Поетът преводач Димитър Стефанов на 82 г.: Бъдете млади по дух и над 55 години!

<em>Димитър Стефанов е един от най-известните наши поети и преводачи. Роден е на 20 март 1932 г. в с. Денчевци, Дряновско. Завършва дряновската гимназия &bdquo;Максим Райкович&rdquo;, а после Карловия университет в Прага. <br /> </em><br /> Бил е редактор и ръководител на различни литературни издания и издателства у нас. Автор е на много книги поезия, проза, есета, председател е на първия национален хайку клуб в България. Изтъкнат преводач от чешки, словашки, сръбски, македонски, словенски и други езици, като има над 50 превода на книги от чешки и словашки. За приноса му в популяризиране на словашката литература е удостоен с високата награда на страната &bdquo;П. О. Хвездослав&rdquo;. Между редицата авторитетни литературни международни и наши отличия за поета и преводача Димитър Стефанов са и Националната награда за цялостно творчество &bdquo;Рачо Стоянов&rdquo; и званието &bdquo;Почетен гражданин&rdquo; на Дряново. Член на Съюза на българските писатели, като до март 1992 г. е бил председател на Творческия му фонд.<br /> <br /> Разговарях с Димитър Стефанов след срещата му с малчуганите от Лятната работилница при Народно читалище &bdquo;Дряновска пробуда-2008&rdquo;, на която представи стихове от книгата си за деца &bdquo;О!&rdquo;. <br /> <br /> <strong>- Г-н Стефанов, навършват се 57 г. от излизането на първата ти стихосбирка &ndash; &bdquo;Слънцето да не залязва...&rdquo;, която е посветена на големия поет Атанас Далчев и дряновския творец Атанас Смирнов. Заради това посвещение си имал неприятности, защото по това време, през 1957 г., Далчев е бил в немилост. Така ли е?</strong><br /> - Разбира се. Наскоро излезе &bdquo;История на Съюза на писателите&rdquo;, а в нейния втори том се разглежда времето след 9 септември и там се споменава за трима литературни критици, писали срещу Атанас Далчев. Той беше премълчаван заради своя демократизъм, предметност и беше встрани от тогавашния идеологизиран ентусиазъм. Още в литературния кръжок в Дряново бай Атанас Смирнов ни запозна с творчеството на Далчев. Като се върнах от следването си през 1954 г., отидох с писмо от А. Смирнов до Далчев, запознахме се и моето добро впечатление от поета и човека продължи. Мисля си, че първата защита на Далчев след 9 септември беше моята скромна книжка със стихове, посветена на него. Реакцията не закъсня и през следващата 1958 г., при обсъждане продукцията на изминалата литературна година, известният писател Георги Караславов, по това време председател на Съюза на българските писатели, говори няколко минути срещу моята книга като пример за идейна обърканост, на мен и на нашето поколение. После, когато Атанас Далчев бе реабилитиран, те забравиха кой най-напред го защити!<br /> <br /> <strong>- Днес знайни и незнайни хора издават своето творчество, защото имат нужните средства и могат да си позволят отпечатването на своя книга. Понякога тези творби са некачествени и посредствени, но те тръгват в така наречения &bdquo;литературен сив поток&rdquo;. Не е ли това нож с две остриета?</strong><br /> - Разбира се. Даже може да бъде и нож с три остриета, зависи как е изработен този нож. Бях председател на първия у нас клуб на хайку поезията, като издадохме няколко антологии, но малко се отдръпнах, след като се комерсиализира издаването на хайку. Като си платиш, можеш да участваш в дадена антология независимо от качеството на твоите тристишия. Навремето по идейни причини се забавяше издаването на някои автори, а сега се забавя издаването на стойностни стихосбирки поради липса на средства.<br /> <br /> <strong>- Сега май всеки се пише специалист по хайку поезията и затова тя носи своя брак?</strong><br /> - Подходът към хайку в основата си е двустранен. Единият е японизиране на това тристишие, като се мъчат да наподобяват японската поезия. Днес тя се е отървала от много свои стари изисквания, затова е реформирана от редица японци. Тя вече е световна поезия, а не само японска, защото улавя мига на живота. Трябва да се намери онова обикновеното, естественото и неочаквано нещо в истинския живот. Отношението към хайку поезията е отношение и към цялата друга поезия, т.е. човек трябва да бъде откривател, а не изобретател.<br /> <br /> <strong>- Какви са според тебе културните несъответствия (по заглавието на книгата на Д. Стефанов &bdquo;Несъответствия&rdquo; &ndash; б.а.) в днешното объркано и трудно време у нас?</strong><br /> - Не е случайно заглавието на тази моя книга &ndash; &bdquo;Несъответствия&rdquo;, защото показа моето гражданско поведение като разбиране за литературата. Човек прави съответствията &ndash; несъответствия, като ги преосмисли и им даде творчески характер, като намери тяхното ново обществено и литературно звучене и им предаде &bdquo;инвенция&rdquo;. Инвенцията е новооткривателството в литературата. Добрите автори могат да кажат нещо ново на читателя, но да кажеш нещо ново на литературата е доста по-трудно, като го могат и постигат много по-малко хора, преосмислящи нещата по нов начин за дадената национална литература. Например хайку поезията може да бъде една инвенция &ndash; нов поглед към действителността и литературното осмисляне и преосмисляне. Аз имам книга с нонсенсова детска поезия или небивалици за деца и възрастни.<br /> <br /> <strong>- България и Европа те познават като един от най-стойностните преводачи на чешка и словашка поезия и проза. Има ли нещо интересно, което представяш от тези източноевропейски страни сега?</strong><br /> - Творчеството на тези две споменати страни е оказало влияние и на българската литература, да речем един Незвал или Нобеловият лауреат Сайфет. Превел съм от чешката поезия старочешки сатири, които са световно явление от далечния 14 век и никъде другаде по земята не са преведени. Мъча се да преведа от съвременните поети онова, което ме впечатлява, като Мирослав Валек, Любомир Фелдек, Милан Руфуус. Антологията на 11 чешки поети е втората лична антология след сборника &ndash; &bdquo;Огледалата на Вълтава&rdquo;. Поезията и творчеството на чешките и словашки автори са ми показали по-различното и подхода към делничното, към онова, което при Атанас Далчев е предметно, а у мен и нашето поколение стана всекидневно. Правиш дисекция на познатото, за да стигнеш до истината. Или до онова, което Гьоте казва: &rdquo;Да имаш въображение за истината на реалния свят!&rdquo;. Не за оня напомпан и идеологичен свят или на този в сегашно време, в който преобладават цинизмите и вулгарностите, или с други световни дивотии! Някои фондации поощряват творците да се занимават с безсмислици и неясноти, с мъглявини, вместо да си кажат своята човешка дума. <br /> <strong><br /> - Какво ново на твоя бял лист?</strong><br /> - Почти готова е новата ми стихосбирка, като ще я дам за печат в началото на идната година и ще се казва &bdquo;Дишах дълбоко!&rdquo;. Подбрани са хайку поезия и фрагменти.<br /> <br /> <strong>- Какви са твоите пожелания към близки, приятели и читателите на в. &rdquo;Над 55&rdquo;?</strong><br /> - Нека да бъдат млади по дух, защото възрастта над 55 е една зряла възраст и много от нещата се преосмислят и забелязват наново. Изобщо млади по дух и в онова, което пишат.<br /> <br /> <br /> <strong><br /> Любомир БАХЧЕВАНОВ </strong><br />