Д-р Анастасия Головина първа у нас популяризира лечебната сила на водата
Анастасия е родена в Кишинев през 1850 г., издънка на калоферски преселници. Баща й Ангел е бил кмет на Кишинев, а дядо й Калчо – заможен собственик на стада, мандри и на единствения захарен завод в Молдова.

Завършва френски колеж, след което заминава за Цюрих да следва мечтаната медицина. Заради участието й в революционна организация на руски студенти е екстрадирана от Швейцария. Завършва образованието си успешно в Париж, в Сорбоната. Там в края на 1878 г. защитава докторската си дисертация, която възхищава известния проф. Жан Шарко, наречен „Наполеон на неврозите”. Той заявява, че българката е навлязла в област, „считана доскоро само за мъжка”. През следващата година Анастасия пристига в родината на дедите си, решена да остане завинаги тук, в помощ на току-що освободените българи.

Зад гърба й остават пресният гроб на първия й съпруг Павел, както и гробът на първото й дете

От оцелелите снимки строго ни гледа една немлада вече жена със силно опънати в кок коси и простичък тоалет. А е нямала още 30 г. Трудно е да се повярва, че д-р Анастасия Головина, първата лекарка с висше образование в България и първият психиатър, съпруга на Александър Фьодорович Головин – потомък на древна фамилия, родееща се с византийската династия Комнин, личен секретар в политическия кабинет и пресаташе на княз Александър Батенберг - изглежда така семпло, в рокля като униформа. Кога и как се е запознала с втория си съпруг, не се знае. Има откъслечни сведения, че познанството им е старо, че са си кореспондирали, преди тя да пристигне в България. Със сигурност първата й месторабота е в Търново като лекар в общинската здравна служба. Идвайки в София, тя е назначена за ординатор в Александровска болница, в същото време е и училищен лекар на Първа девическа софийска гимназия.

Удивителното е, че в късо време мъжете край нея - политици, държавници, интелектуалци – съзират и признават очевидното: нейната политическа зрелост, будната й обществена съвест, таланта й да общува с всякакви хора, да пише бързо, точно и интелигентно, да превежда от няколко езика... И я впримчват в работа, която е далеч от медицината – през 1882-1883 г. тя е помощник-секретар на Бюрото за кореспонденция при Политическия кабинет на княз Александър І, а след закриването му работи в канцеларията на държавния глава. Заедно със съпруга си тя сътрудничи със статии и информации на руския в. „Голос”, а и на някои други европейски вестници. През 1882 г., макар и за кратко, Анастасия списва обществено-политическия в. „Работа”, който пропагандира и защитава дейността на Александър Батенберг и на консервативната партия. През 1885 г. по нареждане на княза тя е пратена в Пловдив, откъдето праща информации за обществените настроения в Южна България.

Жена – политически наблюдател и коментатор!

Това днес не звучи дори заинтригуващо, но нека не забравяме, че в онези времена дори медиците все още спорят върху въпроса „Може ли да се говори за физиологическо слабоумие при жените?” (сп. „Медицинска беседа”, 1910 г.), а момичетата получават право да влязат в университета чак в 1901 г. - решение, взето с голямо колебание от страна на нашите управници и по лично настояване на Петко Каравелов.

След абдикацията на княза (1886 г.) семейство Головини напуска България. Кратък престой в Цюрих и отново се връщат. Д-р Анастасия Головина се заема с любимата медицина – тя е лекар в Пловдив, във Варна, в Ловеч и отново във Варна, където ще уседне до края.

Осиновяват със съпруга си сираче от Калофер, момче, което кръщават Юрий. Д-р Головина участва като доброволка и в Сръбско-българската, и в Балканската, и в Първата световна война, след което събира и публикува впечатленията и предложенията си за общохигиенни мерки при инфекциозни болести и епидемии по време на войни.

Малцина знаят, че тя не е просто първият наш професионален психиатър и основоположник на психиатрията в България, но и лекар с много новаторски идеи, прозрения и нововъведения в други посоки, които са известни само на специалистите. Например въвеждането на аутопсията като задължителна практика за уточняване причините на смъртта, както и практиката болните да бъдат извеждани на разходка, да се къпят и да плуват в морето, да правят слънчеви бани.

От 1889 до 1893 г. д-р Головина оглавява психиатрично отделение във Варна. Мъжът й умира в 1904 г. и тя до края на живота си (1933 г.) се отдава докрай на работата си и на своите идеи за благотворителност и милосърдие. Пенсионира се и се втурва да работи повече от всеки друг път. Нейни колеги от онова време пишат в спомените си, че били поразени от скромния й дом, от спалнята й - „имаше вид на войнишко легло”. Днес някои историци може и да знаят, че именно

Анастасия Головина полага основите на курортологията и физиотерапият
а

у нас, но колцина се досещат каква отчайващо трудна борба и открита война е това с догмите в мисленето, със страха, с недоверието, със завистта на колегите й мъже, които не желаят да признаят за сериозни „женските й приумици”.

Д-р Головина учредява БЧК във Варна. Създава плаж за бедните, за болните деца – с оглед на идеята си, че слънцето и морската вода са безплатни и мощни лечители. Събира и публикува своите наблюдения върху болести като идиотия, мания за величие, социална деменция, хореята на Хънтингтон (която се дължи на дефектен ген)... Създава дружество за борба с туберкулозата, учредява Съюз за защита на децата.

Публикациите на д-р Головина (повече от 130, публикувани в 20 периодични издания, между които има немско, руско и американско) за хидротерапията не са случаен факт в нейното творчество. В своята лекарска практика тя активно внедрява природолечението и хидротерапията още в края на ХІХ век, в условията на преобладаващо недоверие към тази тема в повечето европейски страни. По това време у нас дори на битовото съприкосновение с водата се гледа като на недотам желателно, защото от къпането се... настива. Не става и дума още ни за плажове, ни за плувни клубове и състезания, ни за лечебни вани и водни масажи... Още през 1897 г. обаче д-р Анастасия Головина публикува в сп. „Медицински сборник” статията „Ползване на хидротерапията. Морски и речни бани, разтривания и пр.”. От непубликувани спомени в Музея по история на медицината във Варна става ясно, че молдовската българка има личен опит в тази „новотия”. Тя е била едно от 16-те деца в семейството и единствена

остава жива благодарение на всекидневни процедури с вода,

които практикува от 11-годишна.

Д-р Головина има стойностен принос в световен план към идеята за лечебната сила на природата, твърдят днес медиците, но все още никой не се е заел с това проучване. За своите научни публикации българската лекарка навярно е сверила опит и познания с книгата на английския лекар Ричард Ръсел в нейните две издания (1750 и 1753): „Трактат върху използването на морска вода при болести на жлезите”, както и с тази на колегата му Джон Флойър „История на баните със студена вода” (1701-1702), което означава, че е ползвала чуждоезична литература и съумявала да бъде винаги в крачка с първите.

Още приживе, през 1927 г., д-р Анастасия Головина подарява единствения си имот – къщата си, на Дружеството за защита на децата и е щастлива да види, че там се организират детски консултации и курсове за здравно ограмотяване на момичета и млади майки. Семейният архив, съдържащ ценни писма с княз Александър І и други политически лица, завещава на Националната библиотека, а собствената си медицинска литература – на Градската библиотека на Варна, подарява една немалка сума за мъжката гимназия, а друга изпраща в родното село на съпруга си. Според устните разкази на нейни съвременници много съжалявала, че синът й си избрал друго професионално поприще, но след като завършил инженерство в Германия, тя, със свойствената си инициативност и властност, му намерила съпруга лекарка – д-р Недялка Кюстендилска. За да не си отиде току-така името й от света и от любимата медицина.


Елена ИВАНОВА