Росен откри прокълнатото имане при пълнолуние

<em>Досега се колебаех дали да пиша за златното съкровище, открито около град Свищов. За това прокълнато злато пиша с болка, ръката ми трепери, но искам да напиша за момчето, открило находката. <br /> <br /> </em>Много съм чел и слушал за иманяри, намерили златни съкровища, че след това тях и техните семейства ги е сполетяла някаква прокоба. Вероятно тежко заклинание и силна магия тегне над тези скрити богатства. Спомням си един разказ на моя дядо. Още през турско робство имало един богат турски търговец, който, като разбрал, че руснаците обявили война, бързо се изселил от Свищов и заминал за Турция. В началото на ХХ век децата му посетили града ни и техни роднини. Намерили дядо ми и го попитали за лозята и нивите на баща си, той им обяснил, а когато си заминавали и се сбогували с него, му подарили три златни пендари. <br /> Благодарил за жеста, <br /> <br /> <u><strong>дядо ми разбрал, че са намерили заровеното от баща им съкровище &ndash; голям котел със златни накити и жълтици <br /> </strong></u><br /> Но след година-две хората от почти цялото семейство починали. Дядо каза, че това злато било прокълнато.<br /> Може би и скоропостижната смърт на археолога Георги Китов е свързана с откриването на гробницата на древния цар Севт ІІІ, един от най-видните тракийски владетели. Голямата Косматка е сред най-внушителните тракийски паметници в България. В нея са намерени великолепни и уникални произведения на тракийското изкуство, златната маска на Терес І, бронзовата глава на Севт ІІІ и други предмети. Чел съм, че такива стойностни златни експонати излъчват някаква силна космическа енергия, добра или лоша.<br /> Свищовското златно съкровище е открито от Росен Тодоров през лятото на 2011 г. в свищовското землище &bdquo;Корея&rdquo; <br /> <br /> Малко е писано за това голямо откритие на Росен, което е откритието на века. По официални цени на търговията със злато цената му е била 9500 евро. След направени справки и разговори със специалисти станало ясно, че на черния пазар за антики тракийското съкровище би могло да се изтъргува за 1,5 млн. евро, а вероятно и за повече. Това е неговата художествена, историческа и научна стойност, каза археоложката Павлина Владкова. След направен анализ става ясно, че откритото съкровище е от второто хилядолетие преди новата ера, може да се каже, че е раннотракийско съкровище.<br /> <br /> С родителите на Росен, баща му Дичо и майка му Мария, сме дългогодишни познати, а той е приятел на сина ми. Познавам Росен от малък. Разбрах от пресата за това негово откритие. <br /> <br /> <strong><u>Скоро разбрах, че Росен е тежко болен <br /> </u></strong><br /> и с моята съпруга посетихме родителите му. Попитах ги и за това прословуто прокълнато съкровище. Не зная много подробности, но мисля, че със сигурност е било заровено край южната врата на крепостния град Нове откъм село Царевец и намерено от тракиец, копал крепостните основи на града, предадено на висш офицер от легиона на Римската войска. Офицерът бил преместен от Нове в легиона, намиращ се край с. Гиген, Плевенско. Пътят от Нове до силния римски легион Улпия Ескус минава именно край местността &bdquo;Корея&rdquo; през с. Ореш и е бил един от главните римски пътища. Именно на това място военният кортеж, воден от пълководеца, бил нападнат и той едва успял да зарови съкровището. Всички били избити, а може би нападателите са знаели за носеното съкровище.<br /> <br /> Росен съвсем случайно попада на тази богата колекция през лятото на 2011 г. Била топла лятна вечер, пълната луна светела със силна сребриста светлина, било светло като ден, а металотърсачът пискал силно над мястото на находката. Стоял и <br /> <br /> <u><strong>гледал как до ствола на дървото излизала на импулси някаква сребриста светлина, <br /> </strong></u><br /> помислил, че са лъчи от силно светещата луна. Тази светлина се показала още няколко пъти. Вдигнал кирката, замахнал и започнал да копае, земята се разцепила, около дървото се разпилели златни предмети и сечива от бронз. Някаква силна светлина блеснала върху лицето му. Обляла го студена пот, стоял с отворени, уплашени очи, не помнел колко време е минало. <br /> <br /> Събрал всичко в едно платнище, гърнето, в което било съкровището, се разпаднало на малки парчета, не усетил кога се прибрал до бащината си къща. Изсипал всичко върху новия мокет. Изморен и уплашен, не усетил кога заспал. <br /> <br /> За това съкровище се похвалил на приятелите си и един от тях <br /> <br /> <u><strong>предложил да го продадат и да делят поравно, но Росен отказал <br /> </strong></u><br /> и бил издаден от него на полицията. От този момент започнали неприятностите. Полицията направила обиск и обърнала къщата с краката нагоре, но Росен доброволно предал скритото имане, много пъти след това той и близките му били разпитвани за уточняване на подробности около намереното откритие. За това, че е предал доброволно на музея намереното съкровище, получава грамота, но срещу него се води дело за незаконно притежание на металотърсач. <br /> <br /> През тези две години от намирането на златната находка започват бедите за това семейство. Жена му го напуска, не му позволява да вижда детето, а той, отчаян и уплашен, посяга три пъти на живота си. В момента<br /> <br /> <u><strong>вече осем месеца е в психиатрична болница, непосещаван от никого<br /> </strong></u><br /> Родителите му, възрастни хора, нямат пари и възможности да го посещават, не могат да му изпращат пари за цигари, пращат му само колети с храна. <br /> <br /> Това тихо и скромно момче не заслужава такава тежка участ. Държавата не му е изплатила дори полагащия се процент от обявената пазарна стойност на доброволно предаденото съкровище. Аз мисля, че това съкровище има тежко заклинание. Това злато е може би едно от най-старите, открито по нашите земи. Знам, че такова имане често носи на откривателя и неговите близки след време тежка прокоба. Дано Бог помогне за скорошното оздравяване на това добро момче, с нищо незаслужило такава тежка съдба.<br /> <br /> Това, което съм написал за Свищовското съкровище и неговия откривател, е малко. Вероятно скоро ще има по-голямо и по-обстойно обяснение на безценното откритие за нашата страна и за науката. Може би това е най-старото тракийско находище, преди всички открити досега.<br /> <br /> <br /> <strong>Тракийска кръв тече във вените ни<br /> <br /> </strong>-&nbsp;Нашата кръв, нашите гени са предимно тракийски, взели сме по малко от славяните и българите, а траките били претопени. Римляните в онова далечно минало не могли да наложат своите нрави и обичаи. Това успели да направят славяните и българите, оставили името си. Но аз мисля, че сме траки, наследници на един велик и силен народ, оставил толкова значими реликви, като съвършените златни съкровища.&nbsp;<br /> <br /> - Траките населявали земите, простиращи се от Черно море до Алпите, от Мраморно море до Карпатите и част от Азия. Малцина знаят, че на територията на построения от римляните военен град Нове преди е имало тракийски, който обхващал голяма територия на юг до с. Царевец, на изток до с. Вардим. В онова далечно време преди Христа малката историческа река Текир дере била пълноводна. Днешният град Свищов бил обрасъл с непроходими гори с високи и големи дъбови и ясенови дървета. Голямото, на запад обширно блато било обрасло с гъста растителност от тръстика, върба, ракита. Градът е бил голям център на почти цяла Северна България и част от Румъния. Тук било седалището на един от жреците на траките. На високия хълм, откъдето на север се вижда обширната Румънска пуста, на запад Никополските възвишения, а на изток Русенските, е имало голям езически тракийски храм, където се извършвали жертвоприношения към боговете. Когато римските архитекти стъпили тук, на този висок хълм, да очертаят контурите и размерите на голяма военна, защитна крепост, се натъкнали на нещо невиждано, на нещо, което никъде не са срещали. На най-високата част на този хълм, надвиснал над реката, на една равна площадка имало три огромни каменни чинии, перфектно изработени, може би от извънземни, поставени на високи каменни колони. До всяка от тях имало направени стълбища, по които се стигало до върха на невероятните чинии. По стените им и около дебелите колони били изобразени някакви йероглифи и картинки, неразбираеми за архитектите. Този тракийски град бил голям и много богат.<br /> <br /> -&nbsp;В нашия град има доста иманяри, още от началото на ХХ век, особено след демокрацията произволно се копаят лозя и ниви с багери и фадроми. Сега забраниха на тези вандали да копаят и техните набези са прекъснати от полицията, но все още се рови.<br /> <strong><br /> </strong><em><strong><br /> Капитан Константин ДИНКОВ (Льони), Свищов<br /> </strong></em>