Българският Том Барнаби Стефан Димитриев: „Убийства в Мидсъмър” е класика в жанра

<em>Eдин от най-популярните &bdquo;гласове зад кадър&rdquo; в българския телевизионен и радиоефир съвсем наскоро навърши 65. Това е актьорът Стефан Димитриев, когото &bdquo;Над 55&rdquo; реши да извади &bdquo;на светло&rdquo; за своите читатели. Задочно го познават всички, които гледат филмите и сериалите от малкия екран. Сред най-популярните персонажи, които е озвучавал, са инспектор Том Барнаби от &bdquo;Убийства в Мидсъмър&rdquo;, лейтенант Грубер и полковник Фон Щрьом от &bdquo;Ало, ало&rdquo;, Барни Ръбъл от &bdquo;Семейство Флинтстоун&rdquo;, Ал Бънди от &bdquo;Женени с деца&rdquo;, любимецът на жените Кенан от &bdquo;Мелодията на сърцето&rdquo; и десетки други. <br /> </em> <br /> Стефан е роден в София през ноември 1949 г. &bdquo;Завърших ВИТИЗ през 1974 г. в класа на проф. Моис Бениеш, който беше изключителен педагог и човек. След това бях изпратен по разпределение в Драматично-музикален театър &quot;Константин Кисимов&quot; във Велико Търново заедно с целия ми актьорски клас. Когато изтекоха трите ми години разпределение, бях поканен в бургаския театър &quot;Адриана Будевска&quot;. <br /> <br /> Там изкарах два сезона, след което се прибрах в София. И в двата театъра изиграх чудесни роли, които никога няма да забравя&rdquo;, разказва за себе си актьорът. И продължава: &bdquo;Тук, в София, известно време гравитирах около Театъра на Народната армия. Но по причини, които само предполагам и които не искам да коментирам, не получих по-сериозни ангажименти в този театър. Оттогава досега съм актьор на свободна практика. Имам доста участия в киното, но без да се правя на скромен, те не са от такъв характер, че да заслужават да бъдат отбелязвани. Имам много участия в БНТ и БНР. После работих и с куп други радиа, а дълги години бях глас и на М-тел&rdquo;, завършва визитката си Стефан Димитриев. <br /> <br /> <strong>- Ако трябва да се идентифицираш с някой от многобройните филмови герои, които си дублирал - кой би бил той?</strong><br /> - Може би с Барни Ръбъл от &bdquo;Семейство Флинтстоун&rdquo;. Страшно ми е симпатичен, защото е много мил, добър и деликатен. Но не мога да оставя настрана и инспектор Барнаби от &bdquo;Убийства в Мидсъмър&rdquo;. Изпълнителят на главната роля Джон Нетълс е много добър актьор, а самият сериал си е класика в жанра. Затова го дават и до днес. Това е изключително елегантно направен филм, в който понякога има и по седем убийства, но всичко е поднесено така, че да не дразни зрителя. За разлика от много други брутални криминалета, които са изпълнени с кървища и насилие. <br /> <br /> <strong>- При кои от филмите, които си дублирал, си изпитвал най-голямо удоволствие в работата си?</strong><br /> - Много са. Но ако все пак трябва да откроя някои от тях, това са &bdquo;Ало, ало&rdquo;, &bdquo;Женени с деца&rdquo; и отново &bdquo;Убийства в Мидсъмър&rdquo;. Те са много различни по характер, но това, което ги обединява, са чудесните актьори, които участват в тях, и великолепните диалози. Не бих пропуснал и дублирането на турския сериал &quot;Мелодията на сърцето&quot;, при който всеки от десетките епизоди на тази драма носи белезите на доброто кино &ndash; отлична актьорска игра, камера и сценарий. Знам, че има доста настроения против тези сериали, но в случая професионализмът на колегите е убийствен. Това са 90 пълнометражни епизода, които на нас, актьорите, които ги дублирахме, не ни се искаше да свършват.<br /> <br /> <strong>- Как протече срещата ти с актьорите от &quot;Ало, ало&quot;, когато дойдоха в София? &quot;Разпознахте ли се&quot; един друг?</strong><br /> - Беше изключително, незабравимо преживяване. Те бяха много дружелюбни и приятелски настроени. Благодарихме им за прекрасната актьорска игра, която обаче налагаше и ние да се постараем максимално при озвучаването. Те пък ни благодариха за резултата от него. Разказахме им и как няколко пъти се наложи да прекъснем дублажа, защото самите ние не можехме да сдържим смеха си, докато работехме по филма. При втората ни среща бяхме заедно на сцената в кино &bdquo;Люмиер&rdquo;, след излъчването на специален епизод на &bdquo;Ало, ало&rdquo;. Той беше монтиран по случай тяхното пребиваване в България и там в разговор със зрителите и ние имахме нашите 15 минути слава. <br /> <br /> <strong>- Как се чувстваш, когато трябва &quot;да си говориш сам&quot; - т. е. да дублираш двама герои в техен диалог едновременно? И какви гласови данни и качества трябва да има един актьор, за да може да говори по съвсем различни начини в един и същ момент?</strong><br /> - Да озвучаваш двама или повече герои едновременно наистина е трудна работа, но пък предизвикателството си струва. Ако трябва да направя сравнение, то е като да играеш сам пинг-понг и да тичаш от едната страна на масата до другата и обратно. Трябва да имаш добър рефлекс. Колкото до различните гласове, това всеки актьор трябва да го може. Разбира се, тук играе голяма роля и опитът. Например диалозите от &bdquo;Ало, ало&rdquo; между полковник фон Щрьом и лейтенант Грубер (аз чета и двамата) на пръв поглед изглеждат трудни за правене, но всъщност не е точно така, защото те имат различни гласови бленди и лесно се разграничават.<br /> <strong><br /> - Кой от актьорите, които си дублирал, ти е бил най-труден за озвучаване и защо? Те също не са никак малко.</strong><br /> - За да влезеш под кожата на даден герой, особено при сериалите, е необходимо време. Понякога става много лесно, случва се дори и веднага, но и не винаги е така. Например при работата ми по &bdquo;Женени с деца&rdquo; чак след 15-ия епизод успях да се намъкна в кожата на Ал Бънди, след което вече ми беше значително по-леко.<br /> <br /> <strong>- Имало ли е инфарктни случаи в работата ти, в които заедно с колегите трябва да озвучите филм или сериал, а той буквално след минути излиза в ефир и нямате нито секунда за поправки, ако е допусната някаква грешка?</strong><br /> - Да, много пъти. Работили сме по епизод от сериал, който преводачката беше превеждала цяла нощ. И докато ние го озвучавахме от 9 ч. сутринта, пред студиото вече чакаше кола на една телевизия, за да го вземе, тъй като епизодът се излъчваше от 11 часа. Но има и други случаи, някои от които звучат направо като виц, но са истина. Например веднъж озвучавахме един виетнамски филм и когато свършихме, ни останаха две страници непрочетен текст...<br /> <strong><br /> - Въпросът с осигуряването и пенсиите е много сериозен не само при творческите, но и при всички останали професии. Ти как се справяш?</strong><br /> - За годините, през които съм работил, са ми свалили няколко кожи под формата на данъци. И идва моментът, в който е нулева възможността да докажеш къде и какво си внасял и ако нямаш необходимия и документално доказуем трудов стаж (като че ли другият е бил нетрудов), то може и въобще да не видиш пенсия. Трудно се справям и май докато съм жив и мога, ще се наложи да работя.<br /> <br /> <strong>- Кой актьор и кой филм би дублирал с най-голямо удоволствие?</strong><br /> - Труден въпрос и затова ще се опитам да ти отговоря по-философски &ndash; бих дублирал всеки един добър актьор във всеки филм със стойност, който ще бъде запомнен.<br /> <br /> <strong>- Имаш ли любими реплики от героите, които си дублирал?</strong><br /> - О, много са. Например Барнаби в една от сериите на &bdquo;Убийства в Мидсъмър&rdquo; го кандърдисват да ходи на кино, а той пита: Добре, но ще има ли цици?<br /> <br /> <strong>- А от Ал Бънди?</strong><br /> - Там пък е пълно с лафове. Примерно: Който се е изпикал в чехлите на Ал Бънди, не е останал жив, ама на кой му пука. Въобще, живейте си живота.<br /> <br /> <strong>- Да завършим с лейтенант Грубер от &bdquo;Ало, ало&rdquo;.</strong><br /> - ОК, Ела да ти покажа малкия си танк!<br /> <br /> <br /> <strong>Димитър ГЕНЧЕВ</strong><br />