Комшийката ми Нешка Робева хвърли своя "Златен скункс" в гората, но излъга "Господари на ефира", че "реликвата" е в дома й
Ивайло Крайчовски е най-колоритният /бивш/ член от титулярния състав на легендарната група ФСБ. Както на сцена, така и извън нея. Пред „ШОУ” о.р. китаристът сподели, потвърди и отхвърли някои митове и легенди за бандата и за самия себе си в типичния си безкомпромисен стил.


Ivailo_vatre.JPG- Вярно ли е, че към момента нямате сериозни ангажименти, защото имате проблеми с алкохола?
- Това са глупости! Както виждаш, главата не мога да си вдигна от ангажименти. Виж, ако разглеждаш нещата от гледна точка на това, че съм лице на Бирената партия в България, това е друго нещо.

- Е, тук нещата опират до политика...
- Да, но политиката и музиката си имат допирни точки. Откъде мислиш, че познавам един Ивайло Калфин например?

- Имате предвид министър Калфин?
- Същият. Много добри познати сме, меко казано. Изключително интелигентен и свестен човек. Напусна БКП и БСП с достойнство и в подходящия момент, в момента, който той си е преценил. Аз съм музикант, той - политик, но паролата ни беше обща – бутилка мастика за двама. Забележи – бутилка, но само за двама! Това ни беше комуникацията. Така че с него сме си пили мастиката и много добре се познаваме, що мастика сме изпили!...

- Къде?
- Ами къде ли не!... Да речем, по къмпингите на морето. Първо на „Веселие”, после на „Смокиня”, след това на „Каваците” и т.н., все в тоя залив. Последния път ние правехме един блус бийч фест там някъде. Посвирихме си, пуснахме разни други да посвирят. И така, три дена нашите дружини фестивал правят. Накрая събираме багажа, в адска жега, и аз вече морен и потен до смърт, викам на останалите: „Ще ида да се бухна в нашия океан тука, да се изплакна”... Тръгвам и гледам - Ивайло на една каравана. Свирнах му:

„Фиу, ей, адаш, какво правиш тука, бе, няма ли да ставаш министър или нещо такова, нали спечелихте изборите?!”. Мисля, че годината беше 2006-а. Той ми вика: „Абе, те, ако трябва, ще ми се обадят. Иди се измий и ела тука да допием тая мастика тука”. А ние винаги я пием с много вода, не с лед, с вода едно към едно, по французки. Това мога да го твърдя като лидер на Бирената партия.
Като изпихме шишето, аз отидох да си събирам палатката и багажа. Нашите си заминаха, прибрах се с кола на мои приятели, адаша го прибраха негови партийни другари и на следващия ден сутринта чувам по медиите, че Калфин става министър на външните работи.

- Щом се забихме в политиката, да продължим. Защо не станахте президент?
- Ами... малко сложно е. Жоро Гълов - председател на партията, пожизнено, по устав, не беше подал данъчна декларация, а аз вече се изявявам по медиите. Той ми звъни: „Стига си приказвал, моля те,

‘щото мен вече ме осъдиха


на втора инстанция като материално отговорно лице за 6000 лв. Недей повече, ‘щото не ни дават да припарим до ЦИК”.

- А вие?
- Какво аз? Вече се бях изявил. Даже по Нова ТВ или ТВ7 беше, няма значение, правим предизборен дебат...

- За който се говори, че сте се явили пиян в тв студиото?
- Дрън-дрън ярина! Аз играех театър. Щом съм лице на Бирената партия, трябва да ми донесат бира и викам в студиото: „Ей, чш, фиу, дайте бира!”. Обаче успях и да си кажа няколко пъти защо политическият елит трябва някой да го сръчка. Но това беше само театър.

Аз ако не го изиграя, кой?

Изявата ми обаче получи неочаквано продължение. Щракнали са ме от „Господари на ефира”. Хубаво. Но, разхождам се след това една сутрин в горичката отсреща и се натъквам на запокитен в шумата „Златен скункс”. Ха, викам си, и се обаждам на Маги Халваджиян: „Абе, що не ми го връчите както трябва, с всичките ви табиети, ами го подхвърляте?”. Той замълча и след известен размисъл вика: „Чакай малко, не може, няма как да е за теб”. След размисъла ми праща Джуди Халваджиян, Краси Луканов и оня с каскета - Боби Ваклинов. Идва екипът и викат: „Разкажете!”. Какво да разказвам, ей тука в гората го намерих, ето го. Те ме питат:

„Според вас на кого е, защото ние не сме ви номинирали за „Златен скункс”?”. Ми де да знам на кого е... Казвам им, вижте там на кой последно сте го връчвали и ще си направите сметката. Звъннаха в централата, оказа се, че това е Нешка Робева. А тя живее в оня блок отсреща! Явно го приела със крито омерзение и след това го изхвърлила. Три часа я чакаха, докато я засекат. Идва тя и те я питат: „Г-жа Робева, къде ви е Златният скункс?” Тя невинно отвръща: „Ами вкъщи е!”. Те й показват намереният от мен и я застрелват на място: „Ами този, който се е въргалял в шумата, чий е?”. Ужас!... Обаче бяха приготвили и още един „Златен скункс” за мен, който приех с достойнство, ето го там на камината.

- А нямат ли някакво отношение всички тези бирени и мастичени приключения връзка с раздялата ви с Галя? Питам, защото връзката ви е невероятна – двайсет и кусур години брак, от които осемнадесет и кусур раздяла без развод!?
- А, не! Ние си се разведохме както трябва. Това стана, когато тате си замина, мама - също, нейният татко си беше заминал, майка й също си отиде. И Галя, защото е много умна и свестен човек, един ден ми казва: „Виж какво, аз съм наследница на някакъв апартамент, имам трима племенника и брат, ти си наследил половин апартамент, имаме по куп племенници, то, не дай Боже да паднем един ден, както си вървим, и ще се почнат едни дела, дела...”. Много умно! Освен това, един брак, колкото и да е щастлив, се изчерпва рано или късно. Така че отидохме в съда и шашнахме съдийката, на която й спря дъхът. Вика: „Вие имате ли някакви претенции?” - Нееее! „А фамилията Крайчовска съгласна ли сте да остане?” - Даааа!

Накрая се целунахме и прегърнахме в съдебната зала

Съдийката щеше да припадне. Все едно правим сватба, а не развод!

- Нека минем към изкуството, т.е . – ФСБ. Как така се случи, че култовата група мина също през необясними и разводи и раздели? Вие всъщност кой сте, а сега, в момента, има ли ФСБ?
- Аз се разделих на практика с групата около грандиозния концерт на площад „Батенберг”.

Ivailo_vatre3.JPG- Заради Пепи Славов?
- Не само. Вече беше влязъл в действие новият проект за ФСБ, в който не виждах мястото си. Групата тръгна да се трансформира в нещо като симфоничен оркестър, където четеш ноти и свириш. Ами филхармонии по света колкото щеш, в които музикантите цял живот четат ноти и свирят едно и също. Но, да, и заради Пепи! Преди концерта Румен Бояджиев му се обадил, че няма да участва. Аз щях да ритна канчето! Отивам при Пепи и му викам: „Ей сега ще направя така, че този концерт да не се състои!”. Как може!? Та Пепи Славов беше локомотивът, душата на групата, съосновател!... Той доведе Иван Лечев и мен. И изведнъж – аут! Той обаче ми казва: „Виж какво, иди и си изсвири твоето,

а мене - вълци ме яли”. Изядоха го наистина, психологически. След една година се спомина

Преди това Сашо Бахаров ги напусна, като остана в Швейцария. По-късно се срещнахме, питах го защо и той ми каза, че е избрал свободата пред... Де да знам, но имах усещането, че не става дума само за политика, щом си напуснал рок група в онова време, явно не ти е било уютно.

- И кой беше „сивият кардинал” във ФСБ? Константин Цеков, Румен Бояджиев или Иван Лечев?

- За последния подозрението е пълна глупост. Само един факт – за 30 години във ФСБ той не написа нито една песен за групата, въпреки че за мен беше добър композитор, и написа други неща за куп за други изпълнители. Защо? Защото не му дадоха! Пълен абсурд!

- Тогава кой? Константин Цеков?
- Виж какво, Косьо е невероятен човек, какъвто рядко се намира в света – скромен, кротък, етичен, но изумителен музикант! Той е гигант, гений! Не, той е гигантски гений! Правил е и прави невероятна музика във всички жанрове. Сега прави страхотен албум с Васко Кеца. Преди това има четири самостоятелни, ето ги. Как може да допуснеш!...

- Тогава остава Румен Бояджиев... няма къде да избягате?
- Гледай сега, „сивият кардинал” не беше мъж, а жена... ФСБ на практика беше приватизирано...

- Коя или чия жена?
- Без коментар.

Едно интервю на Славей КОСТАДИНОВ