Петя е преживяла парализа на лицето, два спонтанни аборта, майка й загина нелепо при автомобилна катастрофа
Тони Георгиев е мъжът до Петя Буюклиева. Двамата са заедно от вече цели 32 години, в които са минали през редица трудни и тежки изпитания. Тони се съгласи да направи своята изповед единствено пред вестник „ШОУ”, провокиран от ситуациите в Къщата на „Биг брадър”, в които Петя попада ежедневно и от „фаталната жена”, бе превърната в „черната овца”.


Petya_vatre.JPG- Как сте, г-н Георгиев? И как усещате съпругата си Петя, гледайки я в Къщата на „Биг брадър” в момента?
- Истината е, че не съм на себе си! Не ми е изобщо приятно да виждам любимия си човек в ситуации, в които откровено го моделират! Не знам защо си позволяват да правят такава гавра с Петя?! Тя участва в едно предаване, изградено от хора, зле настроени към нея, които я провокират непрекъснато с едничката цел да я покажат в лоша светлина като човек. Тя не е свикнала да е във враждебна среда, извън Къщата живее в хармония и любов. Аз мисля още от самото начало, че Петя не трябваше да влиза в този формат, но тя взе друго решение, за съжаление... А в момента си правят предаването за нейна сметка.

- Факт е, че в момента Петя е център на вниманието от страна на съквартирантите и рядко има ситуации, в които тя да не участва с някаква активна роля…
- Петя е много чувствителна. Тя попива като лакмус цялата отрицателна енергия около себе си и това е, което я изкарва от равновесие. Знаете ли, тя е един много изстрадал човек, минал през изпитания, за които никой дори и не предполага. Слушах онзи ден коментарите за нея в студиото, предположиха, че такова поведение вероятно се дължи и на критическа възраст. Да, това е вярно,

тя в момента е в критическа възраст

Колкото и да прозвучи невероятно за някои хора, но Петя не е човек, който преиграва в живота. Проблемът се появява от това, че тя не мисли, преди да каже нещо. И в това предаване аз не виждам моята Петя! Това е истината. Когато си е у дома е друг човек. Вкъщи тя е като едно слънце – иска навсякъде, ако може, да огрее. Тя е и звездата в кухнята. А там я изкараха, едва ли не, че не готвела, не се занимавала с домакинска работа. Малко я изфабрикуваха като образ. Но Петя е перфекционист както на сцената, така и в живота.

- Суетата и грижата за себе си е един от акцентите, по които я атакуват останалите съквартиранти. Те казват, че била голям егоист!
- За мен подобно поведение е подобаващо за една звезда – дотолкова, доколкото можем да използваме такива определения за популярните личности в България. Нормално е човек да е малко или много суетен. А и Петя е на възраст, и иска да изглежда добре, какво лошо има в това?!

- В едно от последните излъчвания от Къщата, чухме определение и по ваш адрес от страна на някои от съквартирантите – според тях „сте като слуга на Петя”…
- Това беше изключително гадна провокация! Стана ми много неприятно, защото през всичките тези години аз съм се грижел за Петя, но никога не в качеството си на неин слуга. За мен Петя е един достоен човек и таланта, който го има, аз го държа на пиедестал. Няма как да не помагаш на такъв човек, а и ние сме свикнали да правим всичко заедно, непрекъснато сме заедно и си помагаме. Никога не съм бил слуга на Петя! Напротив! В повечето случаи моето мнение надделява по определените въпроси.

- В самото начало на риалитито в една от мисиите Петя се оплака, че има аритмия и пие хапчета. Какъв е проблемът?
- Да, има такъв проблем при Петя. Той се получи от стрес, защото е минала през доста перипетии, всякакви тежки изпитания, които рефлектират по този начин. Истината е, че още от самото начало на кариерата си Петя е много ощетявана, минала е през ситуации, на които не е давала гласност. Тя действително пие едни хапчета, които забавят съсирването на кръвта. При евентуална рана тя не може да заздравее толкова бързо и нормално. Тя и затова така се притесни, когато се поряза. Допреди една година не беше пила никакви хапчета, всичко се получи изведнъж и вече пие всеки ден. Гледайки я отстрани, в тази напълно непозната среда, ми изглежда повече като някакво малко незащитено дете. Няма на кого да се опре и вероятно затова демонстрира такава паника на моменти.

- В началото на разговора ни споделихте, че Петя е минала през изпитания, за които никой дори и не подозира и за които гласност досега не е давана…
- Да, така е,

не е казвано това, което ще ви кажа сега

Петя, която е родена в Асеновград, една сутрин, пътувайки към пловдивското музикално училище, където учи пиано, се простудява и развива т.нар. фациалис (възпаление на лицевия нерв). Това, което знам от нея, е че в автобуса е имало много хора. Едната страна на лицето й е била залепена за студения прозорец. Вследствие получава парализа на дясната половина на лицето. Това се случва само няколко месеца преди абитуриентския й бал. Било е голям удар за нея, първото й изпитание, но тя не се отчайва. Бори се докрай да се възстанови и с много упоритост и молитви успява. После съдбата я възнаграждава. Явявайки се на прослушване при импресариите от „Гост-концерт Москва” тя е одобрена и заминава на концертно турне заедно с Катя Филипова и оркестър „София”. След успешното си представяне аз бях свидетел на телефонен разговор, в който лично Лили Иванова я покани да открива първа част на концертите й. Така още като студентка тя се озовава на голямата сцена и прави над 400 концерта.

- Казвате „първото й изпитание”, след него още много ли следват?
- Не са малко и са доста страшни! Ще ви разкажа историята от самото й начало, нещо, което не съм споделял досега. С Петя се запознахме в Консерваторията. Усетихме магията на любовта и след една година решихме да се оженим. Парите, с които разполагахме, вложихме в озвучителна апаратура. Мечтаехме за собствена рокгрупа и създадохме бандата „Реланс”. След поредния гаф с един пианист реших, че тя трябва да прави самостоятелна кариера. „Златният Орфей” беше трамплин към певческата й кариера. Тя се превърна в състезателния кон на България и за няколко години обиколи всичките фестивали в соцрепубликите.

Това й костваше голямо напрежение и отговорност, но аз винаги съм се възхищавал на качеството й да дава максимума на сцената, защото тя е перфекционист. Никога няма да забравя взривяващия ефект, който постигна в Хавана, публиката започна да става на крака от началото на песента на Дженифър Холидей, която тя изпълни. Към края залата трещеше, а аз целият треперех и сълзите ми не спираха. След изпълнението, когато отидох да я прегърна, тя не можеше да говори от вълнение. Петя получи четири от петте награди, връчени на фестивала. Живеехме на колела. В хотелите се чувствахме у дома, а вкъщи, като на хотел. Така минаха 10 години. Въпреки големите успехи обаче,

Петя не беше щастлива

Липсваше й детенцето, което да я посреща на прага. В този период тя направи два спонтанни аборта. И двата бяха след продължителни самолетни полети. При първия някак си нещата се разминаха, но втория изживяхме трагично. Стана в Москва. На следващия ден Петя трябваше да изнесе концерт, но се отложи за по-следващия. Петя не беше на себе си. Чакаше да запее балада и сълзите й рукваха.

След тази трагедия за нас взехме решение да отидем при Ванга. При срещата Петя вибрираше, чакайки да чуе присъдата си, но майка Ванга беше лаконична: „Нищо ти няма...сопри се, ке родиш”. Петя се успокои. Любопитното е, че по това време нямахме още църковен брак и когато го сключихме, година след това Петя забременя.

- И се роди синът ви Тони…
- Да, на 11-ата година от брака ни се роди Тони. Никога не я бях виждал толкова щастлива. Тази година празнувахме 20-ия му рожден ден. Той е едно много добро и отговорно дете.

Но живота ни подложи на следващото изпитание. По това време банката, в която държахме спестяванията си, беше пред фалит. Това беше стрес при мисълта, че може да загубим всичките си спестени пари. Петя запази самообладание, направи всичко възможно да открие точните хора и успя. Понеже банковата система не беше сигурна, ние вложихме тези пари в строежа на жилищна сграда. Впоследствие се оказа, че сме попаднали в строителна пирамида. Стана ясно, че фирмата е фалирала, а собственика го „самоубиха”. Настана паника, защото нямахме нотариално заверени документи. Имаше кредитори, които можеха да конфискуват сградата. Петя пак успя в последния момент да уреди документите. Това се случи през 1998 г.

И когато не се виждаше никаква светлина в края на тунела, Петя реши да поднови фестивалната си дейност. За един месец успя да спечели Гран при в Ел Ей на шампионат по изкуствата, първото Гран при за България в Македония на фестивала „Макфест”, първа награда в Памукале в Турция. Другото хубаво нещо, което се случи в този период, беше повторното й забременяване. Винаги сме искали да имаме две деца, но, уви, радостта ни беше кратка. При автомобилна катастрофа нелепо загина майка й.

Петя не можа да го преживее и загуби детето

За първи път я видях да изпада в огромно отчаяние. Няма нищо по-страшно от неочакваната и внезапна смърт. В неделя си говорим как ще празнуваме семеен юбилей, а в понеделник, след телефонно обаждане, видях как Петя се срина на земята. Бащата на виновното непълнолетно момиче, извършило катастрофата, беше влиятелен бизнесмен в Асеновград. Опитаха се всячески да потулят случая, но Петя каза: „Няма да позволя майка ми да се обърне в гроба! Трябва да има възмездие!”. Взе нещата в ръце и ги изведе докрай. Наехме много добър адвокат. Той попита Петя: „Искаш ли да вкараме момичето за една година в затвора”, но тя не се съгласи - знаеше, че на това момиче му предстоеше да учи в чужбина, искаше само истината да възтържествува. През този период обикаляхме от манастир на манастир и се молихме за покой на душата на майка й. За пореден път Петя намери сили да се изправи в името на нашия син, който имаше нужда от нас.

През 2007 г. усилията ни бяха възнаградени и успяхме да заживеем в новия си дом. Тогава синът ни Тони, който вече бе в 7-ми клас в Италианския лицей, ни заяви, че иска да учи в Американския колеж. Беше неочаквано за нас. Петя се зае. Оказа се, че това е висока летва. За приемните изпити децата се подготвяха с години, но Тони показа, че е достоен за уважение. Успя за два месеца да се подготви и беше приет. Радостта ни бе огромна. Много се гордеехме, но забравихме, че таксата за обучението е 3 хиляди евро на година. След цялата еуфория около строителната пирамида се оказа, че всичките ни спестявания са 5 хиляди лева. Семейният съвет се събра и Петя без много да му мисли отсече: „Няма да оставя това талантливо дете. Пари се изкарват”. Започна се една епопея в продължение на 4 години по време на кризата. Имахме много тежки моменти.

Не един път стигахме да нулата

Борбата беше за всяка следваща вноска. Не съжаляваме за нищо, защото Тони завърши с отличен.

Но това не беше хепи енд. Тепърва му престоеше да кандидатства в университетите. Той реши да кандидатства само в Америка. С много молби го склонихме да кандидатства и в Германия, но пак в Американски университет. Бяхме подведени, че в Америка дават стипендии на студенти с добри резултати. Оказа се, че за студенти от ЕС не важи. Тони беше приет в три университета с огромни такси от порядъка на 50 хиляди долара. Тогава нещата ескалираха. Почина сестра й. Петя не издържа и получи сърдечна аритмия.

Тя, която никога не беше пила лекарства, се наложи да го прави всеки ден. Молихме се за чудо. Дори да бяхме ипотекирали апартамента, нямаше да успеем. Господ се смили над нас и чудото се случи. Тони го приеха и в „Якобс Юнивърсити” в Германия при далеч по-добри условия.

- Минали сте през много премеждия, но да се върнем към днешна дата и участието на Петя в „Биг брадър”. Всъщност тя беше една от доминантите в определени сюжетни линии и при участието си в друго шоу преди това – „Музикална академия”…
- И там я превърнаха за нула време в черната овца! Имаха спорове с това момче Любо, което впоследствие даже й стана фен, и дори не я номинира.

А сега тук, в „Биг брадър”, още с визитката станаха ясни разпределенията на роли в Къщата – нейната така беше направена, че автоматично я изстрелва в лоша светлина, още преди да е започнала същинската част на играта.

- Много коментирана беше онази ситуация, в която бяхте при Петя в гримьорната на „Музикална академия” и в някакъв пределно емоционален момент тя ви удари шамар… Поне това се видя от видеото!
- Тя просто беше нарочена! Какъв шамар?! Няма такова нещо! Това не беше плесница, а опит да ми затвори устата. Всеки може да го гледа от какъвто ъгъл поиска, съответно - да го тълкува по всякакъв начин, но истината е една. Тя искаше да ми затвори устата, аз я успокоявах преди това, защото

видях, че се срива пред очите ми

И кадърът беше показан в много по-късен етап. Знаете ли, и сега това, което виждам, просто не мога да се примиря. В нейния живот до момента нищо не е получено даром, всичко е резултат от много работа, много изпитания, в момента ми е ужасно тежко да проследявам всичко това. Силите ми са се изчерпали, на ръба съм!...

- Недейте! Ако това е просто едно шоу, значи не би трябвало ефектът от него да се пренася до такава степен в реалния свят и живот! Човек понякога се губи в сюжетите, губи и себепреценката си – видяхме как съквартирантите се подразниха например от това, че тя често редува „мразя” с „обичам”, влиза от едната в другата крайност…
- Да, обвиниха я също, че била лицемер, а аз мисля, че на фона на всички вътре Петя всъщност е най-малко лицемер! Другите какво правят? Спотайват се и гледат, после коментират зад гърба, след това - трето пред нея?… Това не е ли лицемерие!? Но това е Петя – тя така си борави с думите, казва всичко в момента, в очите – и може би това е една от най-главните причини, поради които с нея сме успели толкова години да сме заедно. Тя е първична, искрена и на моменти дори не осъзнава какво точно е казала и как то е прозвучало. И когато сме имали някакви спорове, разправии, не е имало проблеми, прощавали сме си, защото това е до характер – тя драсва клечката много бързо, а след 5 минути вече нищо й няма. Всичко прощава и всичко забравя. Има добро сърце.

Едно интервю на Анелия ПОПОВА