Театърът е нездравословно място за труд, като циментов завод
Валентин Ганев е роден на 7 април 1956 г. Завършва актьорско майсторство във ВГИК в Москва през 1981 г. в класа на Сергей Бондарчук. Изиграл е десетки театрални роли в Държавен театър „Боян Дановски”-Перник, в "Сълза и смях", в театър "София", "Зад канала", “Сфумато”, Народния театър “Ив. Вазов”. Носител е на две награди “Аскеер“ за водеща мъжка роля – през 1998 г. за ролята на проф. Хигинс в "Пигмалион" и през 2001 г. за участието си в моноспектакъла "Контрабасът".

Участвал е в над десет игрални филми, между които „Една калория нежност", „Изток–Запад", „Суламид", „Козият рог". В началото на годината постави като режисьор в Сатиричния театър пиесата „Бясна, кривогледа, лакома”. Своите докторски истории и за страстите в театъра Валентин Ганев разказва специално за в. „Доктор”.

- Вальо, как се чувстваш на почти 58 години?
- Правя се, че не ги забелязвам. Нали казват, че си на толкова, на колкото се чувстваш. Е, чувствам се почти на половината.

- Как се поддържаш във форма?
- Наистина професията изисква желязно здраве и добра физическа кондиция. Карам ски, зимни кънки, плувам и яздя прилично. Когато усетя, че съм се запуснал физически, преставам да ползвам асансьор, намалявам висенето пред компютъра, минавам на придвижване с велосипед или пеша. Не робувам на никакви диети. Опитвам се да не прекалявам с храни и напитки. Постоянно се обвинявам, че не правя достатъчно, за да поддържам физическата си форма такава, каквато сам харесвам. Имам предвид не да се харесвам, а да правя нещата с лекота.

- Забележителна е твоята телесна пластика на сцената. Как я постигаш?
- Тайна няма, тялото е основно изразно средство. То трябва да се тренира, да се възпитава в сценично поведение. Да се постига физическа и двигателна култура. Нещо, на което много се държеше в института, който съм завършил. Сцената изисква по-ярък жест, леко надреално физическо поведение, леко условно и преувеличено. Истина е, че обръщам внимание на тези неща.

- Как релаксираш? Някакви хобита?
- Обичам да правя разни работи с ръцете си. Да реша някакъв практически проблем. Да си направя сам някакъв реквизит за сцената, например. Може би защото актьорските занимания са нематериални. Имам предвид, че не виждаш никакъв реален резултат от усилията си. Ако боядисаш една стена у дома – остава поне до следващото боядисване. Да сковеш нещо, да поправиш развален уред или нещо по колата си – много е приятно. Не казвам, че ми е хоби да лежа под колата. Нямам хобита в класическия смисъл. Приключих с колекционирането на марки още в училище.

- Лежал ли си някога в болница и за какво?
- Не съм лежал в болница. Но бях диспансеризиран с белодробен проблем вследствие на „работа в силно запрашена среда”. Така пишеше в епикризата. Разбирай сцената. Наистина, много нездравословно място за труд. Практически непочистваемо. Неслучайно

сравняват актьорския труд с миньорския

Хроничният бронхит е често срещано заболяване при нас. Постоянни проблеми с гласните струни, алергии и всичко, което може да сполети работещия в циментов завод например.

- На кои лекари си благодарен?
- На д-р Антон Павлович Чехов за това, за което са му благодарни по цял свят – че продължава да ни лекува. Иначе, списъкът е огромен.

- Какво харесваш и какво не в българското здравеопазване? Имаш ли представа как се лекуват хората, които не живеят в София?
- Най-много харесвам това, че повечето лекари са пристрастени към театъра и киното. Предпочитам да се срещам с тях на моето работно място, не на тяхното. Сиреч в българското здравеопазване най-много харесвам да съм здрав, както и близките и приятелите ми да са здрави. Не харесвам, когато разни неща се правят проформа. Имам предвид разни лечебни пътеки, които ту ги има, ту ги няма, ту свършват, когато ти трябват и т.н. Не харесвам неясния и нерегламентиран начин на плащане на медицинските услуги. Не харесвам цените на лекарствата. Не харесвам социалния статус на нашите лекари и останалия медицински персонал. Те трябва да стоят много по-високо в йерархията на професиите и по обществен престиж, и по заплащане.

Не ми се мисли как се лекуват хората извън София и големите градове. Точно защото имам представа как се случва, или по-скоро, не се случва това. Съвсем не харесвам това делене на София и провинция. Не го харесвам нито в медицинско отношение, нито във всякакво друго.

- Участвал ли си в благотворителни кампании за лечение на деца или възрастни?
- Участвам постоянно с болката, че подобни кампании трябва да компенсират това, което е дълг на държавата.

- На коя медицина имаш доверие – на научната или на народната?
- Доверявам се и на двете. Особено на научно

доказаната ефективност на народната медицина

С умерено доверие се отнасям и към хомеопатията.

- Играл ли си роля на лекар, или на пациент? Имаш ли прототип за изграждане на ролята?
- Ами те почти всички роли са или на лекари, или на пациенти. В пряк или преносен смисъл. Играл съм д-р Шпигелски в „Месец на село” от И. С. Тургенев. В момента играя д-р Спийви в „Полет над кукувиче гнездо” от Кен Кийси. В киното също съм обличал бяла престилка неведнъж. Да, мисля си за определени хора, които познавам, взимам по нещо от тях. Много важно за професията е да бъдеш наблюдателен. Когато ти потрябва, да ползваш видяното.

Едни от най-железните сюжети са лекарските и съдебните. Толкова е близко, толкова е познато. Всеки се интересува какво ще стане – ще излекуват ли болния, ще накажат ли престъпника, ще оправдаят ли невинния.

- Какво не ти дава актьорството? Защо се захвана с режисура?
- Не е от някаква актьорска неудовлетвореност. Това все пак е почти една и съща професия. В моя случай: „помолихме един колега да слезе в залата и да каже дали се вижда и чува”. Така се е създала режисьорската професия. Режисьорските ми опити са по-скоро изключение. Предпочитам да играя, по-приятно е, по-безотговорно, има повече адреналин. Когато режисираш, трябва да се правиш на по-умен, отколкото си. Може би и ставаш малко по-отговорен, четеш, готвиш се, наистина поумняваш временно. Актьорът борави повече със собствената си емоция, фантазия, интуиция. Режисьорът трябва да е по-рационален, хладен, аналитичен. Да умее да прави обобщения.

- След „Кралицата майка” поставяш „Бясна, кривогледа, лакома”. Защо се насочи към драмата на една учителка?
- Предложението дойде първо от автора, Боян Папазов и актрисата Йорданка Стефанова, на която е посветена пиесата. След това директорът на Сатиричния театър, проф. Здравко Митков, покани вече сформирания постановъчен екип: сърежисьор – Антоанета Симеонова, сценограф – Красимир Вълканов и композитор – Слав Бистрев, да реализира идеите си на камерната сцена. От първостепенно значение е да работим с една от най-ярките актриси на моето поколение, Йорданка Стефанова. Познаваме се от доста време, играли сме заедно и не преставам да се възхищавам на съхранената й актьорска природа, на рядката й самовзискателност, работоспособност, висок вкус, чувствителност и мощ. Истински майстор!

Театърът си остава единственото място на жива среща между актьор и зрител. Пред очите ни протича почти в реално време някакво парче чужд живот и това всмуква интереса на гледащите като черна дупка. Та хората се спират да гледат, когато копае багер, камо ли когато се случва нещо, което прилича на живот...



Мара КАЛЧЕВА