъти по-висок при нелекувани пациенти с ФХ, а между 9 и 12% от всички хора, прекарали такъв инцидент, са с генетично заболяване. Според данните <br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong><br /> за България 73% от пациентите с фамилната хиперхолестеролемия </strong></span><br /> <br /> са с много висок сърдечносъдов риск, а останалите 27% са с висок. 65% от хората с това заболяване имат и сърдечносъдова болест.<br /> <strong><br /> - Разкрихте много тревожни факти, докторе. Колко българи страдат от сърдечносъдови заболявания и какъв процент от тях са смъртните случаи?</strong><br /> - Важно е хората да знаят едно нещо - в сърдечносъдовите инциденти имаме събиране на много рискови фактори. Те са до болка познати - повишено артериално налягане, повишен холестерол, захарен диабет, тютюнопушене, фамилна обремененост, изключително ниската физическа активност, която имаме във всекидневието си. Въпросът е, че артериалната хипертония е водеща сред тези рискови фактори. Приблизително около 30% от населението на планетата ни на възраст над 25 г. има повишено артериално налягане. Това от своя страна обуславя развитието на сърдечносъдови заболявания.<br /> <br /> Знаем, че приблизително 66% от общата смъртност в България се дължи на атеросклерозата и нейните усложнения по локализации. Понеже съм кардиолог и съм най-добре запознат с кардиологичните случаи, със сигурност годишната честота на пациентите, които загиват от остър миокарден инфаркт в България, е над 6000 пациенти - по 16 души всеки ден, което никак не е малко.<br /> <strong><br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201610/shutterstock_158748464.jpg" width="300" height="399" hspace="8" align="right" alt="" />- За съжаление все по-млади хора получават инфаркт...</strong><br /> - Наистина през последните години структурата на пациентите, търсещи помощ, се промени. Все повече са пациентите, които в нетрадиционна възраст имат това усложнение. Не трябва да забравяме, че прогнозата след един миокарден инфаркт остава твърде сериозна. Честотата на следващи усложнения и следващи инциденти е твърде висока и още не само за първата година, която достига до <br /> <br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong>около 15% усложнения, </strong></span><br /> <br /> но и в дългосрочен план. И ако един пациент на двайсет и няколко направи инфаркт, това означава че неговият съзнателен живот ще премине вече със заболяване.<br /> <strong><br /> - Има ли измъкване от сърдечносъдовите болести?</strong><br /> - За контрола на холестерола - медикаменти от групата на статините, задължително пациентът трябва да бъде на бета-блокер. Хората ги разбират като лекарства, които разреждат кръвта, които ако действат бързо, биха могли да променят курса на самото заболяване. Важно е, че след настъпил инфаркт тези медикаменти трябва да се приемат в продължителен период от време. Всяко спиране на медикамент в тази група би довело до нарастване на риска от сърдечносъдови инциденти, което е крайно нежелателно, защото това ще бъде не първи, а втори инцидент<br /> . <br /> <strong>- Какво да разбираме под предхипертония?</strong><br /> - При предхипертонията говорим за по-ниски стойности на артериалното налягане под 140/90, но между 120 и 140 систолно, както между 80 и 89 диастолно налягане, като отново имаме рисков фактор. Това е голяма група пациенти, на които все още сме длъжници в откриването и лечението на хипертонията. Тези хора обикновено имат или <br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong><br /> повишено систолно налягане или диастолно налягане, като това често са млади пациенти.<br /> </strong></span><strong><br /> - Общуването с пациентите и с техните близки е особена тежест. Как се справяте?</strong><br /> - Убеден съм, че за да преборим сърдечносъдовите заболявания, е необходима изключителната помощ на пациента. Сами лекарите не могат да се справят. Не може да мине изследването, да поставиш диагноза или стент, да напишеш терапията и да отпратиш пациента. Ние не трябва нито за миг да забравяме за комуникацията с болните. Ако човек не е участник в собственото си лечение, при това убеден участник в целия процес, ние не можем да бъдем оптимисти за добър краен резултат. Най-малкото, за да мотивираш пациента за немедикаментозни мерки, за начина му на живот, е необходим много задълбочен разговор. Тези неща са лесни на приказка, всеки ги знае, но мал<strong>цина ги прилагат. В началото болният е уязвим, но това е моментът, в който трябва да достигнем до самия човек.<br /> <br /> - Има ли универсални съвети за здраво сърце?</strong><br /> - Трудно е да се каже. Живеем в интересни времена, у нас не е по-леко, стрес, напрежение - всичко това се отразява на хората. Грижите и задълбочаването в проблемите не помагат на сърцето и на здравето като цяло. Много се надявам пациентите да разберат, че те са активна част от &ldquo;играта&rdquo;.<br /> <br /> Всеки тип промяна, особено лекарствената, трябва да бъде затвърждавана за дълъг период от време. Ако се усещаш добре, това не значи, че си оздравял. Убеден съм, че най-добрата формула към оздравяването е да имаш лекар, с когото си изградил доверие.<br /> <em><strong><br /> Люба МОМЧИЛОВА</strong></em>