Общо 423 деца, жени и мъже от „Адмирал Нахимов” са жертвите от ужасната нощ на 31 август 1986 г.
Двете най-големи корабни катастрофи в Черно море и в Дунав са прокоба за социализма към края на осемдесетте години. Съветска трагедия причиняват "Адмирал Нахимов" и "Пьотър Васьов" до Новоросийск, а българският "Петър Караминчев" изпраща на дъното румънския "Могошоайа" край Галац.

Презокеанският "Адмирал Нахимов" е построен в Германия. През 1945 г. е торпилиран от съветски катери, тръгва към немско пристанище, попада в собствено минно поле и потъва. Изваждат го през 1947 г. и след ремонт е собственост на СССР. Обзаведен е луксозно и извършва туристически круизи Одеса-Сочи. На 31 август 1986-а се готви да отплава около 22.00 ч. от Новоросийск с близо 1000 пасажери и 300 души екипаж. Но потъвалият вече кораб е подготвил сюрприз. Ще му помогне "Пьотър Васьов". Товарният кораб идва от открито море и съгласно навигацията, трябва да бъде пропуснат с предимство, но в Новоросийск често влизащите кораби получават нареждане да пропуснат излизащите. Така диспечерите получават съгласието на "Пьотър Васьов" да даде път на туристическия кораб. Нощта е ясна, морето тихо - в 22.15 ч. капитан Марков сравнява курса и предава управлението на щурмана Чудновски.

На съдебния процес ще бъде подозиран, че е слязъл в каютата на генерал Крикунов, началник на Управлението на КГБ в Одеска област.

Генералът пътува със семейството, закъснява и задържа отплаването с десетина минути

Може би е бил нетърпелив да отвори бутилката водка и Марков отива в каютата му. Преди това щурманът Чудновски докладва за промяната в разминаването. Часът е 22.20. "Добре, казва капитанът, впишете това в корабния дневник, свържете се с капитана на "Васьов" и уточнете курса, скоростта и реда на разминаване".

Часът е 22.22. На борда на "Пьотър Васьов" третият помощник-капитан Зубюк знае, че трябва непременно да направят маневра и променят скоростта, защото в лоцията на товарния кораб насреща бърза "Адмирал Нахимов".

22.58 ч. Капитан Ткаченко поглежда на екрана. Там ясно се отчита, че разминаването по носа е невъзможно без конфликт. Капитанът крещи: "Стоп, пълен напред, малък, още по-малък..." Ткаченко знае: дори със спрени машини по законите на инерцията корабът ще се движи още 1950 м.

23.02 ч. В трескав цайтнот и сам на пулта, Чудновски дава команда: "Ляв борд десет градуса ляво!". Грешка! Така пасажерският съд подлага на товарния кораб своя десен борд.

23.09 ч. Напълно объркан, капитан Ткаченко дърпа сирената трикратно - в море това означава "Моите двигатели работят на пълен заден". Но това е алармен сигнал и капитан Марков тича към мостика. Много късно!

23.12 ч. Ужасяващият сблъсък!

Вълнорезът на "Пьотър Васьов" разкъсва обшивката на машинното отделение на туристическия кораб

Капитан Марков изтърсва мръсна ругатня по адрес на своя щурман и заповядва на радиста да излъчва ЕсОЕс. Оставащите 8 минути са скок към гибелта. Мрак без светлини, спасителни екипи след час. "Адмирал Нахимов" повлича на дъното на 47 метра дълбочина 64 заклещени трупа. Общо 423 деца, жени и мъже са жертвите на ужасната нощ. Генералът от КГБ и семейството му не излизат от каютата гробница. Загива и щурманът Чудновски.
Двамата капитани са осъдени на по 15 години затвор. През 1992 г. са помилвани с президентски укази. Ткаченко заминава с жена си за Израел, взема нейната фамилия, през 2003 г. е капитан на яхта и претърпява корабокрушение край Канада. Така загива капитан Виктор Тальор, чийто "Пьотър Васьов" отнема живота на мнозина.
--------
Утрото на 10 септември 1989 г. Покрай Галац срещу течението на Дунав пълзи шлепов конвой от няколко секции, тласкачът отзад е "Петър Караминчев" от БРП-Русе, капитанът му Георги Ангеловски е с професионален опит. Между 8 и 9 ч. на 10 септември става фаталният сблъсък с румънски кораб. Това, което последва в дните, месеците и годините от румънска и българска страна в най-голямата дунавска трагедия, може да се счита за

"образец" на информационно затъмнение, обработка от специалните служби и неясноти на различни нива

На 11 септември с няколко реда БТА съобщава за сблъскване на румънски и български плавателни съдове край Галац. На 12 септември е публикувана съболезнователна телеграма на Тодор Живков до Николае Чаушеску за човешките жертви. И дотук. Следва оскъдна информация: българският капитан е задържан в Румъния, после върнат в България, следствието продължава, осъждат капитан Ангеловски, следва обжалване на присъдата...

Три години след трагедията в Галац разговарях с главния редактор на "Вяца либера" и журналисти. Получих от фоторепортера Николае Сбурлан снимки от съдебния процес в Галац и новото гробище, просто не можах да преброя кръстовете... Заведоха ме на дунавския бряг на метри от случката и ми разказаха

румънската версия:

Край Галац имало две трасета за корабите, в неделното утро българският конвой се е движил не по правилното трасе. Видимостта била ограничена от лека мъгла, но тласкачът не бил включил необходимата светлинна сигнализация. Минути преди произшествието от пристанището на Галац тръгва корабчето „Могошоайа”, побрало в себе си около 200 души, над допустимото.

Това били развеселени сватбари, които отивали до отсрещния пристан Писика, за да празнуват

„Могошоайа” прави ляв завой и пресича пътя на българите. Челната шлепова секция надвисва над корабчето, обръща го, преминава над него. „Могошоайа” потъва на дълбочина над 10 метра. Малцина оцеляват, между тях един от екипажа - корабният механик. Чудото се случва с петгодишно момченце: бащата, майката и сестра му загиват, но детето се хваща за празна пластмасова петлитрова туба и остава над водата...

Специалните служби заграждат района, там работят и разследват само румънски пожарникари, водолази, медици, следователи. Не са допуснати представители на БРП, нито международни експерти. Хората на "Секуритате" отнемат камерите и фотоапаратите на журналистите.

Официално са обявени 118 удавени, слуховете говорят за 207

Според румънските колеги всички жертви са намерени и идентифицирани, някои открити в рибарски мрежи надолу по течението, а едно дете извадено под кораб край Русе. Галацкият съд дава 10 години затвор за капитана. Споразумение между президентите Илиеску и Желев връща Ангеловски в България, където дочаква решението на румънския върховен съд. Според чуждестранни колеги близките на загиналите получили по 1700 долара обезщетение от румънски институции. От БРП-Русе отрекоха, защото роднините се обръщали лично към българското параходство за обезщетения, което нямало как да стане.

През 2005 г. бе последният ми телефонен разговор с капитан Георги Ангеловски. Очакващ окончателна развръзка по делото, капитан Ангеловски сподели, че лишен от правото да упражнява професията си, търка някаква пейка като пазач с мизерно заплащане...



Постфактум
Четвърт век неясноти и забрава

През август 2014 г. тръгнах отново по следите на най-голямата дунавска катастрофа след 25 години на неясноти и забрава. В БРП-Русе ме държаха на входа, нямаше го юриста, заместник-директора, директорът по диктофона отказа да ме приеме за 2 минути, отговорна служителка не знаеше къде живее семейството на злополучния подсъдим капитан. Стационарният му телефон бе закрит.

Нямаше смисъл да пътувам за Галац. От редакцията на "Вяца либера" не си направиха труда да ми отговорят кое е вярно: което научих в Галац за корабчето "Могошоайа", отиващо до Писика, или написаното в интернет, че "Могошоайа" бил пътнически кораб и на 10 септември 1989 г. пътувал по редовен рейс за Рени?

Капитан Георги Ангеловски от неотдавна вече е покойник. "Петър Караминчев" продължава да си играе със съдбата: през 90-те години куршуми го надупчиха при преминаване край Галац, на път за Австрия във витлото му попада неизвестен предмет и акостира "за ремонт" в сръбско пристанище тъкмо по времето на петролното и оръжейно ембарго. Преди време край Лом тласкачът бе сполетян от пожар...



Борислав КОСТОВ