Насилието над жените е масово!

&nbsp;В съобщение до медиите Българският център за джен&not;дър изследвания и Сдружението &rdquo;Алианс за защита срещу домашното насилие&rdquo; ни запознават с данните от широкомащабно изследване. Оповестяват се и основните изводи от изследването, както и апелът за незабавно предприемане на действия за подписване и ратифициране от България на Истанбулската конвенция, както и на всички други действия, произтичащи като задължения на държавите, членки на ЕС. На първо място резултатите сочат, че насилието над жените е масово, но и в същото време неотчитано и неглижирано в хартата за човешките права в страните, членки на ЕС. Изследването има за цел да посочи конкретни аргументи и да ускори процеса за предприемане на адекватни мерки за защита от насилие, основани на европейско и на национално ниво. Това се отнася особено за страните, където насилието над жените не е обект на дискусии и на ефективни политически и законодателни мерки. Интервютата в това широкомащабно изследване са взети на база социо-демографски характеристики за всяка страна. Тоест средно по 1500 жени от всяка държава, членка на ЕС, са участвали в изследването. По време на интервютата жените са давали подробна информация за преживяното от тях насилие - сексуално, физическо, психологическо и съответно мястото и честотата на насилието. Както и за това дали са докладвали за случая пред правоохранителните органи и дали са получавали специализирани услуги от неправителствени или други организации. <br /> <br /> <br /> <strong>Само факти:</strong><br /> <br /> <strong>42 на сто</strong> от жените са били жертва на насилие от партньорите си по време на бременност.<br /> <strong><br /> 33 на сто </strong>от жените европейки са преживели физическо или сексуално насилие след 15-годишна възраст.<br /> <strong><br /> 22 на сто</strong> са преживели физическо и/или сексуално насилие от страна на партньора си.<br /> <strong><br /> 5 на сто</strong> от всички жени са били изнасилени.<br /> <strong><br /> 42 на сто</strong> от насилените жени са били жертва на насилие от партньорите си по време на бременност, като 31 на сто от жените, които признават за сексуално насилие от партньора си, са били насилвани повече от 6 пъти.<br /> <br /> След преживяно сексуално насилие <strong>21 на сто</strong> от жените страдат от панически атаки, 35 на сто са били депресирани, а 43 на сто са имали трудности при следваща връзка.<br /> <br /> <strong>43 на сто</strong> са преживели някаква форма на психическо насилие от настоящ или бивш партньор &ndash; като публично унижение, забрана да излиза от дома, заключване вкъщи, принуда да гледа порнография, както и заплахи за насилие.<br /> <br /> <strong>18 на сто</strong> от жените са били жертви на преследване над 15-годишна възраст.<br /> <strong><br /> 11 на сто </strong>от жените са били подложени на сексуално насилие чрез имейли или текстови съобщения.<br /> <strong><br /> 55 на сто</strong> от жените са преживели сексуален тормоз на работното си място, а в 32 на сто от всички случаи извършителят е бил началник, колега или клиент.<br /> <strong><br /> 67 на сто </strong>от жените не са съобщили за преживяното насилие пред полиция, организация или пред близките си.<br /> <br /> <br /> <strong>Впрочем!<br /> </strong><br /> Огромните мащаби на насилието, основано на пола, са доказателство, че физическото, сексуалното и психологическото насилие над жените е най-често срещаното нарушаване на човешките права. Резултатите в различните страни на ЕС варират в зависимост от националните особености, народопсихологията, степента на готовност жените да говорят по тези проблеми и открито в интервю. Зависят от това доколко е културно допустимо и възприето да се говори по тези въпроси, както и от собствения им опит и преживявания. Резултатите зависят и от степента на осъзнатост и чувствителност в обществото.<br /> <br /> <br /> <strong>Малтретираните не знаят къде да се обърнат за помощ<br /> </strong><br /> Те не са запознати със законодателството и мерките за защита. Резултатите за България са следствие от липсата на последователни политики и ангажираност на държавата за регулярното и адекватно финансиране на дейностите по превенция и защита на жените от насилие. Не се подкрепят последователно съществуващите услуги на неправителствени организации, които изнасят тежестта по предоставянето на услуги и всички други дейности по превенция и защита в някои населени места, без да имат постоянната подкрепа на държавата и общините. Ето защо такива услуги липсват в много населени места, а където ги има, са с недостатъчно финансиране. Достатъчно е да се вземе за пример София, въпреки че за столицата има висок бюджет за 2014 година. <br /> <br /> Все още няма промени в Наказателния кодекс и в Проекта за нов НК, които да инкриминират всички форми на насилие спрямо жените и да предвиждат престъпленията, свързани с това посегателство, да се преследват последователно като престъпления от общ характер. Както и да се наказват по-тежко престъпленията, извършени в контекста на домашно насилие. При липсата на достатъчно на брой специализирани услуги и на възможности за получаване на по-дългосрочна подкрепа, безнаказаността продължава да съществува, а жените се затварят още повече след преживяното насилие, страхувайки се да споделят и да говорят открито. <br /> <br /> <br /> <strong>Страната ни е по средата на класацията за Европа</strong><br /> <br /> Тук България се нарежда в средните стойности за Европа, като изследването отчита най-висок процент на жени, преживели насилие в рамките на брака или партньорската връзка сред финландките. Резултатите, отчетени по отношение на сексуалния тормоз над жените у нас, са на доста ниски нива в сравнение със средните стойности в ЕС. Между 9 и 11 на сто са жените у нас, преживели сексуален тормоз. В сравнение например с Дания изследването отчита между 26 и 37 на сто жени, преживели сексуален тормоз&hellip; Както посочват и от Агенцията за основните права към ЕС, сексуалният тормоз е въпрос на субективно усещане, което обаче се формира като отговор на доминиращите социални и културни ценности, норми и нагласи в обществото по отношение на жените. <br /> <br /> Сравнително ниският процент за България в сравнение с останалите страни би могъл да се обясни именно с тенденциите за поставяне на жената в позиция на подкрепяща, но не и водеща роля както в обществения, така и в личния, семейния живот. Тази роля на жената в българското общество - домакиня или любовница, се подхранва активно в публичното пространство от няколко десетилетия насам.<br /> <br /> Почти един милион българки по данни от преброяването от 2011 г. в детството си са преживели най-малко една от трите форми на насилие &ndash; физическо, сексуално или психологическо. <br /> <br /> Като цяло индивидуалното усещане за това колко често се среща насилието срещу жени е както много често &ndash; 22 на сто от анкетираните българки, така и доста често &ndash; 38 на сто от анкетираните и това е преобладаващата част от жените.<br /> <br /> <br /> <strong>Яна БОЯДЖИЕВА</strong><br /> <br />