Шеф Борис Петров пред "ШОУ": Манчев не е готвач, просто иска да се показва по телевизията!

Шеф Борис Петров завършва през 1987 г. техникум по обществено хранене, след което работи в ресторанта на хотел &ldquo;Шератон&rdquo;.&nbsp;<br /> <br /> През 2000 г. заминава за &nbsp;Испания&nbsp;и специализира при Chef Хавиер Саньол. През 2003 г. започва работа в известния ресторант &bdquo;Арена&ldquo; в град&nbsp;Солоу, Тарагона, а през 2004 г. става главен готвач в новия ресторант на учителя си Хавиер Саньол &bdquo;Кастильо де Хавиер&ldquo; в Тарагона.&nbsp;<br /> <br /> През 2007 г. се връща в България и работи в ресторант &bdquo;Каса Бояна&ldquo; в София, а по-късно като шеф-готвач на ресторант &bdquo;Te Quiero&ldquo;.<br /> <br /> Член е на ръководството на българското неправителствено сдружение на майсторите готвачи &bdquo;Евро-Ток България&ldquo;. Жури на телевизионното предаване &bdquo;Lord of the chefs&ldquo;.&nbsp; Автор е на книгата &bdquo;Усещане за вкус&ldquo;.<br /> <em><br /> В момента притежава топресторант в центъра на столицата.</em><br /> <br /> <hr /> <br /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201609/Tina_36/08_boris2.jpg" alt="08_boris2.jpg" align="left" hspace="9" width="300" height="450" />- Борис, с какво се занимаваш напоследък?</strong><br /> - В София съм вече. След ходене наляво-надясно по курортите, ми се отдаде възможност да отворя един ресторант, който чаках от доста години. Той е на&nbsp;топлокация, мястото кореспондира на нашия стил, който е по-изтънчен. Вече трети месец го подготвяме. <br /> <br /> <strong>- Ще ми разкажеш ли за първите стъпки в кулинарията?</strong><br /> - През 1985 г. бях на 16 години и през ваканцията трябваше да си заработя някакви пари. Предишната година бях манипулант на една бензиностанция, но не беше работа за мен. Е, беше хубаво, че ми даваха 5 лв. на вечер (смее се). <br /> <br /> На една сватба ме поканиха да помагам в кухнята. <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> Видях, че ми дават 10 лв. </strong></span><br /> <br /> и избрах да се занимавам с това. През тези години ресторант &ldquo;Лебедово езеро&rdquo; беше доста емблематично. Изкарах едно лято, помагах на сватби, помагах на дневния сервиз, впоследствие и на вечерния. Правех мешани скари, руло по чешки и такива неща. По сватбите имаше тенекии със сирене и трябваше да го мачкаме вътре в тях с червен пипер. <br /> <br /> Сипва ти майсторът пипера, олиото - и ти мачкаш. След това го пълниш в рулца от шунка... Какви ли не неща. Започнах да чета от рецептурника, за да видя как се готви в тези големи тави. Исках да се запиша тогава в кулинарното училище, но ми бяха подали документите в Математическата гимназия.<br /> <br /> <strong>- Като дете мислил ли си, че ще станеш готвач?</strong><br /> - Първо исках да бъда спортист. Тренирах много футбол. Съдбата ме срещна с невероятни хора като Петър Жеков, Боре Станков, Манол Манолов и много други. На 14 години загубих интерес към спорта. Времето беше много объркващо, годините бяха объркани. Чувстваше се вятърът на промяната. Харесваше ми много природата, даже имаше момент, в който исках да се запиша в Лесотехническия институт. <br /> <br /> Въпреки всичко обичах много да готвя. Майка ми пътуваше много и с баща ми оставахме сами. През 1983 година, когато бяхме в Сирия, си спомням, че точно тогава започна войната. Нас с баща ми ни върнаха, а майка ми остана. Тогава тя беше военен. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Бомби падаха до краката ни </strong></span><br /> <br /> След като се върнахме, започнах много сериозно да готвя, баща ми оставаше кухнята на мен. После готвех в компания и когато видях, че нещата ми се получават, осъзнах, че това ще бъде моята мисия. <br /> <br /> <strong>- А за участието си в &ldquo;Lord of the chefs&rdquo; какво ще ми разкажеш?</strong><br /> - Уникално предаване. То не беше особено популяризирано в интернет, фейсбук и други подобни, но мисля, че ние поставихме основите на една кулинарна революция. Имаше среща между науката и занаятчийството. Тогава се заговори за шеф, за страст и философия в кухнята. Хората разбраха какво нещо е кулинарията като цяло. Дори осъдените на смърт имат право на последна вечеря. Ние вкарахме философията на храната. Аз работя със специалисти от Италия, Франция, Испания и те са на мнение, че Раят са спомените. В детските усещания - именно там е Раят, в чувствата на хората. Всичко това те го пресъздават чрез храна. Храненето не е просто машинален процес, то е една дълга стъпка. То е нещо, което ти създава спомен.<br /> <br /> <strong>- Какви са ти отношенията със Слави, който е продуцент на предаването?</strong><br /> - Познавам го от 1989 година. Работех в един ресторант и той идваше там да се храни. След това аз отворих първия си хотел, а те направиха &ldquo;Шоуто на Слави&rdquo;. За Слави не бих гласувал, а и той едва ли някога би влязъл в политиката или би се кандидатирал за президент. Той е доста сериозен в това, което прави, но е една от най-свободните личности, които познавам от много години. Днес е в София, утре в Благоевград, други ден в Кан. Него една жена не може да го върже, и държавата също няма да успее. Освен ако не е насила.<br /> <strong><br /> - Какво е любимото му ястие?</strong><br /> - Слави си обича хубавата храна. Както яде риба, така яде и месо. Обича хубаво направените неща. Той с еднаква страст яде американски стек и хубаво направената риба. Освен че обича да се храни, той може и да оцени ястието. Което е огромно признание за един кулинар като мен. <br /> <strong><br /> - Какво би казал за &lsquo;&lsquo;Кошмари в кухнята&lsquo;&lsquo; и шеф Манчев? Ти имаше преди време доста негативни коментари към предаването?</strong><br /> - Имах критики, защото не си зададох въпроса: &ldquo;Ако нещо не хареса на мен, няма ли да хареса на други хора?&rdquo; Как да ти кажа... Аз гледам всичко от моята камбанария. Може би грешката ми беше, че очаквах &ldquo;Кошмари в кухнята&rdquo; да се припокрие с шоуто на Гордън Рамзи. Манчев няма капацитета на Рамзи, няма философията му. За Манчев беше много важно да се показва по телевизията. Той не е готвач. Той е мениджър. Неговата цел беше да мине на всички нива. <br /> <br /> Ето в момента е продуцент на &ldquo;Черешката на тортата&rdquo;. Всичките хора, които му помагаха, ги загърби, премачка. Екипите, с които работеше, се смениха. На него не му пукаше от Нико Тупарев и Радо Тушев, зад гърба им взе &ldquo;Черешката&rdquo;. Но мен не ме интересува. Моята публика не гледа неговите предавания. <br /> <br /> В действителност &ldquo;Черешката на тортата&rdquo; имаше най-висок рейтинг в &ldquo;седмицата на готвачите&rdquo;. Мои познати казваха тогава, че никога не са гледали предаването. Гледали са го тази седмица само заради мен. Очакваха да видят нещо, което наистина видяха... Това са хора, които могат да направят разлика между търсенето на помпозност и монтажите и реалната кулинария. Кулинарните ни предавания не струват нищо. Те са с комерсиална цел.<br /> <br /> <strong>- А за &lsquo;&lsquo;Мастър шеф&lsquo;&lsquo; какво ти е мнението?</strong><br /> - Сам виждаш, те направиха нещо, което трябваше да изкара пари - под или над масата. Наеха се едни момчета, които не можеха да кажат или решат нищо, всяка една дума им се слагаше в устата, така както искат сценаристите. Едно комерсиално предаване, което трябва да изкара дадени пари. За съжаление това се случи на гърба на едни момчета и момичета, които повярваха, че това е кулинарията. Много от тях взеха заведения и фалираха след това. Извадиха някакви сандвичари, които нищо не можаха да направят. <br /> <strong><br /> - Какъв беше животът ти в Испания?</strong><br /> - В Испания изкарах 6 години. Тук зарязах 2000 евро и отидох там за 600 евро. Тук работех 5 дни в седмицата, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>там работех 6 дни по 12 часа </strong></span><br /> <br /> Исках да се допра до оригинала, до тамошната кулинария. Тази кулинарна революция, която се получи между Испания и Франция настана точно през това време. Френската кухня се разчупи именно заради испанската. Аз исках да бъда там точно в този момент. Научих се на много неща и намерих много приятели. Обърнах се на друг полюс. Много мои колеги още не могат да разберат какво точно правя. Смятат, че се надувам, а просто не ме разбират. <br /> <br /> <strong>- Кога ти е било най-трудно?</strong><br /> - Винаги. Но успехът си струва. В момента излизат мои рецепти в една световна книга на великия Мигел Анхел Алмодовар, велик писател. В тази книга има уникални кулинари, в книгата се говори за кулинарията на щастието. <br /> <br /> <strong>- Ще участваш ли във &ldquo;ВИП брадър&rdquo; в крайна сметка? Имаше информация, че са те поканили?</strong><br /> - Да, поканиха ме. Аз много се чудех, стигнахме до два разговора, среща с адвокатите. Бяха приети всички точки. Това беше още юли месец. Аз си оставих повече време, за да реша. Имах условие за излизане от Къщата, защото имам много ангажименти. Взех решение да се откажа от участието си, защото нямаше как да съчетая нещата. <br /> <br /> Огромен фен съм на предаването, може би преди всичко щях да подпиша емоционално. Още повече знаеш, че хонорарите на &ldquo;ВИП брадър&rdquo; надскачат 10 пъти тези на &ldquo;Фермата&rdquo;, така, че щях да си помогна на бизнеса, но наистина нямам време. А освен това моите клиенти ми казаха: &ldquo;Боби, спести ни го. Ние не гледаме предаването, а ако влезеш трябва да го гледаме, затова ни го спести!&rdquo; (смее се).<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Костадин КОСТОВ</strong><br /> <hr /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Събира испански колеги в България<br /> </strong></span><br /> Реших да събера най-големите испански готвачи в моя ресторант, за да ми помогнат да влезем в топ 50 ресторанти в света. Само този месец ресторантът ми излиза в две световни списания. За много хора съм готвил, за много големи знаменитости. И то интересното е, че са идвали специално при мен в ресторанта, а не в някакъв хотел. Много ми е интересно, като казват колеги: &ldquo;При мен е идвал този, онзи...&rdquo; А реално те са си готвачи в хотела. Аз съм изпитвал удоволствието да готвя за знаменитости, от главния секретар на НАТО до цялата администрация на Рейгън. Готвил съм за шейха на Кувейт и много други. Обичам всичките си клиенти. Съставките, без които нито едно ястие не може, са честност и любов, разкрива шеф Петров. <br /> <br /> <br /> <br type="_moz" />