Актрисата Илка Зафирова: Забраняваха на Рангел Вълчанов да снима "Вълчицата"

<em>Илка Зафирова е българска театрална и киноактриса. След Великотърновския, Пловдивския и Пазарджишкия театър още през 70-те се установява в столичния театър &bdquo;София&rdquo;, по-късно преминава в Малък градски театър &bdquo;Зад канала&rdquo;, играе и на сцената на Театър 199. Снимала се е в десетки филми на култови режисьори като Рангел Вълчанов, Методи Андонов, Иван Андонов и др. По-старото поколение я помни с емблематичната й роля във филма &bdquo;Вълчицата&rdquo; и любимия за няколко поколения &bdquo;Дами канят&rdquo;. Една от последните роли на актрисата е майката на Чарли в телевизионния сериал &bdquo;Стъклен дом&rdquo;. </em><br /> <br /> <hr /> - Г-жо Зафирова, имате ли нещо против да ви наричам Вълчицата &ndash; тази ви роля се превърна в нещо като прозвище?..<br /> - Не, но по-голямата част от младите ме знаят не от филма &bdquo;Вълчицата&rdquo;, а от сериала &bdquo;Стъклен дом&rdquo;. 40 и повече години съм на сцената, но те и на театър не ходят.<br /> <br /> <strong>- Пътят ви към актьорството как започна всъщност?</strong><br /> - О, аз много пъти съм го казвала, но пак ще повторя: учех френска филология, но кандидатствах във ВИТИЗ и не ме приеха. После отидох в театъра в Смолян &ndash; тогава имаше един член 9 &ndash; по него ме назначиха. Като мина сезонът пак се опитах да кандидатствам, но не ми разрешиха.<br /> <br /> <strong>- Защо не са ви разрешили?</strong><br /> - Защото по данни на ОФ организацията в квартала, понеже не ме били виждали цяла година, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>решили че съм правила опити за бягство през граница <br /> </strong></span><br /> Това осуети кандидатстването - бях изпуснала вече сроковете и стана така, че кандидатствах на следващата година &ndash; тогава ме приеха.<br /> <strong><br /> - А вярно ли е твърдението, че баща ви е бил фабрикант?</strong><br /> - Уви, не. Това бяха глупости, които се говореха, защото ходех с едни цветни чорапи, бях шумно момиче и понеже винаги казвах това, което мисля, бяха решили, че сигурно съм там от &bdquo;онези&rdquo;. <br /> <br /> <strong>- Играли сте с Апостол Карамитев в &bdquo;Бялата стая&rdquo;...</strong><br /> - Апостол Карамитев е един от най-големите български актьори, които сме имали. Той беше един изключително интересен и достоен човек. Общуването с него беше удоволствие - ставаше ти светло на душата.<br /> <br /> - Рангел Вълчанов ви избира за филма &bdquo;Вълчицата&rdquo;, докато още следвате...<br /> - Ами, Рангел вече беше направил филма &bdquo;На малкия остров&rdquo; и беше доказал, че е един изключително амбициозен, талантлив и нестандартен човек. А аз бях студентка във втори курс във ВИТИЗ тогава. Така че за мен беше изключително вълнуващо събитие да започна кариерата си с такъв старт, с такава роля. И освен това имах честта да партнирам на един от най-големите български актьори - Георги Калоянчев, светла му памет. <strong><br /> <br /> - Не се ли дразните, че повечето от по-младите хора ви помнят покрай сериала &bdquo;Стъклен дом&rdquo;, а не познават предишните ви роли?</strong><br /> - Те даже не ми знаят името. Покрай сериала в провинцията се чуваше: &bdquo;Майката на Чарли, майката на Чарли&rdquo;. Е, аз не съм поласкана от това, но не съм се и нервирала. Даже ми става смешно, че 40 години съм на сцена, е нямам много филми, но пък съм участвала в едни от най-добрите, и сега чак са ме запомнили като &bdquo;майката на Чарли&rdquo;. Телевизионните сериали покриха вече всичко, там влизат звездите.<br /> <br /> <strong>- Вярно ли е, че при подбора на състава за филма &bdquo;Дами канят&rdquo; е имало доста кандидатки?</strong><br /> - О, да &ndash; много бяха наистина. Този филм беше едно непрекъснато веселие. Иван Андонов умееше да създава една спокойна, сигурна атмосфера за работа, може би защото той също беше актьор и познаваше актьорския манталитет, актьорската душа. Така, че от участието си в онзи филм имам само най-най прекрасни спомени. Получи се един забавен филм, който не поставяше някакви сериозни проблеми, но пък забавляваше хората и всички го харесваха. Съвсем друга тематика беше &bdquo;Вълчицата&rdquo; на Рангел &ndash; там имаше един повече от остър социален момент. Те и затова му забраниха на Рангел в продължение на няколко години да снима, защото <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>&bdquo;Вълчицата&rdquo; се опита да каже една неудобна истина за нашето общество<br /> </strong></span><br /> - да покаже момичетата от ТВУ-тата и причините те да са там...За мен най-хубавото нещо в този филм е последният кадър, в който събарят оградата на ТВУ-то и как правят това съвсем задружно. Момичетата намериха в лицето на един директор човек, който ги разбира и обича и в тази роля беше Калата. Обичам финала на този филм.<br /> <br /> <strong>- Заради този кадър с оградата ли забраниха на Рангел Вълчанов да снима?</strong><br /> - Заради всичко в този филм. Беше реалистичен и по тази причина - неудобен. Хората го запомниха като толкова убедителен и истински, че като се движех по улиците, имаше хора, които ме мислеха за реална възпитаничка на ТВУ и ме питаха &bdquo;как е там&rdquo;. Викаха ми &bdquo;Вълче&rdquo;. То и досега някои мои връстници, като ме видят, ми казват: &bdquo;Ех, Вълче, Вълче!&rdquo; Но това ми е изключително приятно, защото това е филм, правен точно преди 50 години и още има хора, които да го помнят и ме разпознават, което е голяма чест за мен. Никога не съм съжалявала, че станах актриса, въпреки че повече от десетина години бях все по провинциални театри и <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>детето ми го отгледаха майка и татко, светла им памет </strong></span><br /> <br /> Аз си идвах за почивните дни и всъщност пропуснах тези най-най сладки години на дъщеря си. Ако нещо ми е отнела професията, то е това. Слава Богу, че родителите ми бяха млади тогава. Майка не работеше, така че имах това спокойствие. Иначе трябваше да си влача детето с мене от град в град. <br /> <strong><br /> - На колко беше дъщеря ви Неда, когато се разделяте със съпруга си?</strong><br /> - На 8, но не обичам да говоря по тази тема. <br /> <br /> <strong>- Вярно ли е, че сте разбили сърцето на испанския актьор Франциско Рабал?</strong><br /> - Това пък е най-щурото и диво нещо, което съм чувала за себе си.<br /> Предполагам, че тоя слух тръгва от една книга на Иван Стоянович, Бог да го прости и него. Аз много гледах филми навремето и с Иван, понеже бяхме много близки приятели, много сме обсъждали един или друг актьор. Той знаеше, че харесвам Франциско Рабал и все ме закачаше, че на Франциско съкратеното му име било Пако. И от там - Пако, Пако, Пакито &ndash; закачаше ме той на тази тема и в онази книга, която написа за приятелите си, аз присъствам с това, че съм &bdquo;обичала&rdquo; Рабал. Но това е шега, разбира се. <br /> <br /> <strong>- Вие, като утвърден творец, как мислите: какво липсва на българския театър, на киното ни? Напоследък пак имаше скандали за субсидиите от НФЦ...</strong><br /> - Парите не са толкова малко, колкото лошо се разпределят. Много неправилно действа цялата тази система. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Лошото е, че повече от парите, липсват идеите</strong></span><br /> <br /> И за това не са виновни парите. Е, сега напоследък гледам - явяват се разни млади хора, правят едно по-различно кино, правят алтернативен театър &ndash; всичко това дава надежда. <br /> <br /> <strong>- Да се върнем отново на вас. Откъде наследихте този характерен алтов глас?</strong><br /> - Майка ми беше с такъв глас. Аз съм и много музикална, но не положих усилия да пея. Тодор Колев навремето беше впечатлен от моя глас и ме караше да се заема да уча да пея джаз. Не го направих, но пък съм голяма танцьорка. Вече ми е малко трудно, но аз бях може би една от най-добрите рокаджийки на София в онези времена.<br /> <br /> <strong>- Как живеете сега?</strong><br /> - Слава на Бога, все още работя в Малък градски театър &bdquo;Зад канала&rdquo; и покрай дъщеря ми имам щастието да се радвам на внучка на две годинки и половина, която се казва София. <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Александрина РОКАНОВА<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />