17 Септ. 2014, 12:45
12704 прочита
3 коментара
Общо 423 деца, жени и мъже от „Адмирал Нахимов” са жертвите от ужасната нощ на 31 август 1986 г.
<em>Двете най-големи корабни катастрофи в Черно море и в Дунав са прокоба за социализма към края на осемдесетте години. Съветска трагедия причиняват "Адмирал Нахимов" и "Пьотър Васьов" до Новоросийск, а българският "Петър Караминчев" изпраща на дъното румънския "Могошоайа" край Галац.</em><br />
<br />
Презокеанският "Адмирал Нахимов" е построен в Германия. През 1945 г. е торпилиран от съветски катери, тръгва към немско пристанище, попада в собствено минно поле и потъва. Изваждат го през 1947 г. и след ремонт е собственост на СССР. Обзаведен е луксозно и извършва туристически круизи Одеса-Сочи. На 31 август 1986-а се готви да отплава около 22.00 ч. от Новоросийск с близо 1000 пасажери и 300 души екипаж. Но потъвалият вече кораб е подготвил сюрприз. Ще му помогне "Пьотър Васьов". Товарният кораб идва от открито море и съгласно навигацията, трябва да бъде пропуснат с предимство, но в Новоросийск често влизащите кораби получават нареждане да пропуснат излизащите. Така диспечерите получават съгласието на "Пьотър Васьов" да даде път на туристическия кораб. Нощта е ясна, морето тихо - в 22.15 ч. капитан Марков сравнява курса и предава управлението на щурмана Чудновски. <br />
<br />
На съдебния процес ще бъде подозиран, че е слязъл в каютата на генерал Крикунов, началник на Управлението на КГБ в Одеска област. <br />
<br />
<u><strong>Генералът пътува със семейството, закъснява и задържа отплаването с десетина минути</strong></u><br />
<br />
Може би е бил нетърпелив да отвори бутилката водка и Марков отива в каютата му. Преди това щурманът Чудновски докладва за промяната в разминаването. Часът е 22.20. "Добре, казва капитанът, впишете това в корабния дневник, свържете се с капитана на "Васьов" и уточнете курса, скоростта и реда на разминаване".<br />
<br />
Часът е 22.22. На борда на "Пьотър Васьов" третият помощник-капитан Зубюк знае, че трябва непременно да направят маневра и променят скоростта, защото в лоцията на товарния кораб насреща бърза "Адмирал Нахимов".<br />
<br />
22.58 ч. Капитан Ткаченко поглежда на екрана. Там ясно се отчита, че разминаването по носа е невъзможно без конфликт. Капитанът крещи: "Стоп, пълен напред, малък, още по-малък..." Ткаченко знае: дори със спрени машини по законите на инерцията корабът ще се движи още 1950 м.<br />
<br />
23.02 ч. В трескав цайтнот и сам на пулта, Чудновски дава команда: "Ляв борд десет градуса ляво!". Грешка! Така пасажерският съд подлага на товарния кораб своя десен борд.<br />
<br />
23.09 ч. Напълно объркан, капитан Ткаченко дърпа сирената трикратно - в море това означава "Моите двигатели работят на пълен заден". Но това е алармен сигнал и капитан Марков тича към мостика. Много късно!<br />
<br />
23.12 ч. Ужасяващият сблъсък! <br />
<br />
<u><strong>Вълнорезът на "Пьотър Васьов" разкъсва обшивката на машинното отделение на туристическия кораб</strong></u><br />
<br />
Капитан Марков изтърсва мръсна ругатня по адрес на своя щурман и заповядва на радиста да излъчва ЕсОЕс. Оставащите 8 минути са скок към гибелта. Мрак без светлини, спасителни екипи след час. "Адмирал Нахимов" повлича на дъното на 47 метра дълбочина 64 заклещени трупа. Общо 423 деца, жени и мъже са жертвите на ужасната нощ. Генералът от КГБ и семейството му не излизат от каютата гробница. Загива и щурманът Чудновски.<br />
Двамата капитани са осъдени на по 15 години затвор. През 1992 г. са помилвани с президентски укази. Ткаченко заминава с жена си за Израел, взема нейната фамилия, през 2003 г. е капитан на яхта и претърпява корабокрушение край Канада. Така загива капитан Виктор Тальор, чийто "Пьотър Васьов" отнема живота на мнозина.<br />
--------<br />
Утрото на 10 септември 1989 г. Покрай Галац срещу течението на Дунав пълзи шлепов конвой от няколко секции, тласкачът отзад е "Петър Караминчев" от БРП-Русе, капитанът му Георги Ангеловски е с професионален опит. Между 8 и 9 ч. на 10 септември става фаталният сблъсък с румънски кораб. Това, което последва в дните, месеците и годините от румънска и българска страна в най-голямата дунавска трагедия, може да се счита за <br />
<br />
<u><strong>"образец" на информационно затъмнение, обработка от специалните служби и неясноти на различни нива</strong></u><br />
<br />
На 11 септември с няколко реда БТА съобщава за сблъскване на румънски и български плавателни съдове край Галац. На 12 септември е публикувана съболезнователна телеграма на Тодор Живков до Николае Чаушеску за човешките жертви. И дотук. Следва оскъдна информация: българският капитан е задържан в Румъния, после върнат в България, следствието продължава, осъждат капитан Ангеловски, следва обжалване на присъдата... <br />
<br />
Три години след трагедията в Галац разговарях с главния редактор на "Вяца либера" и журналисти. Получих от фоторепортера Николае Сбурлан снимки от съдебния процес в Галац и новото гробище, просто не можах да преброя кръстовете... Заведоха ме на дунавския бряг на метри от случката и ми разказаха <br />
<br />
<u><strong>румънската версия:</strong></u><br />
<br />
Край Галац имало две трасета за корабите, в неделното утро българският конвой се е движил не по правилното трасе. Видимостта била ограничена от лека мъгла, но тласкачът не бил включил необходимата светлинна сигнализация. Минути преди произшествието от пристанището на Галац тръгва корабчето „Могошоайа”, побрало в себе си около 200 души, над допустимото. <br />
<br />
Това били развеселени сватбари, които отивали до отсрещния пристан Писика, за да празнуват<br />
<br />
„Могошоайа” прави ляв завой и пресича пътя на българите. Челната шлепова секция надвисва над корабчето, обръща го, преминава над него. „Могошоайа” потъва на дълбочина над 10 метра. Малцина оцеляват, между тях един от екипажа - корабният механик. Чудото се случва с петгодишно момченце: бащата, майката и сестра му загиват, но детето се хваща за празна пластмасова петлитрова туба и остава над водата...<br />
<br />
Специалните служби заграждат района, там работят и разследват само румънски пожарникари, водолази, медици, следователи. Не са допуснати представители на БРП, нито международни експерти. Хората на "Секуритате" отнемат камерите и фотоапаратите на журналистите. <br />
<br />
<u><strong>Официално са обявени 118 удавени, слуховете говорят за 207</strong></u><br />
<br />
Според румънските колеги всички жертви са намерени и идентифицирани, някои открити в рибарски мрежи надолу по течението, а едно дете извадено под кораб край Русе. Галацкият съд дава 10 години затвор за капитана. Споразумение между президентите Илиеску и Желев връща Ангеловски в България, където дочаква решението на румънския върховен съд. Според чуждестранни колеги близките на загиналите получили по 1700 долара обезщетение от румънски институции. От БРП-Русе отрекоха, защото роднините се обръщали лично към българското параходство за обезщетения, което нямало как да стане.<br />
<br />
През 2005 г. бе последният ми телефонен разговор с капитан Георги Ангеловски. Очакващ окончателна развръзка по делото, капитан Ангеловски сподели, че лишен от правото да упражнява професията си, търка някаква пейка като пазач с мизерно заплащане...<br />
<br />
<br />
<strong><hr />
Постфактум<br />
Четвърт век неясноти и забрава<br />
</strong><br />
През август 2014 г. тръгнах отново по следите на най-голямата дунавска катастрофа след 25 години на неясноти и забрава. В БРП-Русе ме държаха на входа, нямаше го юриста, заместник-директора, директорът по диктофона отказа да ме приеме за 2 минути, отговорна служителка не знаеше къде живее семейството на злополучния подсъдим капитан. Стационарният му телефон бе закрит.<br />
<br />
Нямаше смисъл да пътувам за Галац. От редакцията на "Вяца либера" не си направиха труда да ми отговорят кое е вярно: което научих в Галац за корабчето "Могошоайа", отиващо до Писика, или написаното в интернет, че "Могошоайа" бил пътнически кораб и на 10 септември 1989 г. пътувал по редовен рейс за Рени?<br />
<br />
Капитан Георги Ангеловски от неотдавна вече е покойник. "Петър Караминчев" продължава да си играе със съдбата: през 90-те години куршуми го надупчиха при преминаване край Галац, на път за Австрия във витлото му попада неизвестен предмет и акостира "за ремонт" в сръбско пристанище тъкмо по времето на петролното и оръжейно ембарго. Преди време край Лом тласкачът бе сполетян от пожар...<br />
<br />
<br />
<strong><br />
Борислав КОСТОВ</strong><br />
3 Коментара: