Направих една невероятна криза на дисковата херния и получих частична пареза на левия крак
Оля Ал-Ахмед е родена в София. Възпитаничка е на СУ "Свети Климент Охридски", където завършва арабска филология с втора специалност журналистика и английски език. Специализира в Дамаск. Там защитава докторат по съвременна арабска литература. Магистър на УНСС по "Връзки с обществеността" и "Здравен мениджмънт". Владее перфектно арабски, руски, английски и испански език. Оля Ал-Ахмед първа открива факта за ареста на българските медици в Либия. Нейна заслуга са преводът на либийския Наказателен кодекс и на обвинителния акт срещу медиците ни. Автор е на две стихосбирки и на българо-арабски медицински разговорник.

Дългогодишен преводач от/на арабски и руски език. Работила е като преводач от руски език в bTV в ефир в "Шоуто на Слави" и в други телевизии. Преводач е на документалния филм на журналистката Елена Йончева "Сирия, бунтовниците на Алепо". Превеждала е на много видни личности и държавни глави. Дъщеря е на известната българска поетеса Ваня Петкова.


- Оля, намирам те в неврологията на Военномедицинска академия, на системи, прикована към постелята от тежка дискова херния. Дали болестта ти не се дължи на стреса покрай разкритията за различни далавери с бежанците, които направи наскоро?
- Тоталната преумора ме вкара в болница. Напоследък много ангажименти ми се струпаха един върху друг и явно организмът не издържа. Събраха се много фактори на стрес и те ме вкараха в болница. Направих една невероятна криза на дисковата херния и получих частична пареза на левия крак.

- Въпреки физическото страдание, изглеждаш добре и даже си с прическа ала Юлия Тимошенко. Намираш сили да пишеш стихотворения в болницата - едно от тях е озаглавено “13-ият етаж”. Публикувала си обаче във Фейсбук и един много трогателен текст, не искам да го наричам “некролог” или “спомен”, защото за мен то е по-скоро “неизпратено писмо” до един приятел, с когото вече няма да се видиш никога. Джоко Росич. Ето, само докато споменавам името му, очите ти се пълнят със сълзи. Толкова ли бяхте близки?
- Много, много тъгувам! И съпругата на Джоко – Светла, е починала от същата болест, доколкото знам. Джоко беше много близък с майка ми. Това са хора бунтари, нестандартни, нетрадиционни, и те много се обичаха. Всъщност, връзката ми с Джоко датира, откогато бях дете. Първият филм, в който играх с него, е “Демонът на империята”. Аз бях мъничка, в Созопол играх продавачката на риба. Голичка, на една сергия, не можех да казвам “р” и виках: “Ибки продавам, ибки!”

След това се срещнахме в “Рали” – аз вече бях в главната женска роля - на египтянката робиня Клео. Бях любимата на главния герой. Оттам вече датира много топло приятелство. Много пъти сме били заедно на различни събития. Джоко ме е учил как да рецитирам, учил ме е правилно да си поставям гласа. И ми казваше: “Моето момиче, ще рецитираш със сексапилен глас, не с агресивност.

Любовната поезия се рецитира сексапилно”. И винаги ме е учил да имам низходяща интонация, която води до загадъчност, „сексапилност” и привличане. Така от него се научих да рецитирам леко и привличащо.

Винаги съм приемала неговите критики. Той не виждаше напоследък. И ми казваше:

“Аз не те виждам, но те усещам и те чувам”

Когато ме прегръщаше, беше толкова силен, усещах как ми придава своята енергия. Беше уникален човек!

- Да, наистина изглеждаше енергичен, жизнен, борбен. Но ни напусна.
- Не само той. Напуснаха ме още много мои добри приятели. Гого от “Тоника”...

- Не съм знаела, че ви свързва такава дългогодишна дружба!

- Ето, сега ти го казвам. С Гого и Ева години наред бяхме много близки. Отдалечихме се, но само “географски”, така да се каже, след като си продадоха апартамента и отидоха в Айтос. Живееха над моя апартамент.

С Гого и Ева имаше един период от 10-ина години, през който бяхме неразделни. Бяхме по турнета, синът им беше малък, аз съм го гледала... Аз не можах да отида на погребението на Гого, защото бях в Москва тогава. Плаках, обадих се на Ева рано сутринта, на секундата... Аз много го обичах. Просто не мога да ти опиша колко близки бяхме!

Това са много близки мои приятели, които аз губя, губя, губя... Вече толкова телефонни номера изтрих от менюто на телефона си. Много малко ми останаха /просълзява се/.

- Оля, разбрах от персонала, че ти е идвал на свиждане и Владимир Береану. И той ли е от “специалните приятели”?
- Много тесен кръг хора допускам в болницата до себе си. Допуснах дипломати от суданското посолство. Судан е моята втора родина, те са колеги на баща ми, Бог да го прости, те ми купиха скъпи лекарства, които ми бяха от първа необходимост... Да, не крия, че

вчера при мен дойде Владимир Береану

който поговори с лекарите. Беше много загрижен за моето състояние.

- Ти си не само смел преводач, но и смел човек. И сега, ако те поканят, в коя конфликтна зона от света би искала да отидеш?
- С удоволствие бих отишла в Украйна. Милея за тази страна, тъй като моята баба е украинска графиня от Полтава. Искам да се докосна до тези събития, ако мога, да помогна с нещо...

- Но там се стреля с истински куршуми!
- Знаеш ли колко пъти са ме стреляли с истински куршуми! Била съм в Ливан на престрелка на летище през 1981 г. и съм се върнала в България със самолет за месо в ембрионална поза с майка ми. Била съм в Судан, когато са стреляли с живи патрони. Била съм с майка ми в Чили, когато са стреляли по улиците. Изобщо не ме е страх от куршуми! Страх ме е от човешките езици.

Едно интервю на Добринка КОРЧЕВА