Веднъж дублирахме един виетнамски филм и като свършихме, ни останаха две страници непрочетен текст, разказва за „Над 55” гласът на Ал Бънди, лейтенант Грубер и Барни Ръбъл
Eдин от най-популярните „гласове зад кадър” в българския телевизионен и радиоефир съвсем наскоро навърши 65. Това е актьорът Стефан Димитриев, когото „Над 55” реши да извади „на светло” за своите читатели. Задочно го познават всички, които гледат филмите и сериалите от малкия екран. Сред най-популярните персонажи, които е озвучавал, са инспектор Том Барнаби от „Убийства в Мидсъмър”, лейтенант Грубер и полковник Фон Щрьом от „Ало, ало”, Барни Ръбъл от „Семейство Флинтстоун”, Ал Бънди от „Женени с деца”, любимецът на жените Кенан от „Мелодията на сърцето” и десетки други.

Стефан е роден в София през ноември 1949 г. „Завърших ВИТИЗ през 1974 г. в класа на проф. Моис Бениеш, който беше изключителен педагог и човек. След това бях изпратен по разпределение в Драматично-музикален театър "Константин Кисимов" във Велико Търново заедно с целия ми актьорски клас. Когато изтекоха трите ми години разпределение, бях поканен в бургаския театър "Адриана Будевска".

Там изкарах два сезона, след което се прибрах в София. И в двата театъра изиграх чудесни роли, които никога няма да забравя”, разказва за себе си актьорът. И продължава: „Тук, в София, известно време гравитирах около Театъра на Народната армия. Но по причини, които само предполагам и които не искам да коментирам, не получих по-сериозни ангажименти в този театър. Оттогава досега съм актьор на свободна практика. Имам доста участия в киното, но без да се правя на скромен, те не са от такъв характер, че да заслужават да бъдат отбелязвани. Имам много участия в БНТ и БНР. После работих и с куп други радиа, а дълги години бях глас и на М-тел”, завършва визитката си Стефан Димитриев.

- Ако трябва да се идентифицираш с някой от многобройните филмови герои, които си дублирал - кой би бил той?
- Може би с Барни Ръбъл от „Семейство Флинтстоун”. Страшно ми е симпатичен, защото е много мил, добър и деликатен. Но не мога да оставя настрана и инспектор Барнаби от „Убийства в Мидсъмър”. Изпълнителят на главната роля Джон Нетълс е много добър актьор, а самият сериал си е класика в жанра. Затова го дават и до днес. Това е изключително елегантно направен филм, в който понякога има и по седем убийства, но всичко е поднесено така, че да не дразни зрителя. За разлика от много други брутални криминалета, които са изпълнени с кървища и насилие.

- При кои от филмите, които си дублирал, си изпитвал най-голямо удоволствие в работата си?
- Много са. Но ако все пак трябва да откроя някои от тях, това са „Ало, ало”, „Женени с деца” и отново „Убийства в Мидсъмър”. Те са много различни по характер, но това, което ги обединява, са чудесните актьори, които участват в тях, и великолепните диалози. Не бих пропуснал и дублирането на турския сериал "Мелодията на сърцето", при който всеки от десетките епизоди на тази драма носи белезите на доброто кино – отлична актьорска игра, камера и сценарий. Знам, че има доста настроения против тези сериали, но в случая професионализмът на колегите е убийствен. Това са 90 пълнометражни епизода, които на нас, актьорите, които ги дублирахме, не ни се искаше да свършват.

- Как протече срещата ти с актьорите от "Ало, ало", когато дойдоха в София? "Разпознахте ли се" един друг?
- Беше изключително, незабравимо преживяване. Те бяха много дружелюбни и приятелски настроени. Благодарихме им за прекрасната актьорска игра, която обаче налагаше и ние да се постараем максимално при озвучаването. Те пък ни благодариха за резултата от него. Разказахме им и как няколко пъти се наложи да прекъснем дублажа, защото самите ние не можехме да сдържим смеха си, докато работехме по филма. При втората ни среща бяхме заедно на сцената в кино „Люмиер”, след излъчването на специален епизод на „Ало, ало”. Той беше монтиран по случай тяхното пребиваване в България и там в разговор със зрителите и ние имахме нашите 15 минути слава.

- Как се чувстваш, когато трябва "да си говориш сам" - т. е. да дублираш двама герои в техен диалог едновременно? И какви гласови данни и качества трябва да има един актьор, за да може да говори по съвсем различни начини в един и същ момент?
- Да озвучаваш двама или повече герои едновременно наистина е трудна работа, но пък предизвикателството си струва. Ако трябва да направя сравнение, то е като да играеш сам пинг-понг и да тичаш от едната страна на масата до другата и обратно. Трябва да имаш добър рефлекс. Колкото до различните гласове, това всеки актьор трябва да го може. Разбира се, тук играе голяма роля и опитът. Например диалозите от „Ало, ало” между полковник фон Щрьом и лейтенант Грубер (аз чета и двамата) на пръв поглед изглеждат трудни за правене, но всъщност не е точно така, защото те имат различни гласови бленди и лесно се разграничават.

- Кой от актьорите, които си дублирал, ти е бил най-труден за озвучаване и защо? Те също не са никак малко.

- За да влезеш под кожата на даден герой, особено при сериалите, е необходимо време. Понякога става много лесно, случва се дори и веднага, но и не винаги е така. Например при работата ми по „Женени с деца” чак след 15-ия епизод успях да се намъкна в кожата на Ал Бънди, след което вече ми беше значително по-леко.

- Имало ли е инфарктни случаи в работата ти, в които заедно с колегите трябва да озвучите филм или сериал, а той буквално след минути излиза в ефир и нямате нито секунда за поправки, ако е допусната някаква грешка?
- Да, много пъти. Работили сме по епизод от сериал, който преводачката беше превеждала цяла нощ. И докато ние го озвучавахме от 9 ч. сутринта, пред студиото вече чакаше кола на една телевизия, за да го вземе, тъй като епизодът се излъчваше от 11 часа. Но има и други случаи, някои от които звучат направо като виц, но са истина. Например веднъж озвучавахме един виетнамски филм и когато свършихме, ни останаха две страници непрочетен текст...

- Въпросът с осигуряването и пенсиите е много сериозен не само при творческите, но и при всички останали професии. Ти как се справяш?

- За годините, през които съм работил, са ми свалили няколко кожи под формата на данъци. И идва моментът, в който е нулева възможността да докажеш къде и какво си внасял и ако нямаш необходимия и документално доказуем трудов стаж (като че ли другият е бил нетрудов), то може и въобще да не видиш пенсия. Трудно се справям и май докато съм жив и мога, ще се наложи да работя.

- Кой актьор и кой филм би дублирал с най-голямо удоволствие?
- Труден въпрос и затова ще се опитам да ти отговоря по-философски – бих дублирал всеки един добър актьор във всеки филм със стойност, който ще бъде запомнен.

- Имаш ли любими реплики от героите, които си дублирал?
- О, много са. Например Барнаби в една от сериите на „Убийства в Мидсъмър” го кандърдисват да ходи на кино, а той пита: Добре, но ще има ли цици?

- А от Ал Бънди?
- Там пък е пълно с лафове. Примерно: Който се е изпикал в чехлите на Ал Бънди, не е останал жив, ама на кой му пука. Въобще, живейте си живота.

- Да завършим с лейтенант Грубер от „Ало, ало”.
- ОК, Ела да ти покажа малкия си танк!


Димитър ГЕНЧЕВ