Искам да ми бъде разрешена и извършена доброволна евтаназия

На имейла на редакцията получихме отчаяно писмо от Радослав Панайотов, инвалид първа група с придружител, който с право е възмутен от поредната административна измишльотина на социалното министерство и Столична община, касаеща издаването на карта за градския транспорт, на която хората с увреждания имат право. Свързахме се с г-н Панайотов, който допълни картинката от безумия, на които са подложени хората с увреждания и които трябва да преодоляват, за да ползват и малкото придобивки, които им се полагат по закон.

“Може би вие се готвите да отмаряте по разни курорти, но аз имам надежда, че ако не сега, след време моето писание ще стигне до очите и душата ви. Към вас се обръща един неизлечимо болен инвалид, прикован на легло от 14 години. Засега с помощта на много скъпи вносни, но неосигурени и лицензирани от нашата НЗОК препарати, все още съм в някакво нормално психо-невролологично състояние. То ми позволи да се обърна към вас, президента, НС и МС и тъй, като вярвам повече на журналистите, искам да ви помоля да ме подкрепите, като пълноправен европеец в реализирането на моя тъжен, но неизбежен девиз: “I HAVE A DREAM TO DIE” (в превод “Имам една мечта - да умра”). Докато получите и да даде Господ, да видите това писание, може би ще бъда вече кротък и безобиден идиот, което ще ви освободи от неприятността да се занимавате с мен.

Току-що ми се случи още една съвременна

административна гадост на социалното министерство

и вероятно Столична община. По закон на мен, като инвалид от най-висока степен с придружител (неподвижен, прикован на легло), се полагат някои облекчения, в т.ч. карта с редуцирана цена 8 лв. на месец за цялата градска мрежа. На 08.07.2015 г. при опит за закупуване на такава карта са поискали моето присъствие и щом то физически е невъзможно, представяне на нотариално заверено пълномощно в 2 екземпляра на стойност над 50 лв. Едното копие с всичките ни лични данни трябва да остане в бюрото за издаване на документа, т.е. да са свободно достъпни. По-добре Калфин да обяви, че ни отнема тази придобивка!”, пише в писмото си г-н Панайотов.

Той е 64-годишен, тежко парализиран инвалид, прикован на легло вече 14 години, след несполучлива неврологична операция. Заради сегашното си състояние мъжът категорично настоява да му бъде разрешена и извършена доброволна евтаназия.

“Желанието ми е продиктувано от това, че искам приятели и най-вече измъчените ми роднини да ме запомнят като сравнително изявен специалист - ръководител на Националната програма по промишлена роботика, секретар на Националната програма “ГАПС”, член на работните групи на програмите “Електроника С”, “ДОН”, “НЕВА”, “Монблан”, “КРИОБИОЛОГИЯ” и други, донесли стотици милиони приходи и чиста печалбa за държавата ни, а не като психически,

морално и физически деградирал идиот

Причините да не искам и да не мога да живея са няколко”, обясни Панайотов.

Една от тях е, че системата за социални грижи, социален мониторинг и социално подпомагане е дълбоко загнила, бюрократизирана, неефективна и корумпирана. “Тя е обърната пирамида, ние, болните, съществуваме, за да я има нея, а не обратното. Към много и всякакви организации съм се обръщал, но никой не може да ми каже, какво ще се случи с мен, ако остана сам. Тогава със сигурност ще се сбъдне моята мечта, но в условията на тежки мъки, унижения. Сега съпругата ми основно се грижи за мен, но и тя едва се държи”, обясни мъжът.

В следствие на несполучливата операция той непрекъснато е измъчван от тежък мускулен тонус, болезнени крампи, жестоки псевдо-епилептичи припадъци, от чийто конвулсии неколкократно пада от леглото. И за облекчаване на тези мъки няма към кого да се обърне, дори лекарствата, които му помагат, ги внася нелегално у нас, защото ги няма.

“Нямам право на адекватно социално обслужване - рехабилитация, качествени помощни средства, съобразени с индивидуалните социални и здравословни потребности на инвалидите. Решаването на този проблем е невъзможно, тъй като ще бъде жесток удар върху мощната, многомилионна държавно- обгрижвана, корупция и контрабанда. Например: един долнопробен, китайски антидекубитален комплект (преоформен от фирма от ЕС, за да носи произхода ЕС) с едрова доставена цена около 10 - 15 US$ се продава на нас и държавата за повече от 250 лв. Да не говорим за слуховите апарати и много други. Питам се къде отива печалбата?!”.

Г-н Панайотов все още чака отговор на въпросите си, които е задал писмено и на отговорните институции. Още десетки стотици други българи, приковани към инвалидна количка, леглото си или у дома си, както и техните близки също всеки ден чакат социалните служби наистина да станат социални и да получават качествени услуги и грижи.


Маргарита Благоева