19 Май 2015, 13:11
30024 прочита
26 коментара
На 17 г. излиза в нелегалност и става един от най-младите партизански командири
<em>На 8 май (петък) в 8 часа сутринта във Военна болница приключи земния си път генерал-полковникът от запаса Атанас Семерджиев. Заболяването, от което боледува от дълго време, се усложнило в началото на 2015 г. и той напуска санаториума във Велинград и постъпва на лечение във Военномедицинска академия. В средата на април здравословното му състояние се подобрява и, по свидетелствата на близки, се е надявал отново да се върне в санаториума в родния си град.<br />
<br />
Съдбата обаче била решила друго и той напусна този свят 13 дни преди да навърши 91 години.<br />
<br />
Поклонението пред тленните останки на бележития български военачалник ще се състои от 11 часа на 11 май в Централния военен клуб.</em><br />
<hr />
<br />
Отиде си един идеалист с твърдо лява ориентация. По-възрастният с цели три години полк. Евстати Бурнаски, споделящ изцяло и още по-силно лявата идея, кротко би рекъл: „Ние сме застанали „За почест” от лявата страна на пантеона „България”. И това ще е особено точно за генерал-полковник Атанас Семерджиев, който на 21 май т.г. щеше да навърши 91 години. Никой не е в състояние да разбере конюнктурата. Човекът, който без съмнение е направил повече от всички останали накуп за Велинград и региона, в патриаршеската си и немощна възраст бе останал без стряха да подслони глава.<br />
<br />
Генерал-полковник Атанас Семерджиев със сигурност бе най-големият интелект в Българската народна армия. Два пъти е награждаван с орден „Св. Кирил и Методий” I степен, което означава, че интелектуалността му е призната. И все още. Без той да я е търсил, да се е големеел, да е парадирал. Тогава не би бил същинският. Но пък и никой не му е оспорвал първенството, към което мнозина пагонджии бяха склонни. На това му се казва всенароден човек. <br />
<span style="color: rgb(128, 0, 0);"><br />
<strong>И велинградчани приживе следваше да преименуват главната си улица на негово име </strong></span><br />
<br />
Там е била родната му къща, която той дарява на общината. Без да иска нищо. Дали има други такива днес другаде!<br />
<br />
Не е случайно това представяне на генерала първо като интелект, общественик и патриот. Макар че и като военен той е на върха. Ето как на едно място се скупчват всички най-хубави човешки черти. Само тук да допълним. Генерал-полковник Атанас Семерджиев <br />
<br />
<span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>дарява на Велинград всичките си ценни предмети и вещи, книги, лични награди, картини, сувенири... И става основател на Историческия музей в града </strong></span><br />
<br />
Той е представител на велинградските избиратели в V, VI, VII, VIII и IX Народно събрание и в VII Велико, „почетен гражданин” и всепризнат и всеизвестен, дори в селцата като Света Петка...<br />
<br />
Генералът е роден на 21 май 1924 г. в с. Лъджене, което днес е център на Велинград. Родната му къща е била там, където днес е сградата на Общинския съвет. И от нея са останали само две дъхави липи. Всичко, което помни от детството си, е работата. Дори преди да тръгне на училище. Прогимназията тук е духовната му кърмилница. Но учи в гимназията в Пазарджик, защото му е по-близо до работата. А работи по строежа на пътищата. И като ученик в Пазарджик е арестуван, докато е в час, пред учителя и съучениците си. Полицията надушила ремсистките му увлечения, активността му.<br />
<br />
През 1941 г. минава в нелегалност и едва 18-годишен вече е партизанин, получава и бойното си кръщение, става командир на партизанската чета „Братя Кръстини”.<br />
<br />
Веднага след победата на 9.IX.1944 г., буквално след ден, бъдещият генерал вече е доброволец в Отечествената война. Става капитан, помощник-командир на дружина в 27-и пехотен Чепински полк. След само три месеца, с края на първата фаза на войната, капитан Семерджиев напуска армията. Това е в края на 1944 г. Плановете му са да учи право. Но в края на 1945 г. отново е призован в армията. От януари до октомври 1946 г. преминава курс за военна подготовка във Военното училище. След края на обучението получава назначение в разузнавателното управление. Длъжността му е помощник-началник на секция в отделението за външно разузнаване. Тук <br />
<br />
<span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>пряк началник на майор Атанас Семерджиев е генерал-майор Стоян Заимов, син на легендарния генерал Владимир Заимов</strong></span><br />
<br />
Скоро обаче майор Семерджиев е принуден дълго да се лекува, подготвя се за конкурсни изпити във Военната академия. И съвсем неочаквано през есента на 1947 г. отива да учи в академия „Фрунзе” в Москва. Тук той е заедно с бъдещите големи военни – майорите Васил Зикулов и Гено Генов. Завършва с отличие и медал. Първо е заместник-началник, а от 1953 г. началник на Оперативното управление на Генералния щаб. И като военен съветник – експерт на министър-председателя Вълко Червенков, заедно с министъра на народната отбрана, армейски генерал Петър Панчевски, участва в подписването на Варшавския договор на 14 май 1955 г. Постъпва в академията на ГЩ на Съветската армия „К. Е. Ворошилов”, която завършва през 1960 г. Отново с отличие и златен медал, който за пръв път се дава не на съветски офицер.<br />
<br />
И след повече от 15 години учене и участие в практически занятия, служба в подножията през 1962 г. повишеният в звание на 1.X.1957 г. генерал-майор Атанас Семерджиев оглавява Генералния щаб на Българската народна армия. Военен министър става генерал Добри Джуров, командвал дотогава Трета армия в Сливен. Същата година на 29.IV става генерал-лейтенант. Генерал-полковник ще стане през 1966 г. Два пъти е награждаван с най-високия орден „Георги Димитров” – през 1974 и през 1984 г., за 50-годишния му юбилей и за 60-годишнината му. На 18 май 1984 г. му е присвоено и звание „Герой на социалистическия труд”. В онези години духовните признания даваха още сили. <br />
<br />
<span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>27 години и 9 месеца началник на Генералния щаб</strong></span><br />
<br />
След завършването на академия „Ворошилов” в Москва генерал-майор Атанас Семерджиев е назначен за НЩ на 2-ра армия. На 22.3.1962 г. вече е на върха на Генералния щаб. А от ноември 1966 г. е и първи заместник-министър на Народната отбрана. Цели 27 години и 9 месеца, до 27.XII.1989 г., когато си подава оставката, генерал-полковник Семерджиев оглавява, фактически ръководи и управлява Българската народна армия. Над него е само армейски генерал Добри Джуров, плътно след него – генерал-полковник Христо Добрев. <br />
<br />
Сигурно и всички, които са служили с генерала, се гордеят с него. А каква армия бе Българската народна. <br />
<br />
На генерал-полковник Семерджиев се налага, пряко желанието му, първо да стане вътрешен министър, а сетне и вицепрезидент на България. За да види отблизо немощта и объркаността на политици и министри, които дори стигат и до съдебна гавра с най-чистия човек, с един от най-много сторилите за България и армията й. <br />
<br />
Генералът посрещна последния си, 90-годишен, юбилей сам, посетен от няколко останали живи приятели със запасни чинове във военния санаториум в родния си град. Тъжно и страшно.<br />
<br />
<hr />
<br />
<strong>С мисъл да посегне на живота си</strong><br />
<br />
Народен представител в 7-ото ВНС и 5-9-ото НС. Главен организатор на унищожаването на досиетата на ДС, осъден на затвор за това престъпление срещу българския народ, но присъдата така и не влезе в сила. През декември 1989 г. е назначен за министър на вътрешните работи в правителството на Георги Атанасов. Остава на този пост и при образуването на първото правителство на Андрей Луканов. След преименуването на БКП остава член на Висшия съвет на БСП.<br />
<br />
През август 1990 г. след оставката на Петър Младенов, в резултат на компромисно политическо споразумение между управляващата БСП и опозицията, Атанас Семерджиев е избран за вицепрезидент, като президент става Желю Желев - лидерът на опозиционния Съюз на демократичните сили. Уволнява се от Българската армия със звание генерал-полковник. <br />
<br />
С Решение №7 от 19 юли 2007 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА се оповестява агентурната дейност на Атанас Георгиев Семерджиев в качеството му на съдържател на явка под името „Славейчето“. Името му фигурира също и в Решение №14 от 04 септември 2007 г. на същата комисия. <br />
<br />
<br />
<strong>Димитър КОПРИВЛЕНСКИ и екип на „Над 55”</strong><br />
<br type="_moz" />
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
OЩЕ ОТ РУБРИКАТА
Личности
Сашо Манов, директор на музея на “червените”: Хората даваха домашно вино и ракия за билет за мач на армейците
03 Ноем. 2016, 12:09
Личности
Шуменският ветеринар д-р Стефан Стефанов стана на 85: Навремето внесохме първите биволици от Азия
02 Ноем. 2016, 12:41
26 Коментара: