Първата в света „оранжерия над небето” е дело на български учени и специалисти
<br /> Тя е първата българска специалистка, почетена от съставителите на сборника &quot;Кой кой е в света&quot;. Дългогодишен ръководител на секция &quot;Космически биотехнологии&quot; в Института за космически изследвания и технологии към Българската академия на науките. Конструктор и водещ инженер на 12 уникални български прибори, летели в периода 1972-1981 г. на борда на автоматични спътници и вертикални геофизични ракети&nbsp;по международната програма &ldquo;Интеркосмос&rdquo;. Ръководител на колектива, разработил първата автоматизирана космическа оранжерия СВЕТ за експерименти с растения, работила успешно от 1990 до 2000 г. на борда на орбиталната станция МИР.<br /> <br /> <em>И нещо сензационно: сред екипа от български учени и специалисти на космодрума присъства... млада жена, и то каква...!!! На другия ден във вестник &quot;Комсомольская правда&quot; се появява репортаж със снимка на Таня и под нея обяснителен текст, че това е &quot;Мис Интеркосмос&quot;. От този момент я подхващат и нашите медии. Не я пускат и до днес, особено след като стана известно, че за да имат простор за изява по-младите учени, наскоро категорично отказа да стане професор. Недоумявам, но...<br /> </em><hr /> <br /> <strong>Уважаема доцент д-р инж. Таня Иванова, дали няма да е по-интересно за читателите на &bdquo;Над 55&rdquo; да отминеш сухото, или хайде да го наречем академично звучащо, БСОЖ<em> (биологични системи за осигуряване живота на екипажите - б.а.) </em>и да започнеш направо с човешката мечта за полет до Марс, сиреч: защо трябва да се отглеждат растения в Космоса? </strong><br /> - Съмнявам се дали бих могла поетично да отговоря на този въпрос, но мен също ме вдъхновява мечтата за полет до Марс и силно вярвам, че утрешните поколения на нашата цивилизация ще овладеят близкото и далечното космическо пространство, ще го населяват и ще пътуват из него. Когато полетът към Марс се превърне в реалност, значителна част от обитаемия отсек на междупланетния кораб ще бъде космическа оранжерия. Там в безтегловност ще се отглеждат реколти от зеленчуци, дори и пшеница, от чието зърно астронавтите ще мелят брашно и ще приготвят истински хляб както на Земята. За биологичното пречистване на въздуха в затворената система, която ще пътува към Червената планета, ще се използва преди всичко фотосинтезата - растенията ще поглъщат въглеродния двуокис, отделян от членовете на екипажа, а ще произвеждат кислород.<br /> <br /> <strong>Дали прочулите се като градинари в цяла Европа българи нямат пръст за включването на нашата страна в тази програма?</strong><br /> - Няма нищо чудно, че именно на България като прочут зеленчукопроизводител беше възложено създаването на качествено нов тип космическа оранжерия за изучаване и отглеждане на висши растения в безтегловност с цел използването им за храна на космонавтите. Българските учени и специалисти се включиха през 1983 г. в темата &ldquo;Изследване на пътищата и методите за използване на растенията и животните в биологичната система за осигуряване живота на космическите екипажи&rdquo;. <br /> <br /> Нашият колектив, в сътрудничество с колеги от московския Институт за медико-биологични проблеми, започнахме активна изследователска работа. Беше набелязана програма за разработката на първата космическа оранжерия СВЕТ за провеждане на експерименти с висши растения в условия на безтегловност. Бяха проведени опити с четири сорта репички - &quot;Сакс&quot;, &quot;Перла&quot;, &quot;Едри червени&quot; и &quot;Едри червени с бели опашки&quot;. При опитите със &quot;Сакс&quot; и &quot;Перла&quot; се образуваха кореноплоди до 16 грама. Най-добри резултати бяха получени от сорта &quot;Едри червени с бели опашки&quot; (кореноплоди до 13,6 грама). Именно този сорт репички беше подбран за първите бордови експерименти и от тях се получиха първите &quot;космически&quot; кореноплоди. Проведени бяха и опити с няколко сорта салати. <br /> <br /> <strong>До закриването на програмата &quot;Интеркосмос&quot; през 1991 г. по темата винаги имаше активно работещи български учени в постоянно действащата работна група по космическа биология и медицина, но как се развиха нещата от тогава до днес...? </strong><br /> - Като представител на нашия институт, до 1990 година участвах редовно в ежегодно провежданите съвещания на групата. На тези ползотворни срещи водещите учени в една и съща област &ldquo;сверяваха часовниците си&quot; и можеха да организират съвместната си работа така, че да използват оптималните възможности на всяка страна. <br /> <br /> Благодарение на това в редица изследвания, включително и нашите, изпреварихме доста западните космически програми на ЕКА и НАСА, които по-късно ни търсеха за сътрудничество заради натрупаното &quot;ноу-хау&quot;... Периодът от 1992 до 2000 г. обхваща американо-руско-българското сътрудничество по програмата МИР-НАСА, при което през 1996 г. беше изстреляна новата, втора модификация - оранжерията СВЕТ-2, и бяха проведени серия от дългосрочни експерименти с цел получаване на &quot;космически&quot; семена.<br /> <br /> С финансиране от НАСА успяхме да реализираме инженерните и конструкторските си решения в новата разработка на блоковете на СВЕТ. Работата по усъвършенстваната модификация на оранжерията се извършваше основно в моята секция &ldquo;Космически биотехнологии&rdquo; от научните сътрудници Пламен Костов и Светлана Сапунова, както и от специалистите Евгени Вътев, Георги Костов, Анжела Давидкова и Диана Петрова. <br /> <br /> При много експерименти в Юта и Еймския изследователски център на НАСА беше изследвано влиянието на високите концентрации на въглероден двуокис, очаквани на борда, ниските фотонни потоци и различните фотопериоди в различни субстрати. <br /> <br /> В началото на 1996 г. новите блокове на СВЕТ бяха изстреляни на борда на МИР с помощта на различни носители. Явно си бяхме свършили добре работата, защото те работиха безотказно до края на експлоатацията на МИР, доказвайки високата си надеждност. <br /> <br /> Попитан дали би взел растения със себе си при продължителен полет, просто ако трябва само да се грижи за тях, а не с цел експерименти, Майкъл Фоул отговаря в едно интервю на Марша Фриман така: &quot;Мисля, че както имам стайни растения без друга причина, освен тази да ги имам в дома си, същото и дори по-ценно би било да имам земни растения в Космоса просто защото са красиви или защото ми напомнят за Земята. С тях очакваш нещо да се случи. Те растат, цъфтят, радват те&hellip;&quot; <br /> <br /> <strong>Каква е равносметката от всички експерименти, проведени в космическата оранжерия?</strong><br /> - Това е най-трудният от въпросите, които ми задаваш, защото от общо 680 дни експерименти, проведени в българската оранжерия СВЕТ за периода 1990-2000 г., трябва накратко да формулирам най-важното, но ще се опитам. Основният резултат, постигнат от серията експерименти в СВЕТ, е, че при подходящо проектирано оборудване и биотехнологии няма принципни пречки за развитието на растенията в микрогравитация. Научноизследователската работа, проведена с помощта на тази българска апаратура, доближи учените до възможността да отглеждат растения както за храна, така и за пречистването на въздуха в Космоса. Изследванията с растения продължават на новата Международна космическа станция (МКС), но за съжаление без нас. Засега... <br /> <br /> Терзае ме безпокойството, че когато многолюдните орбитални станции вече бъдат факт, когато лунните бази започнат да приличат на селища със своите паркове и градини, твърде вероятно е само на няколко реда в историята на космонавтиката да е отбелязано, че първата автоматизирана космическа оранжерия СВЕТ е била създадена в България.<br /> <br /> <br /> <strong>Полковник о.з. инж. Веселин СТОЯНОВ, <br /> военен пилот първи клас</strong><br /> <br />