Книгата му продължава да е на "рафта" на най-голямата електронна книжарница в света "Амазон" - томчето струва 65 долара и има достатъчно купувачи
На 14 септември големият български писател Антон Дончев стана на 85 години. Роден е в Бургас през 1930 г. Завършва гимназия във Велико Търново през 1948 г. и право в Софийския университет през 1953 г. Отказва се от престижния пост на великотърновски съдия и се заема с писане. Неотдавна той довърши последната си книга за Александър Македонски, която ще отпечата издателството на в. „Стандарт”.


Първият му самостоятелен роман - „Сказание за времето на Самуила, за Самуил и брата му Арон, за синовете им Радомир и Владислав, за селяка Житан и старейшината Горазд Мъдрия, и за много други хора, живели преди нас“, е публикуван през 1961 г. Втората му творба - "Време разделно" (1964 г.), била написана само за 41 дни. Екранизирана е през 1987 г. от режисьора Людмил Стайков. Лентата е обявена за филм на столетието. Антон Дончев не се вълнува от този факт - той стои малко встрани от киноварианта на романа си.

Освен на тези два романа Дончев е автор и на книгите “Девет лица на човека“ (1989 г.), „Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес“ (1968-1992 г.), “Странният рицар на свещената книга“ (1998 г.), „Трите живота на Кракра“ (2007 г.).

Разбира се, когато се споменава неговото име, когато го определяме като жив класик, винаги на първо място от голямото литературно творчество на Дончев изпъква романът му „Време разделно”. Няма да е пресилено дори ако кажем, че

през тези 41 дни той сякаш е говорил с Господа

Метафора, но много близо до истината.

Статистиката днес сигурно доста ще се замисли, преди да отговори на въпроса: Колко жени по света носят името Елица. Литераторите също няма да са точни с цифрата, но ще са съвсем наясно за причината. Елица е героинята на един роман, който се нарежда сред най-значимото, написано от българин през последните поне петдесет години. Авторът му я видял в една тъмна, никаква вечер в двора на белосана къща в Родопите. Била като самодива. В бяла дълга роба и разпусната коса. Вървяла, но сякаш не стъпвала, а летяла над тревата: Елице, Елице, чувал се глас. Въвели писателя в една малка стаичка, посочили леглото му. И толкоз. На другия ден вместо красавицата из двора се суетяла съсухрена сприхава бабичка, която печела катми върху горещ камък. За Елица никой не знаел нищо. Нито селският кмет, нито попът, нито дори въпросната баба. Какво е било това тогава? Видение, халюцинация или обикновена лудост? Днес това няма никакво значение. По-важното е, че благодарение на случилото се в онази странна вечер се е родил романът, който и сега, петдесет и две години след създаването си, продължава да е толкова жив и нужен както през есените дни на 1963 г. Точно тогава Антон Дончев поставя последната точка на "Време разделно". Една разходка из всезнаещия интернет показва, че втората написана от акад. Дончев книга и днес продължава да е на "рафта" на най-голямата електронна книжарница в света "Амазон". Томчето струва 65 долара и има достатъчно купувачи. Четящите маниаци на планетата пък, обединени в сайта "Goodreads", 300 пъти са посещавали файла на "Време разделно". Отзивите си приличат и преливат от възторг. Има и оценки. Най-често пет звезди. Невероятна книга. Няма как да не докосне сърцето ти, да събуди и раздвижи в теб гордостта и съпричастността, да те накара да си кажеш:

Това са били предците ми, това е историята ми, това е споменът за тях

Всички тези окаяни, измъчени, гонени, унижавани души... Все си мисля, че величието на българите отдавна е отминало... - пише Юлия. Марин Янков добавя: Невероятен роман. Великолепен. Огромен. Словото на Антон Дончев наистина е като поезия. Като народна песен, която потъва в сърцето ти. На моменти галеща и топлеща, на моменти покъртителна и тежка. Ивон Чолакова: Една омагьосваща творба на един автор магьосник, който те кара да съпреживяваш заедно с героите техните страдания, да усетиш трагизма на битието им, да достигнеш до идеята за себеотрицанието в името на общото благо. Valentina: Thе best book ever! (Най-хубавата книга завинаги) Gatsby: Най-добрият от всички български романи, който заслужава да донесе на автора си Нобелова награда. Gatsby явно е чужденец. Следва Кака Сийка. Зад нейното мнение най-вероятният роман стои анонимен нашенец: Това е без съмнение най-гнусната книга, която някога съм чел. Ваня търси баланса: Възхвалявана от едни и отричана от други, книгата безспорно оставя белег у всеки, който я е прочел. Престижното "Обзървър ревю" заключава:

„Време разделно” е като голяма грубо обработена меча кожа, просната върху огнището, която дъхти на мъченически героизъм и романтика

Това е могъща плът, изтъкана от жестокост, пламтяща смелост, лай на кучета и грандиозни пейзажи. Днес, повече от половин век откакто шедьовърът на акад. Антон Дончев видя бял свят, фактите показват, че само в България той е имал 21 издания. По света успехът му също е главозамайващ. Превеждан е на 28 езика, включително китайски и хинди. Приблизителните сметки показват, че общият му тираж вече е 2,5 млн. екземпляра. Днес три, макар и съвсем невзрачни предмета напомнят за началото: снопче остатъци от моливи, износен пуловер и малък бележник с кафяви корици и надпис на "Балкантурист". Върху пожълтелите му вече страници тук-там са нахвърляни отделни думи или къси изречения. На датата 15 юли 1963 г., понеделник, е написано: "Днес започнах романа: "Глава си давам, вяра не давам". Седем листа. Пристигането на Караибрахим?"

Мястото е Родопите, таванска стая в хижа, аскетично обзавеждане: легло, маса, стол. След няколко месеца, на 14 септември, Антон Дончев ще навърши Христовите 33 години. Минало е почти едно десетилетие, откакто възпитаникът на Юридическия факултет на Софийския университет се е отказал от престижната кариера на съдия във Велико Търново. Решението е трудно, но бъдещият академик го е взел с ясното съзнание, че:

... истината е сложно нещо и много често горчива

През 1961 г. излиза първата книга на Антон Дончев: "Сказание за времето на Самуила, за Самуил и брат му Арон, за синовете им Радомир и Владислав, за старейшината Горазд Мъдрия и много други хора". Ядовете преди издаването й са дълги почти колкото заглавието. Година и половина никой не иска да я отпечата. Формулировката е: липса на художествени качества. Авторът трупа дългове и болести. Всъщност истинската причина романът му да не види бял свят е чисто политическа: Нека не се задяваме с Македония, казват от властта. "Сказанието", въпреки пречките, все пак излиза и печели наградата на Съюза на българските писатели. Авторът му е избран за негов член, без дори и да е подавал молба. Борчовете са върнати, но болестите остават.

Съвсем наскоро разбрах цялата истина за жената, която първа ме вдъхнови за романа. Научих случайно, че в онзи край ударението се слага на първата сричка на името. А аз, докато разпитвах за Елица, го поставях на последната. Хората не ме разбираха и затова казваха, че такава жена няма. А тя е починала преди няколко години, казва Антон Дончев, най-после доволен, че е открил своята истина за Елица. Но романът му не е само възхваляван. Обвиняват го, че е поръчков, създаден да сее омраза между различните етноси. На мене не са ми давали поръчки, отговаря академикът. Сам реших да напиша тази книга, след като Стефан Дичев и Емилиян Станев се отказали.


Исак ГОЗЕС