Денят е само от 24 часа, които не ми стигат и за работа, и за хобито, това е единственото ми оплакване, твърди бившият полицай
Роден е във Варна в семейството на морски „вълци” - и дядо му, и баща му са професионални моряци, но така се случило, че бил изпратен да учи за полицай. Полицейската му кариера е забележителна – след 27 г. стаж в МВР доц. д-р Людмил Георгиев е преподавател по криминалистика и съдебни експертизи в университетите на Варна и Русе, както и хоноруван преподавател в Академията на МВР.

Освен това е търсено вещо лице към Софийския градски съд, като изготвя експертизи основно в областта на документните и видеотехнически изследвания. Плюс криминалните книги, които е написал. Плюс увлечението по водния спорт... Плюс колекционирането на шапки...

- Животът ви е разнообразен като дейности и страсти – как бихте ги подредили?
- Преподавателска работа и научноизследователска дейност, експертно-криминалистическа дейност към съда, воден туризъм и ветроходство, колекционерство, журналистика, писателска дейност. Подреждането е условно и не по значимост, защото всички тези дейности в една или друга степен са взаимно обвързани. Преподавателската ми работа по криминалистика и съдебни експертизи в три университета е и практически свързана с моята експертна дейност в съда. Гребането с каяк и ветроходството са ми хоби и докато плавам, си водя записки за преживяванията и впечатленията, правя снимки, както и видеофилми. Докато съм зад граница, се „оглеждам“ и за антикварни магазини и битпазари, откъдето си набавям по някоя друга полицейска или армейска фуражка или каска за колекцията. Така всяка от дейностите ме разнообразява и разтоварва, понятието „скука“ за мен е непознато.

- Колекционерите са малко или много странни хора, намирате ли, че събирането на шапки по някакъв начин ви е променило?
- Мисля, че колекцията ми е уникална за България, към днешна дата

неповтарящите се като вид експонати са общо над 440, от повече от 45 страни

Това ми е хоби, което е от 20 г., естествено ме е и попроменило в някаква степен. Покрай всяка шапка, с която се снабдявам, научавам по нещо ново за съответната полицейска или армейска структура. Събирам информацията чрез интернет, колеги или други източници. Станах по-организиран покрай участията си в различни изложби (до момента шест на брой). Запознах се с интересни хора, станах по-популярен, усетих, че дори и съседите започнаха да се отнасят към мен с по-голямо уважение. Най-старата автентична фуражка в колекцията е от 1913 г. – на германски офицер, а последната новопостъпила е буквално от дни, тя е от колумбийската армия.

- Общувате ли с други колекционери на шапки по света?

- Опитвам се да се свържа с носителя на приза на „Гинес“ за подобен вид колекционерство. Той е немски полицай катаджия от Берлин. Неотдавна четох в интернет, че в края на миналата година колекцията му от около 2230 униформени шапки е призната за най-голямата в света. Имам информация и за колекционери от други страни (напр. от Украйна, Холандия), но все още не съм в контакт с тях. Убеден съм обаче, че рано или късно ще можем да си обменим подходящи шапки.

- Най-любопитният или най-смешният отзив за тази изложба?
- В деня на откриването на изложбата в Разградската библиотека, първият посетител –

възрастен мъж в инвалидна количка, след като разгледа експозицията, просълзен ми стисна ръката и каза, че съм голям патриот


Малко по-късно служителка от същата библиотека (в която бях поканен да представя експозицията) негодуващо ми зададе въпроса какво е посланието на тази колекция в библиотеката, че й „идвало много милитари“, като я гледала всеки ден. Отговорих й в подходящ тон, че вероятно така ще се увеличи посещаемостта в библиотеката и по този начин ще си оправдае заплатата…

- Разкажете ми една интересна история, свързана с тези шапки... Нещо, което лично вас ви е развълнувало и което няма да забравите.
- Първата шапка в колекцията е на английски конен полицай, подари ми я през 1995 г. Той събираше тоталитарни експонати от времето на соца и аз му подарих старата си милиционерска униформа, заедно с белия колан и кобура. В замяна при следващото си идване у нас той донесе тази красива шапка. До нея в кабинета си сложих и моя лейтенантски калпак и така бе сложено началото на колекцията. Във времето тя постепенно се увеличаваше след мои или на колеги командировки зад граница. При едно служебно пребиваване в Германия се върнах със 7 фуражки – подаръци от колеги от различни европейски страни, с които работихме заедно. На всеки един от тях съответно бях раздал за спомен по част от моята униформа – риза, яке, колан, пагони, фуражка. Колана си свалих от панталона, буквално на летището, преди да се разделим, в замяна на една уникална испанска фуражка…

- С какво искате да ви запомнят внуците?
- За момента те са двама, по един от двете ми дъщери, още не са навършили годинка. Така както моят дядо е полагал грижи за мен,
възпитавал ме е, учил ме е на добри неща, на уважение към останалите,

надявам се да имам възможност и аз да бъда „добър“ дядо и с това да ме запомнят внуците

Освен, разбира се, с колекцията и издадените книги.

- Изкушавате ли се да давате съвети на по-младите?
- На студентите – бъдещи юристи и полицаи – си позволявам да давам съвети само в професионално отношение. Други съвети давам с удоволствие само ако ми ги поискат.

- Какъв лек имате срещу умората, болестите, лошото настроение?
- Принципно съм позитивно мислещ реалист. Поставям си много цели и задачи, които преследвам непрекъснато – това е характерно за зодията ми Козирог и девиза й: „Аз действам“. Това ме държи в тонус, прави ме непрекъснато деен и енергичен. Не съм заклет спортист, не тичам из парковете и не ходя редовно на фитнес. Обичам вървенето пеш и през топлите месеци – дългите преходи с каяк и на гребла. Това стопроцентово ми сваля натрупаното напрежение и умора и ме зарежда за доста месеци напред. Не пуша, но не съм трезвеник, предпочитам бирата. Трудно издържам хората „мърморковци“, постоянно неудовлетворените от живота, непрекъснато оплакващи се от болести. Старая се бързо да се освободя от присъствието им… Имам доста приятели, с които периодично се събираме вкъщи на бира, правим си шоу с част от фуражките и планираме поредните водни приключения.

- Ако се наложи – не дай Боже, да напуснете дома си по спешност с малко багаж, какво бихте взели със себе си?

- В последната си книга пътепис „Оцеляване по Дунав – от Инголщат до нулевия километър“, съм приложил един списък с най-необходими вещи за плаването по реката. Част от нещата в него могат да се използват и за т.нар. „бойна готовност“ – раница, в която има неща от първа необходимост и използвана в ситуации от военнослужещите.

- Имате ли все още мечти и намерения, които могат да се осъществят?

- Важното е да има здраве, иначе мечти и върхове - колкото си искаш... Заедно с едната ми дъщеря, която ми е и колега, се занимаваме с научноизследователска дейност в областта на почерковите изследвания, като раздел от криминалистиката. Отделно работя върху две учебни пособия в областта на съдебната фотография, а и съм в началото на писането на един криминален роман. През лятото сме планирали с жената и с приятели плаване по Дунав, а през есента се надяваме на платна да обиколим и десетина гръцки острови.

- Какво бихте казали на връстниците си от тази трибуна?

- Дръжте фронта, набори, мислете позитивно, забавлявайте се, най-хубавото предстои!



Петя АЛЕКСАНДРОВА