Медицината се изражда и се превръща в бизнес
Волейболният състезател, а сега треньор Николай Желязков е роден на 26 февруари 1970 г. в София. Играл е в Италия, Бразилия и Гърция. Три пъти е шампион на България и четири пъти носител на Купата на България с отбора на ЦСКА. Желязков е също три пъти шампион на Гърция с Олимпиакос, а Купата на южната ни съседка печели четири пъти. На олимпийските игри в Атланта 1996 е обявен за блокировач №1. Печелил е многократно индивидуалните награди за най-добър нападател и блокировач в шампионатите на България, Гърция и Бразилия.

Като треньор е водил националния отбор за юноши на България и мъжкия отбор на Македония. Сред клубните му отбори са Левски, Виктория волей, Кориляно (Ит), Ярославъл (Рус).
За своя начин на живот и за контузиите по време на спортната си кариера Николай Желязков разказва специално за в. „Доктор”.

- Николай, как се чувства един волейболист над 40 години?
- Перфектно, когато не правя нищо. Ако започна някаква активна физическа дейност, ме болят кокалите. Но това е нормално след толкова години активен спорт.

- Кои са най-тежките ви контузии от спорта?
- Най-тежката ми контузия е на китката. Заради нея кариерата ми можеше да спре още на 26-годишна възраст, но успях да играя до 35. От многото удари по топката се беше травмирала артерия, стените й се бяха удебелили и довели до запушване. Притокът на кръв в ръката ми от китката надолу беше намален. Тогава проф. Матев и целият му екип сътвориха чудо, за да мога да играя волейбол на високо ниво. Направиха ми много сложна операция. Ако тогава ми бяха сложили байпас в артерията, нямаше да има проблем с ръката ми, но трябваше да спра със спорта. А проф. Матев ми спаси и ръката, и кариерата.

Имал съм постоянно и проблеми с колената.

Направиха ми две операции на едното коляно

Първата беше за скъсан менискус и ми я направиха в Атина, а втората в София от д-р Тони Георгиев – за менискус и за износване на хрущялите. Честно казано, след операцията на д-р Георгиев през 2000 г. се чувствам прекрасно, въпреки че от тогава минаха доста години. Даже оперираното ляво коляно ми е по-добре от уж здравото дясно. На моменти ме боли повече дясното. Сигурно и то е за операция, но не ходя да се преглеждам.

- Значи оценявате по-високо българския специалист от гръцкия?
- С ръка на сърцето признавам, че д-р Тони Георгиев е по-добрият. Аз съм изключително доволен от неговата работа. Всеизвестен факт е, че той е сред най-добрите специалисти за колена.

- Но ако сравните българското здравеопазване с това в Гърция, в Италия или в Бразилия, където сте играли, каква е вашата оценка?
- В България имаме много добри доктори, но системата на здравеопазване е тотална катастрофа. Да не дава Господ да се разболяваш и да влизаш в болница. Случвало ми се е да си плащам хиляди пъти прегледите, защото някъде някой компютър показва, че не съм осигурен. А всъщност си плащам осигуровките редовно. Някой не си е свършил работата. После се оказва, че съм бил коректен със здравните си вноски, но проблемът е, че съм си платил и прегледите. Според мен системата не работи и трябва да се изрине напълно. Докторите са недоволни, защото получават символични заплати. Надявам се да не съм прав, но мисля, че медицината се изражда и се превръща малко по малко в бизнес. Целта не е да бъде излекуван пациентът, а максимално да бъде използван. Осъзнах го след проблеми на мои близки. Не искам да намесвам имена, но е грозна картина. Операцията беше направена така, че да се яви пак на операция.

Целта е да се вземат още пари

Това е направо престъпление.

- Може би трябва да си търсим правата и по съдебен ред?
- Всички говорим, че съдебната система не работи. Какъв е смисълът тогава да си търсиш правата! Защо да си губя времето, при положение че нищо няма да постигна?

- Влизали ли сте в болница в чужбина?
- Имал съм щастието и нещастието да влизам в болница в чужбина. И там има хубави болници, и не чак толкова хубави. Но когато се отиде в добро медицинско заведение, нещата са на изключително ниво. Най-голямата разлика е, че нямаш усещането, че си в болница. Отношението към пациента е съвсем различно. А у нас пациентът е нещо като теле преди да го заколят. Налагало ми се е да ходя в „Пирогов”. Третираха пациентите като на конвейер – „Идвай тука да те шия”. Докато на Запад отношението е друго.

- Как се поддържате здрав?
- Това, което ми помага да бъда здрав, е, че не пия и не пуша. Тези два порока са страшно вредни. Сега не спортувам – не ходя на фитнес, не тичам. Не че нямам възможност, а защото с физическите натоварвания започва да ме боли кръстът, обаждат се и колената. Но обичам да се разхождам. Лятото карам колело.

- Как се храните?
- Угаждам си, но се старая да не прекалявам. Лошото е, че съм на моменти. Има моменти, в които се пазя, и моменти, в които се изпускам – обикновено около празниците.

- След като спряхте със спорта, качихте ли килограми?
- В началото не качих нито грам, но с годините бавно и постепенно натрупах десетина килограма. Все пак съм на 43 години и е нормално. Важното е как се чувстваш. Годините си разглеждам като километража на колата – много-много не им обръщам внимание.

- И синът ви Жани Желязков тръгна по вашите стъпки във волейбола. Съветвате ли го да не повтаря ваши грешки?
- Съветвам го, но той е вече мъж и нямам властта да му се налагам. И аз на неговата възраст бях хилав. Жани няма проблеми с килограмите. Напротив – има проблем, че не може да качи. Но откакто играе в Италия, е заякнал сериозно и е доста по-добре физически. Там храната е много качествена и тренировъчният режим позволява организмът максимално да се възползва от това качество.

- Какво ви е отношението към официалната медицина и към народната? На коя имате по-голямо доверие?
- На врачки и баячки не вярвам. Билките са нещо хубаво. Народната медицина не е от вчера, а е издържала изпита на времето.

Като малък баба ми ме е лекувала с народна медицина

Но имам пълно доверие и на всички научни постижения в съвременната официална медицина.

- В последните години волейболните отбори се обгрижват от лекари, масажисти, остеопати. Какво наложи това?
- Защото отсъствието на един ключов състезател заради травма може да провали цял отбор. Здравето на спортистите е от изключително значение и това наложи особени грижи.

- Сега с какво се занимавате?
- След като се прибрах от Русия, си почивам. Пак ще се занимавам с треньорство – от това нещо разбирам и изпитвам удоволствие. От Македонската федерация по волейбол имат желание да продължа да водя техния национален отбор. До месец ще бъде ясно дали ще поема този ангажимент.



Мара КАЛЧЕВА