От нея боледуват най-често млади хора
Множествената склероза се нареди на първо място сред болестите, водещи до инвалидност сред младите хора. Освен това се превръща в огромен социален проблем. Само в края на ХХ век са диагностицирани милиони болни, а многобройните изследвания навеждат на мисълта за приближаване до мащабите на епидемия. „Днес можем точно да кажем, че често в пусков механизъм на болестта се превръщат някои видове вируси, психоемоционалният стрес и лошата екологична обстановка. - казва проф. Ховард Вайнер от Харвардския университет – водещ световен експерт в областта. – Ние се научихме по-добре да се ориентираме в природата на тази болест, което означава, че я лекуваме по-успешно.”

Оказва се, че множествената склероза има и явен географски аспект: колкото по-далече живеят хората от екватора, толкова по-голяма е вероятността да заболеят. Затова голям брой болни се диагностицират на север – в САЩ, Канада, Европа, Русия.

Боледуват най-често млади, красиви и талантливи хора - твърди друг световноизвестен медик – руският професор по неврология, неврохирургия и медицинска генетика в института „Пирогов” в Русия, Алексей Бойко, президент на Конгреса на Руския комитет по изследване на множествена склероза. Вижте част от интервюто с проф. Бойко.



- Проф. Бойко, доколко е разпространено това заболяване към днешна дата?
- Повече от 2 милиона човека по света са с установена диагноза множествена склероза, а болните от година на година се увеличават. Но това на първо място е свързано с диагностиката – точната диагноза се поставя в най-ранни стадии от развитието на патологичния процес. И на второ място, появиха се ефективни лечебни методи, поради което болните в днешно време живеят много по-дълго.

- А действително ли тази болест подмладява напоследък и с какво е свързано това?

- От множествена склероза боледуват най-често млади хора, около 18-годишна възраст. Вече има и много случаи на деца и подрастващи, които впоследствие боледуват много-много години. Младите пациенти с тази диагноза стават все повече, особено в развитите страни, тъй като това е една от болестите на цивилизацията, свързана е с промени в имунитета ни, които произтичат под натиска на техногенните въздействия върху човешкия организъм. Винаги е имало предразположеност към такива имунни заболявания, но сега под влияние на стотици фактори тази предразположеност се реализира много по-често.

- Може ли да се посочи някакъв слой от населението, който е по-предразположен към множествена склероза?

- По принцип това са хора от различни социални групи, но сред тях има много външно красиви и талантливи млади хора. Още в миналия век са наблегнали на симптома „красота” при множествена склероза. Възможно е това по някакъв начин да е свързано с генетичната предразположеност. Възможно е да става дума за специфична фина душевност.

- Има ли някакви генетични маркери, свързани с развитието на заболяването?
- По последни данни предразположеност към множествена склероза се формира при

наличие на повече от 200 генетични варианта,

маркери и алели, които идват и от майката, и от бащата. А самата болест се реализира под външни фактори, например инфекции. Съществуват т.нар. условно-патогенни вируси, с които човешкият организъм без предразположеност може да живее дълго време, но в дадения случай именно те провокират развитието на заболяването. В списъка на катализаторите може да се добави недостигът на витамин D, както и други фактори, влияещи на взаимодействието на нервната и имунната система. Казано накратко, болестта може да се провокира от инфекции и психоемоционален стрес.

Обаче през последните 20 години имаме прогрес в лечението на това заболяване. Световната здравна организация призна този факт като едно от най-големите достижения на съвременната наука.

- Какво точно имате предвид?
- Докато през 2005 г. Лекарите невролози разполагаха само с пет имуномодулиращи препарата за лечение на множествена склероза, към 2010 г. те са девет, а сега вече – 15. Важно условие за успешното лечение и индивидуалния подбор на т.нар. препарати, променящи протичането на множествената склероза, е

персонализираната медицина,


която сега се смята за най-перспективна.

Имуномодулиращите препарати позволяват да се понижи активността на патологичния процес, контролират го и правят така, че хроничното заболяване оказва минимално влияние върху здравето на човека. Тези препарати действат като „лекарство-скалпел”, т.е., ако попаднат точно в целта, водят до прекрасни резултати. Но те трябва да бъдат добре познати, в смисъл да се познават всички техни показания и противопоказания, и да се подбират с оглед анамнезата на болестта и живота на пациентите.

- Кога казвате: постигнахме добри резултати, след като самата болест все още не може да бъде напълно победена?
- За добър резултат говорим, когато в продължение на дълго време няма нито клинични, нито томографски прояви на болестта. Естествено, че не можем в този случай да кажем „излекувахме” множествената склероза. Но можем да разработим такъв план на лечение и наблюдение, че да контролираме всички прояви на патологичния процес и навреме да му въздействаме. Затова е много важно всички държави да направят достъпни тези препарати. Всеки пациент с множествена склероза трябва да получи онзи препарат, който са му подбрали лекарите и който действително му помага. Много е важно тези специалисти да са висококвалифицирани.


Разработва се ваксина срещу заболяването

Ако препаратите от първо поколение спират разрушаването обвивката на невроните, в бъдеще учените се надяват да възстановяват засегнатите участъци от нервната система. Другата насока е предотвратяване на заболяването. В Харвардската школа например разработват ваксина против множествена склероза. Колкото и да е странно, тя е свързана с изучаване работата на червата. Към днешна дата вече е признато, че този най-голям орган в организма е важна част от имунната система.

„Сега вече можем с точност да кажем, че победата над „разсеяната” склероза не е зад девет планини в десета, - твърди проф. Вайнер от Харвард. – В основата на лечението е индивидуалният подход с оглед особеностите, генетиката на пациента. Има надежда, че ще бъде разработена стратегия, позволяваща стимулиране на естествените имунни резерви на червата, което ще позволи защита от множествена склероза. Смятам, че това ще отнеме не повече от 5-10 години работа.”


Яна БОЯДЖИЕВА