Преди 70 г. героят даде нагледен урок по патриотизъм и безсмъртие
Летецът изтребител подпоручик Бочев е роден на 10 ноември 1919 г. в с. Крушето, но баща му Ангел Петров Бочев е от Драганово, брат на учителя Тодор Петров Бочев, който често е разказвал за 13-те въздушни победи на своя племенник. Извоювани били при защитата на България от вражеските американски бомбардировачи. Два пъти тежко раняван, той бил втори сред българските летци по постигнатите победи.

Едно от тях е записано във военната литература. На 25 ноември 1943 г. 50 четиримоторни бомбардировачи B-24 Liberator, излетели от Бриндизи, се пристрояват към 40 други машини от този тип и 30 изтребители за охрана P-38 Lightning, които идват от летища в Северна Африка и вземат курс от Велес към София. Летците от 3/6 орляк с капитан Чудомир Топлодолски откриват „летящите крепости”, подхождащи от юг, и ги атакуват от височина 7000 м.

Нападнати от българските изтребители, американските бомбардировачи все пак се насочват към българската столица, но София е покрита с облаци, които пречат на прицелното бомбомятане, и те се отклоняват към град Перник. Тези четиримоторни машини са посрещнати от 692-ро ято с командир Любен Кондаков и водените от него летци Генчо Димитров, Иван Стефанов, Петър Бочев и още 6-има летци. По курса на американските бомбардировачи на различна височина се завързват ожесточени въздушни схватки. „Лайтингите” от американското изтребително прикритие реагират своевременно и отрязват пътя на българските изтребители към бомбардировачите.

Започва тежък въздушен бой с превъзхождащ противник. Петър Бочев

успява да се откъсне от въртележката на противниковите изтребители и се спуска в отвесна атака към отминаващите „крепости”,

влезли вече в боен курс към целта. Той провежда атака по челния самолет-лидер. Първоначално го обстрелва с двете големокалибрени 13 мм картечници, след което и с 20 мм оръдие. Пикирайки, неговата „Стрела” преминава като камък през строя на бомбардировачите и се оказва под тях. Бочев провежда атака вертикално нагоре, като стреля в корема на изпречилата му се „крепост”. Така отново профучава през строя на американските машини. Респектирани от непрекъснатите атаки отгоре и отдолу на българските летци, американските екипажи започват да се освобождават от бомбите, преди да са стигнали Перник. В тази самоотвержена военна битка върху самолета на Бочев изведнъж от облаците налитат повече от 20 изтребители „лайтинги”, обстрелвайки го отвсякъде с градушка от куршуми. Огънят бързо спира, защото българският изтребител намира безопасно място в строя на бомбардировачите, между тежките американски машини.

От тази зловеща игра със смъртта Бочев е изморен до краен предел

След като пускат страшния си товар, бомбардировачите завиват в югозападна посока към своята база, а Бочев продължава да ги следва, но светва лампичката за бензина, остават му по-малко от 15 минути полет, а навярно и живот. Пилотът с отвесно пикиране напуска вражеския строй, но силен удар разтърсва самолета, кабината е пробита, от двигателя излиза пушек, улучен е и пилотът Бочев, който, макар и ранен, извършва аварийно кацане върху нива до шосето от Брезник за София, блъскайки силно главата си в прицела на самолета и губи съзнание. Когато идва на себе си, със сетни усилия се измъква от пушещата машина, където го намират местни селяни. С помощта на пристигнали кавалеристи, провеждащи учение край Брезник, е настанен в Миньорската болница в тежко състояние, където е поставен в гипсово корито. Целият Перник, който е наблюдавал битката на българския изтребител с противника, го обявява за спасител на града.

Царица Йоана посещава ранения летец с двете си деца

и изказва възхищението си от проявения от него героизъм, като му поднася подаръци, както и предложение след оздравяването да бъде изпратен като помощник на българския военен аташе в Швейцария. По-късно Бочев се лекува в санаториума в Банкя, след което получава домашен отпуск, който прекарва в град Горна Оряховица. Младият и здрав организъм се възстановява бързо и въпреки че не е оздравял напълно, на 22 май 1944 г. подпоручикът отново е във въздуха за отразяване на поредното американско нападение. Така вместо дипломатическа кариера в Берн Бочев избира отново въздушните битки.

Но да се върнем към семейната му биография.

Бащата Ангел Бочев се оженва за лелята на известния драгановски футболист Стамо Куцаров

и по време на Първата световна война е назначен последователно за началник гара в с. Сашево, Крушето и Куцина. След постъпването му като железничар на гара Горна Оряховица цялото семейство с малкия Петър идва да живее в квартал „Гарата” на ул. „Съединение” № 23.

Синът завършва реална гимназия във В. Търново и постъпва като юнкер във ВВУ „Васил Левски” – София, завършва на 30 януари 1942 г., когато му е присвоено първо офицерско звание – подпоручик. Той заминава с група летци за Германия, където трябва да се подготвят и вземат втория си пилотски изпит. Петър Бочев преминава курс на обучение в школа на Луфтвафе, където усвоява и започва да лети на изтребителя Messerschmitt Bf 109. Назначен на служба в 6-и изтребителен полк в гр. Карлово. Подпоручик Бочев изкарва курс за висш пилотаж въздушен бой, като участва в реални учения със стрелби на летище Балчик през 1942 г.

Следват въздушни битки, при които на 1 август 1943 г. унищожава първата американска крепост над Сливница-Босилеград, за което получава орден „За храброст” I степен, на 22.11.1943 г. подп. Бочев атакува и запалва американски изтребител, идва 24 ноември 1943 г. за игра със смъртта, когато е тежко ранен край Перник, излекуван, на 14 юни 1944 г. с точен огън запалва „летяща крепост” Б 24 „Либърейтър”, на 10 август - друга крепост, на 17 август – още една, на 26 август – отново запален американски бомбардировач, на 5 октомври 1944 г. в атака срещу моторизирана немска колона и артилерийски позиции над Куманово самолетът на Бочев е улучен отдолу със снаряд, запалва се и пада в царевична нива, където се взривява. Подпоручик Петър Бочев загива със смъртта на храбрите пилоти.

На 23 октомври 1944 г., произведен в чин поручик, Петър Ангелов Бочев с почести от населението на целия град Горна Оряховица е погребан като герой в двора на църквата „Св. Иван Рилски” в кв. Калтинец - само на един километър от летището. За съжаление, сега гробът му е изоставен, обрасъл е с трева и не може да се познае, защото я няма надгробната плоча, а къщата му на гарата е дадена под наем от племенника му, който живее в София.

Един от първите защитници на българското небе над София и Перник във Втората световна война, поручик Петър Ангелов Бочев, проявил героизъм и себепожертване, заслужава паметен знак и в двата града – Перник и Горна Оряховица.



Никола ЧОЛАКОВ, Горна Оряховица