Медицината се изражда и се превръща в бизнес
<em>Волейболният състезател, а сега треньор Николай Желязков е роден на 26 февруари 1970 г. в София. Играл е в Италия, Бразилия и Гърция. Три пъти е шампион на България и четири пъти носител на Купата на България с отбора на ЦСКА. Желязков е също три пъти шампион на Гърция с Олимпиакос, а Купата на южната ни съседка печели четири пъти. На олимпийските игри в Атланта 1996 е обявен за блокировач №1. Печелил е многократно индивидуалните награди за най-добър нападател и блокировач в шампионатите на България, Гърция и Бразилия.<br /> </em><br /> Като треньор е водил националния отбор за юноши на България и мъжкия отбор на Македония. Сред клубните му отбори са Левски, Виктория волей, Кориляно (Ит), Ярославъл (Рус). <br /> За своя начин на живот и за контузиите по време на спортната си кариера Николай Желязков разказва специално за в. &bdquo;Доктор&rdquo;.<br /> <br /> <strong>- Николай, как се чувства един волейболист над 40 години?<br /> </strong>- Перфектно, когато не правя нищо. Ако започна някаква активна физическа дейност, ме болят кокалите. Но това е нормално след толкова години активен спорт. <br /> <strong><br /> - Кои са най-тежките ви контузии от спорта?<br /> </strong>- Най-тежката ми контузия е на китката. Заради нея кариерата ми можеше да спре още на 26-годишна възраст, но успях да играя до 35. От многото удари по топката се беше травмирала артерия, стените й се бяха удебелили и довели до запушване. Притокът на кръв в ръката ми от китката надолу беше намален. Тогава проф. Матев и целият му екип сътвориха чудо, за да мога да играя волейбол на високо ниво. Направиха ми много сложна операция. Ако тогава ми бяха сложили байпас в артерията, нямаше да има проблем с ръката ми, но трябваше да спра със спорта. А проф. Матев ми спаси и ръката, и кариерата.<br /> <br /> Имал съм постоянно и проблеми с колената. <br /> <br /> <u>Направиха ми две операции на едното коляно <br /> </u><br /> Първата беше за скъсан менискус и ми я направиха в Атина, а втората в София от д-р Тони Георгиев &ndash; за менискус и за износване на хрущялите. Честно казано, след операцията на д-р Георгиев през 2000 г. се чувствам прекрасно, въпреки че от тогава минаха доста години. Даже оперираното ляво коляно ми е по-добре от уж здравото дясно. На моменти ме боли повече дясното. Сигурно и то е за операция, но не ходя да се преглеждам. <br /> <br /> <strong>- Значи оценявате по-високо българския специалист от гръцкия?<br /> </strong>- С ръка на сърцето признавам, че д-р Тони Георгиев е по-добрият. Аз съм изключително доволен от неговата работа. Всеизвестен факт е, че той е сред най-добрите специалисти за колена. <br /> <br /> <strong>- Но ако сравните българското здравеопазване с това в Гърция, в Италия или в Бразилия, където сте играли, каква е вашата оценка?<br /> </strong>- В България имаме много добри доктори, но системата на здравеопазване е тотална катастрофа. Да не дава Господ да се разболяваш и да влизаш в болница. Случвало ми се е да си плащам хиляди пъти прегледите, защото някъде някой компютър показва, че не съм осигурен. А всъщност си плащам осигуровките редовно. Някой не си е свършил работата. После се оказва, че съм бил коректен със здравните си вноски, но проблемът е, че съм си платил и прегледите. Според мен системата не работи и трябва да се изрине напълно. Докторите са недоволни, защото получават символични заплати. Надявам се да не съм прав, но мисля, че медицината се изражда и се превръща малко по малко в бизнес. Целта не е да бъде излекуван пациентът, а максимално да бъде използван. Осъзнах го след проблеми на мои близки. Не искам да намесвам имена, но е грозна картина. Операцията беше направена така, че да се яви пак на операция. <br /> <br /> <u>Целта е да се вземат още пари<br /> </u><br /> Това е направо престъпление. <br /> <strong><br /> - Може би трябва да си търсим правата и по съдебен ред?<br /> </strong>- Всички говорим, че съдебната система не работи. Какъв е смисълът тогава да си търсиш правата! Защо да си губя времето, при положение че нищо няма да постигна?<br /> <strong><br /> - Влизали ли сте в болница в чужбина?<br /> </strong>- Имал съм щастието и нещастието да влизам в болница в чужбина. И там има хубави болници, и не чак толкова хубави. Но когато се отиде в добро медицинско заведение, нещата са на изключително ниво. Най-голямата разлика е, че нямаш усещането, че си в болница. Отношението към пациента е съвсем различно. А у нас пациентът е нещо като теле преди да го заколят. Налагало ми се е да ходя в &bdquo;Пирогов&rdquo;. Третираха пациентите като на конвейер &ndash; &bdquo;Идвай тука да те шия&rdquo;. Докато на Запад отношението е друго.<br /> <strong><br /> - Как се поддържате здрав?<br /> </strong>- Това, което ми помага да бъда здрав, е, че не пия и не пуша. Тези два порока са страшно вредни. Сега не спортувам &ndash; не ходя на фитнес, не тичам. Не че нямам възможност, а защото с физическите натоварвания започва да ме боли кръстът, обаждат се и колената. Но обичам да се разхождам. Лятото карам колело. <br /> <br /> <strong>- Как се храните?<br /> </strong>- Угаждам си, но се старая да не прекалявам. Лошото е, че съм на моменти. Има моменти, в които се пазя, и моменти, в които се изпускам &ndash; обикновено около празниците. <br /> <br /> <strong>- След като спряхте със спорта, качихте ли килограми?<br /> </strong>- В началото не качих нито грам, но с годините бавно и постепенно натрупах десетина килограма. Все пак съм на 43 години и е нормално. Важното е как се чувстваш. Годините си разглеждам като километража на колата &ndash; много-много не им обръщам внимание. <br /> <br /> <strong>- И синът ви Жани Желязков тръгна по вашите стъпки във волейбола. Съветвате ли го да не повтаря ваши грешки?<br /> </strong>- Съветвам го, но той е вече мъж и нямам властта да му се налагам. И аз на неговата възраст бях хилав. Жани няма проблеми с килограмите. Напротив &ndash; има проблем, че не може да качи. Но откакто играе в Италия, е заякнал сериозно и е доста по-добре физически. Там храната е много качествена и тренировъчният режим позволява организмът максимално да се възползва от това качество. <br /> <strong><br /> - Какво ви е отношението към официалната медицина и към народната? На коя имате по-голямо доверие?<br /> </strong>- На врачки и баячки не вярвам. Билките са нещо хубаво. Народната медицина не е от вчера, а е издържала изпита на времето. <br /> <br /> <u>Като малък баба ми ме е лекувала с народна медицина <br /> </u><br /> Но имам пълно доверие и на всички научни постижения в съвременната официална медицина. <br /> <br /> <strong>- В последните години волейболните отбори се обгрижват от лекари, масажисти, остеопати. Какво наложи това?<br /> </strong>- Защото отсъствието на един ключов състезател заради травма може да провали цял отбор. Здравето на спортистите е от изключително значение и това наложи особени грижи. <br /> <strong><br /> - Сега с какво се занимавате?<br /> </strong>- След като се прибрах от Русия, си почивам. Пак ще се занимавам с треньорство &ndash; от това нещо разбирам и изпитвам удоволствие. От Македонската федерация по волейбол имат желание да продължа да водя техния национален отбор. До месец ще бъде ясно дали ще поема този ангажимент.<br /> <br /> <br /> <br /> <em><strong>Мара КАЛЧЕВА</strong></em>