Направих една невероятна криза на дисковата херния и получих частична пареза на левия крак
<em>Оля Ал-Ахмед е родена в София. Възпитаничка е на СУ &quot;Свети Климент Охридски&quot;, където завършва арабска филология с втора специалност журналистика и английски език. Специализира в Дамаск. Там защитава докторат по съвременна арабска литература. Магистър на УНСС по &quot;Връзки с обществеността&quot; и &quot;Здравен мениджмънт&quot;. Владее перфектно арабски, руски, английски и испански език. Оля Ал-Ахмед първа открива факта за ареста на българските медици в Либия. Нейна заслуга са преводът на либийския Наказателен кодекс и на обвинителния акт срещу медиците ни. Автор е на две стихосбирки и на българо-арабски медицински разговорник. <br /> <br /> Дългогодишен преводач от/на арабски и руски език. Работила е като преводач от руски език в bTV в ефир в &quot;Шоуто на Слави&quot; и в други телевизии. Преводач е на документалния филм на журналистката Елена Йончева &quot;Сирия, бунтовниците на Алепо&quot;. Превеждала е на много видни личности и държавни глави. Дъщеря е на известната българска поетеса Ваня Петкова.<br /> </em><br /> <hr /> <strong>- Оля, намирам те в неврологията на Военномедицинска академия, на системи, прикована към постелята от тежка дискова херния. Дали болестта ти не се дължи на стреса покрай разкритията за различни далавери с бежанците, които направи наскоро?</strong><br /> - Тоталната преумора ме вкара в болница. Напоследък много ангажименти ми се струпаха един върху друг и явно организмът не издържа. Събраха се много фактори на стрес и те ме вкараха в болница. Направих една невероятна криза на дисковата херния и получих частична пареза на левия крак. <br /> <br /> <strong>- Въпреки физическото страдание, изглеждаш добре и даже си с прическа ала Юлия Тимошенко. Намираш сили да пишеш стихотворения в болницата - едно от тях е озаглавено &ldquo;13-ият етаж&rdquo;. Публикувала си обаче във Фейсбук и един много трогателен текст, не искам да го наричам &ldquo;некролог&rdquo; или &ldquo;спомен&rdquo;, защото за мен то е по-скоро &ldquo;неизпратено писмо&rdquo; до един приятел, с когото вече няма да се видиш никога. Джоко Росич. Ето, само докато споменавам името му, очите ти се пълнят със сълзи. Толкова ли бяхте близки?</strong><br /> - Много, много тъгувам! И съпругата на Джоко &ndash; Светла, е починала от същата болест, доколкото знам. Джоко беше много близък с майка ми. Това са хора бунтари, нестандартни, нетрадиционни, и те много се обичаха. Всъщност, връзката ми с Джоко датира, откогато бях дете. Първият филм, в който играх с него, е &ldquo;Демонът на империята&rdquo;. Аз бях мъничка, в Созопол играх продавачката на риба. Голичка, на една сергия, не можех да казвам &ldquo;р&rdquo; и виках: &ldquo;Ибки продавам, ибки!&rdquo;<br /> <br /> След това се срещнахме в &ldquo;Рали&rdquo; &ndash; аз вече бях в главната женска роля - на египтянката робиня Клео. Бях любимата на главния герой. Оттам вече датира много топло приятелство. Много пъти сме били заедно на различни събития. Джоко ме е учил как да рецитирам, учил ме е правилно да си поставям гласа. И ми казваше: &ldquo;Моето момиче, ще рецитираш със сексапилен глас, не с агресивност. <br /> <br /> Любовната поезия се рецитира сексапилно&rdquo;. И винаги ме е учил да имам низходяща интонация, която води до загадъчност, &bdquo;сексапилност&rdquo; и привличане. Така от него се научих да рецитирам леко и привличащо. <br /> <br /> Винаги съм приемала неговите критики. Той не виждаше напоследък. И ми казваше:<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>&ldquo;Аз не те виждам, но те усещам и те чувам&rdquo;</strong></span><br /> <br /> Когато ме прегръщаше, беше толкова силен, усещах как ми придава своята енергия. Беше уникален човек! <br /> <br /> <strong>- Да, наистина изглеждаше енергичен, жизнен, борбен. Но ни напусна. </strong><br /> - Не само той. Напуснаха ме още много мои добри приятели. Гого от &ldquo;Тоника&rdquo;... <br /> <strong><br /> - Не съм знаела, че ви свързва такава дългогодишна дружба!</strong><br /> - Ето, сега ти го казвам. С Гого и Ева години наред бяхме много близки. Отдалечихме се, но само &ldquo;географски&rdquo;, така да се каже, след като си продадоха апартамента и отидоха в Айтос. Живееха над моя апартамент. <br /> <br /> С Гого и Ева имаше един период от 10-ина години, през който бяхме неразделни. Бяхме по турнета, синът им беше малък, аз съм го гледала... Аз не можах да отида на погребението на Гого, защото бях в Москва тогава. Плаках, обадих се на Ева рано сутринта, на секундата... Аз много го обичах. Просто не мога да ти опиша колко близки бяхме! <br /> <br /> Това са много близки мои приятели, които аз губя, губя, губя... Вече толкова телефонни номера изтрих от менюто на телефона си. Много малко ми останаха /просълзява се/. <br /> <br /> <strong>- Оля, разбрах от персонала, че ти е идвал на свиждане и Владимир Береану. И той ли е от &ldquo;специалните приятели&rdquo;?</strong><br /> - Много тесен кръг хора допускам в болницата до себе си. Допуснах дипломати от суданското посолство. Судан е моята втора родина, те са колеги на баща ми, Бог да го прости, те ми купиха скъпи лекарства, които ми бяха от първа необходимост... Да, не крия, че <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>вчера при мен дойде Владимир Береану </strong></span><br /> <br /> който поговори с лекарите. Беше много загрижен за моето състояние. <br /> <br /> <strong>- Ти си не само смел преводач, но и смел човек. И сега, ако те поканят, в коя конфликтна зона от света би искала да отидеш? </strong><br /> - С удоволствие бих отишла в Украйна. Милея за тази страна, тъй като моята баба е украинска графиня от Полтава. Искам да се докосна до тези събития, ако мога, да помогна с нещо...<br /> <br /> <strong>- Но там се стреля с истински куршуми! </strong><br /> - Знаеш ли колко пъти са ме стреляли с истински куршуми! Била съм в Ливан на престрелка на летище през 1981 г. и съм се върнала в България със самолет за месо в ембрионална поза с майка ми. Била съм в Судан, когато са стреляли с живи патрони. Била съм с майка ми в Чили, когато са стреляли по улиците. Изобщо не ме е страх от куршуми! Страх ме е от човешките езици. <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Добринка КОРЧЕВА <br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong> <br />