Общо 423 деца, жени и мъже от „Адмирал Нахимов” са жертвите от ужасната нощ на 31 август 1986 г.
<em>Двете най-големи корабни катастрофи в Черно море и в Дунав са прокоба за социализма към края на осемдесетте години. Съветска трагедия причиняват &quot;Адмирал Нахимов&quot; и &quot;Пьотър Васьов&quot; до Новоросийск, а българският &quot;Петър Караминчев&quot; изпраща на дъното румънския &quot;Могошоайа&quot; край Галац.</em><br /> <br /> Презокеанският &quot;Адмирал Нахимов&quot; е построен в Германия. През 1945 г. е торпилиран от съветски катери, тръгва към немско пристанище, попада в собствено минно поле и потъва. Изваждат го през 1947 г. и след ремонт е собственост на СССР. Обзаведен е луксозно и извършва туристически круизи Одеса-Сочи. На 31 август 1986-а се готви да отплава около 22.00 ч. от Новоросийск с близо 1000 пасажери и 300 души екипаж. Но потъвалият вече кораб е подготвил сюрприз. Ще му помогне &quot;Пьотър Васьов&quot;. Товарният кораб идва от открито море и съгласно навигацията, трябва да бъде пропуснат с предимство, но в Новоросийск често влизащите кораби получават нареждане да пропуснат излизащите. Така диспечерите получават съгласието на &quot;Пьотър Васьов&quot; да даде път на туристическия кораб. Нощта е ясна, морето тихо - в 22.15 ч. капитан Марков сравнява курса и предава управлението на щурмана Чудновски. <br /> <br /> На съдебния процес ще бъде подозиран, че е слязъл в каютата на генерал Крикунов, началник на Управлението на КГБ в Одеска област. <br /> <br /> <u><strong>Генералът пътува със семейството, закъснява и задържа отплаването с десетина минути</strong></u><br /> <br /> Може би е бил нетърпелив да отвори бутилката водка и Марков отива в каютата му. Преди това щурманът Чудновски докладва за промяната в разминаването. Часът е 22.20. &quot;Добре, казва капитанът, впишете това в корабния дневник, свържете се с капитана на &quot;Васьов&quot; и уточнете курса, скоростта и реда на разминаване&quot;.<br /> <br /> Часът е 22.22. На борда на &quot;Пьотър Васьов&quot; третият помощник-капитан Зубюк знае, че трябва непременно да направят маневра и променят скоростта, защото в лоцията на товарния кораб насреща бърза &quot;Адмирал Нахимов&quot;.<br /> <br /> 22.58 ч. Капитан Ткаченко поглежда на екрана. Там ясно се отчита, че разминаването по носа е невъзможно без конфликт. Капитанът крещи: &quot;Стоп, пълен напред, малък, още по-малък...&quot; Ткаченко знае: дори със спрени машини по законите на инерцията корабът ще се движи още 1950 м.<br /> <br /> 23.02 ч. В трескав цайтнот и сам на пулта, Чудновски дава команда: &quot;Ляв борд десет градуса ляво!&quot;. Грешка! Така пасажерският съд подлага на товарния кораб своя десен борд.<br /> <br /> 23.09 ч. Напълно объркан, капитан Ткаченко дърпа сирената трикратно - в море това означава &quot;Моите двигатели работят на пълен заден&quot;. Но това е алармен сигнал и капитан Марков тича към мостика. Много късно!<br /> <br /> 23.12 ч. Ужасяващият сблъсък! <br /> <br /> <u><strong>Вълнорезът на &quot;Пьотър Васьов&quot; разкъсва обшивката на машинното отделение на туристическия кораб</strong></u><br /> <br /> Капитан Марков изтърсва мръсна ругатня по адрес на своя щурман и заповядва на радиста да излъчва ЕсОЕс. Оставащите 8 минути са скок към гибелта. Мрак без светлини, спасителни екипи след час. &quot;Адмирал Нахимов&quot; повлича на дъното на 47 метра дълбочина 64 заклещени трупа. Общо 423 деца, жени и мъже са жертвите на ужасната нощ. Генералът от КГБ и семейството му не излизат от каютата гробница. Загива и щурманът Чудновски.<br /> Двамата капитани са осъдени на по 15 години затвор. През 1992 г. са помилвани с президентски укази. Ткаченко заминава с жена си за Израел, взема нейната фамилия, през 2003 г. е капитан на яхта и претърпява корабокрушение край Канада. Така загива капитан Виктор Тальор, чийто &quot;Пьотър Васьов&quot; отнема живота на мнозина.<br /> --------<br /> Утрото на 10 септември 1989 г. Покрай Галац срещу течението на Дунав пълзи шлепов конвой от няколко секции, тласкачът отзад е &quot;Петър Караминчев&quot; от БРП-Русе, капитанът му Георги Ангеловски е с професионален опит. Между 8 и 9 ч. на 10 септември става фаталният сблъсък с румънски кораб. Това, което последва в дните, месеците и годините от румънска и българска страна в най-голямата дунавска трагедия, може да се счита за <br /> <br /> <u><strong>&quot;образец&quot; на информационно затъмнение, обработка от специалните служби и неясноти на различни нива</strong></u><br /> <br /> На 11 септември с няколко реда БТА съобщава за сблъскване на румънски и български плавателни съдове край Галац. На 12 септември е публикувана съболезнователна телеграма на Тодор Живков до Николае Чаушеску за човешките жертви. И дотук. Следва оскъдна информация: българският капитан е задържан в Румъния, после върнат в България, следствието продължава, осъждат капитан Ангеловски, следва обжалване на присъдата... <br /> <br /> Три години след трагедията в Галац разговарях с главния редактор на &quot;Вяца либера&quot; и журналисти. Получих от фоторепортера Николае Сбурлан снимки от съдебния процес в Галац и новото гробище, просто не можах да преброя кръстовете... Заведоха ме на дунавския бряг на метри от случката и ми разказаха <br /> <br /> <u><strong>румънската версия:</strong></u><br /> <br /> Край Галац имало две трасета за корабите, в неделното утро българският конвой се е движил не по правилното трасе. Видимостта била ограничена от лека мъгла, но тласкачът не бил включил необходимата светлинна сигнализация. Минути преди произшествието от пристанището на Галац тръгва корабчето &bdquo;Могошоайа&rdquo;, побрало в себе си около 200 души, над допустимото. <br /> <br /> Това били развеселени сватбари, които отивали до отсрещния пристан Писика, за да празнуват<br /> <br /> &bdquo;Могошоайа&rdquo; прави ляв завой и пресича пътя на българите. Челната шлепова секция надвисва над корабчето, обръща го, преминава над него. &bdquo;Могошоайа&rdquo; потъва на дълбочина над 10 метра. Малцина оцеляват, между тях един от екипажа - корабният механик. Чудото се случва с петгодишно момченце: бащата, майката и сестра му загиват, но детето се хваща за празна пластмасова петлитрова туба и остава над водата...<br /> <br /> Специалните служби заграждат района, там работят и разследват само румънски пожарникари, водолази, медици, следователи. Не са допуснати представители на БРП, нито международни експерти. Хората на &quot;Секуритате&quot; отнемат камерите и фотоапаратите на журналистите. <br /> <br /> <u><strong>Официално са обявени 118 удавени, слуховете говорят за 207</strong></u><br /> <br /> Според румънските колеги всички жертви са намерени и идентифицирани, някои открити в рибарски мрежи надолу по течението, а едно дете извадено под кораб край Русе. Галацкият съд дава 10 години затвор за капитана. Споразумение между президентите Илиеску и Желев връща Ангеловски в България, където дочаква решението на румънския върховен съд. Според чуждестранни колеги близките на загиналите получили по 1700 долара обезщетение от румънски институции. От БРП-Русе отрекоха, защото роднините се обръщали лично към българското параходство за обезщетения, което нямало как да стане.<br /> <br /> През 2005 г. бе последният ми телефонен разговор с капитан Георги Ангеловски. Очакващ окончателна развръзка по делото, капитан Ангеловски сподели, че лишен от правото да упражнява професията си, търка някаква пейка като пазач с мизерно заплащане...<br /> <br /> <br /> <strong><hr /> Постфактум<br /> Четвърт век неясноти и забрава<br /> </strong><br /> През август 2014 г. тръгнах отново по следите на най-голямата дунавска катастрофа след 25 години на неясноти и забрава. В БРП-Русе ме държаха на входа, нямаше го юриста, заместник-директора, директорът по диктофона отказа да ме приеме за 2 минути, отговорна служителка не знаеше къде живее семейството на злополучния подсъдим капитан. Стационарният му телефон бе закрит.<br /> <br /> Нямаше смисъл да пътувам за Галац. От редакцията на &quot;Вяца либера&quot; не си направиха труда да ми отговорят кое е вярно: което научих в Галац за корабчето &quot;Могошоайа&quot;, отиващо до Писика, или написаното в интернет, че &quot;Могошоайа&quot; бил пътнически кораб и на 10 септември 1989 г. пътувал по редовен рейс за Рени?<br /> <br /> Капитан Георги Ангеловски от неотдавна вече е покойник. &quot;Петър Караминчев&quot; продължава да си играе със съдбата: през 90-те години куршуми го надупчиха при преминаване край Галац, на път за Австрия във витлото му попада неизвестен предмет и акостира &quot;за ремонт&quot; в сръбско пристанище тъкмо по времето на петролното и оръжейно ембарго. Преди време край Лом тласкачът бе сполетян от пожар...<br /> <br /> <br /> <strong><br /> Борислав КОСТОВ</strong><br />