Живко Желев: Искам да знам къде е погребан баща ми!

<em>&nbsp;Живко Желев от Сливен е човекът, който от години се рови в гнусната история на концентрационните лагери в България. И това не е случайно. Баща му Желю Иванов Бъчваров е една от кървавите жертви на лагера в Белене. </em><br /> <br /> От много години Живко се опитва да научи истината за смъртта на баща си, пише писма до различни държавници и институции, но и до днес не намира отговорите на своите въпроси. А те никак не са малко.<br /> <br /> <strong>- Г-н Желев, казвате, че на нито едно от писмата си не сте получили отговор. До кого ги адресирахте?</strong><br /> - До бившия министър-председател на България Бойко Борисов и до Цветан Цветанов, до няколко депутати от различни партии в Народното събрание, и досега не съм получил отговор.<br /> <br /> <strong>- А какви са ви въпросите? </strong><br /> - Искам да науча истината за баща си, убит в лагерите на смъртта. От САД &rdquo;Информация и архив&rdquo; извършиха проверка и се опитаха да ме убедят, че баща ми е бил в Белене по криминална линия. А това не е вярно&hellip;<br /> <br /> <strong>- Каква е вашата истина?</strong><br /> - Баща ми е задържан с белезници на ръцете през февруари 1959 г. Повече не го видяхме. Негов приятел ни каза, че той е убит по особено жесток начин. Но има нещо, което не ми дава мира. Представители на прокуратурата и на Държавна сигурност карат майка ми насила да се разведе с баща ми без каквато и да е основателна причина. Докато се рових в архивните документи, открих, че баща ми е арестуван на 02.02.1959 г., а заповедта му за въдворяване е издадена три дни по-късно. Защо? Когато поисках да се запозная с тази заповед, ми беше изпратено едно преработено копие, а оригиналът беше скрит от мен. Защо? И на този въпрос нямам отговор.<br /> <strong><br /> - На други неточности натъкнахте ли се?</strong><br /> - Разбира се. В списък №7 от 14.10.1959 г. има нанасяни груби поправки. Под №108 е записано името на баща ми &ndash; Желю Иванов Бъчваров, роден на 22.10.1922 г., живущ на ул. &bdquo;В. Коларов&rdquo; №31. Нищо от написаното в тази графа не отговаря на истината. И това доказва, че тези данни са попълнени много време след като е убит баща ми. Тук ще допълня, че в списъците има и друга жертва със същата фамилия и най-вероятно затова тези данни не отговарят на истината. А това значи, че някой просто е попълвал графите както му дойде, за да не са празни, и то когато хората са били вече погребани. Аз притежавам копия от тези фалшиви документи и може би ще ми потрябват след време, защото не съм се отказал да търся истината за баща си. А и по този начин ще мога да докажа с какви методи тогава е работила Държавна сигурност.<br /> <br /> <strong>- А какво пише в смъртния акт на баща ви, такъв поне би трябвало да имате?</strong><br /> - Той има два смъртни акта, но не ми дават нито един от тях. Питам министъра на вътрешните работи къде и от кого са издадени тези смъртни актове, къде е погребан баща ми, но и досега нямам отговор на тези мои въпроси. Освен това в дневника на лагера е записано, че баща ми е осъждан 9 пъти, което също не отговаря на истината. Повече от ясно е, че някой крие истината за баща ми от мен, но аз не съм се отказал да я търся. И ще продължавам&hellip; Но има нещо друго, което ме ужаси и ме накара да се срамувам, че съм българин&hellip;<br /> <br /> <strong>- И кое е това нещо?</strong><br /> - Докато се ровех из документите, за да науча нещо повече за баща ми, прочетох ужасяващи неща за известни българи.<br /> <br /> <strong>- За кои по-точно?</strong><br /> - За бащата на Богдана Карадочева например. Но преди това ще кажа още нещо ужасяващо. През 1959 г. 166 души са преместени от закритото трудово-възпитателно общежитие в Белене в няколко изоставени бараки до каменната кариера край Ловеч. През следващите три години това място се превръща в най-зловещото копие на Сталиновия ГУЛАГ. През него минават повече от 1500 души. Със садистична методичност са смачкани хиляди човешки животи, разбити са стотици семейства, а 147 души, изпратени в този лагер, никога не се завръщат у дома. В един от тези архивни документи се натъкнах на дело 4/1990, според което полк. Лилко Йоцов успява да организира така разследването, че само за няколко месеца са събрани и прегледани почти всички архиви на лагера и на отделение &bdquo;Въдворяване и изселване&rdquo; от ДС на МВР. Открити са всички оцелели лагерници в цялата страна, събрани са показанията на 550 свидетели. Тези свидетелски показания удостоверяват, че смъртните актове са подправяни с фалшиви диагнози. В изготвения по-късно през 1991 г. обвинителен акт се посочва, че сред жестоките, умишлени убийства са тези на Иван Карадочев, бащата на обичаната от всички певица Богдана Карадочева, на Александър Николов &ndash; Сашо Сладура, и на бившия депутат от БЗНС &bdquo;Никола Петков&rdquo; Любен Боянов. <br /> <br /> <strong>- Записани ли са някакви подробности за смъртта на тези хора?</strong><br /> - От тримата само Карадочев има предложение за въдворяване в лагера. Това е един скалъпен донос с недоказани от правосъдието обвинения. Предложението до МВР е подготвено от столичното управление на МВР на 15 ноември 1959 г. В него се казва, че Карадочев не членува в политически партии, но е &rdquo;явен привърженик на фашистката власт и се движи изключително сред вражеска среда&hellip;&rdquo; Освен това е обвинен в незаконна дейност като, представете си&hellip; частник-кожухар. Ега ти обвинението!... Карадочев е въдворен в лагера на 8 декември 1960 г. и 15 дни по-късно той вече не е жив, а диагнозата в смъртния му акт е &bdquo;Диабет&rdquo;.<br /> <br /> <strong>- А за Сашо Сладура научихте ли нещо повече?</strong><br /> - Данните за него са много оскъдни. Роден е в Плевен през 1915 г., син е на известния паркостроител инж. Георги Николов, един от създателите на Борисовата градина. В дългия списък на лица за въдворяване, изготвен от Мирчо Спасов, Сашо е на първо място. Но за него няма нито предложение, както тогава е изисквал законът, нито прокурорско съгласие. Сладура, също като Карадочев, е с преброени дни в лагера &ndash; 11 дни след въдворяването му той вече не е сред живите. Пребит е до смърт от Шахо Циганина, Димитър Цветков и Благо Магарето. Народният представител Любен Боянов пък е бил трън в окото на Газдов. Той непрекъснато е издевателствал над него, докато един ден го пребил и го оставил да лежи върху камъните на обекта, където работели. Когато го потърсили, човекът вече бил мъртъв. Върнали го в лагера на една дървена тарга.<br /> <br /> <strong>-&nbsp;Все още ли търсите документи за баща си?</strong><br /> - Няма да престана да търся истината за татко, докато съм жив. След това нека го правят децата ми&hellip;<br /> <br /> <br /> <br /> <strong>Тодорка НИКОЛОВА</strong><br />