Д-р Тихомир Горчев: Болестта на Бехтерев няма обратен ход

<strong>Стартира информационната кампания &ldquo;Не обръщай гръб&rdquo; на Българското сдружение на болните от болестта на Бехтерев. Инициативата има за цел да помогне ранното диагностициране на болката в гърба. Обществото трябва да разбере, че някои здравословни проблеми, които на пръв поглед изглеждат безобидни, могат да доведат до много сериозни последствия и коренно да променят живота на човек.<br /> Достатъчно информирани ли сме за болестта на Бехтерев? Какви симптоми показват, че се отключват сериозни проблеми със здравето ни? Какви основни грешки допускат пациентите с болестта на Бехтерев? По тези и други въпроси разговаряме с д-р Тихомир Горчев, специалист по ревматология, началник на отделение по ревматология във ВМА - МБАЛ - Плевен</strong>.<br /> <br /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201608/10-д-р Тихомир Горчев.JPG" width="300" height="225" hspace="8" align="left" alt="" />- Д-р Горчев, смятате ли, че сме достатъчно информирани като пациенти за болестта на Бехтерев?</strong><br /> - Нито пациентите, нито обществото са достатъчно информирани за болестта на Бехтерев. Това е статистически рядко срещано, рядко разпознавано, рядко диагностицирано. Средно минават между 8-12 години от началото на болестта до поставяне на диагнозата. Пациентите се лутат между кабинетите на невролози, ортопеди, физиотерапевти, докато попаднат накрая при нужния специалист - ревматолога, който да назначи точните изследвания, да ги интерпретира по нужния начин и да постави диагнозата. Колкото по-рано се диагностицира и колкото по-рано се започне адекватно лечение, толкова прогнозата за пациента с болест на Бехтерев е по-добра.<br /> <br /> <strong>- Кои са най-честите грешки, които допускат пациентите?<br /> </strong>- Първата грешка е ненавременното обръщане към лекар и търсене на адекватна помощ. Много често българският пациент чака, много чака, &ldquo;стиска зъби&rdquo; и се надява проблемът сам да изчезне, без да вземе необходимите мерки. Пациентът чака, но болестта не чака - тя напредва и всеки ден е безвъзвратно загубен. Болестта няма обратен ход. Затова колкото по-рано се действа, и то адекватно, толкова по-добре.<br /> <br /> <strong>- Какво място заема движението в общия терапевтичен план на болестта?<br /> </strong>- Лечението на болестта на Бехтерев е сложно, комплексно и мултифакторно. Един от основните елементи в това съчетание на различни фармакологични групи лекарства, на диети и правилно хранене, на обучение на пациентите е и правилният двигателен режим. Движението е основен компонент на лечението. Без прекомерно натоварване, но и без залежаване - да се намери златната среда - умерено, постоянно и правилно натоварване.<br /> <br /> <strong>- Кой е най-подходящия спорт за хората, страдащи от болестта на Бехтерев?<br /> </strong>- Най-подходящият спорт е плуването. Подходящи са и всички упражнения и натоварвания, които ангажират гръбначния стълб. Кардио тренировките - тичане, скачане, навеждания, йога. Не са препоръчителни натоварвания с тежести, вдигане на щанга, силови упражнения.<br /> <br /> <strong>- Кои симптоми сигнализират за проблеми с гръбначния стълб?<br /> </strong>- Анкилозиращият спондилит е форма на хронично възпаление на гръбначния стълб и сакроилиачните стави. То причинява болка и скованост във и около гръбнака. Засегнатите стави и междуставният връзков апарат стават оточни и болезнени. След време хроничното възпаление на гръбнака - спондилит, може да доведе до пълно сливане на прешлените помежду им - &ldquo;циментиране&rdquo; или анкилоза. Ефектът от нея е загуба на подвижността на гръбначния стълб. Гръбнакът става твърд и неподвижен.<br /> <br /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201608/10-Какви са симптомите2.jpg" width="300" height="450" hspace="8" align="right" alt="" />- Изяснена ли е причината за възникването на анкилозиращия спондилит?<br /> </strong>- Причината за възникването му все още е неизяснена. Засега е известно, че за развитието на болестта са отговорни както наследствени фактори, така и някои фактори от заобикалящата ни среда. Склонността за развитие на заболяването се унаследява по генетичен път, почти 90% от пациентите с анкилозиращ спондилит са носители на един ген от комплекса на тъканната съвместимост, наречен HLA-B27. Наличието на този ген не предизвиква болестта, а само увеличава вероятността за развитието й. Под действието на други допълнителни фактори от околната среда болестта се отключва с характерните й симптоми.<br /> Най-вероятно първоначалното възпаление е резултат от активация на имунната система срещу бактериална инфекция. Веднъж активирана, имунната система се оказва неспособна да се &ldquo;изключи&rdquo; дори когато бактериалната инфекция е вече елиминирана. Инфекция на червата с един вид бактерии могат да отключат &ldquo;неправилна&rdquo; имунна реакция, която да стартира развитието на заболяването.<br /> <br /> <strong>- До какви усложнения може да доведе болестта на Бехтерев?<br /> </strong>- Затрудненията в дишането са едно от сериозните усложнения. Възпалителният процес може да засегне: хрущяла около гръдната кост, сухожилията на мускули и околоставните връзки, за които се залавят костите, и други вътрешни органи.<br /> <br /> <strong>- Какво е съвременното лечение на болестта на Бехтерев? В каква степен е възможно чрез терапията да се овладее болестта?<br /> </strong>- Сравнително нова група медикаменти в лечението на болестта на Бехтерев са биологичните лекарства. Те потискат болестната активност, намаляват възпалението в ставите и по този начин постепенно забавят болестта с тенденция да спрат развитието й. Болестта няма обратен ход, тя се движи само в една посока - напред. Времето не може да бъде върнато назад. Промени и усложнения, които вече са настъпили, остават, но чрез тази група медикаменти може да се спре инвалидизацията или в огромна степен да се забави нейното напредване, което води до намаляване на болката, сковаността, увеличава подвижността и най-вече подобрява качеството на живот на пациентите с болест на Бехтерев.<br /> <br /> При болни с дългогодишна нелекувана болест прогнозата никак не е розова, заболяването напредва, усложненията му - също. Затова колкото по-рано се потърси лекарска помощ, по-рано се постави диагнозата и се започне правилното лечение, толкова рискът за тежки увреждания намалява.<br /> <hr /> <blockquote> <div><span style="color: rgb(153, 51, 0);"><em><strong>Открити са и египетски мумии с тази болест</strong></em></span><em><strong><br /> Названието на болестта анкилозиращ спондилит (АС) произлиза от гръцките думи ankylos - схванат, и spondylos - гръбначен стълб. Руският неврофизиолог Владимир Бехтерев описва заболяването през 1893 г., откъдето идва и името - болест на Бехтерев. Анкилозиращият спондилит засяга около 1 на всеки 1000 души. Болестта на Бехтерев е 2-3 пъти по-честа при мъжете, отколкото при жените. Засяга всички възрастови групи. Първите симптоми започват между 20- и 30-годишна възраст. В около 10-20% от случаите болестта засяга младежи под 16 години. Болестта е стара колкото човечеството. Открити са и египетски мумии с това заболяване, датирани над 5000 години.</strong></em></div> </blockquote><hr /> <h1><span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong>Какви са симптомите?</strong></span></h1> Възпалението на гръбначния стълб предизвиква болка и скованост по хода на целия гръбнак, най-силно изразени в областта на седалището. Тези оплаквания са силно изразени сутрин или след продължителни периоди на обездвижване. Оплакванията обикновено се облекчават при движение и прилагане на топлина. Болката е тъпа, дълбока и недобре локализирана в долната част на гръбнака.<br /> <br /> Болката и сковаността в гръбнака се появяват предимно при млади хора, като често погрешно се възприемат за спортни травми. Загубилият подвижността си гръбнак променя структурата си и става чуплив и уязвим. Хроничният спондилит и анкилозата причиняват изкривяване на горната част на гръбнака напред. Обездвижването на шийната част на гръбнака в такава позиция може да затрудни сериозно движенията на пациента. Например шофирането е силно затруднено поради невъзможност да се завърти главата настрани и да се следи движението. <br /> <br /> С напредване на болестта се ограничават движенията на гръдния кош, от което започват да страдат белите дробове. Започва да се изгражда нефункционираща и нееластична съединителна тъкан, която е основната причина за оплакванията от кашлица и недостиг на въздух.<br /> <br /> <br /> <em><strong>Милена ВАСИЛЕВА<br /> </strong></em>