Осиновен съм, открих едноутробния си брат в Берлин
За него казват, че е единственият истински успял български актьор в Холивуд, но личната му история не е само сбъднатата приказка за американската мечта, тя е достойна за филм от самото му раждане. Изоставен като бебе, Димитър Маринов е осиновен от единия от четиримата кожари от богаташката фамилия Братя Маринови. Само че по времето на соца това не е привилегия. Димитър минава през целия трънлив път на всичко, което едно момче с мечти иска да постигне на всяка цена. Роден е през 1964 г. Едва 4-годишен започва да свири на цигулка. В началото на 80-те гастролира по света зад Желязната завеса с детската филхармония &bdquo;Пионер&rdquo;. Като войник бяга от казармата и военният съд го осъжда на 2 години, 6 месеца и 10 дни затвор. Като излиза на свобода през 1986 г. започва работа като чистач нощна смяна в театър &bdquo;Сълза и смях&rdquo;. <br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201610/45 10 6 7_o.jpg" width="300" height="430" hspace="8" align="right" alt="" />Правото му на студент във ВИТИЗ /б.р. - сега НАТФИЗ/ е отнето и трябва да кандидатства наново. Известно време работи като актьор по чл. 9, без диплома от академията, във видинския театър. С фолк-джаз театралната формация &bdquo;Мистериозни гласове&rdquo; пътува на турнета в Европа, Канада и САЩ. При едно от тях остава на летището в Ноксвил, Тенеси. Започва имигрантската му битка за оцеляване. Работи като уличен музикант, мияч на чинии, строителен работник, барман. Докато един кастинг за филм не отваря вратите му към Холивуд и голямото кино. Димитър Маринов е участвал в едно от трите най-популярни шоута в САЩ &ndash; NCIS, партнирал е на Матю Пери, Аштън Кътчър, Селена Гомез и много други звезди. Снимал се е в клиповете на някои от най-известните американски рекламни кампании. С актьора разговаря репортер на &bdquo;ШОУ&rdquo;. <br /> <br /> <strong>- Г-н Маринов, може ли да се каже, че единственият българин, който успешно развива кариера като актьор в Холивуд, сте вие?</strong><br /> - Да. Много се опитват, но... засега съм единственият, който се е реализирал!...<br /> <br /> -<strong> Доколкото познавам историята ви, от кризисното положение, в което сте били в професионално отношение, ви изважда идеята на Башар Рахал да се явите на един кастинг...</strong><br /> - Той ме нави да опитам в Холивуд, още преди кастинга за &bdquo;Мъже от стомана&rdquo;. Казваше ми: &rdquo;Митак, с това характерно лице и опита, който имаш, трябва да се пробваш!&rdquo; &ndash; Аз все му виках: &rdquo;Айде, стига бе, на 45 години ще опитвам в Холивуд!...&rdquo; &ndash; Но той упорстваше. Със Захари Карабашлиев ми направиха снимки, помогнаха ми да си направя резюмето, разпратиха го по агенции, даваха ми съвети как да се държа и се получи! Моментално почнаха да ми се обаждат. За 2 седмици ме поканиха на 17 интервюта! През 2009 г. спечелих ролята в &bdquo;Мъже от стомана&rdquo;. <br /> <br /> <strong>- Какво е, така да се каже, холивудското ви амплоа?</strong><br /> - /смях/ На терорист, руски мафиот...Така беше в началото. В Щатите всичко е въпрос на типаж. Вече като влезеш в играта, тогава почваш да си избираш. Ето, миналата година през ноември направих второ комедийно шоу с Матю Пери &ndash; вече с много по-голяма роля. Наскоро завърших снимките в една много голяма филмова роля, но по договор още нямам право да говоря за тази продукция, макар че много искам да се похваля какви звезди участват в нея. Но ще трябва да почакаме до средата на ноември, когато е премиерата. Единственото, което мога да кажа, е, че оператор на филма е Олег Муто - един великан на снимачното изкуство, молдовец. Друг от големите ми приятели в Холивуд е руснакът Коста Ронин, който бе награден на тазгодишните награди EMI. <br /> <strong><br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201610/45 5 _n.jpg" width="300" height="491" hspace="8" align="left" alt="" />- Добри пари ли се изкарват от актьорлъка в САЩ?</strong><br /> - Много добри. Отдавна премина тежкият ми период... В Щатите се озовах със 112 долара и цигулката. Свирех на улицата, за да изкарам нещо за прехрана, когато една репортерка всъщност подбутна късмета ми, като съобщи кой съм, какъв съм, как живея... Веднага ме потърсиха едно семейство, което беше загубило сина си в катастрофа, приеха ме в дома си и по-късно аз разбрах причината да се заинтригуват от съдбата ми &ndash; със загиналия бяхме родени на една и съща дата!... След време тези добри хора трябваше да преглътнат още една горчива хапка от съдбата &ndash; малкият им син им обяви, че е гей и ги напуска заедно с партньора си. Тези хора де факто изгубиха и двамата си сина, а обикнаха мен, чуждия, като свой син. Кръстих малкия си син Майкъл, на мъжа от семейството, което ми подаде ръка и ме взе от улицата, когато нямах нищо освен цигулката си.<br /> <strong><br /> - А познавате ли си биологичните родители?</strong><br /> - Да, открих ги. Майка ми е жива. Истинския си баща го намерих в Русе, където майка ми е била разпределена да учителства и там забременява с мен. По семейни причини е била принудена да ме остави. Баща ми никога не се е поинтересувал от мен. От него имам сестра, а от майка си &ndash; брат. С брат си поддържам чудесни отношения &ndash; той е в Берлин, работи като мастер шеф в голям конгресен център. Външно сме като две капки вода. Е, той е малко по-красив от мен! /смях/...<br /> <br /> - А по реституция не получихте ли обратно част от имотите на вашите богати осиновители?<br /> - Не. Оказа се, че при моето отсъствие братовчедите ми са фалшифицирали завещанието с цел да присвоят моя дял от наследството. Водя съдебни дела, които не са приключили. Честно казано, това не ме интересува. Създал съм си своя живот навън. Семейството ми живее в едно тихо градче - Карлсбад, на 50 км от Сан Диего &ndash; между Сан Диего и Лос Анджелис. Съпругата ми е американка, работи като счетоводител на градската община, имаме двама сина, които се развиват много добре в училище. <br /> <strong><br /> - Много се смях, като научих за войнишкото ви бягство с влака &bdquo;Ориент експрес&rdquo;...</strong><br /> - Другият беглец беше Валери Вангелов &ndash; един човек, записан в рекордите на Гинес &ndash; първият българин, който 15-годишен прави 3 салта с трупа Бойчанови на &bdquo;Медисън скуърт гардън&rdquo; през 1979 година. Уникален акробат! Ние бягаме с него през 83-а като войници. Аз тука бях въведен в едни антикомунистически организации покрай моята маминка &ndash; осиновителката ми. Тя имаше причини да мрази властта след Девети. Моят осиновител е Димитър Маринов &ndash; шеф на Камарата на индустриалците в България преди Девети, бил е близък до царя. През 1965-а, когато аз съм бил на година и половина &ndash; малко дете, болен, с температура, нас ни изгонват от жилището ни на &bdquo;Оборище&rdquo; 33 заради Вълка Горанова. Към 11,30 през нощта, идва един камион и ни натоварват на него. <br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201610/45 1 0 28_n copy.jpg" width="300" height="462" hspace="8" align="right" alt="" />Така че беше естествено да попадна в организация за човешки права и свободи, а когато постъпвам в казармата, ВКР са знаели досието ми. Аз пеех, свирех, танцувах в ДНА, но те винаги са ме наблюдавали под око. И когато един ден получих предупреждение да внимавам, взех решението да избягам. Бях на 19. След военния съд лежах 8 месеца в Централния софийски затвор, след това 1 година в Стара Загора, и накрая &ndash; в Бухово, &bdquo;Кремиковци&rdquo;. И ме върнаха да отслужвам военната служба в Козлодуй. Но аз вече бях актьор във видинския театър благодарение на един уникален театрален директор и човек &ndash; Петко Петков, та отслужих казармата в театъра. После завърших ВИТИЗ благодарение на Крикор Азарян. Той влезе при Георги Йорданов навремето, за да се застъпи за мен, да ми разрешат да следвам. И аз завърших в класа на Азарян, заедно с Камен Донев, Стефан Вълдобрев, Мариус Куркински, Лилия Маравиля... Всичките са звезди на България в момента! <br /> <strong><br /> - Общувате ли с българи в Америка?</strong><br /> - Знаете ли, по едно време при мен живееха 16 българи. Имах ресторант с кетъринг, кафе... И всички българи в Сан Диего работеха при мен. Лошото е, че аз не видях нищо добро от тях. Българите навън предпочитат да си пречат!... <br /> <strong><br /> - Наскоро ни очакват избори за президент на България. Гласувате ли?</strong><br /> - Не. Не мисля, че имаш моралното право да гласуваш за управлението на България, когато живееш извън нея!...<br /> <em><strong><br /> Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА </strong></em><br />