Животът ми е свързан с работата, така релаксирам истински, твърди ветеранът
Богатство, истинско богатство от личности, характери и типажи срещаме в ежедневието. Но... малцина са онези, които биха казали и доказали, че докато работят, релаксират. Та това са хора висша форма работохолици.

Изпитвам неописуемо удоволствие, когато се срещам и беседвам с един от тях - всепризнатият строител на българската музикална култура, старши научният сътрудник, докторът по изкуствознание Михаил Букурещлиев. Няма да забравя неговите думи: “Животът ми е свързан с работата. Така релаксирам истински, особено когато съм с децата”.

За всеки човек, имащ допир до културните ценности, името Михаил Букурещлиев не е непознато. Мнозинството го свързват с детско-юношеския фолклорен ансамбъл “Изворче”. И с право, защото всъщност той е бащата на първия в България ансамбъл от такъв характер, създаден през далечната 1961 г. по идея на знаменития български композитор Филип Кутев. Той поверява задачата на младия тогава редактор във фолклорната редакция на Радио София, проявил интерес и пръв се насочил да изследва детския фолклор на България.

За педагогическите, музиколожките и композиторските качества на Михаил Букурещлиев неведнъж ми е разказвал големият музикален педагог от Монтана, творецът Димитър Илиев. Той е човекът, който е имал възможността да общува професионално с него.

„С Мишо, както ние музикантите го наричаме, се познавам от края на петдесетте години на миналия век, когато той беше най-младият редактор в редакция “Народна музика” в Българското национално радио - казваше Илиев. - Сетне с шеметна бързина се разви като музиковед в Института по музика при БАН, диригент на детско-юношеския фолклорен ансамбъл “Изворче” при Двореца на пионерите, композитор и аранжор, непрестанно свързан с всички национални и регионални събори на народното творчество у нас, където почти винаги е бил член на журито, общественик и радетел за чист и неопетнен български фолклор. По едно време беше и главен художествен ръководител на Държавния ансамбъл за песни и танци “Филип Кутев”. И днес той продължава своята дейност, което го издига високо в националната ни култура. Желая му да съхрани силите си”.


- Проф. Букурещлиев, как се сродихте с музиката и най-вече с фолклорната песен?
- Завърших средното си образование в Дупница. Кандидатствах и бях приет в педагогическия отдел на Музикалната академия в София. След като завърших висшето си образование и през 1953 г. успешно издържах конкурса, станах редактор в редакция “Народна музика” на Радио София. Постъпих при Георги Бояджиев. На всички добродетели съм се учил от Парашкев Хаджиев, Марин Големинов, Веселин Стоянов, проф. д-р Стоян Джуджев - все колоси в музикалното изкуство. После продължително време работих в Института по музикознание на БАН, чийто директор по това време беше Петко Стайнов. Чест, но и отговорност за мене беше да наследя от Филип Кутев Държавния ансамбъл за народни песни и танци, приел неговото име. Като негов главен художествен ръководител се пенсионирах в ансамбъла.

- Доколкото ми е известно, вие дълбоко осъзнавате, че фолклорът играе голяма роля в опазването на българските духовни ценности…
- Разбира се, той е несменяемата емблема на България и живата нейна история. Затова с голяма страст се хвърлих в неговото изследване. През 1981 г. защитих дисертация на тема “Детският фолклор на България”, а седем години по-късно станах старши научен сътрудник в БАН. Чета лекции в Софийския и Благоевградския университет. За времето от 1968 до 2010 г. съм съставил 14 сборници. Написах книги за Манол Михайлов, Цвятко Благоев, Стоян Величков и други фолклорни изпълнители…

- Филип Кутев насърчаваше ли ви?
- Малко е да се каже насърчаваше. За да ми помагат, Кутев насочи някои от най-добрите инструменталисти - кавалджията Никола Ганчев, гъдуларя Христо Касиотов, гайдаря Иван Варимезов, тамбуриста Михаил Йорданов. Лека-полека заедно с тях успях да завъртя колелото и фолклорът стана част от хемоглобина на немалко млади хора. Възпитани и обучени в “Изворче”, те тръгваха по трънливите пътеки на професионалните музиканти или танцьори. Оттук засукват неговото мляко такива ярки изпълнители, като Лиляна Галевска, Светла Караджова, Роза Банчева, че дори и моята дъщеря Петя, която сега ми е дясната ръка в ръководенето на ансамбъла... Под мое ръководство тази уникална детска формация изнесе стотици концерти във всички краища на България, че и в чужбина. Носителка е на престижни награди от авторитетни наши и световни фолклорни фестивали и конкурси. По нейния пример вървят и създадените още преди години ансамбли в Русе, Горна Оряховица, Велико Търново и Варна.

За книгата “Златопръстия от Странджа” Димитър Илиев разказва: „За да узнае какъв творец е големият майстор на кавала Стоян Величков - човек трябва да е слушал неговата свирня солово и с оркестъра на Българското национално радио. Много сполучливо допълнение към тези впечатления е и книгата на Букурещлиев за него. Със Стоянчо се знаем от времето, когато през 70-те години неговият оркестър съпровождаше изпълненията на народния хор при Природо-математическата гимназия в Монтана, ръководен от мене.

Още тогава почувствах благатата му душевност и добрата колегиалност. По-късно, при записите на моите хора и песни в първо студио на Радио София с оркестъра, където той беше солист, ме подпомогна с акъл - как да си настройвам инструментите, за да стоят интонационно с оркестъра. При репетиции и записи на солиращи външни музиканти като мен бе винаги загрижен за максимално добрата интерпретация и качества на записите. С медения звук на кавала Стоян Величков е връх в соловото и оркестровото изпълнителско творчество. Хубаво е, че Мишо написа за него”.

Обществеността на Монтана поздрави своя голям приятел Михаил Букурещлиев, който навърши 84 г., но не чувства тежестта на патриаршеската си възраст. Да ни е жив и здрав, защото, докато има такива дарования като него, на българската сцена ще царува красотата и песента – категорични са хората от географския център на Българския Северозапад.

Юлий ЙОРДАНОВ