ОТ УПОР
• Любо Пъпката е бил вербуван заради продажба на порнокасети, жена му е внучка на Паун Грозданов
• Срещу Волен Сидеров има две преписки в ДС - за кражба на скъп японски фотоапарат и за папарашки снимки

Политическият затворник, дисидентът, правозащитникът, поетът и публицистът Николай Колев - Босия няма нужда от представяне.
Кольо Босия е председател на Независимото дружество за защита правата на човека /НДЗПЧ/ от юни 1990-а до юли 1992 г. Бил е член на НИС на СДС. Напуска НДЗПЧ и СДС през юли 1992-ра поради несъгласие с програмата и курса на синята партия и нейния кабинет. От 1997-ма досега има собствена фирма за консултантски услуги, реклама и PR. Разведен, с пет дъщери, а от няколко месеца се радва и на първи внук.
Автор е на 2 самиздатски стихосбирки преди 10 ноември. След ^нежната революция^ публикува 4 книги. В момента е председател на Българската лига за правата на човека.

- Николай, дочух, че досиетата на т.нар. редови хора се пазели в насипно състояние в съответните районни управления на МВР и никога нямало да бъдат разсекретени. Този факт /ако е истина, разбира се/ ни беше ^спестен^ при първото ^масово^ отваряне на досиетата през 1997-1998 г. Твоето обяснение?
- Аз знам нормативните документи на Държавна сигурност. По норматив един екземпляр трябва да има в окръжното управление и един задължително се дава в централния архив на съответното управление. Така че това, което го има в централното управление - същият обем, същият брой листове, същият текст, трябва да го има и в София. Съществува обаче един такъв момент - че една част от архивите беше унищожена, но всичко е заснето предварително и го има на микрофилми. Никой не хвърля бисери на свинете. Това са бисери, които вършат много работа. Много пари са вкарани вътре и много пари се изкарват от тези неща. Една голяма част от хората нямат досиета, но са били нещатни сътрудници на Държавна сигурност. Това са т. нар. доверени лица. Довереното лице не подписва декларация. Понякога, когато е особено ценно, даже и картонче не му се завежда.
- Но ако това доверено лице трябва да получи пари? Нали ще трябва да се разпише някъде - та дори и на нещо като ^хвърчащ^ лист? Как иначе оперативният работник, към когото се числи, ще оправдае сумата, която му е дал?
- Да, разбира се, ще се подпише.
- Значи, остават следи...
- Но много често те пари не са взимали. Правеха им се подаръци от друг вид - без ред да вземат кола, апартамент, децата им да отидат да учат в съответната специалност, да получат стипендия, самите те и семействата им да пътуват в чужбина... Това съвсем не бяха малки бонуси за времето. Даже някои от тези бонуси бяха много по-големи от парите, които са получавали. Други досиета пък бяха приватизирани.
- Какво имаш предвид?
- Ще ти разкажа един конкретен случай от моя роден град Стара Загора.
- Вярно ли е, че там ДС е била една от най-свирепите в страната?
- Да. Де що имаше изроди, ги пращаха там по партийна линия. Там партийните секретари, милицията, ДС бяха страхотни натегачи. И поради това атмосферата в Стара Загора не беше никак приятна. Но да се върнем на конкретния случай. Става въпрос за един офицер - Сергей Вътков, от служба ^Искра^, която се занимаваше с архивите в рамките на окръжното управление на МВР. Той със служебните куфари пред погледите на колегите си отнесе на вилата си близо 5000 досиета! Това стана през 1991 г. После започна да изнудва хората, които имат досие, за да им ги продава. Доколкото знам, от д-р Тренчев е искал 8000 марки. Той не му ги е дал. След това тези досиета се оказаха у Иво Цанев. Тогава той беше хлапак - 24-25-годишен, но беше шеф по сигурността в Министерския съвет.
- Срещу пари ли се е снабдил с тях, или Вътков му ги е подарил – ей-така, от ^добро сърце^?
- Това не мога да кажа. Вероятно Вътков е бил заставен да ги даде, защото това, което е направил, е престъпление отвсякъде. Научих това нещо и веднага го ^избръмчах^ по БНР. На третия ден в главния архив на МВР се получават няколко кашона със същите досиета.
- Кой от ДС те преследваше най-много в Стара Загора?
- С мен се занимаваше службата за проследяване и подслушване - основно от София, тъй като бях на национално ниво, така да се каже. Аз ги познавам всички, които са работили по мен - това са няколко десетки служители. Някои са ми много верни агенти, дават ми информация.
- Продължавайки да са на работа в службите?!
- Не, те отдавна не са там. Но тази информация, която имам за периода до 1990-а, е пълна. Въпреки че това е една мръсотия, в която човек ако бръкне, няма начин да не се изцапа.
- Дали според теб Комисията по досиетата вади всички агенти на светло - разбира се, от съответния спектър, или само ^представителни извадки^ - тоест, действа избирателно?
- Комисията вади това, което й дадат. Но тя не драпа да получи целия архив, всичко, което е в наличност, за да може, ако за някое лице има картонче, да представи този документ в съда и служителят, който го е укрил, да отиде на съд. Във Великото народно събрание бяха около 250 души агенти. В 38-ото Богомил Бонев каза, че са 93. А сега са 139. Много странни цифри се получават. Да не говорим, че досиетата, които бяха извадени, след това не се дадоха. Което за мен е много странно. Това означава две неща - първо, укриване на специални агенти от архива на МВР, от военните и от Първо главно. Второто е некомпетентност. Третото е, че законът явно не е достатъчно добър, за да застави държавни служители да си вършат работата безпрекословно.
- Има обаче и друг аспект, който повечето медии забравят. Че ако някой е вербуван заради това, че е извършил дадено престъпление, и в замяна на сътрудничество не му се търси наказателна отговорност, съответният служител, който го е вербувал, би трябвало да отиде на съд...
- Действително, строго погледнато, с укриване на престъплението се извършва ново престъпление. Но имаше в нормативните бази такива документи, които позволяваха включително да се инсценират престъпления, за да могат да вербуват даден човек. По такъв начин се вербуваха хора за криминалната милиция. Много са вербувани и за ДС - хора с проблеми, които се намират в неравностойно положение, инвалиди, хора, които имат отмъстителен характер и прочее. Що се отнася до престъпленията, те не са били тежки - убийства или опити за убийства. Най-често това бяха рекет /тогава това се наричаше опит за изнудване/, измами или пък продажба на порнокасети. Има един такъв политик, който е вербуван заради продажба на порнокасети. Става въпрос за Любо Пъпката. Той е хващан два пъти. Въпреки че жена му Диляна е внучка на Паун Грозданов/комунистически функционер - б.р./, а баща му беше личен отоларинголог на Тодор Живков, службите не са се уплашили от това и са го вербували. Друг такъв случай е Волен Сидеров. Вербували са го заради кражба на японски фотоапарат - скъп, на цена около 900 долара. Дали тази кражба е била инсценирана, или той го е откраднал наистина, това не мога да кажа. Но има заведена преписка, която после е прекратена. Втората преписка е заради папарашка снимка - от периода, когато бил фотограф. Имам номерата и на двете преписки. Аз съм му ги показвал и на него.
- Как реагира той?
- Волен дойде да се бие с мен. Каза ми: ^Лайнар, ще ти е.... майката!^ Това стана в Съюза на писателите. Повтаряше го на всеки 30 минути, докато не излязохме навън. Той искаше да излезем, за да ме набиел, но аз му казах, че не ми е от категорията. Като излязохме в градинката на ^Солунска^, той ми посегна и аз си го понатупах. Докато Капка не ме помоли да спра.
- Спомена, че Сергей Вътков е рекетирал д-р Тренчев. Но официалната версия е, че лидерът на ^Подкрепа^ няма досие. Нещо не се връзва.
- Не знам на Тренчев защо му укриха досието. Той е бил ^агент Павлов^.
- Ти отново произведе новина!
- Е, мисля, че съм го казвал и преди. Общо взето, Тренчев е бил вербуван незаконно, защото не е бил навършил 18 години. Когато са го хванали с наркотици, той е бил ученик.
- А не смяташ ли, че някои агенти са били превербувани след 10 ноември и затова досиетата им няма да бъдат огласени в близките 50 години?
- Да, имало е такива случаи. Коритаров например.
- Той е бил превербуван след 1990-а, така ли?
- Явно е бил превербуван. Така е станало и с агент ^Иван^ - Красимир Каракачанов. Той също бе укриван дълго време. Изобщо голям лукс е да имаш агент и да не го използваш. Все едно да си купиш кон и да не го яздиш.
- Кои от т. нар. медийни босове или пък известни журналисти ще се окажат с картонче?
- Всички, които не са били силни по партийна линия. Защото главните редактори са били от висшата партийна номенклатура. Там решаваше не ДС и даже не ЦК, а политбюро. Спортните журналисти например, които излизаха често навън. Журналистите, които отразяваха криминални събития. При международниците пък нямаше толкова агенти, колкото кадрови офицери. В БТА имаше т. нар офицерски клуб. Там всички много напираха да станат офицери от Първо или Второ главно управление. Това беше престижно тогава. Например бащата на Асен Агов - това съм го казвал и преди, през 1986г. пише покъртително / в кавички, разбира се/, писмо до Димитър Стоянов защо неговите двама синове са пренебрегнати? Защо не получават това, което държавата заслужено им дължи?
- Агов-старши с какво толкова е бил заслужил пред държавата и партията?
- Първоначално той е бил земеделец, николапетковист. И през 1947г. го интернират. При него има една много интересна случка. Искал да купи къща, която се намирала на столичния площад ^Пирдоп^ - до писоара на някогашната автогара. Сключва договор и плаща първата от четирите вноски. Обаче го интернират и собствениците не получават останалите вноски. След като имотът стана общинска сграда, Асен намира този документ, отива при Софиянски, показва му го и си взима тази къща като негова, без да е реално такава. После направи замяна и построи апартамент от 88 квадрата на майка си точно срещу хотел ^Славия^. Още по-странното е, че когато оценяват къщата, оценката е в долари. На апартамента - също. Но когато го купува, един долар се е продавал за 80 лева, а когато го продава, доларът е вървял за 400 лв. Така че при Асенчо Агов е било голямо натискане - да стане партиен член и прочее.
- Бях изненадана от едно твое твърдение в столичен седмичник, че първият главен редактор на в.^Демокрация^ Йордан Василев е бил агент ^Емил^. Нали той беше отявлен антикомунист, с Блага бяха дисиденти, телефонът им се подслушваше...
- Това беше един спектакъл, който се изпълняваше. Впрочем Василев беше започнал дело срещу мен. Като разбра кои са ми свидетелите, не се яви на второто гледане и делото беше прекратено.
- Какво мислиш за Желю Желев например? Той чист ли е според теб откъм агентурно минало?
- За Желю не мисля нищо хубаво. И да е имал агентурно минало, то е било в друга държава. Никой не влезе във властта случайно. Това трябва да се знае. По резултатите от президентстването на Желю може да се видят много неща. Кои хора изтика напред. Ами нерегламентираните му срещи с Луканов у Хайтов? Тогава се сключи сделка. И не само това. Виждаме например сега тази конституция къде ни заведе - в съвършено друга посока.
- Какви параметри е имала сделката? Само властови ли?
- Не, разбира се. Ще ви кажа и нещо друго. Ако Филип Димитров не беше министър-председател, либийският дълг щеше да бъде върнат на България. Когато през 1992 г. дойде английска делегация, един генерал от техните служби каза, че са запорирани 600 млн. долара в швейцарска банка, които са либийски, и срещу процент те биха могли да ни ги предоставят. Американска фирма предложи да ни върне външния дълг срещу 30 процента. Тогава се разбра, че около 20 млрд. са изнесени извън страната. Като се махнат 6 от тях, още през 1992-ра ние щяхме да имаме 14 млрд. долара. На всичкото отгоре Филип Димитров с психиката не е много наред. Повече от 3 месеца, докато не го сритах, не престана да върви след мен и да ми се моли да се сдобря с Румен Воденичаров и да го върна в СДС. Много досаден беше.
- Стигнахме и до любимата ти тема - за бившия главен прокурор...
- Та Кольо Филчев и брат му са били иманяри. Още когато е бил в Балчик, Филчев се е запалил по иманярството. Бил е познавач на монети. Брат му не е толкова добър нумизмат. Поне техните връстници, с които са си играели навремето, съм ги разпитвал и са ми казвали, че по-добрият познавач и иманяр е бил Никола Филчев. По-интересното е, че когато Ангел е бил хванат при опит да бяга от България, майка им е била секретарка на началника на варненската бригада и като такава е била агент на ВКР. След като малкият прави опит да избяга, ги вербуват и тримата от Шесто управление. И прехвърлят майката на работа като секретарка на земеделската дружба във Варна, където работи близо 20 години. Ангел вече с помощта на службите уж бяга от България, но така, че се връща, когато си поиска. В Ню Джърси открива златарски магазин. Неговата работа е да слага върху халка по една златна монета. И по този начин прави пръстени и се вдигат цените. Печалбата е много голяма. Той четири пъти е хващан. Три пъти в България и един път в Германия. Това става, докато Филчев е главен прокурор. И четирите пъти той го отървава. Което си е ново престъпление, за което Филчев трябваше да лежи в затвора, но срещу него няма следствие. Да оставим, че е луд, но той се оказва и тежък престъпник. Същият този човек агент ^Гоце^ го прати посланик в Казахстан, където той не стои, между другото.
- А къде се подвизава?
- Ходи до Швейцария често, и то нерегламентирано - извън протокола, без да пита МВнР. Ходи до Израел на лечение...
- От какво е болен?
- От шизофрения.
- Нима?!
- Има и книжка. Впрочем той не стои в Казахстан, защото знае, че ще бъде очистен. Дали гюрза ще го ухапе, или ще получи инфаркт, това е вече въпрос на лаборатория №12.

Едно интервю на Силвия ПЕШЕВА

Очаквайте в следващия брой нова порция скандални разкрития от Кольо Босия за най-големите играчи в бизнеса, политиката и артсредите.