Като централен нападател нямам нито една сериозна контузия, признава голаджията
<em>&nbsp;Спас Андреев Джевизов &ndash; една от легендите на футболния ЦСКА, за който има 205 мача и 96 гола. Играл е още за &bdquo;Ботев&rdquo; (Пловдив), &bdquo;Омония&rdquo; (Кипър), &bdquo;Миньор&rdquo; (Перник) и ЕПА (Кипър). Четири пъти шампион на България с ЦСКА (1980-1983). Два пъти носител на Купата на страната (1981, 1983). Двукратен шампион на Кипър през 1985 и 1987. Голмайстор на България през 1980-а. Полуфиналист за КЕШ през 1982-ра с ЦСКА. Европейски шампион за юноши през 1974-та. Има 20 мача и 3 гола за мъжкия национален отбор. </em><br /> <br /> Изключително сърцат и борбен централен нападател, любимец на &bdquo;червената&rdquo; агитка. Неотдавна навърши 55 плюс 3 години.<br /> <br /> <strong>- Спасе, не ти ли се струва, че футболът в България губи популярност?</strong><br /> - Има нещо вярно в това. Обяснявам си го с успехите ни, които вече липсват в този най-популярен спорт. Моето поколение може да се похвали с редица международни успехи, като победите над европейските шампиони &bdquo;Нотингам&rdquo; и &bdquo;Ливърпул&rdquo;, за каквито сега можем само да си спомняме. Говоря за поколението от 80-те години на миналия век, добре познато на всички футболни фенове. <br /> <br /> <u>По наше време ние спокойно се мерехме с най-добрите в Европа</u><br /> <br /> и играехме полуфинали за КЕШ. Мерехме се по футболни качества, а не по бюджети, както сега е модерно да се прави.<br /> <br /> <strong>- Извинявай, но може ли да се каже какъв беше бюджетът на ЦСКА по твое време?</strong><br /> - Трудно, ако не и невъзможно е да се каже какъв беше бюджетът на ЦСКА по онова време, защото той беше ведомствен тим и нищо не ни е липсвало. И все пак възнагражденията ни бяха несравнимо по-ниски от тези в големите европейски клубове, които побеждавахме. Ще ти кажа само, че заплатата ми като офицер от Българската народна армия беше 200 лева, а премиите за победа по 60 лева. И тези премии си бяха едни и същи, без значение дали сме били &bdquo;Ливърпул&rdquo;, или Генерал Иширково.<br /> <br /> <strong>- Спасе, а кога започна това делене по сектори на &bdquo;сини&rdquo; и &bdquo;червени&rdquo;, кога се появиха тези злокачествени агитки?</strong><br /> - &bdquo;Демокрацията&rdquo; раздели и футбола, раздели и народа. Страхувам се, че това няма да се поправи. &bdquo;Сини&rdquo; и &bdquo;червени&rdquo; едва ли ще седнат отново заедно. Може би ние, футболистите, трябва да им дадем някакъв пример.<br /> <strong><br /> - Смяташ ли, че сега липсват толкова ярки футболни таланти, които биха могли да дадат този пример?</strong><br /> - Има нещо такова! Сега е трудно да намериш футболисти като Динко Дерменджиев, Христо Бонев, Петър Зехтински и т.н., с които съм мерил ръст още като юноша в Пловдив.<br /> <br /> <strong>- Но в ЦСКА по твое време, а и по-късно, не е имало силна детско-юношеска школа. Ти вече доста години работиш в тази област. Защо се получава така &ndash; има представителен тим, няма подрастващи?</strong><br /> - Виж, това е моята специалност. Аз вече посветих живота си на работата с подрастващите. Тя обаче е много трудна, защото все още малко се обръща внимание на работата с юношите, тъй като е много по-лесно, като имаш нужда, да вземеш готов футболист от другаде. Има и нещо друго &ndash; намесват се и разни мениджъри, които подмамват с тлъсти парични суми и развалят децата.<br /> <br /> <strong>- А не се ли намесват и родители, които карат децата на тренировки с мерцедеси и упражняват давление върху спортните специалисти?</strong><br /> - При мен обаче такова нещо няма. Няма лошо да те докарат с каквото и да било на стадиона. Но нали после трябва да се докажеш на терена. Какво става тогава?! <br /> <u><br /> Аз си държа на името, на репутацията си</u><br /> <br /> Ето, имаш честната ми дума, че при мен такива шашми няма. Залагам името си като директор на Детско-юношеската школа на ЦСКА. Моите деца аз ги изгоних от &bdquo;Българска армия&rdquo;, за да не се спекулира с името ми. На моите деца не дадох шанс, та на някой, който идвал с мерцедес... Аз си имам задължения. Нали утре трябва да дам 3&ndash;4 футболисти за мъжкия отбор, какво ще разправям тогава? Не, тези неща с връзкарството са несъвместими с футбола.<br /> <strong><br /> - Какво ще кажеш за инвазията на чуждестранни футболисти в България?</strong><br /> - Винаги е добре, когато дойде някой добър футболист &ndash; няма значение дали е с бяла, или с черна кожа. Но мисля, че с чужденците у нас се прекалява. <br /> <br /> <u>Идват чужденци и нашият 18-годишен футболист отива по дяволите, </u><br /> <br /> отива в провинцията, в по-долните групи. И цялата работа по изграждането му отива на кино. Ето така се пропиляват таланти, ето тук се къса нишката по изграждането на истински добри български футболисти. Така и нашата треньорска работа се обезценява. В отборите от т.нар. Майсторска група трябва да има максимум трима чужденци, за да даваме път на нашите таланти. Какъв български тим е &bdquo;Лудогорец&rdquo; например? Играят там трима мои юноши и това е българското. <br /> <br /> <strong>- Спасе, а как стои работата с базата за младите футболисти?</strong><br /> - Ами нашата е една от най-лошите в Европа. Просто нямаме възможност да работим нормално. Не може да се гради един добър футболист на хандбални игрища, на сгурия, а да не става дума за асфалт. Затова сега трябва да започнем всичко отначало &ndash; не бива всичко да започва от първия тим, а после да се мисли за детско-юношеската школа. Трябва да бъде обратното! И на първо място, трябва да се изградят колкото се може повече игрища.<br /> <br /> <strong>- Ти беше един от най-големите любимци на &bdquo;червената&rdquo; публика. Не се ли дължеше това на особената ти агресивност към противника и най-вече към противниковите защитници?</strong><br /> - Напълно си прав, но това беше моят стил на игра. Сега той е малко позабравен. Играе се по-меко, с по-малко стръв. Аз винаги съм мразил противника си, но това е било чисто футболна омраза. След мачовете с противниците си бяхме приятели. Със защитника на &bdquo;Левски&rdquo; Пламен Николов много се ритахме, но извън терена си бяхме приятели и много се уважавахме. Даже с левскари имам роднински връзки &ndash; Томас Лафчис е братовчед на жена ми, която е гъркиня. Агресивната и твърда игра ми помагаше много, аз нямам през целия си състезателен период сериозна контузия. А играх професионално до 35 години. На 32 години станах голмайстор на Кипър.<br /> <br /> <strong>- Като стана дума за чужбина, какво стана с твоя кумец Цецо Йончев? Викал ли те е да отидеш при него в САЩ, където има собствена школа?</strong><br /> - Много пъти! Но аз съм си такъв &ndash; винаги съм отказвал. Националист ли съм, що ли... За мен най-добре е в България. Аз съм си българин и не ми се пътува никъде.<br /> <br /> <strong>- Спасе, а как разтоварваш извън футбола?</strong><br /> - Ами, аз съм ловец с 30-годишен стаж. Но не съм от онези със снайперите и джиповете. Аз обичам да си тръгна пеша, да преследвам животното, да го открия, ако мога, и тогава... каквото стане. Но не съм много по месото. Дори не ям дивеч. За мен е важна схватката с животното, но тя да бъде при равни условия. Важно за мен е удоволствието от спорта. И ще ти кажа: спортът преди всичко!!!<br /> <br /> <br /> <br /> <strong>Красимир ПЕТКОВ</strong><br />