А по ирония на съдбата умира в лагер, пратен там от комунистите
Иван Сокачев е роден на 7 ноември 1887 г. във Враца. Завършва Военното училище и участва във всички войни, които България води до 1945 г. Като старши офицер от Българската армия е награден от маршал Толбухин за проявена лична храброст с орден "Александър Невски", който притежават малко българи. Кавалер е и на други ордени, сред които германският "Железен кръст" и два ордена "За храброст". По-късно е представител на България в Комисията по репарациите в Австрия.


Името му е свързано изключително много с дълголетната история на националното ловно движение. През 1922 г. здравословни причини карат подполковник Иван Сокачев да търси чистия горски въздух, за да си възстанови здравето. Така 10 г. от своя живот той посвещава на първото в България горско стопанство "Тича" в Лонгоза, където е управител. Тук той разработва специална програма за спасяване и възобновяване на горите. С дейността си Иван Сокачев издига град Долни чифлик до селище с принос в националната икономика.
Влюбен в гората и природата, през 1931 г.

създава дивечовъдната станция "Шерба"


Основава и първия развъдник за едър дивеч "Марин тепе", където се отглеждат благородни елени. "Малцина обаче знаят за възрожденския му дух и неоценимия принос на подп. Иван Сокачев, за да може днес да се гордеем и да ползваме тези уникални природни ресурси", пише за него д-р инж. Меглена Плугчиева. Автор е на марша на българските ловци във Варна, взема дейно участие в обогатяване на ловните райони. За него се изтъква: "Ако се каже за Сокачев, че е една изключително сложна, ерудирана и енциклопедична личност, няма да е достатъчно. Защото той не се затваря в рамките на писателя или научния работник, а разгръща всичките си духовни и физически сили, посвещава живота си, за да види своите идеи, мечти и цели реалности".

Част от творчеството на журналиста и писателя Иван Сокачев е събрана в юбилейния сборник, издаден през 1939 г., включващ в 714 страници негови разкази, фейлетони и студии, посветени на любовта към природата, животните, лова, трудовата повинност и военното дело. Сред тях е и емблематичното стихотворение "Ален мак". Много скоро то се запява от хиляди българи като песен - символ на надеждата в бъдещето.

Сокачев приема името "Ален мак" за свой литературен псевдоним

Има и такава история, как се е съхранила песента "Ален мак", която се предава на поколенията. В началото на ХХ век в ресторантчето "Дълбок зимник" край Орлов мост в София често се отбивал Димитър Благоев. Веднъж чул песента за аления мак, развълнуван, помолил музикантите да я изпълнят няколко пъти. Започнал да я слуша всяка вечер, докато песента се запява от хиляди българи. Никой обаче не подозирал, че текстът на песента е създаден на фронта през 1913 г. след един от боевете при Чаталджа от офицера Иван Сокачев в момент на носталгия по Родината и близките.

Когато авторът се връща от фронта, решава, че от това би станало чудесна песен, и го дава на музикантите от оркестъра на кръчмата "Дълбок зимник". Те го включват в репертоара си и така песента става достояние на Дядо Благоев. Никой обаче не би предположил тогава, че животът на автора на "Ален мак" Иван Сокачев ще свърши в лагера "Богданов дол" на 26 февруари 1949 г., пратен там от тези, които смятат тази песен за свой химн.

В прощално писмо до близките си той

завещава на двегодишната си внучка, когато порасне, да помага на хората


През 2007 г. по инициатива на внучката Светла Сокачева в град Долни чифлик се организира национално честване, посветено на 120-ата годишнина от рождението на Иван Сокачев. С новооткрития му паметник България показа, че той се нарежда сред нейните големи и достойни синове. Неотдавна при среща със Светла Сокачева във Варненското ловно-рибарско сдружение тя каза, че прави всичко, за да изпълни заръката на дядо си. А в чест на 127-ата годишнина от рождението му излезе от печат първата стихосбирка "Ще дойде ден" от трилогията, която Светла посвещава на дядо си. В предговора Сокачева пише: "С творчеството си, своята дейност, оптимизъм и вяра в човечеството, той е оставил трайни следи в историята на България, които важат и до днес за нашите съвременници и бъдещи поколения. Направено е всичко възможно, за да се събере безценното творчество, което е огромно, сътворено от Иван Сокачев, в едно прекрасно издание за човека творец, описал много интересно и природните красоти на България. В стихосбирката е включен и диск на рецитал с оригиналния текст на легендарното му стихотворение "Ален мак".


Георги НИКОВ