900 поети се побраха на капрата в един старинен файтон
<em>Велин Георгиев е от тези хора, които гледат с леко сърце на света, житейските несгоди не го пречупват, а го каляват. Винаги ведрото му настроение се предава заразително. Цели 18 г. той поддържа поетичните събития в националния салон &ldquo;Старинният файтон&rdquo;. Представил е 900 книги и техните автори - поети, писатели, критици, публицисти. Доказал е, че служи безкористно на една културна мисия.</em><br /> <br /> Самото съществуване на &ldquo;Старинният файтон&rdquo; вече е доказателство, че има поезия, че стихове се четат. Осемнайсет години в салона на &ldquo;Старинния файтон&rdquo; се събират всяка седмица творци и хора, които не могат без книги. <br /> <br /> Самият Велин Георгиев има издадени 37 книги, пет от които посветени на авторите от поетичния салон &ldquo;Старинният файтон&rdquo;.<br /> <br /> <strong>- Велине, като те гледам как всяка седмица търчиш към &ldquo;Старинният файтон&rdquo;, ти май направи за осемнайсет години още един трудов стаж, но без заплащане... </strong><br /> - Да, направих още един трудов стаж... Благодаря ти, Господи! Тук съм още... И само потвърдих истината, че парите не са всичко на този свят. Че духът е всичко. И съм приел, че просто си върша работата. <br /> <br /> <strong>- В онези далечни години в Кюстендил бях обявен за антинароден и антипартиен автор на национално съвещание от самия &ldquo;Първи&rdquo; &ndash;Тодор Живков. </strong><br /> Поводът беше непубликуваното ми, отхвърлено стихотворение &ldquo;Чужда кръв&rdquo;. Престанаха да ме печатат. Цели десетилетия бях в зоната на здрача. И тъй като нямах думата дълги години, сега съм възмезден с тези красиви поетични вечери между сходни души.<br /> Петата ти книга за Националния литературен салон какво съдържа?<br /> <br /> <strong>- Като си правя равносметка колко много са имената на поети и писатели, седели на капрата на файтона, които в съдбовен миг са поели за отвъдното, сърцето ми се свива. Затова на отишлите си от този свят съм посветил повечето страници. <br /> Разкажи за някои от тях.</strong><br /> - Няма друг поет в съвременната ни литература, който да излъчваше толкова магнетизъм като Иван Динков. На фона на патологичната стихотворна какофония неговият глас се открояваше мощно, ярко, самобитно. Верен и уверен. Защото е глас на роден Поет. Изреченията му са като светкавици. Като притчи. Като заклинания, като присъди. Ще станат десет години, откакто го няма.<br /> <br /> Ето два негови стиха: &bdquo;След съвестта и стиховете едва ли има трети ад...&rdquo;<br /> И макар да е носител на всички национални награди, той си остана един самотен бранител на българския национален дух. <br /> <br /> <u>Федя Яков? Знаете ли кой е Федя Яков от Пиринско? </u><br /> <br /> И него го няма от десет години. Този човек носеше бодрото усещане за ново утро. Имах чувството, че няма човек, който да не го познава. Поддържаше литературния живот в Благоевград с премиери, юбилеи, които организираше с истинска обич към всеки автор. След него помръкнаха писателските изяви там. <br /> <br /> Федя беше между близкото обкръжение на пророчицата Ванга. Братът на Федя бе нещо като секретар на леля Ванга. Един ден тя му казва: <br /> <br /> &rdquo;Иди, кажи на брат си Федя да не се плаши толкова от един изпит. Седнал е на терасата с крака в легена и мокра кърпа на главата, зубри старогръцки, та свет му се вие. Кажи му, че ще му пишат тройка...&rdquo;<br /> <br /> Разказва ми Федята този епизод и как, щом му известил брат му, захвърлил учебника. И изкарал тройката. <br /> <br /> Книгата на Федята Яков за феномена &ldquo;леля Ванга&rdquo; се превърна в празник за читателите. Беше написана &ldquo;от извора&rdquo;, носеше автентична информация.<br /> <br /> Помня едно събиране с приятели в ресторант &ldquo;Волга&rdquo; в Благоевград и щом затвориха, се понесохме към дома на Федята. Покани ни ухилен, никого не &ldquo;връщаше&rdquo;. Излезе начаса и се върна с петдесетлитрово буре от мазето &ndash; как го бе качил, не стана ясно. Всеки си пълнеше от канелката &ndash; осъмнахме си. И пак не се бяхме наприказвали. <br /> <br /> Искам да разкажа и за картотеката на писателя Спас Антонов. Друг самобитен творец, написал поезия, басни, разкази, гатанки, общо 20 книги. Той почина преди пет години. За 80-годишния си юбилей издаде един уникален труд, плод на 50-годишния му труд, състоящ се от 500 страници. <br /> <br /> <u>Том, наречен &ldquo;картотека на съвременната българска поезия&rdquo;</u><br /> <br /> От 1954 г. той изрязва публикации на стихове и ги събира в картонени кутии. Този му том е истински каталог на съвременната поезия - съдържа кратка информация за 10 800 български поети. <br /> <br /> &ldquo;Половината от заплатата си давах за абониране за вестници и списания&rdquo; &ndash; така казваше моят приятел и поет Спас Антонов. Изрезките, поставяни в кутии, се увеличават толкова, че трябвало да направи специални сейфове и етажерки. Фактически това представлява сега картотеката на българската поезия с три милиона изрезки от над 3200 души, записани в каталога. А инак авторите са над 10 800. И всичко това по азбучен ред. Има и раздел роднинство между писателите, и това е събирал.<br /> Ето такива хора като Иван Динков, Федя Аков, Спас Антонов поддържат духа ни, надеждата.<br /> <br /> <br /> <strong>Савка ЧОЛАКОВА</strong><br />