Имам любовник затворник?! Пълни глупости!
Малина е една от най-ярките звезди в попфолка, която се отличава със собствен стил. Зад гърба си има почти 14-годишна професионална кариера, много хитове и верни почитатели. Наскоро певицата се завърна от турне в САЩ и Канада, което се оказа най-успешното до този момент, за съжаление на всички нейни колежки, които не успяха да напълнят залите в Америка и пяха пред оскъдна публика.

Родителите на изпълнителката са ветеринарни лекари - професия, за която се е готвела и самата звезда. След като завършва университет, музиката и танците обаче надделяват над медицината и Малина се отдава на голямата сцена. Пред наш репортер кръшната певица коментира слуховете за новия в живота й, който бил затворник; както и новината за годеж с по-млад мъж; дали е бременна; за времето, когато е работила с Тодор Колев; както и за познанството си с Мария Илиева.



Malina_vatre2.JPG- Малина, съвсем наскоро се върна от турнето си в Америка, което се оказа едно от най-успешните, правени от български изпълнители до този момент. Свикна ли с начина на живот на американците или те налегна носталгия по българското?
- Благодаря. Да, наистина концертите бяха много успешни. Изявата ми в Америка беше голямо предизвикателство за мен, за която се подготвях няколко месеца наред с останалите ми ангажименти. Заминах със специална програма – „Малина шоу“, и се постарах всички песни да бъдат представени по възможно най-добрия сценичен начин. Освен всички хитове от моя репертоар за първи път включих и песни от други жанрове, които са любими на българите.

Нямах много време да свикна с начина на живот там, защото направих 14 концерта, което е прекалено много за един месец, нито пък имаше време да бъда носталгично настроена. Концертите бяха много дълги като времетраене (между 3 и 4 часа) и в повечето време или пеех, или летях. Но пък мога да кажа, че свикнах с начина на работа. Хареса ми това, че изявите ми започваха по-рано и на тях можеше да дойде всякакъв род публика, докато в България участията са предимно в нощни клубове в 1- 2 часа след полунощ.

На мен ми се иска нашите песни да достигат до по-многоброен и разнороден тип зрители – в Америка и Канада беше точно така. Не мога да си обясня причината, поради която тук вече не се правят такива концерти. В този смисъл смятам, че трябва да положим усилия да се възобновят този род участия – по-ранни, със седяща публика.

- Това означава ли, че изпълнителите трябва да имате един хонорар за участия преди полунощ, и по-висок за нощните клубове? Това може да отключи тази позабравена традиция и ресторанти, зали и читалища да могат да си позволят да викнат на участие популярен изпълнител…
- Хонорарите са последното нещо, за което трябва да мислим като начало. В Америка нямаше такъв проблем. Отидох и видях едни много смели организатори, които бяха направили малко по-нормално време за работа и нещата им се получаваха перфектно.

- Може би сънародниците ни там рядко имат тази възможност да отидат на концерт на български изпълнител и за тях няма значение часът на изявата?
- Не бих казала, напротив – много често се срещат с български изпълнители, почти всеки месец, да не кажа седмица, там гостува някой. В предходни години може би е имало такъв глад, но сега - в никакъв случай. Хората са много в час с това какво искат и не можеш нито да отбиеш номера, нито да разчиташ на това, че не са те виждали.

- След като беше толкова близко до българите зад граница, можеш ли да кажеш какви са техните проблеми, от какво ти се оплакаха, каква е причината да емигрират толкова далеч?
- Успях да говоря с много българи на тази тема и за съжаление не останах с впечатлението, че им липсва България чак толкова много. Да, те обичат родината си, но са наясно със ситуацията и все по-малко искат да се връщат тук. Там те се чувстват много по-добре, устроени и спокойни за бъдещето на децата си.

Това са съвсем нормални хора, без някакви излишни претенции, които работят много, но и усещат сигурността, която нашата родина в момента не ни дава. Знаеш ли, аз пътувам непрекъснато в чужбина и все повече тази носталгична нотка не се чувства и изчезва, което много ме натъжава.

- Ти изпя ли им нашия химн, те не се ли разчувстваха на него?

- Да, така завършваха моите концерти.

Пеехме го заедно и плакахме

- и аз, и публиката – нормално е да се разчувстваме всички.

- А наистина ли Мишо Шамара е подгрявал твое парти в САЩ?

- С Мишо се видяхме в най-голямата българска дискотека в Америка, която се намира в Чикаго. Аз имах две участия там на 6 декември и на Нова година. Имаше повече от 800 човека на участие и стана голям купон. Нямахме много време да говорим, но той е много готин и забавен и добър професионалист.

- Рапът и фолкът си стиснаха ръцете за пореден път?
- О-о-о никакви проблеми не е имало, когато всеки си върши работата професионално – никой никого не притеснява.

- Ти посрещна Нова година в Америка. Какво почувства да си толкова далеч от близките на празниците, имаше ли с кого да празнуваш там?
- Както вече казах, там бях с част от моята група, с която се представям и в България - Емо Михайлов – ударни инструменти и Коко Суботинов – клавир и вокали. Чувствах се добре с двама мъже, носиха ми куфарите, грижеха се за мен (смее се). Не ми липсваше нищо, то нямаше и време да ми залипсва. Със Симеон (нейният син – б.а.) и моите родители и приятели се чувах непрекъснато.

Само на Бъдни вечер си дадох сметка, че това е първата Коледа, на която няма да бъда със семейството си – може би тогава за миг се натъжих. Същия ден летях за Денвър, където ми предстоеше поредният концерт. Организаторите се оказаха много любезни домакини, посрещнаха ни с питка и мед в техния дом и се бяха постарали да не ни липсва нищо. Там се почувствах като у дома си, а на Нова година беше купон до зори и оттам излетях за България.

- Паралелно с турнето в Америка се появи информация, че до Малина има нов мъж, който е бивш затворник…?

- Това са големи глупости, не знам на кой му хрумва да ги измисля! Не обичам да коментирам личния си живот и да говоря за него. Относно мъжете до мен, ако трябва нещо да се разбере, то се разбира по естествен път – нито го крия, нито го афиширам.

- Преди това излезе информация, че пък имаш връзка с доста по-млад мъж, който ти е подарил годежен пръстен, по-късно пък си го поискал обратно...?
- (Смее се) Знаеш ли, събуждам се една сутрин и гледам - в телефона ми има десетки неприети обаждания от непознати номера. Обикновено, когато спя, той е без звук. Започнах да връщам обаждания, като първите 3-4 бяха на журналисти, изпаднали в истерия как ще коментирам това, че съм сгодена и как се казва моят годеник. За миг си помислих, че е 1 април (смее се). Звъннах на моята асистентка, която вече беше информирана, че новината е пусната от фалшив фейсбук профил, дори имаше и снимка, на която жената поразително приличаше на мен.

- Синът ти Симеон как е, върви ли футболната му кариера? Ти също се беше захванала да мениджираш млади футболисти, докъде стигна в това амплоа?
- Симеон е добре. В момента играе в ПФК Бургас. Лятото претърпя един инцидент - по време на мач му счупиха челюстта, но вече всичко е наред, във форма е и в момента е на подготовка с отбора. Принципно

аз се занимавам с мениджирането на млади български футболисти

но е много трудно, всички знаем каква е ситуацията в българския футбол. Толерират се чужденци за сметка на нашите момчета, а те не заиграят ли в български клубове, няма как да се развиват и в чужбина. Смятам, че отборите трябва да дават шанс на футболистите от техните школи, за да има една приемственост, която да развива българският футбол.

Malina_vatre1.JPG- Само след няколко седмици са годишните награди на „Планета“. Ти претръпна ли вече в тази посока, до каква степен статуетките са важни за теб? Наскоро правих интервю с твоя колега Константин, който заяви, че дава път на по-младите колеги, тъй като те имали нужда от това признание…
- В годините съм получила над 15 награди и винаги изживяването е много приятно. Понякога човек може да не вземе дадената статуетка и да се почувства ощетен, но изпълнители като мен, с повече от 14-годишна кариера, доказали себе си, знаят, че не тя е основното за техния успех. И Константин има право тук, че е нормално по-новите изпълнители да бъдат поощрявани..

- Имаш ли приятели сред колегите?
- В прекрасни колегиални отношения с всички изпълнители. По-често се чувам с Азис, с когото имам близо 10 дуета, с Галена също. Не се сещам за друг, с когото да се чуваме често. Ние нямаме много допирни точки извън общите концертни изяви, защото всеки е зает с ангажиментите си.

- Малко хора знаят, че преди да станеш певица, си била професионална танцьорка. Наскоро попаднах на едно клипче от предаване на Тодор Колев, където те разпознах…
- Танците са моята страст и преди, и сега. 11 години съм танцувала народни танци, от които шест - професионално. Тодор Колев ме покани в неговото шоу, което беше най-гледаното тогава, заедно с една страхотна група – „Джипси Авер”, със солист Джаго, беше много вълнуващо и забавно да бъдем на тази сцена. Това са незабравими моменти от моя живот, за които винаги ми е приятно да се сещам.

С Тодор Колев бяхме приятели

винаги ще остане един от моите любими актьори.

- Как тогава се насочи към професионалната сцена и стана певица, как попадна в димитровградската фирма?
- Аз съм потомствен ветеринарен лекар – всички знаят, че това е моето образование. Но моето семейство е и музикално по линия на майка ми – тя пее страхотно и свири на акордеон, нейният баща също е пеел много добре български народни песни. Явно между ветеринарната професия и музиката надделя второто.

Със семейство Димитрови (шефовете на музикална компания „Пайнер“ – б.а.) бяхме заедно на един частен празник, там се запознахме. Аз се забавлявах като гост и изпях „Кукавица“ на Цеца, за да поздравя рожденика. Те останаха очаровани и поговорихме за евентуални бъдещи съвместни планове. Аз все още не бях сигурна дали искам да бъда в музикална компания, или да се развивам самостоятелно. Обмислих предложението, взех решение и подписах договор с „Пайнер“. Танцувалните ми умения ми помогнаха много в изграждането на концепция за представянето на моите песни.

- По време на твоите изяви на големи концерти представяш интересни хореографии и освен че танцуваш с балета, често прибягваш и до по-екстремни номера като летене във въздуха, да се спускаш от тавана и т.н. Не те ли е страх в такива моменти?
- Понякога си е доста страшно и екстремно (смее се)! Опитвам се да наскачам сама себе си, но не е лесно, въпреки че изглежда така. Това не е голям концерт на един изпълнител, където той може да разгърне целия си потенциал, а всичко се случва за много по-кратко време, затова търся най-атрактивното, което да въздейства на публиката, не само в музикален аспект, но и визуално. А и хората го очакват от мен.

- Преди известно време се появи твоя снимка с Мария Илиева, на която се вижда, че тя е сложила ръка върху корема ти. Каква беше тази провокация, тъй като и тогава се заговори, че си бременна?
- Добре, че не беше сложила ръка върху главата ми - сигурно щяха да напишат, че ще ми растат рога (смее се)! Извън шегата, с Мария Илиева се засякохме случайно и си направихме няколко непринудени снимки и от това произлезе новина.

Едно интервю на Красимир КРАСИМИРОВ