600 лекари са убити при бомбардировките в Сирия
<br /> <em><img src="/documents/newsimages/editor/201608/Ivan/15__________________________________.jpg" alt="15__________________________________.jpg" align="right" hspace="13" vspace="7" width="250" height="211" />За 12-а поредна година Военномедицинска академия отбеляза Деня на спасението в памет на над 130 лекари и медицински сестри, както и на полицаи, доброволци и граждани, загинали при спасяване на човешки живот. На официалната церемония пред паметника на медицинските чинове, загинали във войните, пред ВМА отдадоха военни почести заместник-министърът на отбраната генерал-лейтенант Атанас Запрянов, заместник-министърът на здравеопазването Ваньо Шарков, началникът на ВМА генерал-майор Николай Петров и заместниците му &ndash; полк. Венцислав Мутафчийски, полк. Румен Попов и доц. Любомир Алексиев. Имаше представители на Българския червен кръст и на Българския лекарски съюз, медицински персонал от ВМА и много хора. Ето какво сподели след полагането на венците инициаторът на Деня на спасението д-р Тотко Найденов за читателите на в. &bdquo;Доктор&rdquo;.</em><br /> <hr /> <br /> &bdquo;Издирил съм имената на 51 хирурзи, които са умрели по време и след извършени от тях тежки най-често среднощни операции. От тях 20 са от &bdquo;Пирогов&rdquo;. Поне 15 от тези 51 хирурзи са акушер-гинеколози, десетина са от &bdquo;Майчин дом&rdquo;. Умрели са след извършени тежки операции или цезарово сечение. Всеки от хирурзите оперира, пада и умира от ритъмна смърт, от масивен инфаркт, от преизтощение, от високата отговорност. За съжаление директорите на лечебните заведения не разгласяват тези случаи. А трябва да се знае за тях. Тези хора са герои. Ето, в болница &bdquo;Пирогов&rdquo; вече една година не са излезли с никакъв знак на почит към своите 20 колеги-хирурзи и анестезиолози, плюс 3 оперативни медицински сестри. Сестрите обикновено умират от изтощение. Класическият пример е медицинската сестра Радина Стоева на 32 години. Тя дава слято дневно и нощно дежурство, тръгва да се прибере вкъщи, но пада и умира от преизтощение на спирката на трамвай №5 в София. А само след пет дни е щяла да бъде булка, била насрочена сватбата й, за която сестра й пристигнала чак от Канада. <br /> <br /> Знам поименно поне 20 души, които са умрели след заразяване с болести на своите пациенти. Отличил съм тези лекари в отделна книжка &ndash; &bdquo;Светейки на другите, изгарям&rdquo;. Има още десетина медицински сестри, умрели по този начин &ndash; след заразяване при изпълнение на тяхната работа&ldquo;, обясни д-р Найденов. <br /> <br /> Други поне още 15 лекари, 8 медицински сестри и една акушерка са загинали при катастрофи с линейки на път за пациенти. Голям брой медици са загинали по други начини, но пак свързани със спасяване на човешки живот. Забързал се лекарят към едно болно дете, била отворена вратичката на мазето и той паднал долу, претрепал се и умрял. Нелеп инцидент е, но пак е свързан със спасяване на човешки живот. <br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201608/Ivan/15_3.jpg" alt="15_3.jpg" align="baseline" width="520" height="447" /><br /> <br /> Всички тези случаи са станали в периода от средата на миналия век досега. &bdquo;Някъде от 50-те години на ХХ в. съм започнал да издирвам тези хора. Написал съм писмо до министър-председателя Бойко Борисов да предложи на Световната здравна организация и на &bdquo;Лекари без граници&rdquo; 15 август да се чества като Световен ден на спасението. Защото само в последната гражданска война в Сирия 600 лекари са убити при бомбардировките. Други 500 лекари са умрели при потушаването на епидемията от ебола в Сиера Леоне. Защо тогава 15 август да не стане Международен ден на спасението! В България честваме този ден в памет на д-р Стефан Черкезов. На 15 август 1963 г. той спасява 47 души от пламнал автобус при катастрофа, а после умира от изгарянията си. По моя инициатива Денят на спасението се отбелязва от 2005 г. с подкрепата на Военномедицинска академия, на Министерството на здравеопазването, Българския лекарски съюз, Българския червен кръст и синдикатите. От 20 декември 2012 г. честването беше официализирано с решение на Министерски съвет&ldquo;, допълни д-р Найденов.<br /> <br /> <strong><br /> </strong><br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Проф. д-р Огнян Хаджийски:</strong></span><strong><br /> </strong><span style="font-size: small;"><strong>Доволен съм и на едно &bdquo;благодаря&rdquo; от пациента<br /> </strong></span><hr /> <em><br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201608/Ivan/15_________.______________________________.jpg" alt="15_________.______________________________.jpg" align="right" hspace="13" vspace="7" width="250" height="210" />Представител на Българския лекарски съюз на церемонията пред ВМА по случай Деня на спасението беше зам.-председателят на БЛС и ръководител на Клиниката по изгаряния в болница &bdquo;Пирогов&rdquo; проф. д-р Огнян Хаджийски.</em><br /> <br /> <strong>- Проф. Хаджийски, знаят ли се имената на медиците, които в последните години са загинали, докато спасяват хора?<br /> </strong>- Мога да кажа само за болница &bdquo;Пирогов&rdquo; и за Клиниката по изгаряния, в която работя. В последните три години имахме двама колеги, които загинаха на работното си място &ndash; единият, д-р Пенчо Сънтев, идваше на дежурство, а другият, доц. д-р Петко Петков, почина след дежурство, след като оперира цяла нощ. Това са тежки дежурства на усилена работа.<br /> <br /> <strong>- Хората не знаят какво е напрежението на лекарската работа. Може ли да обясните какво изхабява така медиците?<br /> </strong>- В зависимост от профила на различните специалности има някои, които са много тежки и отговорни. Като човек, работещ в спешна болница, разбирам колко е отговорна нашата работа. Излиза човек здрав и прав на разходка, изведнъж пада на улицата и когато го докарат в болницата, към такива случаи подхождаме с по-голяма отговорност и психическо напрежение. Трябва да поставиш диагнозата, да я съобщиш на близките, като междувременно си стабилизирал пациента. Това е невероятен стрес и риск, на който се подлагат екипите ни. Не коментирам какво се случва, когато пристигнат много придружители &ndash; обикновено от малцинствата &ndash; пийнали, които все смятат, че лекарите нищо не вършат, че само седят. Тези придружители са убедени, че техните близки са най-спешните, които трябва да се обслужат, независимо че в амбулаторията има по-тежко болни. Стресът е и в операционната, в инвазивната кардиология, където се оперират сърцето и кръвоносните съдове. Много трудно е, когато за човек всичко това е ежедневие. <br /> <br /> <strong>- Лекарите чувстват ли, че техният труд е признат и оценен по достойнство? Какво мотивира изобщо един лекар да спасява хората?<br /> </strong>- Каквото мотивира всеки медик, започнал да работи в дадена специалност. Човек избира професията си и я изпълнява. Аз съм благодарен и на едно &bdquo;благодаря&rdquo;, когато си тръгне оздравял пациентът от клиниката. Мъчно ми е, когато си работил месец-два за един човек, оперирал си го, гледал си го, треперил си над него, а той си тръгва, без да каже дори едно &bdquo;довиждане&rdquo;. Не им искам парите, бонбоните, цветята. Искам да кажат: &bdquo;Благодарим, че си излязохме оттук живи и здрави&rdquo;. Напоследък това се среща все по-рядко. <br /> <br /> <strong><br /> </strong><span style="color: rgb(128, 0, 0);"><br /> <strong>Д-р Ваньо Шарков:</strong></span><strong><br /> </strong><span style="font-size: small;"><strong>Няма как да не си подложен на стрес, когато болният почине </strong><br /> </span><hr /> <em><br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201608/Ivan/Sharkov.jpg" alt="Sharkov.jpg" align="left" hspace="13" vspace="7" width="250" height="196" />Зам.-министърът на здравеопазването д-р Шарков коментира въпроса ни &bdquo;Докога лекарите ще работят при толкова стресираща обстановка и ще умират на работните си места?&rdquo;</em><br /> <br /> &bdquo;Такава ни е професията. Такъв е дългът, който сме поели, когато сме станали лекари &ndash; да работим в стресираща среда, при рискови ситуации. Понякога около нас има пациенти със заразни заболявания, отделят се опасни продукти, а също трябва да влизаме в места, където са се разиграли терористични актове или пожари. Няма как да не си подложен на стрес, когато видиш, че пациентът умира. Това е стрес за който и да е лекар, за който и да е нормален човек. Просто такава ни е професията и не можем да избягаме от психическото и физическото напрежение, свързано с нея. Мисля, че тя е достойна за уважение, каквото и лошо да се говори понякога в обществото за медиците.&ldquo; <br /> <br /> <br /> <strong>Подготви: Мара КАЛЧЕВА</strong><br /> <br /> <br /> <br type="_moz" />