Забраняват на Йосиф Цанков да се нарича композитор

&nbsp;&bdquo;Естрадната музика е като птица, която прелита покрай нас и живее кратко&rdquo;- казва в едно далечно интервю Йосиф Цанков. Странно, но думите на големия композитор са опровергани точно от неговото собствено творчество. Авторът на шлагери като &bdquo;Песен моя, обич моя&rdquo;, &bdquo;Море на любовта&rdquo;, &bdquo;Събота вечер&rdquo; си отива от този свят на 21 октомври 1971 г. Точно преди 45 години. Песните му обаче не остаряват, надживяват десетилетия, прескачат от един век в друг и продължават да се пеят, дори и от младите.<br /> <br /> Йосиф Цанков е роден на 7 ноември 1911 година в Русе. Майка му е първата жена, която сама е карала и дори ремонтирала колата си. Тя говори немски, френски, английски. В семейството цари аристократична атмосфера. На шест години момчето сяда за първи път на пианото. На 11- заминава да учи в Роберт колеж. Като войник поделението, в което служи, се събужда сутрин, не от строевата тръба, а от неговото пиано с песничка, съчинена специално за случая. По-късно, за участието си във Втората световна война, музикантът ще бъде награден с Орден за храброст.<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201610/21-yosif.jpg" width="520" height="339" alt="" /><br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><em>Йосиф Цанков с любимата си певица Паша Христова</em></span><br /> <br /> Йожи, както го наричат всички, завършва право и още като студент прави първия си опит като композитор. &bdquo;Керванът&rdquo;, един от големите му шлагери, се появява доста по-късно, някъде в средата на тридесетте. През 1939 песента е записана на плоча и тръгва по света. А в България тангата, румбите, фокстротите му, превземат светските салони, а става и главен композитор на театър &bdquo;Одеон. <br /> <br /> Девети септември 1944 година не е най-щастливата дата за вече утвърдения автор. Новата власт отхвърля всичко, което е написал. Вижда във валсовете, оперетите, балета му буржоазно влияние. Йосиф Цанков няма нито бригадирски нито работнически песни, не пише по поръчка. Това не минава безнаказано. Години песните му са забранени по радиото, не се записват, дори не могат да се изпълняват по ресторанти и салони. Той няма право да се нарича композитор и да работи държавна работа. През 1951 година съветският му колега Арам Хачатурян успява да издейства &bdquo;опрощение&rdquo;. Йожи е назначен за отговорен редактор на фирмата за грамофонни плочи &bdquo;Балкантон&rdquo;. Благодарение на таланта на Йосиф Цанков днес родната попмузика се радва на песни като: &bdquo;Когато луната изплува&rdquo;, &bdquo;Целуни ме &bdquo; Повей ветре&rdquo; или общо над петстотин музикални произведения, а българският баскетбол вижда в негово лице първосъздателя си. Той събира под кошовете първият мъжки отбор още в Русе, успешно играе в него, а после става и треньор.<br /> <br /> Изключително обаятелен, бохем, артист Йожи е магнит за младите таланти. Лили Иванова разказва, че в негово присъствие, в националното радио записва песента &bdquo;Събота вечер&rdquo;. После заминава на турне в Съветския съюз. През времето, докато я няма, песента звучи непрестанно по радиото, а щом се връща, вече всички я познават. Тя е звезда.<br /> <br /> Йосиф Цанков е идол и за Тончо Русев. За да прилича на него, авторът на &bdquo;Панаири&rdquo; става дори филателист. <br /> Дълго време непризнаван, през 1968 година, три години преди смъртта му, на Йосиф Цанков е присъдено званието &bdquo;Заслужил артист&rdquo;. Но дори и тогава той свири на пиано под наем, няма кола и вила. Умира в съня си от инфаркт, преди да навърши шестдесет. &bdquo;Тоника СВ&rdquo; след години ще изпее последната му песен, намерена на пианото: &bdquo;Вместо сбогом&rdquo;&rdquo;. Днес на името на големия композитор има улица в София, а посмъртно той е награден с орден &bdquo;Стара планина&rdquo;- първа степен.<br />