Пуническата война между две хасковски фамилии няма край
<em>Колко може да продължи една междусъседска и роднинска война? Ако на този въпрос отговаря Тодор Христов от Хасково, ще каже: докато падне първата жертва. В конкретния случай войната между семействата на Христов и това на Добринка и Георги Савкови се точи с години, а в последните дни навлиза в най-ожесточената си фаза. След обикновените спорове за намерени котешки изпражнения по стълбите и за откраднати зайци идват и нападенията с колове, бухалки, ръжени и с&hellip; пистолет! <br /> <br /> Вече има и счупени крайници, пукнати глави и непрекъснати спешни повиквания на тел. 112. Изненадата в тази криминална сага обаче идва от другаде &ndash; двете семейства не са просто съседи - те са кумове и кумци! Тези, които би трябвало да са най-близки, да кръщават децата си, да си помагат в трудни моменти, просто са решили да се избиват едни други. И не само са решили, те вече се опитват да го направят. <br /> <br /> Засега - все още неуспешно&hellip; </em><br /> <br /> <hr /> <br /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201510/Tina_30/44_Todor_vatre1.JPG" alt="44_Todor_vatre1.JPG" align="left" hspace="9" width="300" height="387" />- Тодоре, защо започнахте тази нескончаема война и как от най-близки станахте врагове с вашите кумове?</strong><br /> - Да, така е, години наред живяхме, както се казва, душа в душа. С Георги работехме заедно, непрекъснато ходехме на риба и на лов. Години наред не се разделяхме; парите, които изкарвахме, деляхме наполовина. А и как иначе - живеем къща до къща. Георги и Добринка ни станаха кумове и ние ги посрещахме и изпращахме като най-близките ни хора в този град. А кумовете са повече от роднини, нали знаете...<br /> <br /> <strong>- И какво все пак ви раздели?</strong><br /> - Завистта и злобата. Аз мога да работя всичко: строител съм, електротехник, ВиК-специалист, и успях да си спестя пари за един джип. И този джип ни докара до тука. Нашите кумове ми завидяха и първи започнаха войната. <br /> <br /> Всичко се случи за пари. Те и двамата не работят никъде, а нямат и пенсии, пък аз изкарвам, не мога да се оплача. Един ден през 2013 година Георги ми заяви: каквото сме работили, работили &ndash; до тука! Разделихме се. И от следващия ден двамата започнаха да тормозят мен и семейството ми. За тях аз вече бях &bdquo;геят&rdquo;, &bdquo;мъжката ку*ва&rdquo; и &bdquo;краставата жаба&rdquo;...<br /> <br /> <strong>- Защо пък гей?! </strong><br /> - Не знам дали е точно за това, но <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>кумата Добринка ми беше хвърлила око</strong></span><br /> <br /> Аз обаче й отказах близост. Нито съм гей, нито съм мъжка ку*ва, а какво точно значи краставата жаба, аз не знам. И понеже същата тази Добринка съвсем сериозно ми заяви, че ще ме изсели от квартала и ще ме ликвидира, аз подадох жалба в полицията. <br /> И това беше началото на ада, който ме върти и до днес. Най-напред кумът Георги, който е четвърти или пети съпруг на Добринка, не знам точно, ми забрани да минавам по улицата. После излезе срещу мен с един сап от лопата и ме подгони, едва успях да избягам. <br /> <br /> Написах жалба до прокуратурата, но нищо не се промени. Безумието им стигна дотам, че заведоха дело срещу мен. Намериха свидетел, който излъга, че е чул как съм ги заплашвал с убийство и как щял съм да им взривя къщата. Осъдиха ме условно. А свидетелят е един съсед, който уби майка си и после цяла година се кри от полицията. У тях беше през това време, те го храниха и поиха и той им се отблагодари, като свидетелства срещу мен в съда.<br /> <br /> Една вечер Георги ме нападна на улицата по тъмно и ми счупи един зъб! Осъдих го да ми плати 3000 лева за лека и средна телесна повреда и още 1100 лева за разноски по делото. След това започна да ми изпраща други хора да ме нападат и да режат гумите на колата ми. Подавал съм жалби в прокуратурата - и какво от това - нито нападенията върху мен спряха, нито пожалиха колата и къщата ми.<br /> <br /> <strong>- В какъв смисъл?</strong><br /> - В буквалния. Георги ме нападна с кол на улицата, докато се връщах с колата от Димитровград. Аз успях да избягам, но той счупи стъклото на колата ми, а след това - и прозорец на дома ми. А после извъртяха така нещата, че уж аз съм бил стрелял с пистолет срещу тях. И, както винаги, намериха свидетелка да излъже, че ме е видяла да стрелям. Кварталният ми каза, че тази работа без съд няма да се размине. Вика ме и следовател, пред който дадох показания, че не съм стрелял, и описах какво всъщност се случи. Написах, че ако не бях избягал,<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>оня щеше да ме убие</strong></span><br /> <br /> Впоследствие тези мои показания просто изчезнаха, а полицаите ми казаха: &bdquo;Боклук, животът ти тук ще се стъжни!&rdquo;&hellip; Пуснах жалба до вътрешния министър срещу двамата полицаи, които ме заплашваха.<br /> <br /> <strong>- Имаше ли поне резултат?</strong><br /> - Да, имаше. Единия от тях го пенсионираха, а другия го преместиха не знам къде.<br /> <br /> <strong>- Да не би да искате да кажете, че над вашите кумове има чадър?!</strong><br /> - Да, точно това искам да кажа. Кумата Добринка е работила малко в съда в Кърджали и две години в съда в Хасково. Не знам каква е била, чистачка или служителка, но явно все още има връзки там, защото съдебните искове, които подавам срещу тях, или се крият, или просто изчезват. А през цялото това време издевателствата над мен и жена ми от тяхна страна продължават! Добринка намери 8 свидетели от махалата, които доказваха в съда, че на Никулден 2014 година съм бил минал покрай тях, бил съм си свалял гащите и съм си показвал оная работа. А аз през целия този ден работех на една вила в квартал &bdquo;Куба&rdquo; в Хасково и това се доказа в съда. Така хванаха свидетелите им в лъжа, а мен ме оправдаха. Спечелих това дело, те ми платиха разноските. <br /> <br /> Семейството обаче не можа да понесе този позор и веднага започна друго дело срещу мен. Пред очите ми двамата търсеха свидетели сред живеещите на нашата улица &bdquo;Георги Кирков&rdquo;, убеждаваха съседите да свидетелстват в тяхна полза, а срещу това им обещаваха да затворят гаража ми, в който изчуквам коли. Хванах си адвокат да ме защитава и като го запознах със ситуацията, той ми каза: &bdquo;Няма да можеш да живееш редом с тези хора, ще те изселят&rdquo;. И се оказа прав. Те спечелиха поредното дело срещу мен. <br /> <br /> Осъдиха ме да им платя по 2000 лева на двамата за това, че съм ги заплашвал, плюс 8-месечна условна присъда и пробация. Тази несправедливост ме накара да потърся предаването &bdquo;Съдебен спор&rdquo; на Нова телевизия. Не може да ме нападат с колове, да ме бият, да ме заплашват - и накрая аз да съм виновен. Дойде Жоро Игнатов от предаването и те дори не се посвениха пред него да ме наричат &bdquo;крастава жаба&rdquo;, да разказват как им хвърлям котешки изпражнения по стълбите, а операторът снимаше котките им точно на това стълбище. <br /> <br /> За съжаление в предаването нямаше съдебно решение, а само определение, защото не съм поискал парично обезщетение. И, Господи, цели два месеца след посещението на Жоро Игнатов в Хасково имаше такова спокойствие на нашата улица, че чак се изплаших! Казах си: Тодоре, това добро не е за добро. И предчувствието ми не ме излъга. Тези двамата са се подготвяли за поредната си съдебна атака, а един ден ми казаха: <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> &bdquo;Ти ще видиш сега какво ще ти се случи заради това, че докара тук &bdquo;Съдебен спор&rdquo;!</strong></span><br /> <br /> <strong>- И какво ви се случи?</strong><br /> - Решиха да ме изкарат от дома, който е основното ми жилище. Позоваха се на тези 4000 лева, които имам да им давам и които междувременно са станали вече 7000, и заведоха изпълнително дело за запор на имота ми. Дори ми изпратиха частен съдебен изпълнител, който каза, че ще ме изхвърли на улицата като мръсно коте. Представяш ли си - искат да ми вземат къщата, която струва 130 хиляди лева и да я продадат за тези 7 хиляди, които дължа на семейство Савкови?!<br /> <br /> Те двамата дори казаха, че вече имат купувач. В същото време аз съм завел насрещно дело срещу тях за 5000 лева, които те ми дължат. Не знам обаче поради какви причини вече пети месец моето дело не тръгва. Може би някой го спира, докато моите кумове си изпълнят заканата и ме изхвърлят от къщата. Сигурен съм, че ще го направят, защото вече са го правили. Същата тази Добрина дори не живее в собствена къща. Тя е на брат й, но кумата направи всичко възможно да изгони семейството му и се настани в него. Сега иска да вземе и моята къща. В същото време аз имам гарсониера в града, която е в ремонт, и съдия-изпълнителят може да продаде нея за тези пари. Но не - мадам Добрина иска къщата ми. И я иска сега! И най-вероятно ще я пуснат на търг, макар че е основното ми жилище и по закон нямат такова право. <br /> <br /> И точно в този момент откривам, че моето дело, което съм завел преди пет месеца срещу тях с иск за 5000 лева, е изчезнало. Как става така? Техните съдебни искове не изчезват, изчезват моите?!... Последното, което ми заяви тази жена, беше: &bdquo;Ще те изселя оттук, каквото и да ми струва!&rdquo;. И сега ходи да събира подписи в махалата, вероятно за изселването ми. А същото това семейство бяха взели да работят едно място под аренда, после си изкарали фалшив нотариален акт и го присвоили. Само че собственикът отиде в съда с оригиналния нотариален акт и ги изрита като мръсни котета. <br /> <br /> Та това са хората, които искат мен да изгонят. Те продължават да ме заплашват. Лично Георги ми каза, че има незаконна пушка и е въпрос на време да ме гръмне&hellip; На кого да разчитам, кажи ми?! На съда? - Тя има връзки там и крият документите ми. На полицията и на следствието?! - На тях им омръзна да се занимават с нас. Ние вече станахме като почетни гости там&hellip; Това е! Издевателството над мен продължава, нервите ми вече не издържат и се опасявам, че тази наша история ще има много тежък край. <br /> <br /> Само че не знам за кого!...<br /> <br /> <strong>Хасково, <br /> Едно интервю на Тодорка НИКОЛОВА<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />